№ 739
гр. Варна, 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
СъдебниАгнес Ганчева Керанова
заседатели:Татяна Кирилова Златева
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Д. Василев Кайряков (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Наказателно
дело от общ характер № 20213100200664 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ:
АН. М. - редовно призован, води се от Затвора-Варна и с адв. В.Я., назначен за
служебен защитник от д.пр.
ГР.ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:
Р. ЦВ. Д.–уведомена от съдебно заседание, явява се лично.
ЦВ. Д. Н. – уведомен от съдебно заседание, явява се лично.
Д. Н. Д. – уведомен от съдебно заседание, явява се лично.
Тримата се представляват от адв. Ш., редовно упълномощен.
СВИДЕТЕЛИ:
М. Т. Т.- нередовно призован, явява се лично.
В. В. СТ.– нередовно призован, не се явява. Призовката върната в цялост с
отбелязване, че лицето не е познато на адреса в ж.к. Чайка. Призовката на адрес – гр. Варна
кв.Младост също върната в цялост с отбелязване, че лицето е бил наемател и към момента
не живее там. Търсен е на телефона, отбелязан в ОА на който телефон отговаря друго лице.
Видно от справка КИАД, лицето има регистрирани влизания и излизания от Р.България,
като последното му влизане е на 21.06.2021 г. след което няма регистрирано излизане от
страната.
1
Обявен на ОДИ с мярка „Установяване на адрес“, както към настоящия момент,
лицето не е установено.
Д. Ж. Д. – води се от Затвора-Белене.
Д. Т. Ц. – редовно призован, явява се лично.
В. В. Н. - редовно призован, явява лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
С.К. М. – уведомена по телефона, явява се лично.
. ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото
АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ на основание чл.273 от НПК отстрани свидетелите от залата.
На основание чл.277, ал.2 от НПК, съдът разяснява правата на подсъдимия.
Подс. М. - Желая да дам обяснения сега.
С Д. се познаваме от около 6-7 години. Бяхме колеги. През 2019 г. един път го
срещнах на една автобусна спирка, не бях го виждал от доста години и ме покани на гости.
Беше наел нов апартамент, голям. Каза, че мога да му стана съквартирант. Една вечер
отидох, харесах апартамента и дойдох да живея при него. От време на време през нощта
идваше Н.Н., който е имал проблеми с Д. и идваше през нощта 2-3-4 часа, блъскаше вратата.
Викаше: „Отвори вратата да се уговорим, да се разберем!“. Д. му казваше, че няма да му
отвори вратата и ако има нещо да се разбират да му го каже по телефона и, че няма да го
пусне в апартамента. Той викаше, че иска да говорят на четири очи. В рамките на две
седмици е идвал поне 2-3 пъти. 22- ри октомври, сутринта към 7 и нещо се събуждам, чувам
викове във всекидневната. Аз бях в едната от спалните, последната. Излязох от спалнята,
2
отидох във всекидневната. Вътре в апартамента беше този Н.Н.. Имаше шум, разправия.
Преди това Д. ме беше предупредил, че на този човек да не се товаря вратата, понеже имат
някакви проблеми. Може би защото докато Н. е бил в затвора, Д. е имал някакви интимни
отношения с Е. и от там е станало нещо. Беше ме предупредил да се отваря вратата на този
човек, защото му създава проблеми. Докато е бил в предната квартира, Н., когато излязъл от
затвора, научил къде живее Д., нахлул в квартирата му, разбил телевизори, електроника,
техника, нападнал ги. Д. пуснал жалба в Трето РУ срещу него, може би заради това също го
е търсил да го бие. Когато аз го видях, че е в апартамента, казах му: „Какво търсиш тук?
Каква работа имаш? Веднага напусни апартамента!“ Опитах се да го изгоня от апартамента.
Той вика: “Какъв си ти? Ти пък откъде се появи?“ Казах, че живея тук и веднага да напусне
апартамента. Той вика: „Знаеш ли кой съм аз, цяла Варна ме познава?!“ Всички стояха
уплашени. Преди аз да вляза в стаята, Н. като е влязъл там, там е спял М.Т.. Той докато спи
Н. скочил отгоре му със шутове, юмруци, загасил е цигарата си в лицето му. М се държеше
наведен за лицето. Разбрах какво се е случило преди това, когато дойдоха полицаите, когато
другите разказваха на полицаите. С Н. беше едно момиче Е.. Казах на някой да звънне в
полицията, тя вика: „Какво ще стане като дойде полиция? Нищо няма да стане!“ Н. беше
неадекватен, ходеше наляво-надясно, стискаше зъби, личеше си, че всеки момент може да
направи нещо. Предната вечер ремонтирахме кухненския плот, имаше чукче, дрелки и
всякакви други инструменти. Н. като ходеше наляво-надясно явно е взел чука в ръка. Аз
тогава като го видях, че е взел чука, грабнах от мивката кухненския нож. Имаше в мивката
неизмити чинии, ножове. Той вика: „С нож ли ще ме плашиш?“ Викам: „Не, аз взех ножа за
защита, виждам че си с чук в ръка“. После Д. почна да го дърпа настрани, „Излезте, излезте,
закъснявам за работа! Ще ме изгонят от работа заради вас!“ В един момент те се съгласиха
да напуснат апартамента и тръгнаха от всекидневната към входната врата. Има дълъг
коридор, към 5 метра и входна врата. Първо тръгна Д. да излиза, след него Е. и Н., след тях
аз. Когато Н. влезе в коридора, Д. отвори входната врата и излезе навън в очакване и
другите да излязат. Обаче Н. се завъртя към мен, напсува ме и ме удари с чука, който беше в
ръката му. Аз реагирах инстинктивно, отвърнах му и съм го ранил. Не съм искал да го
наранявам, нито да му причинявам нещо, камо ли смърт. Стана някак си инстинктивно.
