РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
Членове:Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20253100600379 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда по НЧХД №4652/2025
год. по описа на РС Варна, двадесет и втори състав, постановена на
21.01.2025г. с която подсъдимата В. С. У. е призната за виновна в това, че на
19.08.2022г. около 16:00 часа в гр. Варна, действайки в съучастие като
съизвършител с С.Г.У. умишлено е причинила телесни увреждания на Е. И. У.
ЕГН: **********, а именно кръвонасядания по лицето, лявата мишница, левия
лакът, контузия на гръдния кош, лека степен, ожулвания в областта на дясната
гривнена става, дясната подбедрица, контузия на лявата лакътна става -лека
степен, с което е осъществила състава на престъпление по чл.130 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК, поради което и на основани чл.78а от НК е била освободена от
наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание
„Глоба" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
С присъдата си съдът е признал подсъдимата В. У. за невиновна в това ,
че на 19.08.2022г. около 16:00 часа в гр. Варна умишлено съзнавайки
противоправността на деянието си публично да е казала унизителни за частта
и достойнството на Е. У. думи - ,,ти си луда,, , ,, ти си гадна мръсна гадина,, с
1
което да и е нанесла публична обида и с което да е осъществила състава на
престъпление наказуемо по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 от НК, като е оправдана
по това обвинение.
С присъдата си съдът е признал подсъдимата В. У. за невиновна в това ,
че на 19.08.2022г. около 16:00 часа в гр. Варна умишлено съзнавайки
противоправността на деянието В. У. да се е заканила на Е. У. с думите ,,
млъквай, недей да викаш, защото ще те пребия,,, ,, ако баща ми умре, аз няма
да ти простя и ще те убия,, с което да е възбудила основателен страх за живота
и здравето на Е. У. и с което да е осъществила състава на престъпление по
чл.144 ал.1 от НК, поради което и е оправдана за така повдигнатото
обвинение.
С присъдата си на осн. чл. 45 вр. чл.52 от ЗЗД съдът е осъдил подс. В. С.
У. да заплати на гражданския ищец и частен тъжител Е. И. У. сумата от 1000
лв., представляваща уваженият от районния съд граждански иск за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК, кото е
отхвърлил предявеният такъв в останалата му част до 17500 лв като недоказан
по основание по размер.
С депозирана жалба от адв. Т., в качеството на защитник подс. В. У.
излага, че постановената присъда, в частта в която подсъдимата е призната за
виновна и осъдена да заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по уважен граждански иск е неправилна, незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния и процесуалния закон и в нея са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване и
нарушаване на правото на защита. Моли след извършване на проверка на
правилността на присъдата В. У. да бъде оправдана или присъдата да бъде
отменена и делото да се върне на първоинстанционния съд.
В депозираната от адв-.Ю. Г. жалба в качеството му на довереник на Е.
У. твърди, че частната тъжителка не е доволна от така постановената присъда
в наказателната и граждаската части, като смята присъдата в
оправдателната част и в гражданско осъдителната й част за неправилна,
включително и при непроизнасянето на районния съд относно сторените по
делото разноски. Прави искане въззивният съд да измени присъдата, като
признае подсъдимата за виновна по всички три обвинения, да присъди на
подсъдимата всички разноски до делата и да увеличи размера на уважения
граждански иск.
2
В съдебно заседание адв. Т. поддържа така депозираната жалба, като
излага подробни аргументи за всички допуснати според него съществени
процесуални нарушения довели до нарушаване на правото на защита на
подсъдимата. Заявява, че присъдата е била постановена от незаконен състав,
тъй като след смъртта на С.У. и прекратяването на наказателното
производство срещу него, съдебния състав е трябвало да се отведе и делото да
се разгледа от друг съдебен състав. Излага, че е уважен граждански иск, но
липса на определение на съда за приемане за съвместно разглеждане на такъв,
както и се прави възражение свързани с липсата на анализ и произнасяне в
мотивите по отношение на събраните по делото доказателства. Отново моли
за постановяване на оправдателна присъда или отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд.
Адв. Г. отново застъпва аргументите, изложени в допълнението към
жалбата си, като излага, че според него мотивите на районния съд са
противоречиви и двусмислени относно показанията на св. Ч. и вината на подс.
