№ 216
гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502579 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 75332/02.11.2022г. на А. С. А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „П.К.“ № 15, чрез
процесуалния му представител адв. К. К. от АК – Варна, срещу решение №
3145 от 19.10.2022г., постановено по гр. дело № 4048/2022г. на РС – Варна,
VIII-ми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от продължителните наказателно преследване и
незаконно задържане под стража по повдигнатото му обвинение, за което са
образувани ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура –
Варна, НОХД № 520/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД №
295/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна, като наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението с
постановление от 04.06.2020г. на Окръжна прокуратура – Варна, за разликата
над 2000лв. до предявения размер от 25000лв.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Въззивникът
намира размера присъденото обезщетение за изключително занижен и
1
несъответстващ на съдебната практика по подобни дела. Отправеното искане
е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и за уважаване на
исковата претенция в пълен размер. Претендира се и присъждане на
направените разноски пред настоящата инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е
депозирала отговор.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 73114/25.10.2022г. на
Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, чрез прокурор Здравка Задгорска от РП - Варна, срещу решение № 3145
от 19.10.2022г., постановено по гр. дело № 4048/2022г. на РС – Варна, VIII-ми
състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на А. С. А., ЕГН
********** сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
продължителните наказателно преследване и незаконно задържане под
стража по повдигнатото му обвинение, за което са образувани ДП №
16/2013г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – Варна, НОХД №
520/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 295/2016г. по описа
на Апелативен съд – Варна, като наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението с Постановление от 04.06.2020г. на
Окръжна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в
обжалваната част. Въззивникът счита, че решението в тази част е постановено
единствено на свидетелските показания на съпругата на процесуалния
представител на ищеца. Намира, че наказателното производство не се е
отразило отрицателно върху ищеца, като мотивира становището си със
съдебното минало на А. А.. Отправеното искане е за отмяна на решението в
осъдителната му част, в евентуалност – да се намали размера на
обезщетението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от А. С. А. срещу
Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 25 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от продължителните наказателно преследване и незаконно
задържане под стража по повдигнатото му обвинение, за което са образувани
ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – Варна, НОХД
№ 520/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 295/2016г. по
описа на Апелативен съд – Варна, като наказателното производство е
прекратено поради недоказаност на обвинението с Постановление от
04.06.2020г. на Окръжна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
2
Ищецът твърди, че е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице по ДП №
3244/2010 по описа на 4 РУ на МВР за престъпление по чл. 196а, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК и с постановление на наблюдаващ прокурор е задържан за срок от
72 часа. На по-късен етап разследването по посоченото ДП било възложено на
ОСлС при ВОП, където се водело ДП № 16/2013г., което приключило с
внасяне на обвинителен акт в съда. Пред ВОС било образувано НОХД №
520/2014г., което на 16.05.2016г. приключило с оправдателна присъда спрямо
ищеца. По протест на Прокуратурата във ВАпС било образувано ВНОХД №
295/2016г., но постановената по него присъда била отменена с решение от
19.12.2016г. и делото било върнато за ново разглеждане от ВОС. Така било
образувано НОХД № 1572/2017г., което с разпореждане от 11.01.2017г. е
прекратено и върнато на ВОП за допуснати съществени процесуални
нарушения. Излага, че наказателното производство е прекратено поради
недоказаност на обвинението. Постановлението е влязло в сила на
22.01.2021г., поради което обвинението срещу ищеца се явява незаконно по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и за него възниква правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Счита, че по време на водене на незаконното
наказателното производство е бил незаконно задържан под стража в
продължение на 1 година и 9 дни, незаконно е изтърпял мярка за
неотклонение „домашен арест“ за срок от 3 месеца и 3 дни и незаконно
задържан 72 часа с постановление на наблюдаващ прокурор. Задържането му
за 72 часа е било съгласно постановление на наблюдаващ прокурор от
09.08.2010г. по ДП № 3244/2010г. по описа на 4 РПУ – Варна, като след
изтичане на срока е бил освободен. По НОХД № 520/2014г. по описа на ВОС
наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“ е била отменена на
12.03.2015г. с протоколно определение на съда и заменена с мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Последната била отменена на
16.05.2016г. с протоколно определение на съда след произнасяне на
оправдателната присъда по НОХД № 520/2014 г. по описа на ОС – Варна.
Поддържа, че незаконното обвинение срещу него е продължило в
изключително дълъг и неразумен срок – 10 години 4 месеца и 15 дни.
Пояснява, че административната процедура за обезщетение за вреди по реда
на Глава трета „а“ от ЗСВ е приключила с отказ от разглеждане на основание
чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ поради това, че заявлението е подадено извън
регламентирания шестмесечен срок от приключване на наказателното
производство. Твърди, че по време на водене на наказателното производство
срещу него, в качеството му на обвиняемо лице и в по-късен етап, в
качеството на подсъдим, той е претърпял негативни преживявания, стрес и
страх от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, унижение и
притеснение за бъдещето си, дискомфорт в душевния мир. За времето, през
което е бил незаконно задържан, е бил лишен от редица човешки права и
ценности, като правото на свобода и сигурност, правото на личен живот и
неприкосновеност, правото на свободно придвижване на територията на
страната и извън нея, правото на труд, правото на контакти с близки и др.
Счита, че съгласно практиката на съдилищата за подобен вид дела,
конюнктурата в страната и аргументите, посочени по-горе, справедливо
3
обезщетение за повдигнатото незаконно обвинение срещу него, за
незаконното му продължително задържане под стража по време на
продължилото неразумно дълго наказателно производство, би било в размер
на сумата от 25 000 лв.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Прокуратурата на Република България, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Подробно описва
осъжданията на ищеца в периода от 2010г. до 2022г., като се излага, че
същият е бил нееднократно признаван за виновен по отношение на
възведените му обвинения, като са извършвани и няколкократни групирания
на наказанията му. Навежда довод, че отчитайки датите на извършване на
деянията, изготвянето на обвинителните актове, постановените осъдителни
присъди на съответните съдилища, в процесния период от време, в който е
посочено, че ищецът е бил задържан под стража за 1 година и 9 месеца, той на
практика е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, наложено му по
други присъди. Излага, че ищецът не е посочил периодът, в който е бил с
наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ и по кое от всичките
досъдебни производства. Оспорва исковата претенция като недоказана.
Твърди, че не са конкретизирани с какво ищецът е бил засегнат и е претърпял
болки и страдание от незаконно обвинение, незаконно задържане под стража
и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумни срокове,
имайки предвид „богатото“ му криминално минало.
С решение № 3145 от 19.10.2022г., постановено по гр. дело
№ 4048/2022г. на ВРС, VІII с-в, Прокуратурата на Република България e
осъдена да заплати на А. С. А. сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от продължителните наказателно
преследване и незаконно задържане под стража по повдигнатото му
обвинение, за което са образувани ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при
ВОП, НОХД № 520/2014г. по описа на ВОС и НОХД № 295/2016г. по описа
на ВАпС, като наказателното производство е прекратено поради недоказаност
на обвинението с Постановление от 04.06.2020 г. на ВОП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.01.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като за разликата над сумата от
2000лв. до пълния претендиран размер от 25 000лв. искът е отхвърлен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а се установява и от материалите, съдържащи се
в приобщените към доказателствения материал наказателни дела и по
конкретно от протокола за привличане на обвиняем по ДП № 3244/2010г. по
описа на IV РУП на гр. Варна, пр. 2811/2010г. на ВОП, че на 09.08.2010г.
ищецът А. С. А. е бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 196а, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На 25.01.2012г. е издадено
постановление за привличане на ищеца като обвиняем за същото
престъпление, в което детайлно са описани отнетите движими вещи и е
4
допълнено, че деянието е извършено повторно. На 25.03.2014 г. ищецът вече е
привлечен като обвиняем по ДП № 16/2013 г. по описа на ОСлО при ВОП.
Според материалите по досъдебното производство на ищеца е била наложена
мярка за неотклонение „подписка“, която е отменена на 11.12.2013г. на
основание чл. 234, ал. 8 от НПК – след изтичане на максималния срок,
предвиден в закона. От изготвена справка от НБД „Население“ по ДП №
16/2013г. по описа на ОСлО при ВОП се установява още, че ищецът е
неженен и няма деца.
На 08.05.2014г. е внесен обвинителен акт на ВОП срещу ищеца и други
лица за това, че на 25.07.2010г. в гр. Долни чифлик, обл. Варненска, при
условията на опА. рецидив, чрез използване на МПС – л. а. „БМВ“ с
неустановен рег. номер, чрез използване на техническо средство – арматура и
след предварителен сговор с другите обвиняеми, отнел чужди движими вещи
на обща стойност 196392.55лв. от владението на М.Г.Т. без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 196а, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 от НК, за което е образувано НОХД №
520/2014г. по описа на ВОС.