Исках само да го отблъсна от себе си. И в този момент Е. скочи отгоре ми, почна да ме
налага с крака и ръце и те излязоха от апартамента. Д. каза да заключа апартамента. В
апартамента беше В.С.. Той ме пита какво стана, аз му казах че май съм ранил Н., опитах се
да асимилирам какво точно се случи и в един момент се чуха сирени, полицаите дойдоха
много бързо сигурно за 2-3 минути. Защото когато свиреха сирените, аз излязох на терасата
видях долу линейка и патрулка. Почнах да се обличам. Почука се на вратата, отворих. Беше
Д. с полицаите. Те ме задържаха, арестуваха, сложиха ми белезници. После дойдоха и други
полицаи и започнаха да ме разпитват. Аз им разказах всичко. М и той почна да обяснява
какво се случи. Закараха ме в РУ в болницата, взеха ми кръв, урина, ноктите ми изрязоха,
взеха ми всички дрехи. Когато с патрулката пътувахме до болницата видях Е., беше на една
пейка срещу спешна помощ. Казах на полицаите, че това е момичето, което е била с
въпросния Н.. Тя слязоха от патрулката, говориха си нещо с нея, после ме върнаха обратно в
3
РУ, следовател ме разпитва и това е в общи линии.
На въпросите на прокурора:
Беше м. ноември, горе се обърках като казах октомври. На 21.11. в квартирата бяхме
аз, В., Д. и М. През този ден Д. беше на работа. От време на време идват М и В., те са
приятели на Д.. Те дойдоха след обед. Изчакаха Д. да се върне от работа. Д. се върна от
работа. Аз готвих вечеря. Вечеряхме. Д. изкара от хладилника една бутилка водка, сипа на
всички по една чашка. Пихме по няколко глътки. Аз да съм пил 2-3 глътки, понеже нямаше
безалкохолно. След това почнахме да ремонтираме кухненския плот. Единия от свидетелите
беше донесъл наркотични вещества - марихуана и кристали, в малко количество. Сложи ги
на масата. Каза: „Почерпете се!“ Всички пушихме малко трева. Имаше малко от този
амфетамин. След това, след полунощ някъде като приключихме ремонта си легнахме.
Разположението на апартамента е, както е входната врата има дълъг коридор 5-6 метра,
спалнята, където аз спях е точно срещу входната врата на апартамента. Аз спах там с В..
След нея има друга спалня, не знам в нея дали са лягали, или не. Когато аз легнах, Д. беше
във всекидневната там има диван, той беше легнал там., М.Т. стоеше на сепарето в същата
стая и си играеше с телефона. Нея вечер не е имало конфликт. Аз когато легнах не знам
дали някой е излизал. Ние с В. спяхме, аз пред нощта не съм се събуждал не знам дали някой
е влизал, или излизал. Сутринта чухме каране и шум от хола, било е преди 8 часа. В хола
заварих Д.Д., стоеше прав в средата на стаята, М беше седнал на сепарето, до него стоеше
Н. и нещо му се караше, викаше: „Ти ще видиш какво ще стане сега!“ Аз като влязох в стаят
бях сънен. В стаята беше и Е., тя беше права, гледаше докато се разправят.
Аз бях с долница спортна с емблемата на „Найк“, бях гол до кръста. Видях как Н.
