О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………………………………
гр.Варна, ……………………. 2021г.
Варненският административен съд, ХІХ - ти
състав, в закрито заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
като разгледа
докладваното от съдията частно адм. дело
№ 2010 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по молба с вх.№13545/15.09.2021г. от директора на ТД на НАП – гр.Варна, с
която се иска изменение на определение №2272/13.09.2021г., постановено по настоящото дело в частта на
присъдените в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД съдебни разноски в размер на
550 лева. Молителят смята, че размера на адвокатското възнаграждение трябва да
бъде намален от 500 лева на 300 лева, съгласно чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След
съобщаване на искането по чл.248 от ГПК, „Изток инвест 3000“ ЕООД е представило
становище с вх.№14181/29.09.2021г., в което твърди, че на първо място, директорът на ТД на НАП –
Варна не е възразил за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, макар да е знаел за размера му към момента на препращане на
жалбата на дружеството до съда. На второ място, смята, че адвокатското
възнаграждение не следва да се определи по чл.9 ал.1 от цитираната наредба. Заявява,
че същото е правилно определено по чл.7 ал.1 т.5 от същата наредба, тъй като се
касае за охранително производство.
Основното
производство е било образувано по жалба
на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., представлявано от управителя М.Р.Д., чрез адв.М.Т., против действия за
обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства серия АА №0000762/09.08.2021г. на инспектори по
приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение
№ 191/25.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна.
С
определение №2272/13.09.2021г.,
постановено по частно административно дело №2010/2021г., Варненския административен съд е отменил действия
за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия
за обезпечаване на доказателства серия АА №0000762/09.08.2021г. на инспектори
по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение
№ 191/25.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна. И е осъдил ТД на НАП –
Варна да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД съдебни разноски в общ размер от
550 лева, от които 50 лева държавна такса и 500 лева платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид
това, че определенията на съда по чл.41 ал.3 от ДОПК не подлежат на обжалване,
искането по чл.248 от ГПК е представено в едномесечния срок от постановяването
му, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно, поради следните съображения:
Жалбата
на „Изток инвест 3000“ ЕООД срещу действия за обезпечаване на доказателства
обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
серия АА №0000762/09.08.2021г. на инспектори по приходите в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 191/25.08.2021г. на
директора на ТД на НАП-Варна е постъпила до Административен съд – гр.Варна чрез
директора на ТД на НАП гр.Варна на 07.09.2021г. с вх.№ 38665-2. Към нея видно
от описа на доказателствата в придружително писмо вх.№13130/08.09.2021г. на началника на отдел „Обжалване“ при ТД на
нАП гр.Варна са били приложени фактура №0…344/01.09.2021г. за заплатено
адвокатско възнаграждение от 500 лева от „Изток инвест 3000“ ЕООД в полза на
адв.М.Т., чрез който е подписана жалбата, разписка №0…344/01.09.2021г. за
плащането, договор за правна защита и
съдействие с адв.Т., както и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Още в
жалбата има искане за присъждане на направените в производството разноски.
Макар
и производствата по чл.41 ал.3 от ДОПК да се разглеждат от съда в закрито
съдебно заседание, ответникът – директора на ТД на НАП гр.Варна е можел да
направи възражение относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение,
ако е счел, че е прекомерен. Искане за намаляването му не е направено до
постановяване на определението по чл.41 ал.3 от ДОПК, а едва след това. Настоящият
съд смята, че искане за изменение на даден съдебен акт в частта на присъдените
разноски, което е направено след постановяването му е неоснователно. То би било
недопустимо, ако е извън срока по чл.248 от ГПК и от лице, което няма правен
интерес.
Освен
това, действително чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е неприложим. Производството по обжалване на действия
за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за предприети действия
за обезпечаване на доказателства серия АА №0000762/09.08.2021г. на инспектори
по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е охранително
по своя характер, поради което е необходимо адвокатското възнаграждение да бъде
определено по реда на чл.7 ал.1 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г., според чиято
разпоредба за
охранителни производства и производство за обезпечение на доказателства – в минимален размер
от 500 лева.
Горното обуславя извода за отмяна на искането по
чл.248 от ГПК, направено от директора на ТД на НАП гр.Варна. Предвид факта, че
определението, за което се иска изменение не подлежи на обжалване, настоящият съдебен
акт също е окончателен.
Воден от изложеното, което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№13545/15.09.2021г. от
директора на ТД на НАП – гр.Варна, с която се иска изменение на определение
№2272/13.09.2021г., постановено по
настоящото дело в частта на присъденото в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Определението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: