Р Е Ш Е Н И Е
№ 1485 12.06.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесети май две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 812 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Д.Г.Г. против ОДМВР-Бургас и е за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1241 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 207 часа
труд за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., които часове са разликата
между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищeца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната
сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника
оспорва иска и моли
съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява
се, че в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. ищецът е заемал следните
длъжности: *** в група „Охранителна полиция“ при РУ „Полиция“ – ***, считано от
23.04.2015 г.; *** в група „Охранителна полиция“ при РУ – ***, считано от
19.07.2016 г.; *** в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към IV РУ – ***,
считано от 24.10.2016 г.; *** в група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – ***,
считано от 01.08.2018 г. до настоящия момент.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
неоспорено от страните, се установява следното:
За периода
01.01.2016 г. – 31.07.2018 г. ищецът полага труд, равняващ се общо на 3684 часа
от 12 часови смени дневен и нощен труд. За този период Г. полага 1295 часа
нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1295
часа става 1480,19 часа. По платежни бележки на ищеца е начислен и изплатен
нощен труд за 1295 часа, толкова, колкото са и отчетените часове по протоколи.
Нощният труд е начислен по 0,25 лева на час или за 1295 часа са начислени и
изплатени 323,75 лева. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 185,19 часа. Общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 185,19 часа възлиза на 1158,33 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. За
целия период 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., за който се претендира
заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, са
приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В
периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2018 г. действат последователно Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издадени от министъра на вътрешните
работи, и всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г.
Преди
процесния период действа Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015 г.
Единствено в нея изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между часовете 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от
0,143 – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. В следващите две Наредби изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен липсва. Това не означава законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на общата
Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредбата).
Според
чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време (както е в процесния
случай) нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тези разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Ето защо възражението на
ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните работи и с отменящата я заповед
от 2017 г. работодателят компенсира положения нощен труд
чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в дневни е неприложимо, е неоснователно.
За
обосноваване на своята теза, че коефициентът в случая е неприложим, ответникът
представя и писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди,
че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника
или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа, а в случая Г. работи 8 часа през нощта, т.е. няма
какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който
полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е
недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави
в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този смисъл Решение
№ 25 от 10.01.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2546/2018 г., Решение № 26 от 10.01.2019 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 2548/2018 г., Решение
№ 176 от 13.02.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2797/2018 г. Решение № 152 от 8.02.2019 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 2593/2018 г. и др.)
Установи се, че разликата между начисления и платен нощен
труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143 възлиза на 185,19 часа за периода
01.01.2016 г. – 31.07.2018 г., който е на стойност от 1158,33 лева. Това е
така, защото този труд представлява извънреден такъв (в този смисъл и
цитираните по-горе решения на ОС-Варна), като искът следва да бъде уважен до
тази сума, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба. За разликата
до пълния претендиран размер от 1241 лева искът следва да бъде отхвърлен. За периода
от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г. искът също следва да бъде отхвърлен, защото в
него Г. е служител на Главна дирекция „Гранична полиция“ и ОДМВР – Бургас не е
надлежен ответник по иска. Искът е неоснователен и за разликата между
признатите 185,19 часа извънреден труд и претендираните 207 часа и в тази част
също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете
страни.
Ищецът е направил разноски, възлизащи на 316,87 лева,
изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение (л.7 от делото), чийто
размер не е прекомерен – аргумент от чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
уважената част от претенцията Г. има право на разноски в размер на 295,76 лева.
Ответникът също има право на разноски (чл.78, ал.3 от ГПК), като е направил такива, възлизащи на 125 лева, припадащата се на тази
страна част от възнаграждението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза. Ответникът е защитаван в процеса от
юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на делото ответникът
има право на разноски в размер на 18,32 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса за уважения размер на иска, и сумата от 125 лева разноски, представляваща
възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
изплатено от бюджета на съда, защото искът бе уважен.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН – **********, сумата от 1158,33 лева (хиляда сто петдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 185,19 часа за
периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2018 г., които
часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба на 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1241
(хиляда двеста четиридесет и един) лева, за периода 01.08.2018 г. – 31.12.2018
г., както и за разликата между признатите 185,19 часа извънреден труд и
претендираните с исковата молба 207 часа.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН – **********, сумата от 295,76 лева (двеста деветдесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********, сумата от 18,32 лева
(осемнадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 175 (сто седемдесет и пет лева), представляваща
сбор от дължимата държавна такса за уважения иск и разноски за производството –
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по
съдебно-икономическа експертиза.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената сума за възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