проявява агресия в стаята. Викаше, беше надъхан някак си, личеше че нещо е станало, или
ще стане. Когато го видях веднага разбрах кой е човека, който е апартамента, защото преди
съм го виждал през шпионката и знаех, че това е Н.Н.. Питах го: „Какво правиш в
апартамента?“ Казах му да напусне апартамента. След това казах на някой да звънне на
полиция. Те седяха наведени, все едно че се страхуваха. Той докато ходеше наляво-надясно
взе от коридора един чук, аз стоях подпрян на кухненския плот. Знам, че нещо явно ще се
случи понеже ми бяха казали, че е опасен, влизал през терасите, обирал апартаменти и
всичко може да очаквам от него и взех ножа от мивката за да го респектирам и стресна и да
напусне апартамента. Той вика: „Ти знаеш ли кой съм аз, цяла Варна ме знае?!“ Демек какъв
съм аз, че се меся в разправиите им. Когато аз взех ножа, той ми каза: „Искаш ли да ти дам и
чука, че да имаш комплект сърп и чук?“ Не съм възприел това никак, изобщо не му разбрах
шегата. Д. постоянно го дърпаше настрани, викаше „Хайде, излизайте, само проблеми ми
създавате, заминавайте!“ Обаче те не си тръгваха. В. спеше, събуди се, впоследствие влезе в
стаята, не се сещам какво е правил, не ми беше в полезрението. Бях се облякъл, после
излязох от всекидневната, влязох в спалнята и си сложих фланелка. Това беше преди да
взема ножа. Когато бях взел ножа бях с фланелка. В един момент когато бях до вратата на
4
терасата, Д. като го дърпаше влезте излезте и Е. му каза хайде да се махаме и помислих, че
ще си излязат от апартамента и бях го сложил в анцунга, но когато тръгнах да заключвам
врата го изкарах от джоба да не се дупна. Прецених, че вече ще си заминават и всичко ще
приключва затова го сложих в джоба. Не е имало момент, в който да се опитам да ударя Н..
Имаше един стол до мен, взех стола и му казах „Изчезвай да не ти хакна стола!“, но го
оставих. Д. ми каза „Недей, недей!“. Викам „Споко няма да го удрям!“. Това беше преди да
взема ножа. Когато казах да звъннат на 112 и Е. ми каза „Какво ще стане като звъннем?!“.
Д. беше първи след него Е., Н. и аз последен. В коридора до входната врата тя стана
между нас. Д. в този момент отвори входната врата и вече беше минал входната врата.
Вратата беше отворена, Е. беше до Н. вътре в апартамента в коридора. Аз бях на метър до
тях. Е. беше по-назад, когато той се обърна към мен. Аз бях лице с лице към тях. Той като се
обърна се завъртя, станахме лице в лице. Той беше на около метър разстояние от прага на
вратата. Той замахна и ме удари /подсъдимият показва вляво под сърцето/ каза: „Що не ти
…майката!“, обърна се и ме удари. Не видях с коя ръка ме удари. Това беше за секунди. Той
се завъртя отдясно-наляво и ме удари с чука. Ножа беше в ръката ми вече, защото като
тръгнаха да излизат го извадих. Опита се втори път да ме удари и аз му отвърнах и тогава Е.
скочи отгоре ми преди да излезе. Когато Е. скочи отгоре ми той я дръпна и после той излезе
и вика: „С теб ще те оправя, ще те видя аз навънка!“ Когато ме удари аз му отвърнах
инстинктивно за секунда. Аз държах ножа с лявата ръка и замахнах напред. Не видях къде
съм го ударил, защото той е в движение. Помислих, че в ръкава на якето съм го закачил.
Впоследствие разбрах, че съм го наранил два пъти, но дори не съм осъзнал, че два пъти съм
го наранил. Аз не разбрах какво всъщност се случи. Явно веднага след първия удар съм
нанесъл и втория удар. Е. веднага скочи отгоре ми, отблъсна ме, аз дадох малко назад и в
този момент той излезе, дръпна я за ръката. С ръце по тялото и с крака ме отблъсна. Тя беше
с лице към мен. На нея не съм посягал с ножа. Според мен когато е скочила отгоре ми се е
порязала по крака. Че има порезна рана разбрах когато следователя ме разпитваше. Това се
развива при отворена врата. Аз не съм видял Д. дали е тръгнал да заминава, защото нямам
видимост, аз съм вътре. Докато беше разправията във всекидневната явно М.Т. се е уплашил
и е избягал от апартамента. Аз не съм го видял да излиза. После като приключи всичко
разбрах, че Т. го няма. Той се върна с полицаите. Аз бях заключил. Полицаите почукаха,
бяха с Д., аз отключих. Не помня кой е бил ножа. Те бяха два ножа. Аз взех един от двата
ножа, после го хвърлих в мивката. После като дойдоха полицаите единия беше целия в кръв.
Пита ме къде е ножа, с какво съм го намушкал. Аз посочих къде е ножа. Сложиха ме на един
стол с белезници. Полицаите ме питаха какво се случи и всички почнаха да обясняват какво
се случи. Аз казах, че еди-кой си влезе, нападнал вътре хората, аз се опитах да го изгоня и
впоследствие той ме удари, аз му отвърнах и той замина. Това обясних на полицаите.
Полицаите бяха много хора. В апартамента се проведе разговора с полицаите. После ме
закараха в РУ, постоях известно време там и после ме закараха в болницата. Имаше една
жена, лекарка, която ми мереше следите по тялото. Тези синини ги получих сигурно от Е. и
Н.. Преди това не съм имал синини. Не знам как съм получил синини и по гърба.
5
На въпросите на адв.Я.:
Ако исках можех да му нанеса навсякъде удара. Когато ме разпитваше следователя в
РУ разбрах, че нараняванията са две.