У. за извършване на престъплението по чл. 144 ал.1 от НК се доказва наред с
тази по чл. 130 ал.1 от НК. Излага, че заплахата за убийство отправена към Е.
У. е породила основателен страх у нея, като моли за изменение на присъдата и
осъждане на подсъдимата и по трите обвинения. Претендират се сторените по
делото разноски.
Частен тъжител Е. У. заявява, че дъщеря все още продължава да се
държи изключително агресивно към нея и не съжалява за случилото се.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314
НПК цялостна служебна проверка, намери за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и
от надлежни страни.
В съответнствие с всички събрани по делото доказателства относими
към предмета на доказване, първоинстанционния съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителката Е. У. е съпруга на подс. С.У. и майка на подс. В. У..
Отношенията в семейството не били добри и подс. В. У. застанала на страната
на баща си С.У. срещу майка си Е.. Съпрузите били в процес на развод, като Е.
У. не искала да се развежда със съпруга си.
Ha 19.08.2022г. се разразил скандал между тъжителката и подсъдимите в
сградата на жилищен комплекс в гр. Варна, ул. "Т.И., която била построена от
фирмата собственост на С.У. и Е. У.. На седмия етаж на сградата се намирали
ключовете от всички непродадени апартаменти и С. У. и В. У. се качили до
там. На мястото пристигнала и тъжителката Е. У., която искала да ограничи
достъпа на С.У. и В.У. до непродадените апартаменти, без да присъства
полиция при отварянето им. Това подразнило С.У. и изблъскал Е. У. до
стълбищната клетка на асансьора. Към действията на У. се присъедила и В. У.,
тъй като У. не бил в добро физическо състояние и бил с наскоро извършена
операция на корема, която от своя страна нанесла удари с ръце в областта на
лицето и гърдите на Е. У.. В. У. се опитала да задържи Е. У., докато С. У. успее
да слезе надолу по стълбите. На шестия етаж борбата между двете жени
продължила. В. У. продължила да блъска в стените Е. У., която от своя страна в
даден момент успяла да се отскубне от нея и се опитала да с обади в
полицията. През това време С.У. успял да слезе на третия етаж и да влезе в
3
ап.26, a Е. У. се преборила с В. У. и също слязла на третия етаж, където се
опитала да влезе в ап.26. Там В.У. отново успяла да задържи майка си да не
влезе в апартамент №26, като я сграбчила за врата и я издърпала до
стълбищната площадка на етажа. Там Е.У. отноово се отскубнала от В. У. и
слязла по стълбите, като успяла да се обади от телефона си на тел. 112 и да
съобщи за семейния скандал.
Пред сградата поведението на страните по делото станало достояние на
св. Ч., живуща под наем на първия етаж на сградата, която след като чула шум
по стълбището на сградата излязла за да види какво се случва и видяла, че У.и
дърпат входната врата на сградата и си крещят. Попитала С. У. какво се случва
и той обяснил, че жена му е луда, удряла го в корема и показал следите от
операция по корема като вдигнал фланелката си нагоре. Казал също на Ч., да
не обръща внимание на Е.У.. Мястото било посетено от органи на 05 РУ при
ОД МВР Варна. По повод на инцедента, органите на полицията съставили
предупредителни протоколи на всеки един от участниците, да не извършват
самоуправни действия един спрямо друг- копия от протоколите са приложени
към делото.
Във връзка с инцидента били образувани няколко отделни проверки в
05РУ при ОД МВР Варна, които в последствие били обединени и приключени
от прокурор Е. К. с постановление за отказ от образуване на ДП. В своето
постановление прокурорът е възприел идентична фактическа обстановка.
След конфликта, тъжителката У. посетила здравно заведение в гр. Варна
за извършване на преглед. По делото е приложен лист за преглед на пациент в
КДБ/СО 4774/19.08.2022г. (д-р Ш.О.). Прегледа е извършен в периода от 18.00
до 20. 30 часа при който са констатирани: контузия на лицето и контузия на
лява ръка. Направени са консултации с травматолог и след рентгенография е
установено, че няма данни за фрактури.
На Е. У. е било издадено и Медицинско удостоверение №987/2022г. от
Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД (д-р Г.), от което се
установява, че по желание на Е. У. на 20.08.2022г. и е бил извършен преглед с
цел установяване какви травматични увреждания е получила. Констатирани са
били в областта на върха на носа дребно петнисто червеникаво кръвонасядане
с размери 5-6мм. В областта на лявата гърда е констатирана палпаторна болка
засилваща се при дишане. По вътрешната повърхност на лявата мишница в
горна трета се установява синкаво кръвонасяданес кръгловата форма с
диаметър около 15мм. По задната повърхност на левия лакът се установява
оток, синкаво кръвонасядане с диаметър около 2 см, палпаторна болезненост.
Движенията в лявата лакътна става са умерено болезнени. По задната
повърхност на дясната гривнена става е констатирано линейно червеникаво
ожулване с дължина 1см, ориентирано вертикално. По задната повърхност на
дясната подбедрица в средна трета са били налични две разположени линейни
червеникави ожулвания с дължина по около 3-4см. Като заключение съдебния
медик е посочил, че се касае за кръвонасядания по лицето, лявата мишница,
левия лакът, контузия на гръдния кош-лека степен, ожулване в областта на
дясната гривнена става, дясната подбедрица, контузия на лявата лакътна става
лека степен и същите е възможно да са получени по указаните от пострадалата
време и начин описани в удостоверението.
По делото е назначена СМЕ от заключението на която се установява, че
с описаните увреждания е било причинено временно разстройство на здравето
4
неопасно за живота. Описаните наранявания са резултат от механизмите на
действие на твърдите тъпи предмети, чрез удари и притискане за
кръвонасяданията и чрез триене за охлузванията. Възможно е изброените
наранявания да са получени при механичните въздействия в динамиката на
описания инцидент. Не са описани наранявания с определена специфика,
която да послужи за конкретизиране на травмиращата повърхност.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата се
установява, че същата към момента на извършване на деянията е била
неосъждана.
В хода на делото подс. С. Г. У. е починал и наказателното производство
срещу него е прекратено на основание чл. 250 ал. 1 вр. с чл. 24 ал. 1 т. 4 от
НПК.
Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е
изградил на база обективен анализ на всички събрани по делото
доказателства, а именно от заключенията на назначените съдебно-медицински
експертизи, флаш памет, съдържаща аудиозаписи от обаждания на тел. 112,
приобщени по надлежния ред писмени доказателства и показанията на всички
поискани от страните свидетели с изключение на св. В.Ж., който живее извън
страната и е бил освободен от задълженията си като свидетел. Свидетелските
показания са кредитирани като логични и последователни, отразяват само
отношенията между страните, освен тези на св. Ч., която е била пряк свидетел
на случилото се.
Настоящия съдебен състав счита, че първоинстанционния съд е оценил
правилно детайлите по повдигнатите обвинения, като правилно е признал
подс. У. за виновна за извършването на престъплението по чл.130 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК и я оправдал по обвиненията по чл. 144 ал.1 и чл. 148 ал.1 т.1 вр.
чл. 146 от НК.
От доказателствения материал по делото не може да се стигне до
категоричен извод, че подсъдимата е изрекла в който и да е момент закани,
които биха могли да породят основателен страх у тъжителката или да е казала
или извършила нещо унизително за честта и достойнството .
Не са налични категорични доказателства за реакция или промяна в
поведението на Е. У. непосредствено след случката, с което да покаже, че е
възбуден страх за живота и здравето или че обидни слова са накърнили
нейното достойнство, а както е известно една осъдителна присъда не може да
почива на предположения, а виновността следва да бъде доказана по
безспорен и категоричен начин. В тази насока първоинстанцчионния съд е
изложил убедителни аргументи, които се споделят и от настоящия съдебен
състав.
В този смисъл жалбата на адв. Г., в частта в която се иска осъждане на
подс. У. за тези престъпления, настоящия съдебен състав намира за
неоснователна, поради което и същата не е уважена от настоящия съдебен
състав, като подсъдимата не е била призната за виновно по тези обвинения.
