№ 342
гр. Сливен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230103703 по описа за 2024 година
Предявени са в условията на обективно и кумулативно съединяване
исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на
потребителски кредит и договор за гаранция.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2023 г. между ищцата и
ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е сключен договор за
паричен заем № 4873667 от 11.08.2023 г., по силата на който е усвоен кредит в
размер на 4000 лв. за срок от 22 седмици, платим на 11 равни двуседмични
вноски. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер
на 39,98 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 35%. Общата
сума за връщане с предвидената договорна лихва е в размер на 4330,26 лв.
Във връзка с изискването от договора за заем заемополучателят да
обезпечи задължението си, на датата на неговото сключване (11.08.2023 г.) на
кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция,
носещ същия идентификационен номер, както номера на договора за заем.
Вторият договор се сключва с „Файненшъл България“ ЕООД, като по силата
на него, кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в
размер на 1653,74 лв., платима разсрочено на падежните дати на вноските по
паричния заем.
Твърди се, че сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият
договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от
1
ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила,
както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като се излагат аргументи в тази
насока.
Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 19 от ЗПК. В договора, кредиторът се е
задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от
лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Твърди, че не е
включено ГПР възнаграждение за гарант към „Файненшъл България“ ЕООД в
размер на 1653.74 лв., а уговорената такса „гарант – възнаграждение за
предоставяне на гаранция на дружеството е за разход по кредита, който следва
да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите –
индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1, и 2 от ЗПК.
Изтъква, че получаването на кредита е било обусловено от сключването
на договор за гаранция от страна на кредитополучателя, за което той дължи
такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението
на задълженията по договора за кредит – обстоятелство, което е било известно
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който с чл. 4 от договора е задължил
кредитополучателя да учреди гаранция и е предоставил на потребителя
обединен погасителен план, сключено в него възнаграждение на дружеството
гарант.
Поради нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект
уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник по Договора
за предоставяне на гаранция. Договорът за предоставяне на гаранция е с
акцесорен характер и може да съществува единствено при условие, че
съществува действителен главен дълг, поради което договора за гаранция
също е нищожен.
Предвид обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за
предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи
идентификатор, двете дружества са „свързани лица“, както и че кредиторът е
включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по
кредита безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора
към датата на сключване на договора за кредит. В тази връзка се счита, че
кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на
ГПР.
Ето защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е
заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в
отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, е което да
прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 4873667 от 11.08.2023
г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на
2
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит.
Да бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на
гаранция № 4873667 от 11.08.2023 г., сключен с „Файненшъл България“
ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за
защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави. Претендират за присъждане
на направените по делото разноските.
Моли в случай, че ответното дружество оспори че в предвиденото ГПР
от 39.98 % не е предвиден разхода за възнаграждение за гарант да се допусне
съдебно-счетоводна експертиза като вещото лице след като се запознае с
материалите по делото да даде отговор на въпроса какъв ще бъде размера на
ГПР, ако в неговия обхват се включи и възнаграждението на дружеството
гарант?
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното
дружество „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, чрез процесуален представител, в
който се счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представен
документ за внесена държавна такса по претенциите.Изтъква, че исковата
молба е подписана от адв. Р., но към нея не е приложено пълномощно за
процесуално представителство, включително упълномощаващо адвоката да
подписва исковата молба, както и не е представен договор за правна помощ.
Моли на осн. чл. 213 от ГПК съдът служебно да присъедини към
настоящото производство гр.д. № 3704/2024 г. по описа на СлРС, предвид
обстоятелството, че между същите страни са налице други висящи граждански
дела, считат че са налице предпоставките всички дела да бъдат разгледани в
едно исково производство, тъй като договорите са едни и същи между едни и
същи стани, исковата молба и претенциите на ищеца са идентични. Считат, че
претенциите на ищеца към договора за паричен заем и дружеството кредитор
са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Твърдението за
недействителност на договора за кредит поради нарушение на разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е неоснователно.
Заявяват, че договора за потребителски кредит е в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите
предвид допускания, използван при изчисляване на годишния процент
разходите по определение в приложение № 1. Изтъква, че в процесния договор
са посочени годишния процентна разходи 39,98% общата сума, дължима от
потребителя при връщане на кредита в общ размер на 4330,26 лв. Също така,
молят да се обърне внимание, че надвишаването на законовия размер на
годишния процент на разходите не води до недействителност на договора.
Съгласно чл. 19, ал. 5 само клаузите, с които се надвишава размера на ГПР се
считат за нищожни. Твърди се, че процесният договор за паричен заем е
действителен и в пълно съответствие с изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1
3
т.7 - 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, като се излагат подробни аргументи в тази насока.
Твърди се, че годишният процент на разходите по договора е изчислен
съобразно изискванията на чл.19 ал.2 от ГПК и неговият размер е в
съответствие с изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК. Включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита.
Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява
разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като
сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за
получаване на кредита. Заемополучателят е можел да избира измежду три
вида обезпечения, които да представи. Дружеството е нямало как да
прогнозира към момента на сключване на договора за паричен заем, кое
обезщетение ще избере ищецът, поради което и няма как да предвиди какви
разходи за заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би
бил техния размер, а и дори да е имало подобна информация, то тези разходи
не са във връзка с отпускането на кредита, поради което и не следва да бъдат
включени в ГПР.
Твърди се, че при отпускането на кредита дружеството е действало
добросъвестно, т.е. преди да сключи договора за кредит ищецът е знаел както
параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение.
Излага аргументи в насока неоснователност на предявения иск.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възражение и моли съда да го
съобрази с липсата на правна и фактическа сложност на делата.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното
дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуален представител, в
който се моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на
установителния иск, тъй като същият е недопустим, както и се счита, че
претенцията на ищеца е неоснователна. Излагат се аргументи в тази насока и
се сочи съдебна практика.
Твърди се, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй
като отговаря на приложимите изисквания на закона и е сключен валидно.
Същият не страда от пороците посочени в исковата молба или твърдените
пороци не водят до нищожност на договора.
Твърдението, че договорът за поръчителство противоречи и заобикаля
множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожен, е
несъстоятелно. Дружеството не предоставя потребителски кредити.
Дейността на дружеството и договорите, които сключва се регламентират от
ТЗ, а не от ЗПК.
Твърди се, че дължимото се възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако
насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би
сключила договора.
4
При сключване на договора дружеството е действало добросъвестно.
Клаузите в договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и
разбираемо и всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Нещо повече, предвидено е, че той в
влиза сила само ако заемополучателят не представи на кредитното дружество
обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова
гаранция.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани предявените искове от
страна на ищеца. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата Ж. Д. С., редовно призована не се явява и
не се представлява.
Ответното дружество „Изи Асет Финанс Мениджмънт“ АД, редовно
призовано не изпраща представител или пълномощник.
Ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовано
не изпраща представител или пълномощник.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем от 11.08.2023 г. сключен между Изи Асет
Мениджмънт АД, като кредитор и Ж. Д. С., като кредитополучател, страните
са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от
4000 лева, а Ж. Д. С. да върне сумата на 22 седмици, платими на 11 равни
двуседмични вноски, всяка в размер на 393.66 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 35 %, като сумата по договора за кредит е в
размер на 1653.74 лв., а годишния процент на разходите по кредита е 39.98 %.
В чл. 4 от Договора е предвидено, че заемателя се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора Изи
Асет Мениджмънт АД договор за предоставяне на поръчителство с две
физически лица поръчители с осигурителен доход над 1000 лв., банкова
гаранция с бенефициер заемодателя или определено от заемодателя
дружество-поръчител, което да предостави гаранционни сделки.
На 11.08.2023 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция между
Файненшъл България ЕООД, като гарант, и Ж. Д. С., като потребител. По
силата на сключения договор за предоставяне на гаранция, Файненшъл
България ЕООД се е задължило да поръчителства на потребителя по договор
за паричен заем от 11.08.2023 г., сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и
Ж. Д. С. за сумата от 4000 лв. С договора за поръчителство в чл.3 е
предвидено, че потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на
150.34 лв. на месечни вноски дължими на падежите на погасителните вноски,
като общо дължимата сума по договора за предоставяне на гаранция е 1653.74
лв.
По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-икономическа
експертиза.