Съдът намира, че са налице съществени противоречия в обясненията на подсъдимия,
дадени днес и тези в д.пр. на 22.11.2019 г. като обвиняем в присъствието на защитник, по
отношение на момента на вземането на ножа от страна на подсъдимия, а също така и
действията на пострадалото лице, поради което намира, че са налице основанията да бъдат
прочетени обясненията в тази им част на основание чл.279,ал.2 вр с ал.т.3 НПК.
Страните не възразяват да бъдат прочетени обясненията на подсъдимия в тази част.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА обясненията на подс. АН. М., дадени на 22.11.2019 г. на лист 6, т.1 от
д.пр. в
Подс.М. - Когато ме разпитваше дознателя той си формулираше и пишеше самите
показания и после ми даде да се подпиша. Той ги написа по начин не точно, както аз съм
казал. Подписах го. Има някои неща който не са точно така. Което казвам в залата сега е
така.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
Със съгласието на страните съдът ПРОМЕНЯ хода на съдебното следствие, като
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице:
Д-р С.К. М. – 63 г., българска гражданка, с висше образование, омъжена, не
осъждана, без родство с подсъдимия.
Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.
Обещава да даде заключение по съвест и знание.
На основание чл. 282, ал.1 от НПК, съдът ПРОЧИТА СМЕ за освидетелстване
на подс. АН. М., намираща се на лист 53-60, т.2 от д.пр. изготвени от вещото лица д-р
М..
В.л.д-р М. - Поддържам заключението. Към времето на този инцидент по време на
прегледа са установени пръснати червеникави ивици с кръвонасядане в предната и задна
6
повърхност на гръдния кош, червеникави линейни ожулвания по дясната половина на
гръдния кош, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото бедро и едно
кръвонасядане по дясното ребро. Някои от травматичните увреждания биха могли да бъдат
получени при наслагване на удари. Всички травматични увреждания са в резултат на
действие с твърди, тъпи предмети. Реализираните в областта на предна и задна повърхност
на гръдния кош, по ляво и дясно бедро биха могли да бъдат получени и в указаното време,
както и кръвонасяданията и ожулванията.
Описаните ивици с кръвонасядания в областта на гръдния кош са в резултат от
действието на тъпи твърди предмети с очертан ръб и действащата повърхност съдържа
елементи отстоящи един от друг приблизително на 1.00-1.55 см, или 2-2.5 см. Така ивиците
са разположени една до друга. Това е констатирано по време на прегледа.
По страничната лява повърхност на гръдния кош е описано едно косо разположено
червеникаво кръвонасядане с размер 3 см. на 9-10 мм ориентирано отгоре-надолу, отдясно-
наляво, което по принцип може да бъде получено от ръб на чук. Това увреждане е
разположено по страничната повърхност на лявата гръдна половина.
На въпросите на прокурора:
По лявата повърхност на гръдния кош на нивото на ребрената дъга се установяват
три червеникави ивици с кръвонасядане на нивото на ребрената дъга, които са в тази посока
отгоре-надолу и отляво-надясно. Тук категорично не мога да определя дали тези
травматични увреждания могат да бъдат получени от един удар, или действащ предмет с
подобна характеристика. Те са разположени едно до друго с размери 2.5 - 3.5- 5 см. на 5-6
мм. Те биха могли да бъдат получени еднократен удар в действаща повърхност, която има
подобна характеристика, но не мога да кажа дали биха могли да се получат от
последователни удари.
По задната дясна половина на гръдния кош, вкл. на нивото на двете лопатки са
установени такива кръвонасядания с размера 1.5-2 см. и са разположени на голяма площ
22х14-15см. Реално биха могли да бъдат получени при удар на тялото в прилежаща
повърхност, която има такава характеристика, може би при допир на тялото с някаква
действаща повърхност на подредени ивици с ръбове. Не могат да бъдат получени с чук в
тази последователност, както са констатирани.
Не бих казала, че ударите са нанесени със значителна сила, доколкото травматичните
увреждания касаят кръвонасядания и ожулвания. Един травматичен оток в областта на
бедрото е установен.
От залитане на тяло възможно е при допир на тялото в стена, или ръб на врата да
бъдат получени в този си вид уврежданията, защото те са на по-голяма площ разположени в
областта на гърба.
7
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да се приобщи към
доказателствата по делото и на същата да се изплати възнаграждение, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото СМЕ за освидетелстване на подс.
АН. М., намираща се на лист 53-60, т.2 от д.пр. изготвена от вещото лица д-р М..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лв. /изд.к.ор./
Свид. Д. Ж. Д. - 33 г., български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, без родство с подсъдимия.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
Въпросната сутрин Н. и К. дойдоха в къщи и аз без да погледна шпионката отворих
директно врата, а не трябваше.Не знам защо бяха дошли. Н. видя М, че е легнал на леглото
и спи, почна да го рита по краката и да го гори с една цигара, докато аз си обличах дрехите
и се приготвях за работа. А. и В. спяха в другата стая. А. чу, че М крещи, стана дойде до
вратата на хола, видя какво става и каза: „Ти какво правиш пак тук? Що тормозиш тези
хора? Ей сега ще ти еба майката!“ и грабна ножа и почна да го заплашва, че нещо ще му
направи. Аз взех да го успокоявам да не стават проблеми, обаче Н. понеже се прави на мъж
взе да се дразни с А.. А. взе стола. Аз застанах пред него и му викам „Остави стола!“ А.
остави стола, обаче Н. пак продължаваше да се дразни с А.. Аз през това време докато бях
да се обличам изгоних Мчо да не продължава кавгата. Н. пак взе да се заяжда с А., А. пак взе
ножа. Почнах да дърпам Н. към входната врата да го изкарам от апартамента. А. стоеше на
една страна, почти бях изкарал Н. от апартамента и чух, че входната врата се блъсна.
Обърнахме се с Н. и видяхме, че К. я няма. Н. вика:“Аз се връщам за нея“. Аз му викам, че тя
сега ще излезе и ще тръгне, той каза добре, пуснах го и тръгнах надолу по стъпалата и в
същия момент чух вратата пак се блъсна и видях, че Н. го няма. Тръгнах нагоре пак по
стъпалата и видях Н. пак да излиза, видях че ръката му беше някак си така /свидетелят
показва свит юмрук/, вика: „Карай ме надолу, ако се върна ще го убия тоя!“ Аз
предположих, че нищо му няма, пък той се върнал да прибере К. и тръгнах надолу и Н. се
свлече на първия етаж. Аз го хванах за рамото и викам „Н. какво ти е, Н.!“ После видях К.
като бяга надолу и вика: „Тоз е луд, наръга го и мен наряза“ И тогава взех телефона вече аз
и се обадих на 112 да съобщя, че е наръган. Даже три пъти звънях и даже жената ми се
разкрещя и каза, че е пратила екип. Аз слязох долу да ги чакам, К. остана при Н. на
стъпалата. Дойде полиция, дойде и линейка, качихме се горе, помогнах с каквото мога.
Качихме Н. в линейката и заминаха.
8
На въпросите на прокурора:
Познавам се с Н. и Е.. Бяхме приятели, но Н. ме мразеше, защото съм живял с К. и
ми създаваше неприятности. След като излезе от затвора спряха неприятностите. Идвал е да
ме търси няколко пъти вкл. да пием водка и разни такива неща. Не бяхме в добри отношения
с Н.. С Е. бяхме в добри отношения. Това стана м.ноември, мисля 22-ри. Предния ден си
писах с Е., тя каза че щяла да мине сутринта. Само, че аз бях забравил, щото сутринта съм на
работа. И сутринта когато отворих вратата си мислех, че е един колега Дамян, с който ходим
на работа всяка сутрин. С К. си писахме вечерта, че ще минат сутринта. Всъщност тя писа,
че ще мине, но за какво не знам. Аз като си легнах бях забравил това нещо и по инерция
отворих вратата мислех, че е моя колега и станах и отворих вратата. Бях изключил, че ще
минава К. сутринта. Въпреки, че аз бях й писал да не минава при положение, че знае, че
имам проблеми с приятеля й.
В квартирата бяхме четирима – аз, М, В. и А.. Аз и Мчо спяхме в хола, а В. и А. в
едната спалня. Преди това пихме бира. Наркотици не сме употребявали. Пихме водка. Аз не
съм употребявал наркотици Другите не знам да са употребявали наркотици. Два дни преди
това правиха тараш, нямаше нищо и в един момент изскочи някаква трева в едни чорапи.
Кристали нямаше, просто намериха някаква трева.
Тук там пооправяхме жилището. Аз работя в строителството и имам инструменти в
къщи. Имаше чук в нас, той беше на етажерката за обувки в коридора. Там беше докато Н.
не го взе. А. беше застанал в средата на хола, а пък аз дърпах Н. да излезе от апартамента да
не стане някоя беля. Н. като взе чука и вика на А.: „Ти имаш оръжие и аз да имам!“ и взе да
размахва на А. чука. Аз виках на Н. „Стига, стига!“ Мъчих се да се обуя да го изкарам от
апартамента да не стане беля. Н. почна да развява чука и аз го задърпах да излезе навън от
апартамента. Н. не излезе навън с чука, явно го е оставил докато аз се обувам. Явно го е
пуснал някъде, не помня. Не съм видял Н. да удря А. с чука, но видях да го заплашва. Н. взе
в коридора чука и да го размята. А. стоеше в коридора, аз бях между двамата, не съм видял
да се разменят удари. Постоянно се обиждаха, А. се дразнеше от това, че Н. се прави на
мъж. Постоянно стоях между двамата и виках на Н. да престане да провокира А.. Н. си
говореше спокойно, А. се палеше и се канеше.
На входната врата бравата беше мисля, че е с дръжка. То беше заключено, аз
отключих и отворих. Аз дръпнах Н. надолу, държах го за ръката и той тръгна с мен надолу и
в следващия момент видяхме как вратата се блъсна и видяхме, че К. я няма. Тя беше вътре и
крещеше нещо на А.. Н. вика „Връщам се за нея“. Аз го спирах, хванах го за ръката да не се
връща, той вика „Добре“, тръгна с мен надолу аз го пуснах и като стигнах между етажите
чух вратата как пак се блъсна, обърнах се и видях, че Н. го няма зад мен. Н. като излезе
втория път от апартамента вика: Дай, дай надолу, че тоя твоя ще го убия от бой“. Или нещо
от сорта и тръгнахме надолу. Предположих, че нищо му няма, но вече между етажите той се
свлече на стъпалата и започна да забелва очи. К. взе да вика: „Този е луд! Наръга го и мен
9
наръга!“ и тогава набрах 112.