Към 31.05.2014г., когато на ищеца бил връчен обвинителния акт,
същият изтърпявал групирано по реда на чл. 25 от НК наказание лишаване от
свобода в Затвора в гр. Варна по предходни осъждания, съгласно
приложената по делото справка за съдимост. Видно от същата, наказанието е
изтърпяно от ищеца на 15.10.2014г.
С протоколно определение от 12.03.2015г. по НОХД № 520/2014г. по
описа на ВОС, по искане на прокурора, спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Обявен е за общодържавно издирване,
като в резултат на предприетите действия, същият е установен и задържан на
16.04.2015г. Така определената мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ е действала 2 месеца и 17 дни – до 03.07.2015г., датата, на която
ищецът е бил освободен от Затвора в гр. Варна, видно от писмо с вх. №
21549/07.07.2015 г. на ГДИН.
След освобождаването му от Затвора в гр. Варна, ищецът е следвало да
изпълнява наложената му мярка за неотклонение „Домашен арест“ на адреса
в гр. С., ул. „Р.“ № 15. Съгласно докладна записка от 28.08.2015г. от РУМВР-
Девня обаче, ищецът е напуснал посочения адрес на 27.08.2015г.
Следователно, същият е изтърпявал реално тази мярка за неотклонение в
продължение на 1 месец и 23 дни.
С протоколно определение от 28.09.2015г. по НОХД № 520/2014г. на
ВОС по искане на прокурора, след като ищецът е напуснал адреса и към този
момент местоживеенето му не е могло да бъде установено, е изменена
мярката за неотклонение на ищеца от „Домашен арест“ в „Задържане под
стража“, обявен е за общодържавно издирване и е определено след
задържането му да бъде настанен в Затвора в гр. Варна. Изяснява се от
приложеното по наказателното дело писмо от ГДНП, че на 30.12.2015г.
ищецът е бил предаден на ГД „Охрана“ – МП за настаняване в Затвора в гр.
5
Варна и от 05.01.2016г. се е намирал там.
С присъда от 16.05.2016г., постановена по НОХД № 520/2014г. на ВОС,
ищецът е бил признат за невиновен и е оправдан по предявеното му
обвинение по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 от НК, като с
Определение № 479/16.05.2016г., постановено по същото дело, е отменена и
мярката му за неотклонение „Задържане под стража“. Съгласно приложеното
по ВНОХД № 295/2016г. на ВАпС писмо от ГДИН ищецът е освободен от
Затвора в гр. Варна на 16.05.2016г. Така същият е изтърпявал наложената
мярка в продължение на 4 месеца и 16 дни.
С Решение № 280/19.12.2016г. по ВНОХД № 295/2016г. по описа на
ВАпС е отменена горепосочената присъда, поради допуснато съществено
процесуално нарушение и делото е върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд. След връщането на делото на ВОС е образувано
НОХД № 1572/2016г. по описа на съда, като с Разпореждане №
140/16.01.2017г. съдебното производство по делото е прекратено и делото е
върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
С Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
04.06.2020г. по ДП № 16/2013г. на ОСлО при ВОП е прекратено
наказателното производство досежно обвинението срещу ищеца, поради
недоказаност на обвинението. Посочено е, че занапред делото следва да се
провежда за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и да се установи
извършителя на деянието. С Постановление от 17.02.2021г. окончателно е
прекратено наказателното производство по ДП № 16/2013г. на ОСлО при
ВОП поради изтичане на 10-годишния давностния срок за наказателно
преследване на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.
От представеното от ищеца писмо с изх. № 94-А-272/10.02.2022г. от
Министерство на правосъдието се установява, че на 10.08.2021г. ищецът е
подал заявление за обезщетение на вреди по реда на Глава трета „а“ ЗСВ.
Видно е от съдържанието на писмото, че ДП № 16/2013г. по описа на ОСлО
при ВОП е приключило с влязло в сила Постановление за прекратяване
спрямо ищеца на 21.01.2021г. Прието е, че заявлението е подадено след
законоустановения 6-месечен срок, поради което не подлежи на разглеждане
на основание чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ.
Установява се от приложената по делото справка за съдимост от
10.05.2022г., че в периода 2007г. – 2019г. ищецът е извършвал кражби, за
които са постановявани 6бр. присъди в периода 2008г. – 2013г. и са
одобрявани 4бр. споразумения в периода 2012г. – 2019г. С влязла в сила
Присъда № 13/14.02.2013г. по НОХД № 407/2011г. на ДРС са групирани
наказанията, наложени на ищеца по водените срещу него наказателни
производства, и му е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2 години и 3 месеца, което е изтърпяно на 15.10.2014г. На 22.11.2021г.
е одобрено споразумение по НОХД № 214194/2021г. по описа на СРС за
извършено от ищеца престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК на неустановена
дата за времето от 11.11.2019г. до 19.11.2019г. в гр. София, като му е
наложено наказание „пробация“ за срок от две години. Установява се от
представената от ответника справка в деловодната система на ВРП, че за
6
периода 2010г. - 2021г. срещу ищеца са водени 9бр. досъдебни производства
за престъпления против собствеността, по 6бр. от които има данни за внесен
обвинителен акт.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на св.
М. Р. К.а – съпруга на процесуалния представител на ищеца. Излага, че
познава ищеца от преди 5-6 години по повод негови посещения в кантората
на адв. К., където свидетелката работи и води счетоводството на фирми.
Преди 3-4 години ищецът дошъл в кантората на съпруга ѝ във връзка с водено
срещу него дело за кражба на злато. Още при първото посещение
свидетелката забелязала, че той е много притеснен, уплашен и стресиран,
затова че ако бъде осъден ще влезе в затвора и няма кой да се грижи за
неговото семейство – неговата съпруга и детето му. Посочва, че след това още
няколко пъти ищецът е посещавал кантората и състоянието му било същото –
бил уплашен и стресиран, че няма кой да се грижи за семейството му. Твърди,
че не знае за съдебното минало на ищеца и не е известно да е бил осъждан с
влезли в сила присъди от 2008г. На въпроси на представителя на
Прокуратурата свидетелката заявява, че е разбрала, че точно заради
процесното дело ищецът е бил притеснен, защото по време на посещението в
кантората забелязала неговото състояние. Не е запозната нито с водени
предишни дела срещу ищеца, нито с последващи такива. Допълва, че
посещенията са се случвали през 2016г. Няма представа дали съпругът ѝ е бил
адвокат на ищеца и по други дела. Посочва още, че разговорите, които са се
водели между ищеца и адв. К., се провеждали изцяло в нейно присъствие.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
от ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. Второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Основанието за ангажиране отговорността на държавата за действия на
органите на следствието и прокуратурата в хипотезата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е незаконно
обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или
образуваното наказателно производство е прекратено поради конкретно
посочени в закона причини.
За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва да установи и докаже,
че е осъществен фактическия състав на визираната норма, а именно:
неправомерно предявяване на обвинение, прекратяване на наказателното
производство поради недоказаност на обвинението или ростановяване на
оправдателна присъда, причинените вреди и причинно-следствена връзка
7
между неправомерното привличане към наказателна отговорност и
настъпилия вредоносен резултат. Това дава основание на законодателят да
квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на съответните органи. Обвинението представлява
официално уведомление на лицето от компетентния орган за извършване на
наказателно правонарушение и за провеждане поради това на наказателно
производство срещу него и това е моментът, от който наказателното
производство се отразява на положението на лицето, за вредите от което
отговорността е на държавата при проявление на елементите от фактическия
й състав.
В случая са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за
ангажиране отговорността на прокуратурата – за времето от 09.08.2010г. до
21.01.2021г. спрямо ищеца се е водило наказателно производство в досъдебна
и съдебна фаза, приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство. Наказателното преследване срещу ищеца е
продължило повече от 10 години, като е установено, че в този период той е
изтърпял общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 3
месеца, групирано по други повдигнати му обвинения и постановени
присъди, изтърпяно на 15.10.2014г. В съдебната фаза по НОХД № 520/2014г.
е бил задържан под стража като мярка за неотклонение за 2 месеца и 17 дни,
след което тази мярка е изменена в „Домашен арест“, търпяна от него 1 месец
и 23 дни. Впоследствие, поради собственото му неправомерно поведение
мярката е изменена отново в „Задържане под стража“ за 4 месеца и 16 дни –
до постановяване на оправдателната му присъда. След като съдебното
производство е прекратено и делото върнато на прокурора с разпореждане по
новообразуваното НОХД № 1572/2016г. по описа на ВОС, през 2019г. ищецът
е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е одобрено
споразумение от 22.11.2021г. по НОХД № 214194/2021г. по описа на СРС,
като му е наложено наказание „пробация“ за срок от две години.
Настоящият съдебен състав приема, че незаконно повдигнатото
обвинение от длъжностните лица на ответника е рефлектирало по
неблагоприятен начин върху личната, неимуществена сфера на въззиваемия,
поради което следва да се приеме, че същият е претърпял действителни
вреди, пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение,
производството по което е прекратено.
При определяне на размера на неимуществените щети, причинени на
въззиваемия, следва да се има предвид конкретната личност на пострадалия,
съдебното му минало, тежестта на обвинението, продължителността на
разследването, отражението, което незаконното обвинение е дало в
последвалото протичане на живота му. В конкретния случай се установява, че
въззиваемият не е с чисто съдебно минало и през периода на повдигнатото
незаконно обвинение е имал множество наказателни дела, по които е признат
за виновен и са му наложени наказания, впоследствие групирани по две ЧНД,
като е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“. Нещо повече,
докато е било висящо това наказателно производство ищецът е извършил
8
ново престъпление против собствеността през 2019г. С оглед на съдебното
минало на ищеца и демонстрираното от него незачитане на установения от
държавата правов ред съдът намира, че негативните преживявания във връзка
с незаконното обвинение са с нисък интензитет. В тази връзка, съдът не дава
вяра и на показанията на разпитания свидетел, доколкото същите са
противоречиви и не кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства. Предвид изложените съображения съдът счита, че
обезщетение в размер на 1000 лв. ще репарира справедливо претърпените от
него неимуществени вреди. На ищеца следва да се присъди и обезщетение за
забава, считано от влизане в сила на постановление за прекратяване по
отношение на ищеца - 21.01.2021г.
Предвид частичното несъвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде отменено за разликата над 1000
лв. от присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000
лв., както и в частта за разноските.
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 52 лв.,
представляваща сторените разноски пред първата инстанция за заплащане на
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззивника А.
С. А. не се следват разноски.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3145 от 19.10.2022г., постановено по гр. дело №
4048/2022г. на Районен съд – Варна, VIIІ с-в, в частта, с която е уважен
предявеният от А. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул.
„П.К.“ № 15 срещу Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от продължителните наказателно
преследване и незаконно задържане под стража по повдигнатото му
обвинение, за което са образувани ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при
Окръжна прокуратура – Варна, НОХД № 520/2014г. по описа на Окръжен съд
– Варна и НОХД № 295/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна, като
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението с постановление от 04.06.2020г. на Окръжна прокуратура –
Варна, за разликата над 1000 лв. до уважения размер от 2000 лв., както и в
частта за разноските
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. С. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Варна, ул. „П.К.“ № 15 срещу Прокуратурата на Република
9
България, с адм. адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
продължителните наказателно преследване и незаконно задържане под
стража по повдигнатото му обвинение, за което са образувани ДП №
16/2013г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – Варна, НОХД №
520/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 295/2016г. по описа
на Апелативен съд – Варна, като наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението с постановление от 04.06.2020г. на
Окръжна прокуратура – Варна, за разликата над 1000 лв. до уважения размер
от 2000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3145 от 19.10.2022г., постановено по гр.
дело № 4048/2022г. на Районен съд – Варна, VIIІ с-в, в частта, с която е
уважен предявеният от А. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Варна, ул. „П.К.“ № 15 срещу Прокуратурата на Република България, с адм.
адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от продължителните наказателно
преследване и незаконно задържане под стража по повдигнатото му
обвинение, за което са образувани ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при
Окръжна прокуратура – Варна, НОХД № 520/2014г. по описа на Окръжен съд
– Варна и НОХД № 295/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна, като
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението с постановление от 04.06.2020г. на Окръжна прокуратура –
Варна, за сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от
21.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на А. С. А., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. Варна, ул. „П.К.“ № 15 сумата 52 лв. /петдесет и два лева/,
представляваща направените съдебно деловодни разноски пред първата
инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10