№ 667
гр. Ямбол, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.нова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.нова Гражданско дело
№ 20242330101119 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Г. П. против
„Вивус. БГ“ ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между
страните договор за кредит от 19.07.2023 год., поради противоречие с добрите нрави и
разпоредби на ЗПК, както и иск по чл. 55,ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
264 лв., като получена без правно основание, евентуално съединен с иск за
прогласяване на нищожност на договорни клаузи, поради противоречие с добрите
нрави и неспазване разпоредби на ЗПК, както и иск по чл. 55,ал.1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 226, 94 лв., като получена без правно основание.
Искът се основава на фактите, че между страните е сключен договор за кредит №
******************/19.07.2023 год. за сума в размер на 1100 лв., която била усвоена,
като ищцата следвало да върне сумата по кредита в общ размер на 1364 лв. за срок от
30 дни, при ГПР 49,70% и ГЛП 40.97 %. Съгласно посочения договор за кредит
ищцата следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 226, 94 лв. В тази
връзка ищцата при погасяване на кредита на 15.08.2023 г. заплатила по него общо
сумата от 1364 лв., от които- главница в размер на 1100 лв., лихва - 37,06 лв. и такса за
разглеждане- 226, 94 лв. Твърди се, че договора за кредит от 19.07.2023 г. бил
нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на
нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1от ЗЗП, като се развиват подробни
съображения в тази насока. Иска се съдът да приеме, че договорът за кредит №
******************/19.07.2023 е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това,
че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност
да се приеме, че клаузата в посочения договор за кредит, предвиждаща заплащането на
„такса за разглеждане“ в размер на 226,94 лв. е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и
1
по чл.143, ал.1 ЗЗП. Ищецът посочва и , че при погасяване на договора за кредит
заплатила по него сумата от 226, 94 лв.- такса за разглеждане. В този смисъл се
твърди, че сумата от 226, 94 лв. е получена от ответното дружество по недължимо
платена по недействителна клауза съдържаща се в договора и предвиждаща заплащане
на такса за разглеждане, поради което претендира да бъде осъдено да й я заплати.
Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който исковете се оспорват като неоснователни. Заявяват, че
на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1100 лв., за срок от 30 дни. Начислени били и
договорна лихва в размер на 37,06 лв. , и такса за заявена допълнителна
незадължителна услуга за разглеждане в размер на 226 ,94 лв. На 07.08.2023 год.
ищцата е погасила задължението си , като е заплатила 1364 лв. от които 1100 лв.
главница, 23,47 лв. договорна лихва и 226,94 лв. такса Бързо разглеждане. Твърди се,
че договорът за кредит № ******************/19.07.2023 год. отговаря на
изискванията на чл.22, вр. чл.11, ал.1 , т.9 и т.10 от ЗПК, посочен е годишния лихвен
процент по кредита, , както и действителния размер на разходите по кредита. Всички
параметри по договора за кредит са били изначално известни на ищцата и са
индивидуално определени на страница 1“ Специални условия на договора за кредит“.
Размерът на ГПР е изчислен в съответствие със законовата формула, разписана в
Приложение № 1, към чл.19, ал.2 от ЗПК. Заявената от ищцата допълнителна услуга не
следва да се включва в ГПР. Тази допълнителна услуга се предоставяла само по
изрично искане на потребителя.
Претендира се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски в
производството. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В с.з. ищцата редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за кредит от
19.07.2023 год. по реда на ЗПФУР. По силата на договора заемодателят се задължава
да предаде на заемополучателя сумата от 1 100 лв . Уговорено е сумата да бъде
върната на една погасителна вноска в размер на 1 364 лв., включваща главница,
договорна лихва – 37,06 лв. и такса разглеждане – 226, 94 лв. Определен е фиксиран
лихвен процент – 40, 97 % и ГПР – 49,7 %.
В текста на договора е предвидено, че ГПР не включва разходи,които
кредитополучателят може да направи при неизпълнение на договорните си
задължения, вкл. такси за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане.
Представени са и ОУ на договора за кредит, съдържащи основните понятия, като
ГПР, допълнителна сума, искане за отпускане на кредит и др. В същите е посочено, че
такса за бързо разглеждане представлява такса за предоставяне на допълнителна
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на
искането за кредит в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път и др.
Таксата може да бъде заявена при подаване на искането за отпускане на кредит при
срокове и условия , посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора.
Представен е още СЕФ, Декларация по чл. 42,ал.2,т.2 от ЗМИП , както и разписка
за извършено плащане , видно от която на 07.08.2023 год. ищцата е заплатила за
2
погасяване на процесния кредит сумата от 1 364 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.26, ал.1 предл.1 и чл.
55,ал.1,предл. 1 ЗЗД както и евентуални искове по чл. 26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.
55,ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Страните не спорят, че на 19.07.2023 год. между тях е бил сключен договор за
кредит, вкл. относно реалното предаване на сумата,както и че за погасяване на кредита
ищцата е превела сумата от 1364 лв., отнесена за погасяване на – главница в размер на
1100лв., договорна лихва в размер на 37,06 лв. и такса разглеждане в размер на 226,
74 лв.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК
кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. "стандартен европейски
формуляр" съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатИ. на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител,
както и в случаите по ал. 10 - при използването на телефон като средство за
комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът,
съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация
посредством формуляра по, ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно
приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
В случая по делото е установено, че процесният договор за кредит е
сключен при условията на ЗПФУР.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни
клаузи в договор с потребител, а в конкретния случай ищецът се е позовал изрично на
наличието на такИ., водещи и до плащания на парични суми без основание в полза на
ответника.
На първо място следва да се установи дали процесният договор за
потребителски кредит отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК. На
основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
3
предоставения кредит, а според, ал. 2 от същата норма годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В § 1
т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита",
като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите
и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в
договор, надвишаващи определените по, ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи
по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора,
съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се
включват в тези разходи.
В процесния случай таксата за бързо разглеждане се претендира от
ответника като дължима на основание допълнителна, незадължителна услуга,
предоставена по искане на кредитополучателя. Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може
да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионните по смисъла на
цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва
да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса
за едно и също действие.
Според съда посоченото задължение за такса не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна от кредитодателя. Естеството на така уговорената
услуга налага предоставянето й преди окончателното сключване на договора за
кредит, тъй като тя е предназначена да осигури именно приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит и одобрение на кандидата. Настоящият съдебен
състав счита, че предметът на тази услуга е непосредствено свързан със самия кредит,
а доводите на ответника относно обособяването на тази престация като отделна
услуга, отличаваща се от типичната престация на търговец, кредитиращ потребители,
не могат да бъдат възприети. Видно от съдържанието на клаузите в ОУ,
регламентиращи заплащане на такса за бързо разглеждане, е че предлаганата от
кредитодателя незадължителна услуга представлява действие по усвояване на кредита
във времево отношение и по същество касае обещано поведение от страна на
4
кредитора при изпълнение на основното му задължение при кредитиране на физически
лица, изразяващо се в отпускане на кредит след извършване на предварителна оценка
за кредитоспособността на клиента, като същевременно чрез така предлаганата срещу
допълнително заплащане услуга на практика кредитодателят прехвърля върху
потребителя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция по чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит лица. Поради това съдът намира, че естеството на
услугата по бързо разглеждане на искането на кредитополучателя за отпускане на
кредит изключва квалификацията като допълнително благо, за което е обосновано
насрещно възнаграждение за търговеца. Предвидената такса е свързана с усвояване на
кредита, поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана
и същата е нищожна.
Същевременно характерът на вземането за такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит, представляващо възнаграждение на предоставения
паричен ресурс, предполага включването му в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от това нарушение е недействителност на договора
съгласно нормата на чл. 22 ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл - решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., на ВКС III г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г.
по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о.
С оглед на извода за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, заемателят дължи връщане единствено на получената главница,
която в процесния случай е в размер на 1 100 лв. Следователно, разликата между
получената от кредитополучателя сума и заплатената от него в полза на кредитодателя
сума от 1 364 лева, или сумата от 264 лева е получена от последния при начална
липса на основание, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за заплащане на тази сума се явява основателен.
Предвид уважаването на предявените главни искове, съдът не дължи
произнасяне по евентуалните такИ..
По разноските :
При този изход на спора, ответникът следва да се осъди да заплати на
ищцата сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 104, 57 лв., както
и възнаграждение на адвоката , предоставил на ищцовата страна безплатна адвокатска
помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед постановеното решение на
Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., при определяне
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.
38 ЗАдв. съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения. Преценката относно това, в какъв размер
следва да бъде определено адвокатското възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗА , ще
следва да се извърши на база на правната и фактическа сложност на спора по делото,
както и действително извършената работа, като предвидения в наредбата минимален
размер на адв.възнаграждение се ползва само като приблизителен ориентир.
5
Така в случая, съобразно сравнително ниската цена на предявените искове
и като взе предвид ниската фактическата и правна сложност на делото, така
предявените претенции, касаят определен тип потребителска закрила и не се
отличават с ексклузивност, а са често срещани в практиката, предметът на доказване
принципно не изисква ползването на особени доказателствени средства, фактът че
делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което освен, че не са
събрани повече доказателства, освен представените с ИМ и отговора, лично участие не
е взел пълномощник адвоката на ищцовата страна, вкл. участието на същия
пълномощник във висящи пред ЯРС над двадесет еднотипни искови производства
заведени от ищцата Р. П. против различни небанкови финансови институции, съдът
намира, че справедливият размер на възнаграждението е 240 лв. с ДДС.
Освен изложеното преобладаващата съдебна практика е, че когато с една
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник обективно кумулативно
съединени искове, които са взаимно обусловени /като в настоящия случай/, интересът
върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение е сборът на цената на всички искове /Определение № 29/20.01.2020 г.
по ч.т.д. № 2982/2019 г. II т.о. ВКС/.
Така мотивиран , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Р. Г. П., ЕГН **********
против „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ******************, със седалище и адрес на
управление гр.София, че сключеният между страните договор за кредит №
******************/19.07.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55,ал.1, предл. 1 ЗЗД „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК
******************, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на Р. Г.
П., ЕГН ********** сумата от 264 лв. –получена без основание по договор за
кредит договор за кредит № ******************/19.07.2023 г. , в едно със законната
лихва от датата на исковата молба – 12.04.2024 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ******************, със седалище и
адрес на управление гр.София да заплати на Р. Г. П., ЕГН ********** сумата от 104,
57 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК ******************, със седалище и
адрес на управление гр.София да заплати на адвокат М. В. М. от АК – П., с адрес гр.
П., ****************** , на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 240 лв. с ДДС за процесуално представителство на ищцата по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7