Решение по дело №241/2021 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 09.05.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 241/2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по повод искова молба на Б.И.Б., ЕГН: **********,***, срещу Регионална дирекция по горите – Ловеч с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, представлявана от директора П.Б., в която се претендира общо сумата от 750 лв., имуществени вреди, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С определение от з.с.з. на 10.11.2021 г. съдът е разделил на основание  чл. 210, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по делото, като производството по настоящото дело остава с предмет - искова молба на Б.И.Б., ЕГН: **********,***, срещу Регионална дирекция по горите – Ловеч с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, представлявана от директора П.Б., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с производството по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд - Ловеч.

 Със същото определение е прекратена висящността на настоящото производство относно исковата молба във връзка с НАХД № 1162/2018 г. по описа на ЛРС и НАХД № 1163/2018 г. по описа на ЛРС.

Със същото определение е приложено към настоящото дело НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч.

Със същото определение съдът е оставил без движение искова молба на Б.И.Б., ЕГН: **********,***, срещу Регионална дирекция по горите – Ловеч с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, представлявана от директора П.Б., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с производството по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани недостатъците на ИМ, посочени в обстоятелствената част на определението, като е указано, че в противен случай исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

С молба на ищеца вх. № 3791/23.11.2021 г. в АдмС - Ловеч е уточнена цената на главния иск - 250 лв., представляващ иск за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв. по повод отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 833 от 03.10.2018 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с влязло в сила на 20.03.2019 г. решение № 53 от 22.02.2019 г. по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч. Не се претендира иск за мораторна лихва.

Ищецът се позовава на чл. 1 от ЗОДОВ, като претендира и присъждане на разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П.К. от ЛАК, която поддържа исковата молба, като се претендира и заплащане на разноски за настоящото производство съгласно списък на разноските.

Ответникът – Регионална дирекция по горите – Ловеч - е депозирал писмен отговор, в който прави възражение за прекомерност, като акцентира, че съдът следва да присъди такъв размер на адвокатското възнаграждение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е обоснован и справедлив.  Сочи, че претендираният размер от 250 лв. за платено адвокатското възнаграждение и за платено възнаграждение на вещо лице по АНД № 1126/2018 г. по описа на РС - Ловеч не покрива единия от горепосочените критерии – за справедливост. Сочи, че видно от решение № 53/22.02.2019 г. по АНД № 1126/2018 г. по описа на РС - Ловеч РДГ – Ловеч не е осъдена да заплати разноски за претендираното възнаграждение за вещо лице в  размер от 100 лв. Прави възражение за прекомерност и на претендираното адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

 В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е основателна, като излага становище, че искът е основателен и следва да бъде уважен, както и че на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за настоящото съдебно производство в претендирания размер.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в гр. Ловеч, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество исковата молба е основателна по следните съображения:

В настоящото решение съдът съобрази задължителните: Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. т.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.

При преценка на размера на иска съдът съобрази по аналогия и Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Следователно е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразни актове на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

От фактическа страна няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч, че с влязло в сила решение  № 53 от 22.02.2019 г. по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч е отменено Наказателно постановление № 833 от 03.10.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което на Б.И.Б. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 257, ал. 1, предл. 2-ро, т. 1, предл. 1-во, във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, във връзка с чл. 61, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че предмет на съдебна проверка пред РС – Ловеч по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч е било Наказателно постановление № 833 от 03.10.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което е наложено следното административно наказание: наложена на основание чл. 257, ал.1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН - глоба в размер на 300.00 /триста/ лева на Б.И.Б., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от Закона за горите, във връзка с чл. 108, ал. 3 от същия закон, във връзка с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от  30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Между страните няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч, че по повод обжалването на Наказателно постановление № 833 от 03.10.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 5 от НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч.

Ответникът не е оспорил нито допустимостта, нито основателността на исковата молба, а единствено размера на адвокатския хонорар, който намира за прекомерно висок и надвишаващ минималния размер на адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представеният в НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч договор за правна защита и съдействие /на л. 5 от делото на РС/ удостоверява заплащането в брой на сумата от 150 лв. за една инстанция, като делото е приключило само на една инстанция.

По отношение на доказателствената стойност на договора за правна защита и съдействие, който има характер на разписка, съдът съобрази т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС - Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от договора за правна защита и съдействие, съдържащ се на  л. 5 от НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч, в същия е отбелязано изрично плащане на сума от 150 лв., заплатено изцяло и в брой при подписване на същия договор.

Ето защо и като съобрази т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, съдът намира, че вписването в посочения договор на съответната сума е достатъчно и има характера на разписка, като не се налага удостоверяването по друг начин на заплатената сума за адвокатско възнаграждение.

Отделно съдът намира, че липсва законово изискване относно бланката на договора за адвокатско представителство, т.нар. договор за правна защита и съдействие, поради което достатъчно е само писмената форма.

Следва да се посочи, че наложеното на ищеца административно наказание с отмененото наказателно постановление – предмет на НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч - е глоба в размер на 300 лв., с оглед на което заплатеният от ищеца адвокатски хонорар от 150 лв. дори не надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция.

