№ 13186
гр. София, 05.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря *******
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110170758 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „*********“ АД да
заплати на „Г** ЕАД сумата от 23 326.68 лева (след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на иска чрез увеличаване на размера му), представляваща регресно
суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. 73.68 лева-
ликвидационни разноски, както и 72.00 лева- разходи за репатриране на автомобил) по
имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ
вследствие на ПТП от 23.03.2021г., настъпило в гр. София, на бул. „***“ в посока от ул.
„***“ към ул. „***“, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „***“ с рег. № РВ *** СТ, чиято гражданска (деликтна) отговорност в това му
качество била застрахована по силата на сключен със „*********“ АД договор за
задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.12.2023г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „***“ на МПС- на 23.03.2021г., в гр. София, на бул. „***“ в посока от ул. „***“
към ул. „***“, настъпил пътен инцидент между застрахования при него по договор за
застраховка „***“ лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ и лек автомобил „***“ с рег. №
РВ *** СТ, чийто водач поради движение с несъобразена скорост ударил намиращия се пред
него лек автомобил „***“, последният се завъртял и се ударил в предпазната мантинела, в
резултат от което по него настъпили имуществени увреждания, чиято стойност надвишавала
70 % от действителната стойност на МПС, поради което щетата била определена от ищеца
като тотална. В тази връзка на правоимащото по застраховка „***“ лице било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила от
23 181.00 лева, като наред с това била заплатена и стойността за репатриране на МПС след
ПТП в размер на 72.00 лева, а за определяне на следващото се застрахователно обезщетение
били сторени разходи, както следва: 15.00 лева- обичайни ликвидационни разноски, както и
58.68 лева- други разходи за определяне на застрахователното обезщетение, в частност
свързани с реализиране на запазените части от автомобила. Ответникът в качеството му на
застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да
1
възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, както и разноските за определянето му,
което отказал да стори. Поради това в настоящия процес ищецът претендира регресното си
вземане, законна лихва, както и разноски за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки механизма на ПТП- така, както е
описан в исковата молба, в частност осъществено виновно противоправно поведение на
водача, чиято *** била застрахована от него към датата на инцидента. Оспорва в тази връзка
доказателствената стойност на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП.
Поддържа, че изключителна причина за настъпване на ПТП било поведението на водача на
лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ, който намалил рязко скоростта си на движение, с
това навлязъл внезапно в опасната зона на лек автомобил „***“ и по този начин направил
непредотвратим удара за водача на лек автомобил „***“, който се движил зад лек автомобил
„***“. В условията на евентуалност това поведение на водача на последния се сочи като
съпричинило в значителна степен вредоносния резултат и че като такова следва да бъде
съобразено при определяне обема на отговорността на соченото за делинквент лице, респ. на
гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя на гражданската му
отговорност. В условията на евентуалност спрямо довода за липса на основание за
ангажиране на отговорността му ответникът оспорва иска по размер, считайки, че
необосновано ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителната
стойност на автомобила, без да приспадне от нея стойността на запазените след ПТП части.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача
на МПС, чиято *** е застрахована от ответното дружество по силата на договор за
задължителна застраховка „***“ (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага
оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/
причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „***“ в полза на правоимащото лице в размер
на действителните вреди.
Между страните не са спорни, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „***“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на
водача на лек автомобил „***“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор
за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на
правоимащото лице по застраховка „***“ застрахователно обезщетение в размер на
23 181.00 лева, както и 72.00 лева- за превозване на увредения автомобил след ПТП, както и
че е извършил и разноски за определянето му в общ размер на 73.68 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези
правнорелевантни обстоятелства се установяват въз основа на надлежно приобщената и
неоспорена доказателствена съвкупност: застрахователна полица № *** за застраховка „***“
2
и общи условия към нея, както и справка за изплатени по същата вноски от уговорената
застрахователна премия, справка от поддържания от Информационния център на
Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „***“ на
автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег. № РВ *** СТ, чиято презумптивна
доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оборена в настоящия
процес, извлечение от банкова сметка за извършено от ищеца в полза на правоимащото по
процесната застраховка „***“ лице плащане на определеното застрахователно обезщетение в
размер на 23 181.00 лева, фактура № 11232/23.03.2021г. и фактура № 22471/30.04.2021г. за
разходи за репатриране на процесния автомобил от мястото на ПТП, респ. за оценяване и
реализиране на запазените след ПТП части от същия, както и платежни документи за
заплащане на сумите по тези фактури в полза на дружествата, предоставили съответната
услуга.
Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен
констативен протокол за ПТП процесният пътен инцидент настъпил на 23.03.2021г., в 07:10
часа, в гр. София, на бул. „***“, като лек автомобил „***“ с рег. № РВ *** СТ се движил по
булеварда в посока от ул. „***“ към ул. „***“, когато на моста на „***“ поради несъобразена
скорост ударил движещия се пред него лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ, последният
се ударил в намиращия се пред него лек автомобил, след което се завъртял и се ударил в
мантинелата вдясно от пътя спрямо посоката на движение на автомобилите.
В идентичен смисъл са и данните в приобщените като писмени доказателства и
неоспорени от ответника уведомление за настъпило застрахователно събитие и заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, подадени до ищеца съответно от собственика
на увредения лек автомобил и от водача на същия към датата на ПТП, както и в
документите, приложени по административнонаказателната преписка, образувана по случая,
в т. ч. декларации от водачите- участници в ПТП, схема на произшествието, акт за
установяване на административно нарушение, съставен на водача на лек автомобил „***“ и
издаденото въз основа на последния и влязло в сила наказателно постановление срещу
същия водач.
Свидетелката И. И. А.- водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ към момента
на произшествието, твърди, че през м. март 2021г. претърпяла ПТП с този автомобил, който
управлявала в гр. София, по бул. „***“ в посока към „***“, като първоначално била спряла
на червен сигнал на светофарната уредба на моста на „***“ в най- дясната лента,
предназначена за движение на автомобили, след което потеглила и след няколко метра я
ударил друг автомобил- тип „комби“, за който не си спомня дали е марка „Опел“ или марка
„***“. След удара автомобилът й се завъртял и се ударил в мантинелата, намираща се вдясно
по посоката й на движение. Изяснява, че след удара почти всичко по автомобила й било
увредено- всички въздушни възглавници се били отворили, цялата предница на автомобила
била паднала, автомобилът не можел да се измести на собствен ход, поради което и същият
бил репатриран от мястото на ПТП. Допълва, че инцидентът настъпил в 07:10 часа, било
светло, а асфалтовата настилка- заледена.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни
доказателства за правдиви и поради това годни да послужат при формиране на правосъдната
воля на настоящия състав по релевантните за спора обстоятелства, тъй като същите са
последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и намират опора в
останалата приобщена по делото и вече обсъдена доказателствена съвкупност.
Нещо повече, правдоподобността от техническа гледна точка на така възпроизведения
от свидетелката, а в и писмените доказателства механизъм на ПТП се потвърждава от
заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, в какъвто смисъл е и изричното изявление на
3
вещото лице в проведеното на 09.04.2025г. открито съдебно заседание.
Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност съдът намира за
установено, че с поведението си по управление на автомобила със скорост и дистанция,
несъобразени с пътната обстановка- заледен пътен участък и движещи се пред него други
автомобили, водачът на лек автомобил „***“ е действал в противоречие с правно
дължимото, в частност с нормата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, и с това е станал единствена причина за настъпване на процесния пътен
инцидент, а с това и за уврежданията по лек автомобил „***“.