С М не сме имали конфликт за телефон. Беше ми взел малкия телефон и го беше
върнал защото си видях картата на дървената маса. Защото К. вика що не си гледаш
телефона, 100 пъти ти звъня. Викам, чакай да видя къде ми е телефона, огледах се, огледах
се нямаше го и си видях картата на масата. И й викам „Ето виж защо не ти вдигам, картата
ми е тук“ Значи телефона Мчо го е вързал докато аз спя. Само картата ми беше на масата.
Не знам дали този разговор го е чул Н.. М и Н. имаха конфликт заради една друга украинка,
заради която К. беше накарала Н. да бие Мчо, където го види, защото Мчо беше ошамарил
тази украинка. Заради това още като го видя в нас сутринта, почна да го рита заради
украинката.
Н. провокираше А. да го наръга, викаше „Айде, бе ти ще ме ръгаш ли, бе?!“
Провокираше го да го наръга. И А. вика: „Ти подиграваш ли ми се?“ пак хващаше ножа,
втория път пак по същия начин, аз пак ги разтървах, третия път пак по същия начин, аз пак
ги разтървавах. Н. тръгваше срещу него да го провокира. Викам на Н. да не се дразни с А.,
но той продължаваше да го дразни.
На въпросите на адв. Я.:
Н. се върна заради К. след като тръгна да си ходи. За да я изкара от апартамента,
защото чу че вратата се трясна и К. остана вътре в апартамента. Чуваше се, че тя вика от
вътрешната страна на вратата и Н. се върна за да не й напрани нещо А..
В Н. като се разхождаше в жилището не съм виждал бокс, но после разбрах, че е
имал.
Писал съм жалба срещу него затова, че ме заплашва, иска да ме бие, влезе в нас,
потроши апартамента, докато с К. бяхме вътре.
Може ли само да кажа нещо на съда. К. си позволява да ме заплашва мен и Мчо.
След делото предния път, К. ми писа: „Не съм ви забравила вас двамата. Аз сега ще ви
оправя!“ Нямам представа защо ни заплашва. Имам всичко записано в Гугъл профила, ако
искате може и да Ви покажа.
На въпросите на съда:
С едната ръка се обувах, с едната, с дясната държах Н. под лакътя. Държах на Н.
лявата ръка. В този момент не беше чука в него, не си спомням. Не мога да си спомня, не
съм сигурен. Аз не бях пил много. Бях изморен от работа и събирах вечерта багаж, защото
щях да се изнасям и легнах късно към 2.30-3.00 ч.
Подс.М. - Може ли да му задам въпроси:
Когато бяхме в хола, Н. държеше ли чук в ръка?
10
Свид.Д. - Не съм сигурен. Чука беше на етажерката за обувките. Той го взе и взе да
те заплашва.
Подс.М. - Когато ти излезе от апартамента Н. в апартамента ли беше, или извън?
Свид.Д. - Не си спомням. Мисля, че се върна заради К.. Не помня дали е излизал от
апартамента, не помня. Помня, че го дърпах да излезе извън апартамента, но не съм сигурен
дали Н. излезе от апартамента.
Съдът намира, че са налице съществени противоречия в показанията на свид.Д.Д. и
обясненията на подс.М., поради което следва да ги съпостави в очна ставка.
Подс.М. - Желая да участвам в очна ставка.
Съдът на основание чл. 143, ал.1 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
СЪПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА подс. АН. М. и свид. Д.Д..
Свид.Д.: С А. се познаваме от много време. В приятелски отношения сме.
Подс.М.: Познаваме се от много години с Д., бяхме колеги, в приятелски отношения
сме.
Свид.Д.: А. вдигна стол да удари Н. и аз застанах пред стола и А. смъкна стола и му
каза: „Изчезвай от апартамента!“ Н. беше в същата стая, то е направено хол и кухня заедно.
Аз стоях с вдигнати ръце между тях, за да не направят нещо, бях с разперени ръце между
двамата.
Подс.М.: Аз повдигнах стола, но не замахнах да го удрям, само го вдигнах и го
оставих. Това действие се развиваше в хола. Аз не се сещам Д. да е бил между нас с
вдигнати ръце. Аз бях до кухненския плот, където е мивката, а той беше от другия край на
стаята, където е вратата за коридора, т.е. на 4-5 метра разстояние.
Свид.Д.: А. взе ножа в момента, в който Н. го провокира, като му каза „Ти кво ще
ме наръгаш ли?“ А. влезе и вика: „Ти докога ще тормозиш хората?“ и тръгна към
кухненското и взе ножа. Казах му „Чакай остави ножа!“ и той го остави. Н. почна да му се
набира на А., А. пак тръгна да хваща стола, аз пак викам „Чакай, чакай!“, после втори път
взе ножа. Размениха си там няколко реплики и след това Н. го провокира пак, почна да му се
прави „Ти какво ще ме наръгаш ли, на мъж ли ми се правиш?“ нещо такова му каза. След
това Н. взе чука. Първи се въоръжи А.. След това Н. взе чука. А. остави ножа, тръгнах да
дърпам Н. да излезе от апартамента за да не стане да се сбият. И хванах Н. и тръгнах да го
дърпам, стигнахме до коридора, Н. пак почна да го провокира, аз пак дърпах Н. навън,
11
държах Н. и се обувах. В коридора бяхме аз, Н., К. и тръгнахме да излизаме.
Подс.М.: Н. първо се беше въоръжил с чука след това аз взех ножа.
На въпросите на прокурора:
Свид.Д.: Вратата се блъсна и от течението се затвори
Подс.М.: Вратата се блъсна, когато бяхме още в хола. Когато казах на Н. да
напусне, но стана течение и вратата се блъсна. Когато Д. тръгна да излиза вратата беше
отворена.
Свид.Д.: Не съм сигурен, не помня.
Подс.М.: Когато ти излезе от апартамента сам ли излезе, или с Н.?
Свид.Д.: Мисля, че с Н. и че като излязох с него от апартамента вратата се блъсна и
се затвори. Обърнах се и видях, че К. я няма и се чуваше, че вика нещо от вътре.
Подс.М.: Когато ти излезе Н. беше ли с чука?
Свид.Д.: Мисля че беше оставил чука.
Съдът намира, че са налице съществени противоречия в показанията на свид.Д.Д.
и свид. ЕК.С., поради което следва да ги съпостави в очна ставка, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
СЪПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА свид. Д.Д. и свид. ЕК.С..
Свид.Д.: Познаваме се. В приятелски отношения бяхме докато не стана тази случка
Свид.С.: Отдавна се познаваме и бяхме в приятелски отношения.
Свид.Д.: Мисля, че вратата беше отворена след моето излизане после се блъсна от
течението.
Свид.С.: Беше отворена вратата.
Свид.Д.: Н. тръгна с мен надолу.
Свид.С.: Аз го изпреварих и се върнах. Н. не беше излизал от апартамента. Аз
излязох от апартамента, след това се върнах.
На въпросите на адв. Я.:
Свид.С.: Не съм видяла като си разменят удари. Аз бях между двамата, видях удара
12
с ножа, който мина пред лицето ми.
Аз като отидох към стаята не съм виждала Н. да гори М с цигара.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелите.
Свид. Д. Т. Ц. – 55 год., български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
Полицай съм в първо РУ с колегата, бяхме автопатрул. Получихме сигнал за
намушкване. Отидохме на място на адрес. Не мога да се сетя за адреса. Отвън чакаше едно
лице, който посочи къде е пострадалия и същия каза, че извършителя е в квартирата. С
пострадалия имаше едно момиче, изчакахме бърза помощ. След като дойде бърза помощ
натоварихме пострадалото момче в линейката и се качихме в квартирата, където ни бяха
казали, че е извършителя. Почукахме, отвори ни извършителя. Каза, че го намушкал, защото
пострадалия го удрял с чук. Задържахме лицето. Той показа ножа, с който го е наръгал и
изчакахме колегите да дойдат. Имаше още едно-две лица, които сме установили.
Като влизахме от вратата не съм видял чука, но казаха, ето го чука до вратата на
някакво шкафче за обувки. Лицето, което ни отвори вратата ни показа чука. Аз разбрах, че
лицето, което отвори, е заплашва с чука, но аз не съм видял наранявания.
На въпросите на прокурора:
Пострадалия беше на междуетажната площадка и имаше едно момиче, което
ревеше. Казах на момичето да натиска там с якето, където му е раната. Момчето беше в
безсъзнание, но дишаше.
Външната врата не помня с каква дръжка е.
Видях ножа. Беше кухненски нож и беше в мивката. Имаше и други съдове в
мивката. Ножа беше с пластмасова дръжка, синя на цвят, с тънко острие - това помня, но не
съм сигурен. Единственото, което преместих беше ножа от мивката на плота.
Подсъдимия каза, че пострадалия го е заплашвал, заплашвал и другите от
квартирата. В квартирата имаше алкохол бутилки, но не си спомням какво ми е казал. Не
мога да си спомня дали той ми каза, или момичето, което беше с пострадалия, но останах с
впечатление, че пострадалия е намушкан на входната врата.
На въпросите на адв.Я.:
Подсъдимия ми посочи къде е ножа.
13
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Свид. В. В. Н. – 39 год., български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
Нищо не си спомням. Изготвил съм докладна записка, която поддържам. Мисля, че
става дума за убийство, но детайли не помня.
