РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600436 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 20 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по протест на ОП-Хасково срещу Решение с рег. № 166/26.08.2025г. по
ч.н.д. № 573/25г. по опис на ХОС, с което е отказана екстрадиция на казахстански
гражданин, поискана от съдебните власти на К. с цел наказателно преследване за
престъпления, квалифцирани по чл. 287, т. 4 и чл. 272, т. 2 от Наказателния кодекс на К. в
редакцията му от 2014г., по съображение за наличие на отрицателните условия по чл. 7, т. 1
и 5 от ЗЕЕЗА, съответстващ на чл. 3, т. 2 от Договора между България и К..
Протестът е своевременно депозиран. С него е изразена критика срещу прилагането
на споменатите норми от Договора и ЗЕЕЗА, като се контрааргуметират съображенията на
първата инстанция, базирани на представени от защитата преводи на книжа, които се
твърди, че представляват Резолюция на ЕП от 20.01.22г., Анализ и предговор към Доклада за
резултатите от мониторинга на съдебните процеси на К., изготвен от Бюрото за
демократични институции и права на човека към ОССЕ, Доклад за състоянието на
човешките права в К. за 2023г., изготвен от Държавния департамент на САЩ и доклади на
неправителствени организации. Обръща се внимание, че от страна на молещата държава са
представени редица гаранции, включително са описани предприетите мерки с твърдението,
че са признати за ефективни от международни организации, включително от ООН. По-
1
нанатък се възразява срещу мнението на хасковския съд, че визираното в екстрадиционното
искане деяние по чл. 272, ал. 2 от НК на К. имало ясен политически характер и
същевременно нямало аналог в българското законодателство. Обръща се внимание на
посоченото в Европейската конвенция за борба с тероризма, че за целите на екстадицията
няма да се считат за политически престъпленията, включващи използването на автоматично
огнестрелно оръжие, в което се обвинява исканото лице в настоящия случай. Настоява се, че
твърдяните престъпления имали аналог в чл. 339, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 143, ал. 2, чл. 325 и
чл. 321, ал. 1 от българския НК. Ето защо се предлага атакуваното решение да бъде
отменено и съответно въззивната инстанция да уважи искането за екстрадиция на
казахстанския гражданин за наказателно преследване на споменатите две престъпления,
аналогични на които са регламентирани в българския НК.
При пренията представителят на АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста и
синтезирано повтори, а също допълни, изтъкнатите в него съображения против
законосъобразността на постановеното решение, както и искането за въззивно произнасяне в
обратния смисъл.
Исканото лице и защитникът му адв. Б. повториха своята споделена от хасковския
съд аргументация за недопустимост на претендираното му екстрадиране за наказателно
преследване за споменатите престъпления в родния му К. и поискаха потвърждаване на
хасковското решение. Защитникът на Н. контрааргументира мнението на прокуратурата, че
престъпленията, за преследване на които се търси Н., не били политически.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните,
прие, че протестът не е основателен.
Въз основа на събраните по делото данни, изброени и обсъдени в атакуваното
решение, хасковският окръжен съд е приел, че молбата за екстрадиция № 2-01-25-45862 от
30 юни 2025г. отговаря по форма и съдържание на изискванията на ЗЕЕЗА. Издадена е от
компетентните съдебни власти на молещата държава, а именно от Главна прокуратура на
Република К.. Придружена е с документите по чл. 9 от ЗЕЕЗА и по чл. 9 от Договора между
Република България и Република К. за екстрадиция: Заключение за определяне на
принадлежност към гражданство на Република К., Постановление за привличане на
заподозрян, Постановление относно правната квалификация на деянията, за които се иска
екстрадиция, Постановление за обявяване за международно издирване, копие от
приложимите законови разпоредби (извадки от НК на К.) и снимка на лицето. Има и
надлежен превод на български език, от който е видно, че съдържа информация за
самоличността и гражданството на лицето, предаването на което се иска с цел провеждане
на наказателно преследване за конкретно посочени престъпни деяния – „незаконно
придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие /АКС-74У/ и боеприпаси от
предварително сговорила се група, в която участва“ (чл. 287, ал. 4 НК на РК.) и „участие и
организиране на масови безредици с упражняване на сила, разрушаване, опожаряване,
унищожаване и повреждане на чужда собственост, употреба на оръжия, експлозиви или
2
взривни вещества, както и оказване на въоръжена съпротива срещу представител на
властта“ (чл. 272, ал. 2 от НК на РК.). Фиксирани са техните наказуемост и давност. Спазени
са процедурните изисквания по получаване и проверка на редовността на разискваната
молба. Изпълнено е и изискването на чл. 14, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЕЕЗА за запознаване на
лицето с преписката и за изследване на желанието му за незабавно екстрадиране на
молещата държава.
Първоинстанционното производство също е протекло по всички процесуални
правила.
След установяване на самоличността на исканото лице от хасковския съд не е
останало съмнение, че това е именно търсеният от казахстанските съдебни власти Е. Б. Н..