От приетите съдебномедицински експертизи обаче категорично се
доказва, че е причинено разстройство на здравето на тъжителката Е. У. по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
От друга страна категорично от събраните гласни доказтелства се
доказва, че имено подсъдимата е причинила тези телесни увреждания на
тъжителката, поради което и присъдата в частта с която подсъдимата е
5
призната за виновна по това обвинение настоящия съдебен състав намира за
провилна и законосъобразна.
Извършеното престъпление по чл. 130 от НК засяга обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на здравето и телесната
цялост на личността - което в случая е сторено от подсъдимата спрямо
частната тъжителка.
Субект на престъплението е вменяемо наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние в конкретния случай се състои в причиняване на
лека телесна повреда, като престъплението е резултатно и вредите са
настъпили непосредствено след причиняване на увреждането.
Подсъдимата е действала с пряк умисъл и е съзнавала и предвиждала
конкретната форма на увреждане, което деянието причинява.
С присъдата си районният съд правилно е приложил и института на чл.
78а от НК при определяне на наказанието, предвид на факта, че за
извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание до
две години лишаване от свобода или пробация, подсъдимата не е осъждана за
престъпление от общ характер и по отношение на нея не е било налагано
административно наказание по реда на чл.78а от НК, както и няма причинени
с престъплението имуществени вреди.
От друга страна настоящия съдебен състав намира, че размера на
санкцията е правилно определен, като не намира основание за промяна.
При проверка обаче въззивният съдебен състав намери, че
първоинтанционния съд е допуснал процесуални нарушения при
постановяване на присъдата си.
На първо място, при даване ход на делото съдът е посочил, че докладва
постъпилата частна тъжба от Е. У. срещу С. У. и В. У., ведно с предявения
граждански иск. Пропуснал е обаче да се произнесе с определение по реда на
чл. 88 ал. 2 НПК, в резултат на което тъжителката не е конституирана като
граждански ищец и искът не е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес по надлежния ред, но въпреки това е уважен частично в присъдата.
В този смисъл въззивният съд намира, че твърдението за недостатък на
постановения съдебен акт от адв.Т. в граждански осъдителната му част е
основателно, поради което и гражданския иск следва да бъде отхвърлен.
Няма пречка тъжителката да реализира правата си относно
неимуществени вреди по гражданско правен ред.
По отношение на твърдението на адв.Т. за незаконен съдебен състав
постановил присъдата, настоящия съдебен състав намира, че това твърдение е
неоснователно, предвид на факта, че прекратителното определение на
първоинстанционния съд относно починалия подсъдим не е от категорията на
такива, които да налагат отнод на съдебния състав и започване на делото от
неговато начало в друг съдебен състав. Смисълът на закона касаещ
основанията за отвод при определение, каквото е постановил
първоинстанционният съд разгледал делото не е в тази насока.
Относно искането в жалбата на адв. Г., за произнасяне относно
направените разноски за пред настоящата инстанция е неоснователно, тъй
като представените доказателства за адвокатско възнаграждение се отнасят за
друго дело, а не за настоящото, поради което и сторени разноски не могат да
бъдат присъдени, а относно направените разноски пред първата инстанция
следва да има допълнително произнасяне от първоинстанционния съд по реда
6
на чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
Изложените от Районен съд- Варна съображения относно виновността
на подсъдимата и съответно оправдаването й се споделят напълно от
настоящия съдебен състав, като с цел процесуална икономия не следва да
бъдат преповтаряни, но като цяло противоправното поведение на подсъдимата
относно престъпление наказуемо по чл.130 ал.1 от НК се доказа безспорно,
поради което и присъдата в тази й част е правилна и законосъобразна, като
също така е правилна и законосъобразна и в частта относно оправдаването на
подсъдимата по обвиненията по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 от НК и по чл.144
ал1 от НК, тъй като по делото не са събрани категорични доказателтва за
виновност на подсъдимата по тези обвинения.
Видимо от горното и на осн. чл. 338 от НПК , съставът на Варненския
окръжен съд ,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда по НЧХД №4652/2025 год. по описа на РС Варна,
двадесет и втори състав, постановена на 21.01.2025г. в граждаско
осъдителната част като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от Е. И. У.
граждански иск в размер на 17500лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7