№ 3704
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20251110203354 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на търговско дружество „МОНКРИС КАР“
ЕООД, ЕИК: ********** представлявано от управителя М. А. Н., подадена
чрез адв. В. К. от САК, срещу Наказателно постановление № 23-
2400628/28.01.2025 г. (НП), издадено от инж. К.ЙО.В., директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“. С обжалваното НП на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди)
лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
С жалбата се иска обжалваното НП да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно. В тази връзка се сочи, че същото не е връчено на
жалбоподателя чрез писмо с обратна разписка, както е отбелязано е него.
Твърди се, че дружеството вече веднъж е било санкционирано с друго
наказателно постановление и неправилно с процесното такова е
санкционирано повторно. На следващо място в жалбата е посочено, че при
издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изложени са
съображения за допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди се
още, че НП е необосновано, че липсват доказателства относно релевантните
обстоятелства, и че е издадено при непълно изяснена фактическа обстановка.
Според жалбоподателя органите на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) не
са извършили пълна, задълбочена и цялостна проверка на всички факти и
обстоятелства по случая, а недостатъчното описание на фактическата
обстановка, е довело до невъзможност за него да разбере какви са били
1
съображенията на АНО за издаване на НП. По-нататък в жалбата е посочено
че АУАН и НП са издадени при липса на мотиви, че наложената санкция е в
прекомерен размер, а деянието представлявало маловажен случай. В
заключение се иска от съда да отмени НП, алтернативно да се приложи
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Претендира се присъждането на
разноски в производството.
В съдено заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от упълномощен адвокат - адв. В. К.. В хода на съдебните
прения, същата моли съда да отмени НП, алтернативно да отмени наложената
санкция. Твърди, че при издаване на НП не са взети предвид важни
обстоятелства, като това, че работодателят е представил подписан от страните
трудов договор. На следващо място адв. К. сочи, че НП е издадено при
нарушение на процесуалния закон, поради което се явявало необосновано.
Посочва още, че е налице маловажен случай и моли съда да присъди в полза
на жалбоподателя направените в производството разноски.
В същото съдебно заседание, въззиваемата страна – директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, се представлява от юрк. Василена Ганчева.
Същата моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Твърди, че при постановяване на НП не са
допуснати процесуални нарушения, а нарушението е безспорно установено и
материалният закон е приложен правилно. В заключение процесуалният
представител на АНО сочи, че за процесното нарушение е неприложим
съставът на чл. 415в от КТ и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на
страните и се запозна с материалите по делото, въз основа на доказателствата
по делото и закона, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На дати 20.11.2024 г., 26.11.2024 г. и 28.11.2024 г. органите на Дирекция
„Инспекция по труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ извършили проверка по документи на дружеството „МОНКРИС КАР“
ЕООД относно спазване на трудовото законодателство.
В хода на проверката било констатирано, че „МОНКРИС КАР“ ЕООД в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е
регистрирало в ТД на НАП трудов договор № 155/ 24.09.2024 г., сключен
между дружеството (работодател) и св. С. Г. П. (работник/служител). Към тази
дата договорът не бил подписан от никоя от страните, но въпреки това св. П.
започнал да полага труд при дружеството-жалбоподател. Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2444949/28.11.2024 г.
Органите на ДИТ приели, че по този начин „МОНКРИС КАР“ ЕООД е
извършило нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ и на 28.11.2024 св. Ц. И. К., главен
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София,
съставила АУАН № 23-2400628/28.11.2024 г. Актът бил надлежно връчен на
2
представител на дружеството на същата дата.
Срещу така съставения АУАН са постъпили писмени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Заедно с тях било представено копие на трудов
договор № 155/24.09.2024 г., подписан от „МОНКРИС КАР“ ЕООД
(работодател) и св. С. Г. П. (работник/служител).
Въпреки постъпилите възражения, на 28.01.2025 г. инж. К.ЙО.В.,
директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ издала НП №
23-2400628/28.01.2025 г. Същото било връчено на жалбоподателя на
10.02.2025 г. посредством „Български пощи“ ЕАД. Видно от товарителница с
№ 5300651256791 от 24.02.2025 г. (л. 38) жалбата срещу него била подадена на
24.02.2025 г. чрез „Еконт Експрес“ АД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства:
показанията на св. Ц. И. К. и на св. С. Г. П. и писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: два бр.
призовки, издадени на основание чл. 45, ал. 1 от АПК (л. 11-12),
идентификационна карта (л. 13), протокол за извършена проверка №
ПР2444949/28.11.2024 г. (л. 14), два бр. трудов договор № 155/ 24.09.2024 г. (л.
15 – неподписан и л. 39-40 - подписан), справка (уведомление) по чл. 62, ал. 5
от КТ (л. 16), три броя декларации от С. П. (л. 17-19), протокол за постъпване
на работа към трудов договор № 155/ 24.09.2024 г. (л. 20), възражение срещу
АУАН с вх. № 24140546/06.12.2024 г. (л. 21), три броя заповеди, издадени от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ и длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ – гр. София (л. 22-30), товарителница
с № 5300651256791 от 24.02.2025 г. от „Еконт Експрес“ АД (л. 38).
