№ 1033
гр. Плевен, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430101697 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ АД *** против Н. БЛ. Ф. от гр. П.. В
молбата се твърди, че на *** год. страните са сключили договор за кредит с
нотариална заверка на подписите рег. № *** от *** год. по описа на *** с рег.
№ *** в ***. Твърди се, че съгласно договора ищцовото дружество се
задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 6 135, 50
евро, равняващи се на 12 000 лв. по фиксинга на БНБ за еврото, който заем
ответникът се е задължил да върне, заедно с 3% месечна лихва, на 36 равни
месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 184, 07 евро, с
изключение на последната, която е в размер на 6 319, 57 евро. Твърди се, че
кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека. Твърди се, че ищецът е
изпълнил задължението си да предаде реално уговорената заемна сума на
ответника по начина, в сроковете и при условията, уговорени в договора за
кредит. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща
на ищеца месечните вноски по кредита в сроковете и размери, уговорени в
договора. Твърди се, че поради това с уведомление, връчено чрез *** на 03.
12. 2021 год., ответникът е бил уведомен от ищеца, че на основание т. 6.3 от
договора за кредит целият кредит е обявен за предсрочно изискуем, считано
от 25. 11. 2021 год. Твърди се, че за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита до датата на подаване на исковата молба ответникът
дължи обезщетение за забава. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 12 000, 00 лв., представляваща главница по
договор за кредит с нотариална заверка на подписите рег. № *** от *** год.
1
по описа на *** с рег. № *** в ***, ведно със законната лихва, както и да му
заплати сумата от 390, 00 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 03. 12. 2021 год. до 29. 03. 2022 год. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Вземането на ищцовото дружество произтича от сключения на *** год.
договор за кредит, по силата на който „***“ АД *** е предоставило на Н. БЛ.
Ф. от гр. П. ипотечен кредит в размер на 6 135, 00 евро, равняващи се на 12
000 лв. по фиксинга на БНБ за еврото, за срок от 36 месеца при фиксиран
лихвен процент в размер на 3 % на месец. Безспорно по делото е, че поради
преустановяване на плащанията от страна на ответника с уведомление,
връчено на 03. 12. 2021 год., последният е бил уведомен от ищеца, че целият
кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на 25. 11. 2021 год.
От заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните
и съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че по
процесния договор за кредит ответникът е заплатил сумата от 4 511, 00 лв., с
която са били погасени договорна лихва по вноски с падежи от 25. 06. 2019
год. до 25. 06. 2020 год., както и 8, 20 лв. законна лихва. Вещото лице е
посочило, че е останала непогасена цялата главница по договора в размер на
12 000 лв., а дължимото се обезщетение за забава за периода от връчване на
уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост на вземането до
датата на подаване на исковата молба възлиза на сумата от 390 лв.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, поради което поначало всичките му възражения
срещу процесното вземане са преклудирани. В тази връзка може само да бъде
отбелязано, че изложените в съдебно заседание доводи за неравноправни
клаузи и прекомерност на договорна лихва са неоснователни. Към датата на
сключване на договора за кредит е действала разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от
Закона за потребителския кредит, която предвижда, че годишният процент на
разходите, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
валута, определена с постановление на Министерския съвет. Уговореният в
договора годишен процент на разходите /42, 5760 %/ не надвишава
петкратния размер на законната лихва, поради което в тази му част
процесният договор не е нищожен и е породил своето действие.
В заключение може да се обобщи, че както предявеният главен иск за
непогасеното задължение по договора за кредит, така и акцесорният иск по
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 1
848, 00 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. БЛ. Ф. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от ***, следните суми:
-сумата от 12 000, 00 лв., представляваща главница по договор за
кредит с нотариална заверка на подписите рег. № *** от *** год. по описа на
*** с рег. № *** в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30. 03. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 390, 00 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неизплатената главница за периода от 03. 12. 2021 год. до 29. 03. 2022 год., и
-сумата от 1 848, 00 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3