Между страните също няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч, че по повод обжалването на Наказателно постановление № 833 от 03.10.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, в хода на съдебното производство е била допусната съдебно-техническа експертиза, за изпълнението на която жалбоподателят е бил задължен от съда, съгласно протоколно определение от проведено на 03.12.2018 г. открито съдебно заседание /л. 40-42 по НАХД № 1126/ 2018 г. на РС - Ловеч/ да заплати депозит в размер на 100 лв., която сума Б. *** с платежно нареждане от 03.12.2018 г. /л. 44 от делото на РС/. Видно от протокола от проведено открито съдебно заседание на 15.01.2019 г., заключението по експертизата е прието от съда и на вещото лице е определено възнаграждение в размер на 100 лв.

В този смисъл  обстоятелството, на което се позовава ответника в депозирания отговор на исковата молба, че с решението на РС - Ловеч по НАХД № 1126/2018 г. по описа на Ловешки районен съд, че РДГ Ловеч не е била осъдена да заплати разноски за възнаграждение на вещо лице, е ирелевантно. Напротив, дори кореспондира с направеното от ищеца искане за присъждането на тази сума, тъй като доказва, че стореният от Б. разход за депозит за вещо лице в размер на 100 лв. не е бил заплатен от РДГ - Ловеч, наказателното постановление, на чийто директор е отменено с Решение № 53/22.02.2019 г. по НАХД № 1126/2018 г. по описа на Ловешки районен съд.

Налице са и втората и третата предпоставки – вреда от незаконосъобразно наказателно постановление и пряка причинна връзка между вредата – заплатени адвокатски хонорар и депозит за вещо лице - и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от незаконосъобразното Наказателно  постановление № 833 от 03.10.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в съдебното производство по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч, като в ИМ се претендира главница в размер 250 лв.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице по назначената от РС СТЕ и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не е било издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове – наказателните постановления.

Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадените НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

В същия смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

По отношение на сторения разход за депозит за вещо лице също се налага извода, че с оглед разпределянето на доказателствената тежест между страните в производството пред РС, то разноските за СТЕ се явяват нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление.

Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за назначената съдебно-техническа експертиза, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба и срещу което наказателно постановление ищецът е следвало да се защити в съдебното производство пред РС, като ангажира всички допустими от закона доказателствени средства. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и направеният от наказаното лице разход за депозит за СТЕ е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би направил това доказателствено искане, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси и срещу който акт следва да ангажира защитата си в пълен обем.  

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице по назначената СТЕ по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч е основателен, а по отношение на неговия размер съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към момента на издаване на наказателното постановление от 03.10.2018 г. и момента на образуване на НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч - 19.10.2018 г. и момента на подписване на договора за правна защита и съдействие – 11.10.2018 г./ - за  процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

Както беше посочено по-горе, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч е в размер на 150 лв. /видно от л. 5 от делото на РС/, което е дори под минимума от 300 лв. съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/.

Както беше посочено по-горе, с отмененото наказателно постановление е била наложена на ищеца по настоящото дело глоба от 300 лв.

С оглед на това, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за защита по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч е неоснователно, тъй като заплатеният от ищеца адвокатски хонорар от 150 лв. дори не надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице по назначената от РС СТЕ по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч, следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер на 250 лв.

Както беше посочено по-горе, с уточняваща молба вх. № 3791/21.11.2021 г. на ищеца се уточнява, че се претендира единствено иск за имуществени вреди в размер на 250 лв., като не се претендира иск за мораторна лихва, поради което исковата претенция е изцяло основателна.

За прецизност следва да се посочи, че с настоящата искова молба се претендират разноски по повод отменено наказателно постановление в производството по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч, като решение № 53 от 22.02.2019 г. на РС – Ловеч е влязло в сила на 20.03.2019 г., преди изменението на ЗАНН с ДВ бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от от 23.12.2021 г., т.е. редът за присъждане на сторените разноски в производството по ЗАНН е настоящият исков ред.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски съгласно списък на разноските на л. 61 от делото. В ИМ и в съдебно заседание ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски /съгласно списък на разноските на л. 61 от настоящото дело/ в размер на 210 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид това и съображението, че исковата молба е уважена изцяло за сумата от 250 лв. главница, съдът намира, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сторените разноски за настоящото производство в общ размер на 210 лв., които разноски са своевременно претенирани и доказани, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 60 от делото, който удостоверява заплащането на разноски за адвокат за настоящото производство в размер на 200 лв. и платежно нареждане на л. 27 от делото относно заплатена д.т. от 10 лв. за настоящото производство.

На основание гореизложеното  Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора на РДГ-Ловеч - П.Б., гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 56, да заплати на Б.И.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно  постановление № 833 от 03.10.2018 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което е наложена глоба в размер на 300 лв. на ищеца, с влязло в сила на 20.03.2019 г. решение № 53 от 22.02.2019 г. по НАХД № 1126/2018 г. на Районен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора на РДГ-Ловеч - П.Б., гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 56, да заплати на Б.И.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 210 лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

 

 

                                                                     АДМ. СЪДИЯ: