Р Е Ш Е Н И Е
№120/3.6.2021г.
Гр.
Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 46 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на П.К.К. *** против Решение № 2153-28-7/04.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № 281-00-869-6 от 17.12.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването на безработица, с което на осн. чл.
54ж, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО й е разпоредено
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г. в размер на 21 405.02 лева
главница и 4 745.16 лева лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение
до датата на издаване на разпореждането. Твърди се, че оспореното решение е
незаконосъобразно, тъй като обезщетението за безработица е получавано от К.
основателно и добросъвестно. Сочи се, че жалбоподателката е полагала труд по
трудово правоотношение, била е осигурено
лице, и поради това е има право на
обезщетение на безработица. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателката К., редовно призована, участва лично и с упълномощеният от нея
процесуален представител. Последният поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба. Счита, че същата е неоснователна и като
такава, не следва да бъде уважавана, предвид обстоятелството, че
жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност и поради това не е
възникнало осигуряване при осигурителя „ЕТ
„И. – 50 - И.М.“***. Претендира
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.05.2017
г. жалбоподателката П.К. подала заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица на осн.
чл. 54а от КСО, в което декларирала, че правоотношението й с ЕТ „И. – 50 – И.М.“
е прекратено на 10.04.2017 г.
Въз основа на заявлението и представените
документи, с Разпореждане № 281-00-869-1/07.06.2017 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на същата, на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с
чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, било
отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 86.66 лева дневно за
времето от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г.
С
Разпореждане № 281-00-869-2 от 19.04.2018 г., на осн.
чл. 54г, ал. 4 от КСО, Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Ямбол е спрял производството по
изплащане на паричното обезщетение за безработица, считано от 01.04.2018 г.,
като впоследствие, с Разпореждане № 281-00-869-3 от 26.09.2018 г.
производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица е
възобновено, считано от 01.04.2018 г.
Впоследствие,
с Разпореждане № 281-00-869-4 от 09.03.2020 г., Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Ямбол е отменил Разпореждане № 281-00-869-1/07.06.2017
г., с което на П.К. е отпуснато парично обезщетение за безработица. С друго разпореждане - № 281-00-869-5 от
09.03.2020 г., на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 от КСО, Ръководителя на осигуряването за
безработица е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката К., като в мотивите е посочено, че за
последната не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнала да упражнява
трудова дейност. Против последното
разпореждане е подадена жалба от страна на К. (вх. № 1012-28-75/23.03.2020 г.)
до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, като
с Решение № 2153-28-39/18.06.2020 г., същият е оставил без уважение жалбата. В
мотивите към решението е прието, че от събраните по преписката доказателства се
установява по категоричен начин, че са налице данни, които водят до извод за
неупражнявана трудова дейност и за невъзникнало основание за осигуряване за
периода при осигурителя ЕТ „И. – 50 – И.М.“, поради което К. не попада в кръга
на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО. Това решение е обжалвано по съдебен ред и с
Решение № 196/09.11.2020 г. по адм. д. № 164 по описа
за 2020 г., Административен съд – Ямбол,
е отхвърлил жалбата на К..
С Разпореждане № 281-00-869-6 от 17.12.2020
г., на осн. чл. 54ж, ал. 3 и във вр.
с чл. 114, ал. 1 от КСО Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Ямбол е разпоредил жалбоподателката К. да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г. в размер на 21 405.02 лева –
главница и 4 745.16 лева – дължима лихва от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите е посочено, че
за жалбоподателката не е възниквало осигуряване, тъй като не е започнала да
упражнява трудова дейност. Срещу
разпореждането П.К. е подала жалба до Директора на ТП на НОИ – Ямбол (вх. №
1012-28-24/20.01.2021 г.), който с Решение № 2153-28-7/04.02.2021 г. е оставил жалбата
без уважение, като е приел, че основна правопораждаща
предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване е трудовата
дейност, каквато дейност К. не е осъществявала при ЕТ „И. - 50 - И.М.“*** и
това обуславя недобросъвестност при получаването на обезщетението за
безработица.
Към
делото е приложен Констативен протокол № КП-5-28-00455693/05.09.2018 г. за
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ „И. – 50 – И.М.“***, от който е видно, че жалбоподателката П.К.К., с Трудов договор № 190/05.04.2017 г. била назначена на длъжност „Специалист с
контролни функции, деловодство и архив“ в едноличния търговец с основно месечно
възнаграждение 2600 лева. Уведомлението
по чл. 62, ал. 4 от КТ било подадено в ТД на НАП в законовия срок, а считано от
10.04.2017 г., със Заповед № 191 от 10.04.2017 г., трудовият договор бил
прекратен. По повод извършената проверка, от
ЕТ „И. – 50 – И.М.“ било представено личното трудово досие на П.К.,
както и разчетно-платежните ведомости и присъствени
форми за периода от м. април 2017 г. до м. март 2018 г. От
този протокол се установява също, че за времето, от 05.04.2017 г. до 09.04.2017 г., в ЕТ „И. –
5 – И.М.“ не е имало назначени на работа
други лица.
В съдебно
заседание, проведено на 17.05.2021 г. жалбоподателката
К. е изслушана от съда при условията на чл. 176 от ГПК. Същата заявява, че е
сключила трудов договор с ЕТ „И. – 50 – И.М.“ за длъжността „специалист
контролни функции“ и е започнала фактически работа на 05.04.2017 г., като се е
занимавала „приемане и предаване на документи, подреждане на архива и превеждане от английски език“ на
англичаните, които посещавали през това време офиса на М.. За дните, през които е работила й било платено
в брой. Посочва още, че размерът на трудовото й
възнаграждение е бил 2 600 лева, както и че не е видяла освен нея
някой да работи във фирмата.
Като
свидетел по делото е разпитана И.М. -
управител на ЕТ „И. – 50 – И.М.“***, която посочва, че фирмата й се занимава
със счетоводни, копирни и други услуги на граждани. Същата заявява, че жалбоподателката К. е работила при нея за времето от
05.04.2017 г. до 09.04.2017 г. като
специалист с ръководни функции. Твърди, че К. е извършвала основно преводи от
английски, но е помагала и при подреждане
на документи. Заявява, че трудовият договор бил прекратен поради невъзможност
повече да й плаща. Посочва
също така, че през 2017 г. фирмата й не
е реализирала печалба, а е била на загуба.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е законосъобразен
един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
В конкретния казус предмет на оспорване е
Решение № 2153-28-7/04.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по ал. 5, като ал. 3 от същия текст
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган
по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата е и законосъобразно. Става
въпрос за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл. 113, а съгласно ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение: 1) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т.
2; 2) когато след изплащането им са представени нови
документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане; 3) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия
в резултат на получени доказателства за прилагане на разпоредбите на
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност. От тази законодателна уредба и с оглед на
обстоятелството, че Разпореждане № 281-00-869-1 от 07.06.2017 г. на
Ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на жалбоподателката К. е
отпуснато обезщетение за безработица за времето от 10.04.2017 г. до 09.04.2018
г. в размер на 86.66 лева дневно е отменено с Разпореждане № 281-00-869-4 от
09.03.2020 г., а впоследствие с друго разпореждане - № 281-00-869-5 от
09.03.2020 г. на същата е отказано отпускането на парично обезщетение за
безработица, става ясно, че основният въпрос, на който следва да бъде отговорено е дали у К. е била налице добросъвестност при
получаването на паричното обезщетение за безработица за времето от 10.04.2017
г. до 09.04.2018 г.
Добросъвестността
по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите е обстоятелство
погасяващо задължението за връщане. Тя не е дефинирана легално в разпоредбите
на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че
е налице, когато получателя е със съзнанието и субективното отношение, че
сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание,
че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка
както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на
добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде
задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания са
едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им.
Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган, съгласно чл. 35
и чл. 36 от АПК трябва изясни, преди да пристъпи към издаването на
индивидуалния административен акт.
В конкретния случай П.К. е имала сключен трудов договор с ЕТ „И. – 50 –
И.М.“, който към момента на подаване на заявлението
за отпускане на парично обезщетение за безработица
е бил прекратен, като същата е отговаряла и на останалите изисквания по чл. 54а
от КСО. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, обективирана в
Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото, респективно –
служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово
или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа
на това правоотношение.
В настоящия казус както управителя на търговеца, с който е бил сключен
трудовият договор, така и жалбоподателката К.
твърдят, че последната е извършвала трудова дейност въз основа на този договор.
Съдът обаче не кредитира тези твърдения.
На първо място, видно от показанията на свидетелката М., през 2017 г. същата не е
реализирала никаква печалба. Напротив, както самата тя заявява, за същата
година е отчетена загуба. Дейността, която е осъществявал, а осъществява
и към момента едноличният
търговец е „попълване на декларации на
граждани“, „ксероксна дейност“, „счетоводна дейност“,
сама по себе си предполага ниски приходи. При това положение е абсолютно нелогично да се наеме на работа
лице на длъжност „специалист с контролни функции“ с месечно трудово възнаграждение
2 600 лева (колкото всъщност е бил максималният размер на месечния
осигурителен доход през 2017 г.) и само
5 работни дни по-късно трудовият договор да бъде прекратен поради липса
на средства да бъде заплащано трудовото
възнаграждение (по твърдения на И.М.). Отделно от това, от обясненията на К. и от
показанията на М. не става ясно какви точно трудови функции е извършвала
жалбоподателката. Последната посочва, че е извършвала преводачески услуги, като
е превеждала от английски и приемала и предавала документи, а М. – че е превеждала
от английски, подреждала документи. Нито една от тези функции обаче не съответства
на длъжността на която е била назначена К., а именно „специалист с контролни
функции“. Посоченият в трудовия договор
код по НКПД, а именно 33413007
съответства на длъжността „Специалист с контролни функции, деловодство и
архив“. Тази длъжност не е свързана нито с приемане, предаване и подреждане на
документи, нито с извършването на преводи от чужд език, а е свързана преди всичко с контролиране и
координиране на дейността на служителите от помощния административен персонал,
какъвто в ЕТ „И. – 50 – И.М.“ изобщо не е имало назначен, а не е имало и
необходимост от назначаването му, предвид изключително малкия обем работа,
която се е извършвала от търговеца.
С оглед на това съдът
намира, че жалбоподателката К. действително не е
полагала труд по силата на сключения между нея и ЕТ „И. – 50 – И.М.“*** трудов
договор. А обстоятелството, че труд реално не е
полаган по това трудово правоотношение е обстоятелство, което е било известно
на жалбоподателката и което сочи на недобросъвестност у нея при получаването на
паричните обезщетения за безработица.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на
НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и
обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена
При
този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.К.К. *** против Решение № 2153-28-7/04.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й
против Разпореждане № 281-00-869-6/17.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА П.К.К. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете