№ 15087
гр. ****, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110146499 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу С. Ж. Ж., И. М. В. и С. М. Ж. субективно и
обективно, кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците, както следва: за С. Ж. Ж., сумата в размер на
112,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
31.03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб.№ ******, ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на
24,84 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 28.02.2022 г., както и
1
суми за дялово разпределение от които, сумата от 1,11 лв. –
главница за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2019 г., и 0,32
лв. – лихва за периода от 31.03.2019г. до 28.02.2022 г.; за С.
М. Ж., сумата в размер на 112,04 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******,
ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на 24,84 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 28.02.2022 г., както и суми за
дялово разпределение, от които сумата от 1,11 лв. –
главница за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2019 г., и 0,32
лв. – лихва за периода от 31.03.2019г. до 28.02.2022 г. и за И.
М. В. сумата в размер на 56,02 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******,
ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на 12,42 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 28.02.2022 г., както и суми за
дялово разпределение 0,56 лв. –главница за периода от
01.02.2019 г. до 31.03.2019 г., и 0,16 лв. – лихва за периода от
31.03.2019г. до 28.02.2022 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 11.04.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д.
2
№ 13732/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите
не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото
дружество разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
По делото са постъпили писмени отговори на исковата
молба в предвидения за това срок, депозирани от
ответниците, с които оспорват предявените срещу тях
искове по основание и размер. С отговорите правят
правопогасяващо възражение за давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт Т., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
3
Ответникът С. М. Ж., редовно призован в съдебно
заседание, се явява лично, като поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Ответникът И. М. В., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът С. Ж. Ж., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 13732/2022г., в срока по чл. 415 ГПК при
подадени в срока по чл. 414 от ГПК възражения от
ответниците.
По същество съдът намира, исковете за частично
основателни, по следните съображения: Ищцовото
дружество в качеството му на топлопреносно предприятие
4
/ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в
исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на
топлинна енергия се осъществява при публично известни
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока,
съдържащи се на лист 38 и 39 от досието на делото както
следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на
основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат
реда и условията за продажба на топлинна енергия между
/ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия,
присъединени към топлопреносната мрежа на територията
на града. Тези общи условия регламентират правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределяне и заплащане на топлинна енергия,
отговорност при неизпълнение на задълженията, условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела средствата за търговско измерване и и
дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1
от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
5
и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32
след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Според
чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на
/АДРЕС/, от който е видно, че собствениците на
самостоятелни обекти в СЕС са взели решение за
сключване на договор за извършване на услугата „дялово
разпределение“ като за целта е упълномощено конкретно
лице от името на ЕС да подпише договор с /ФИРМА/. За
ап.2 е положен подпис на Й.М. Ж., общ наследодател на
ответниците, което обстоятелство не се оспори в
производството. Решението, като необжалвано е влязло в
сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички
собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на
СЕС, включително и техните правоприемници. Сключен е
договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“, приет на л.38-29 по делото. В раздел VI,
чл.24 страните са уговорили, че договора се сключва за
6
срок от една година, с опция за удължаване, в случай, че
никоя от страните не го прекрати с отправено писмено
предизвестие месец преди прекратяването му. Няма данни
по делото да е отправено такова предизвестие.
Оспорва се първата предпоставка за уважаване на
исковете, а именно наличието на валидно сключено между
страните правоотношение по доставка на топлинна
енергия.
От приетото по делото удостоверение за наследници на
СО, район Овча купел се установява, че лицето Й. М. Ж. е
починало на 07.03.1999г., като е оставило за свои законни
наследници С. Ж. Ж., И. М. В., Ж. М. Т. и С. М. Ж., които
са наследили по наследство, както следва: С. Ж. Ж. и С. М.
Ж. всеки от по 1/3 идеална част от наследството, а Ж. М. Т.
и И. М. В. от по 1/6 идеална част от оставеното от
наследодателя им наследство. От приетия по делото
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавни имоти от 28.12.1990г. се
установява, че общият на страните наследодател е
придобил в собственост имот, находящ се в /АДРЕС/. От
приетия по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
093/02.04.2019г. е видно, че на посочената дата
наследниците на Й. М. Ж. са транслирали имота в
патримониума на трето за спора лице.
7
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе,
които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от
ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването и от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Ето защо облигационната връзка по
договора за доставка на топлинна енергия възниква от
момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите
условия на ищцовото дружество при промяна на
собствеността или вещното право на ползване, новият и
предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат
до продавача в 30 дневен срок заявление за открИ.е,
промяна или закрИ.е на партидата като според ал. 3 на
8
разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не
закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от
стария собственик или ползвател до момента на открИ.е на
партида на новия собственик. В контекста на
гореизложеното собственикът на топлофицирания
недвижим имот е длъжник към топлопреносното
предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от
правото си на собственост- право да владее, да ползва и да
се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответниците до размера на притежаваните от всеки квоти в
съсобствеността до дата 02.04.2019г., когато са транслирали
имота в патримониума на трето лице, са била страна по
възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/,
произтичащо от доставка на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 2,
находящ се в /АДРЕС/ за процесния период от време –
01.05.2018г. до 31.03.2019г., доколкото са били собственици
на имота, като по делото не са представени доказателства в
рамките на процесния период между трето за спора лице и
топлопреносното предприятие да е налице правоотношение
по доставка на топлинна енергия, което да изключва
отговорността им.
Оспорва се и количеството на доставената в имота
топлинна енергия и размера на нейната цена, както и
9
дължимостта на сумите за главница за дялово
разпределение.
В тази връзка от изслушаната по делото СТЕ се
установява, че количеството топлинна енергия на адреса се
отчита от общ топломер в началото на всеки месец по
електронен път, като технологичните разходи са отчитани
за сметка на ищеца. Дялово разпределение е извършвано
след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имота, по реален
отчет /като отчетите, подписани от потребител са приети по
делото/. По данни на ФДР в имота е имало монтирани едно
отоплително тяло, като е монтиран един
топлоразпределител. В имота е констатиран монтиран един
водомер за топла вода, по който се измерва разхода. По
отношение СТИ /общият топломер, монтиран в САС/е
установено, че същият е бил проверяван на всеки две
години.
Изслушаната ССчЕ установява, че по прогнозни данни
за имота с абонатен номер ****** по фактури е начислена
сума от 309,48 лева, като след изравняване главницата за
доставена в имота топлинна енергия е в размер на 336,11
лева, от които 5/6 идеални части, формиращи в цялост
задължението на ответниците възлиза на сумата от 280,09
лева . На абоната са начислявани и такси за дялово
разпределение в периода от 01.02.2019г. до 31.03.2019г. в
размер на 3,34 лева, или за 5/6 идеални части от
10
задължението в размер на 2,78 лева.
По гореустановеното, съдът приема, че ищецът е
доказал количеството на доставената в имота топлинна
енергия, поради което съдът приема, че главните искове за
доставена в имота топлинна енергия са доказани в своето
основание. Измерванията се базират на реални отчети, за
което по делото е приет отчет, подписан от потребител, като
последният с подписа си е удостоверил неизгодните за
ответниците факти по количеството доставена в имота
топлинна енергия, поради което съдът следва да кредитира
тези писмени доказателства, и при все, че не се обори
тяхната автентичност да приеме за верни показанията,
обективирани в тях.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали
правопогасяващо възражение за давност. Това възражение
съдът намира за основателно, като съдът установи, че по-
голямата част от процесното вземане е погасена по давност.