Противно на поддържаното от ответника с отговора на исковата молба, в случая не се
установява водачът на сочения за увреден автомобил да е намалил рязко скоростта си на
движение- по делото не са приобщени доказателства, установяващи пълно и главно това
обстоятелство с правно значение, а още по- малко такива, доказващи евентуалното рязко
намаляване на скоростта да се намира в пряка причИ. връзка, тоест да е станало единствена
причина или обективно да е допринесло за настъпване на сблъсъка. Поради това
неоснователно е обоснованото с твърдението в този смисъл възражение на ответника за
изключителен принос, евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
При тези съображения единствен легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите
по лек автомобил „***“ от процесния пътен инцидент е водачът на лек автомобил „***“,
респ. застрахователят на гражданската (деликтната) му отговорност.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по МПС „***“ се установяват
от съставения от ищеца опис от 24.03.2021г. на щети по МПС, като съгласно неоспореното
заключение на съдебно- автотехническата експертиза от техническа гледна точка посочените
в описа вреди се намират в пряка причинно- следствена връзка с възприетия механизъм на
ПТП, поради което и при липсата на доказателства, а и на твърдения за съществуване на
тези увреждания или на част от тях отпреди пътния инцидент следва да се приеме за
доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното
застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител на
вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението стойността,
необходима за възстановяване на увредения автомобил- т. нар. възстановителна стойност по
смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от
22 595.33 лева, а действителната стойност на автомобила към същия момент възлиза на
сумата от 28 209.00 лева, поради което и на основание нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съгласно
която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност,
следва да се приеме, че в случая се касае за хипотеза на тотална щета.
Доколкото в хипотезата на имуществено застраховане предназначението на
застрахователното обезщетение е да доведе до възстановяване на имущественото състояние
на увредения отпреди увреждането, но не и да го надвиши, в хипотеза като настоящата, т. е.
при констатирана тотална щета, следва да се извърши компенсация между вредите и
ползите, причинени от един вредоносен факт, за да се получи стойността на дължимото
обезщетение. Ето защо, при тотална щета , за да не се достигне до хипотеза на
неоснователно обогатяване, от размера на дължимото обезщетение следва да бъде
4
приспадната остатъчната стойност на автомобила, стойността на т. нар. запазени части от
имуществото, останали неувредени от произшествието.
Съгласно заключението на съдебно- оценителната експертиза стойността на запазените
части от автомобила възлиза на 25 % от действителната му стойност или на сумата от
7052.00 лева, като в таблицата на л. 12 от заключението са посочени начинът на формиране
на този процент и делът на всеки от запазените детайли в него. Така, след приспадане на
тази сума от действителната стойност на имуществото, релевантна в хипотезата на тотална
щета, се получава стойността на дължимото застрахователно обезщетение от 21 157.00 лева.
Към последното съобразно уговорката на чл. 52 от приложимите към процесната застраховка
„***“ общи условия следва да бъде прибавена заплатената от ищеца и неоспорена от името
на ответника сума за репатриране на лек автомобил „***“ от мястото на произшествието,
доколкото съгласно изричните изявления на вещото лице в проведеното на 09.04.2025г.
открито съдебно заседание същото е било необходимо с оглед конкретните вид и характер на
уврежданията по лекия автомобил, както и стойността на ликвидационните разноски, по
чиито дължимост и размер, както бе изяснено, не се спори, а и обосноваността на
извършването им, вкл. в претендираните размери, е потвърдена от автоексперта при
изслушването му в открито заседание.
Така, общият размер на регресното вземане на застрахователя по застраховка „***“ на
увредения лек автомобил възлиза на сумата от 21 302.68 лева, до която искът с правно
основание чл. 411 КЗ следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
23 326.68 лева следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
В полза на ищеца на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1240.23 лева, представляваща част от заплатените от него и претендирани
държавна такса, депозити за възнаграждения на свидетеля и вещото лице и от определеното
от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, която
част е съответна на уважената част от исковете.
Съобразно отхвърлената част от претенциите на основание нормата на чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 32.54 лева, представляваща
част от заплатения от него депозит за възнаграждение на вещото лице и от следващото му се
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер по изложените
вече ред и съображения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ „*********“ АД, ЕИК ***, да
заплати на „Г** ЕАД, ЕИК ***, сумата от 21 302.68 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. 73.68 лева-
ликвидационни разноски, както и 72.00 лева- разходи за репатриране на автомобил) по
имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РМ
вследствие на ПТП от 23.03.2021г., настъпило в гр. София, на бул. „***“ в посока от ул.
„***“ към ул. „***“, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „***“ с рег. № РВ *** СТ, чиято гражданска (деликтна) отговорност в това му
качество била застрахована по силата на сключен със „*********“ АД договор за
задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази
5
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.12.2023г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1240.23 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 411 КЗ за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
23 326.68 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Г** ЕАД, ЕИК ***, да заплати на
„*********“ АД, ЕИК ***, сумата от 32.54 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6