Вещото лице в съдебно заседание е посочило, ГПР е 1066%, а месечните
5
фиксирани вноски са 544 лв. общо за периода. Увеличението на внесените
вноски на база договора за гаранция, който е съпътстващ договора за заем, но
сумите по първия договор за заем не са включени в месечните вноски в
погасителния план на втория договор за гаранция, но договора за гаранция е
съпътстващ с договора за гаранция и всъщност се получава така, че ГПР
достига до 1066% с тези два договора взети общо. В договора за заем не
съществува клауза за съществуването на договор за гаранция. Записали са
само, че трябва да имат гарант, но след като вече са подписали договор за
гаранция на същата дата със същия номер дори, то тогава ГПР, което хората
дължат се увеличава и стига до 1066% Всъщност нетната сума по кредита,
която лицето получава вместо 4000 лв. както е договорена по договора за
заем, то реалната сума, която получава – нетната е 2347 лв. И всъщност се
получава, че получаваш 4000 лв. на хартия, а в реалност получава 2347 лв., а
другите са задължения по лихви, възнаграждения на гаранта и такса. Сумата,
която следва да върне е 5998 лв. На гаранта се дължи възнаграждение 1653
лв., която сума липсва в договора за заем, никъде не е упомената. По принцип
по закон ГПР не трябва да надвишава 50 % което се равнява на 5 пъти по 10 %,
т.е. лихвата за забавяне на вноската по закон е 10 %, но ГПР разрешава до
петкратния размер, а в случая ГПР се получава 1065 % което е в пъти повече.
В случай, че се дължи чистата стойност по договора-главница и
договорна лихва, то ищцата е надплатила на ответника сума в размер на 456
лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
икономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма
съмнение в знанията и уменията на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се
установи в процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем от
11.08.2023 г., по силата на който ответното дружество Изи Асет Мениджмънт
АД е предоставило сумата от 4000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от
11.08.2023 г. е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е
посочен годишен процент на разходите в размер на 39,98 %. Този годишен
процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед
задължението в договора, потребителя да осигури гарант на одобрено от
кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото
производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и
реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното
дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР 1065%.Това е в нарушение на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски
6
кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.
Договора за паричен заем от 11.08.2023 г. е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не
дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В
производството се установи, че Договора за предоставяне на гаранция е
изрично обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено
определено от заемодателя дружество-гарант, което да предостави
гаранционни сделки.
Заблуждаваща практика е в договора за предоставяне на паричен заем да
са посочени погасителни вноски в един размер, а впоследствие с вноската по
договора за предоставяне на гаранция погасителната вноска да се увеличава и
пълният й размер да е посочен само в погасителния план. С оглед изложеното,
съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за
паричен заем от 11.08.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се
установи в процеса, че ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция
с ответното дружество Файненшъл България ЕООД на 11.08.2023 г., по силата,
на който ответното дружество Файненшъл България ЕООД му е предоставило
гаранция по договор за паричен заем от 11.08.2023 г.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от
11.08.2023 г. е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е
посочен годишен процент на разходите в размер на 389.98 %.. Този годишен
процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед
задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или
поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че
реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в
договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин
ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
като не е посочено реално ГПР 1065% .
Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да
бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за
потребителски кредит от разстояние е недействителен, а съответно е
недействителен и договора за предоставяне на гаранция и кредитополучателя
дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на
лихви, както и възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично
обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено
определено от заемодателя дружество-гарант, което да предостави
гаранционни сделки.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на
нищожност на договора за предоставяне на гаранция е основателен и следва
да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона
7
за адвокатурата ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да
заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на
730.02 лв., държавна такса в размер на 119.68 лв. и 125 лв. депозит за вещо
лице.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона
за адвокатурата ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД следва да
заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на
465.35 лв., държавна такса в размер на 119.68 лв. и 125 лв. депозит за вещо
лице.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. "Дж. Неру" № 28, Силвър център,
етаж II, офис 40-46 и Ж. Д. С., ЕГН ********** от гр. С., кв. "Б." № ., ет. ., ап.
. че сключеният договор за паричен заем № 4873667 от 11.08..2023 г. е
нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД " АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. "Дж. Неру" № 28, Силвър център,
етаж II, офис 40-46 и Ж. Д. С., ЕГН ********** от гр. С., кв. Б., № ., ет. ., ап. .,
че сключеният договор за предоставяне на гаранция № 48673667 от
11.08..2023 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
"Дж. Неру" № 28, АТЦ - Силвър център, етаж II ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.
Н. Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 730.02 лв., държавна
такса в размер на 119.68 лв. и 125 лв. депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
"Дж. Неру" № 28, Силвър център, етаж II, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Р. Н. Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38, ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 465.35 лв. и
8
държавна такса в размер на 119.68 лв. и 125 лв. депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9