По силата на чл. 111, б. „в“ с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Следователно в настоящия
случай доколкото вземанията на ищцовото дружество са
периодични плащания то същите се погасяват с изтичане
на кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 от
ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, а съгласно чл. 114, ал.2 от ЗЗД
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
11
давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Съгласно чл. 33, ал. 1 от действащите към
процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на клиенти в град
**** клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Заявлението за издаване на
заповед за парично изпълнение е подадено в съда на
16.03.2022г., когото давността е прекъсната, а впоследствие
е спряла да тече. Следователно всички изискуеми вземания
преди 16.03.2019г. са погасени по давност. Това са вземания
за периода от м.05.2018г. до м.01.2019г. на обща стойност от
254,86 лева, а за 5/6 сумата от 212,38 лева, следователно
главният иск за доставена в имота топлинна енергия
следва да бъде уважен до размера на сумата от 56,43 лева, а
за сумата от 223, 67 лева следва да бъде отхвърлен, или за
ответниците при разделна отговорност, както следва: за С.
Ж. Ж. иска следва да бъде уважен до размер на сумата от
22,57 лева, а за сумата от 89,47 лева, разликата над
уважената сума от 22,57 лева до размера на пълно
предявената от 112,04 лева, следва да бъде отхвърлен, за С.
М. Ж. за сумата от 22,57 лева, а за сумата от 89,47 лева,
разликата над уважената сума от 22,57 лева до размера на
пълно предявената от 112,04 лева, следва да бъде
отхвърлен, и за И. М. В. иска следва да бъде уважен до
размера на сумата от 11,29 лева, а за сумата от 44,73 лева,
разликата над уважената сума от 11,29 лева до размера на
12
пълно предявената от 56,02 лева, иска следва да бъде
отхвърлен.
По силата на договорните взаимоотношения между
ищеца и третото лице помагач цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал.
1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите
дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор
между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3,
т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква
система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното
възниква задължение за топлофикационното дружество за
заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата, а по второто - потребителите дължат
заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество, като последното е уредено и в ОУ – чл. 32, ал.1 и
ал.2. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4
ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената
за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4,
т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и
13
предмета на правоотношенията във връзка с цената,
защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема,
че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща на топлофикационното
дружество сумите за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях. По гореизложеното искът
за сумата от 2,78 лева, за периода от 01.02.2019г. до
31.03.2019г., представляваща главница за такси за дялово
разпределение, който е и установен по размер и не е в
погасителна давност, съгласно изслушаната ССчЕ, следва
да бъде уважен до пълно предявения размер и се разпредели
съобразно квотите на ответниците, така, както е посочено
от ищеца.
Искът за мораторна лихва за сумата от 0,80 лева,
начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019г. до 28.02.2022г.
следва да бъде отхвърлен. В ОУ на ищеца приложими към
процесния период не е уреден изрично начина на връчване
на фактурите с обективирани в тях задължения за
заплащане на такса за дялово разпределение, поради и
което длъжникът следва да изпадне в забава на основание
чл. 84 от ЗЗД след връчване на покана за заплащане на
сумата за такси за дялово разпределение. Ищецът не е
представил доказателства за връчена покана до
ответниците за заплащане на главницата за такси за
дялово разпределение, поради и което те не са изпаднали в
забава. По изложеното този иск следва да бъде отхвърлен.
14
Съгласно чл. 33 от Общите условия падежът на всяко
задължение на ответника настъпва с изтичане на
четиридесет и пет дни от изтичането на периода, за който се
дължи. Следователно задължението за заплащане на лихва
върху главницата за доставена в имота топлинна енергия е
срочно и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху посочената
по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода
15.09.2019 г., дата на изискуемост по обща фактура №
**********/31.07.2019г. до 28.02.2022 г. Според изслушаната
ССчЕ сумата върху отхвърлената част от главницата за
отопление на имота възлиза на сумата от 53,49 лева, поради
и което исковете за мораторна лихва, начислена върху
главницата за отопление на имота и съобразно
отхвърлената част от исковете, за горепосочения период
следва да бъдат уважени по отношение на ответниците,
както следва: от С. Ж. и С. Ж. сумата от 2,87 лева, а за
сумата от 21,53 лева, разликата над уважената сума от 2,87
лева до размера на пълно предявената от 24,84 лева, следва
да бъдат отхвърлени, а от И. В. сумата от 1,44 лева, а за
сумата от 10,98 лева, разликата над уважената сума от 1,44
лева до размера на пълно предявената от 12,42 лева, искът
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на двете
страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Ответниците не претендират присъждане на
15
разноски. На ищеца съобразно уважената част от исковете
в заповедното производство следва да му се присъдят
разноски в размер на 12,00 лева, които следва да бъдат
заплатени: от И. В. сумата от 2,00 лева, а от С. Ж. и С. Ж. от
по 5,00 лева. В исковото производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 125,00 лева, депозит за
изслушване на експертизи в размер на 700,00 лева, като на
ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ следва да му се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 200,00 лева, или разноски в
общ размер на 1025,00 лева. Или на ищеца в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете следва
да му се присъдят разноски в размер на 196,81 лева, които
следва да бъдат заплатени от страните, както следва: от И.