Съдът като взе предвид изявлението на свидетеля, че не си спомня, намира че са
налице основания за прочитане показанията му дадени пред друг състав на съда, намиращи
се на лист 127 от НОХД №777/2020 г. на ВОС, поради което на осн. чл. 281, ал.1 т.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид. В. В. Н., дадени на 05.10.2020 г. на лист 127 от
НОХД №777/2020 г. на ВОС
Свид.Н.: Поддържам това, което прочетохте.
На въпросите на адв. Я.:
Разбрах, че А. е използвал ножа, защото е ударен от другото момче с чук.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Свид. М. Т. Т. - 20 год., български гражданин, неженен, осъждан, без родство с
подсъдимия.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
Бяхме се събрали аз, А., М. и В. и пихме-михме. Пихме водка. Вземахме кристали и
си легнахме. Аз си легнах към 2 часа, М. спеше. Аз легнах на дивана, а М. спеше на леглото.
В стаята имаше легло, диван, маса. А. и В. спяха в последната стая. М. беше на работа на
сутринта и чакаше един негов колега да го събуди. Стана, отвори вратата и от там започва
случая. Аз спях, Н. Жокера, ме събуди, гореше ме с цигара по лицето, удряше ме. После
вика „Отивай оттатък, да не стане по зле!“ Отидох в първата спалня, в нея нямаше никой.
От там вече А. и В. се събудиха. А. мина покрай коридора и ме пита какво става, аз викам,
че Н. е тук. Аз през това време бях в спалнята. Чуха се викове-микове. И двамата и А. и Н.
викаха. По-скоро трясъци и блъскане се чуваше. А. като отиде отатък се чу трясък-мрясък,
14
туй-онуй. Отидох отатък. Не мога да се сетя дали А. беше с ножа, или след туй. Караха се,
А. искаше да си тръгне Н., той не искаше да си тръгва. Седяха в кухнята. Не мога да се сетя
точно как се развиха нещата. Седяха в кухнята и си обменяха думи в смисъл се караха.
После излязоха в коридора К., М., Н. и А.. Но М. каза, че е на работа и замина и аз минах
оттам и излязох. Аз отидох в един приятел дето живее на близко, чух линейка, стана ми
ясно, че може да е станало нещо, после разбрах, че е станало нещо. Отидох в квартирата и
доколкото разбрах Н. е взел чук. Аз говорих с В., после и той ми каза, че Н. е взел чук и
посегнал към А. и той го намушкал. Аз не бях там.
Аз като отидох после се качих горе и там бяха А., М., В., аз и двама полицаи.
Разговора беше преди да дойдат полицаите. Аз чук не съм видял.
На въпросите на прокурора:
Аз Н. го познавам от преди това. В никакви отношения не сме били с него. Не сме
приятели. Беше ми взел едни пари, отделно в къщи правиха проблеми. Никога не сме имали
добри отношения с него. Доколкото знам заради една Ирина дето съм я бил ударил, затова
ни бяха лоши отношенията.
Аз като излязох от спалнята, после се върнах в хола. Не видях някой да удря никого,
само си говориха. Не съм видял Н. да държи чук. А. имаше нож беше в ръката си и казваше
на Н. да си тръгне. Докато бях там Д. каза, че отива на работа и аз тръгнах към изхода. Аз
като тръгнах никой не е тръгнал с мен. Като се върнах в апартамента бях преди полицаите.
Първо дойде линейка. Като се качих, заварих там всичките. Доколкото знам М. е излязъл,
после случката се е случила, видял е Н. и К. на стълбите и е извикал линейка. Не съм
сигурен.
Адв. Я.: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени на 27.11.2019
г. на лист 108 в д.пр. т.к. считам че са налице съществени противоречия с дадените днес
досежно притежаването и държането на чук и на нож и действията на лицата.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се прочетат.
Адв. Ш.: Не се противопоставям.
Съдът като взе предвид, че са налице съществени противоречия между дадените
днес показания и тези пред орган на досъдебното производство относно вземането и
държането на чук и на нож, както действията на лицата и с оглед че е налице съгласие на
страните, намира че е налице основанието на чл.281,ал.5 вр с ал.1,т.1 НПК да бъдат
прочетени показанията на свид. Т. в исканата част, като разясни на подсъдимия ,че
прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата
Подс.М.: Да се прочитат
15
Предвид изразеното съгласие съдът определи поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на М. Т. Т., дадени на 27.11.2019 г. на лист 108, том1 в
д.пр. в горепосочената част.
Свид.Т.: Вярно е. Само не мога да се сетя точно с чук ли беше, не беше ли. Както
съм то описал така трябва да е ,тогава ми беше по-пресен момента.
Докато аз бях там не съм виждал Н. да замахва, нито А. да замахва с нож.
На въпросите на адв.Я.:
Да, аз се чух в В.С. преди делото. Мога да Ви дам неговия телефон - **********.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.
Адв.Я.: Аз държа на разпита на свид. В.С..
Съдът намира, че следва да бъде отложено делото, като за следващото съдебно
заседание да се призове свид. С., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 14.10.2021 г. от 09.00 ч., за
която дата и час да се призове подс. М. в Затвора-Варна.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свид. В.С..
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16