В показанията си св. Ц. К. излага пред съда подробности, свързани с
извършената проверка и констатираното нарушение, доколкото тя лично е
извършила проверката, възприела е обстоятелства, свързани с процесното
нарушение и е съставила АУАН. Предвид това и тъй като показанията се
подкрепят изцяло от писмените доказателства и доказателствени средства,
съдът намира, че същите са непредубедени и незаинтересовани,
непротиворечиви са и са относими към предмета на доказване, поради което
ги кредитира в цялост.
От показанията на св. С. П. се установява, че той действително е
започнал да полага труд преди да е подписал трудовия си договор –
обстоятелство, установяването на което, е от съществено значение за
разкриване на обстоятелства от предмета на доказване. Съдът намира, че
показанията на св. П. са логични, добросъвестно дадени пред съда, липсват
противоречия между самите показания и останалите доказателства по делото,
поради което съдът приема, че същите представляват достоверно гласно
доказателствено средство.
От приобщените по делото писмени доказателства се установяват
3
подробности, свързани с времето, мястото начина на извършване на деянието,
неговото авторство, компетентността на органите, издали АУАН и НП.
Същите, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви и взаимодопълващи
се, ето защо, съдът им се доверява при формиране на фактическите си
констатации по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна –
санкционираното дружество. Поради това същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда
за това са следните:
Видно от представените заповеди за компетентност, АУАН и НП са
издадени от компетентни за това органи. Съдът, като взе предвид датите на
извършване на деянието, на съставяне на АУАН и НП, достигна до извода, че
са спазени сроковете за съставянето на същите, описани в чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП твърдяното нарушение е описано достатъчно
подробно и ясно от фактическа и правна страна, така че санкционираното лице
да разбере за какво деяние е санкционирано. Съдът констатира още, че и в
АУАН, и в НП са посочени всички изискуеми от закона реквизити по чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и двата акта са надлежно връчени на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и издаденото НП
се явява законосъобразно издадено.
Що се отнася до приложението на материалния закон, съдът установи
следното:
Дружеството „МОНКРИС КАР” ЕООД е санкционирано за нарушение
на чл. 62, ал. 3 от КТ. Съгласно тази разпоредба, в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок
от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице
е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната
агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от
дирекции „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на заетостта
и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за
съответното вписване.
В описаната разпоредба е предписано задължение на работодателя в
посочените срокове да впише в съответните регистри настъпили
обстоятелства, касаещи трудово правоотношение. Тук законодателят изисква
от работодателя определено поведение/действие. Следователно
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ се състои в
4
бездействие на работодателя да уведоми съответните органи за настъпилите
обстоятелства (сключване/изменение/прекратяване на трудово
правоотношение), което бездействие е настъпило след изтичането на
определен срок.
В настоящия случай, безспорно дружеството „МОНКРИС КАР” ЕООД
има качеството работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, следователно
то е адресат на задължението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В същото време обаче,
видно от приложената справка/уведомление от НАП, дружеството е подало
необходимите документи в НАП за регистриране на трудов договор №
155/24.09.2024 г., т.е. изпълнило е задължението по чл.62, ал. 3 от КТ.
По делото обаче се установи, че към момента на подаване на това
заявление до НАП не е бил налице валидно сключен трудов договор,
доколкото такъв не е бил подписан от работника/служителя към момента на
подаване на вписването на същия. С НП „МОНКРИС КАР” ЕООД е било
санкционирано за това, че е подало уведомление за регистрация на трудов
договор в ТД на НАП преди реално да е бил сключен такъв, т.е. подадено е
заявление за регистрация на проект на трудов договор. Това деяние безспорно
е нарушение на трудовото законодателство, но не и такова по чл. 62, ал. 3 от
КТ, а по чл. 61, ал. 1 от КТ. Ето защо съдът намира, че
административнонаказващият орган неправилно е определил правната
квалификация на извършеното нарушение, следователно неправилно в
приложил материалния закон и НП следва да бъде отменено на основание чл.
62, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, като неправилно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото право на разноски има дружеството-
жалбоподател. То е направило такива в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева, представляващи възнаграждение за адвокат за осъществяване
на процесуално представителство по делото, като е представило доказателства
за същите (договор за правна защита и съдействие и пълномощно, л. 9).
Предвид изхода на делото, липсата на възражение по отношение на размера на
адвокатското възнаграждение от страна на АНО, както и предвид това, че
искането за присъждане на разноски е направено в срок и са представени
доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение, съдът намира, че
следва да присъди в полза на жалбоподателя поисканите разноски в пълен
размер.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-ен
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал.
1 от ЗАНН Наказателно постановление № 23-2400628/28.01.2025 г., издадено
5
от инж. К.ЙО.В., директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, с което на търговско дружество „МОНКРИС КАР“ ЕООД, ЕИК:
********** представлявано от управителя М. А. Н., на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
2000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, да
заплати в полза на търговско дружество „МОНКРИС КАР“ ЕООД, ЕИК:
********** представлявано от управителя М. А. Н., сумата в размер на
1500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, за осъществено процесуално представителство в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за
неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6