В. сумата от 32,80 лева, а от С. Ж. и С. Ж. сумата от по 82,00
лева, от всеки един от тях.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК **********
срещу С. Ж. Ж., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
16
че С. Ж. Ж. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 22,57
лева, представляваща цена на доставена от ищеца
топлинна енергия, за периода от м.02.2019г. до 31.03.2019г.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр.****, /АДРЕС/,
абонатен номер ******, сумата в размер на 1,11 лева,
представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“, за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 16.03.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 2, 87 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата
за доставена топлинна енергия в имота, за периода от
15.09.2019г. до 28.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена в имота топлинна енергия за сумата
от 89,47 лева, разликата над уважената сума от 22,57 лева
до размера на пълно предявената от 112,04 лева, за периода
от 01.05.2018г. до м.01.2019г., иска за мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена в имота
топлинна енергия, за сумата от 21,53 лева, разликата над
уважената сума от 2,87 лева до размера на пълно
предявената от 24,84 лева и иска за мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение за сумата от
0,32 лева, за периода от 31.03.2019г. до 28.02.2022г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13732/2022г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
17
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК **********
срещу С. М. Ж., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
че С. М. Ж. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 22,57
лева, представляваща цена на доставена от ищеца
топлинна енергия, за периода от м.02.2019г. до 31.03.2019г.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр.****, /АДРЕС/,
абонатен номер ******, сумата в размер на 1,11 лева,
представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“, за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 16.03.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 2, 87 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата
за доставена топлинна енергия в имота, за периода от
15.09.2019г. до 28.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена в имота топлинна енергия за сумата
от 89,47 лева, разликата над уважената сума от 22,57 лева
до размера на пълно предявената от 112,04 лева, за периода
от 01.05.2018г. до м.01.2019г., иска за мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена в имота
топлинна енергия, за сумата от 21,53 лева, разликата над
уважената сума от 2,87 лева до размера на пълно
предявената от 24,84 лева и иска за мораторна лихва върху
18
главницата за такси за дялово разпределение за сумата от
0,32 лева, за периода от 31.03.2019г. до 28.02.2022г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13732/2022г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК **********
срещу И. М. В., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
че И. М. В. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 11,29
лева, представляваща цена на доставена от ищеца
топлинна енергия, за периода от м.02.2019г. до 31.03.2019г.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр.****, /АДРЕС/,
абонатен номер ******, сумата в размер на 0,56 лева,
представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“, за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 16.03.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата в размер на 1, 44 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата
за доставена топлинна енергия в имота, за периода от
15.09.2019г. до 28.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена в имота топлинна енергия за сумата
от 44,73 лева, разликата над уважената сума от 11,29 лева
19
до размера на пълно предявената от 56,02 лева, за периода
от 01.05.2018г. до м.01.2019г., иска за мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена в имота
топлинна енергия, за сумата от 10,98 лева, разликата над
уважената сума от 1,44 лева до размера на пълно
предявената от 12,42 лева и иска за мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение за сумата от
0,16 лева, за периода от 31.03.2019г. до 28.02.2022г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13732/2022г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА С. Ж. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 5,00 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Ж. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 82,00 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 5,00 лева,
20
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 82,00 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. М. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 2,00 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. М. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 32,80 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
21
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22