Окръжният съд е прав и в мнението си, че искането за екстрадиция информира за
характера и правната квалификация на твърдените престъпления, наказуеми съгласно
наказателния закон на К. с лишаване от свобода за срокове над една година. Обърнал е
внимание на това, че са посочени обстоятелствата, при които са извършени, включително
времето и мястото им (на 07.01.22г. в 01.00 часа в гр. А.), както и ролята на исканото лице
като участник в организирана престъпна група (и в проверяваното решение
екстрадиционната молба е коректно цитирана в тази й част – вж. л. 215 от първоинст.дело).
ПАС също е на мнение, че подадените от казахстанските власти данни изпълняват и дори
надхвърлят изискуемия стандарт за информиране относно съществените наказателноправни
характеристики на разследваните деяния.
Не е споделимо становището на проверяваната инстанция, че едно от твърдените в
сезиращата молба деяния, а именно това по чл. 272, т. 2 от НК на РК., нямало аналог в
българския наказателен кодекс. Действително създаването и организирането на безредици
не е престъпление против държавата или против обществения ред по НК на РБ, но от
вниманието на проверяваната инстанция е убягнало криминализирането на съставляващите
инкриминираната деятелност части, представляващи изразните средства на твърдяното
предизвикване на безредици – употреба на оръжия и взривни вещества; унищожаване и
повреждане на имущество; принуда; хулиганство и участие в организирана престъна група.
Споделя се виждането в протеста, че въпросните съставни части имат за аналог
престъпленията по чл. 339, ал.1, чл. 216, ал. 1, чл. 143, ал. 2, чл. 325 и чл. 321, ал. 2 от НК на
България, като съпоставката правилно е извършена въз основа на описаната в
екстрадиционното искане фактология на тяхното извършване.
Не е споделимо и мнението на ХОС, че въпросното квалифицирано по чл. 272, т. 2 от
НК на Република К. деяние имало политически характер. Подобен извод не следва от
изложеното в екстрадиционното искане описание на неговото изпълнение. Не би следвало
да се приеме политически характер на твърдяното деяние и „в светлината на създалата се
през януари 2022г. обществено-политическа характеристика в страната, която е била обект
на обсъждане и дебат включително на международно ниво“, както е подходила
проверяваната инстанция, тъй като от искането не може да се направи извод, че
разследваните деяния са били насочени пряко срещу политическите устои на молещата
3
държава. Споделя се виждането на прокурора от Апелативена прокуратура гр. Пловдив, че
не всяко престъплене, в което има политически мотив, е политическо (но пък подобен мотив
и не се твърди включително от Н., който и не е и свързан с политиката на К. по какъвто и да
е начин). Отделен е въпросът, на който обръща внимание протестиращият – че деянията, за
които се отнася обвинението на Н., са свързани с носене/използване на автоматично
огнестрелно оръжие, а в обвързващата България Европейска конвенция за борба с тероризма
изрично е посочено, че престъпленията с предмет такова оръжие, няма да се считат за
политически, ако използването им е представлявало опасност за друго лице (каквто опасност
казахстанските власти твърдят).
Коректно е обаче мнението на първоинстанционния съд, че е налице друга от
абсолютните отрицателни предпоставки за отказ за изпълнение на екстрадиционното искане.
Става дума за визираната в нормата на чл. 3, т. 2, пр. 1 от ратифицирания през 2015г.
Договор между К. и България основателна причина за опасение за неосигуряване на
минималните права за защита при съдебното разглеждане на делото на Н. съгласно
изискванията на международното право. В подобен смисъл е нормата на чл. 7, т. 5, пр. 2 от
българския ЗЕЕЗА, забраняващ екстрадиция, когато „не са гарантирани правата на лицето,
свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно
изискванията на международното право“.
Преди да обоснове този си извод, ХОС коректно е цитирал представените от Главната
прокуратура на Република К. гаранции за справедлив наказателен процес срещу Н. и по-
конкретно: образуваното наказателно разследване срещу него отговаряло на изискванията
на Международния пакт за граждански и политически права от 16.12.1966 г.; той щял да
бъде преследван само за онези престъпления, по отношение на които е разрешена
екстрадиция; наказателното преследване нямало политически характер, нито било свързано
с военни престъпление или дискриминация въз основа на произход, социално или
имуществено положение, пол, раса, националност, език, убеждения, гражданство и
вероизповедание. Дадено е и уверение, че в съответствие с международното право щели да
бъдат предоставени всички възможности за защита на исканото лице, включително
адвокатска помощ, и нямало да бъдат допуснати изтезания, жестоко, нечовешко, унизително
отношение или наказание. Изрично е подчертано, че Н. не може да бъде осъден на смърт,
тъй като смъртното наказание е забранено с Конституцията на Р К.. Изложено е и обещание,
че компетентните органи на България ще бъдат уведомени за резултатите от наказателното
преследване срещу Н. след неговото приключване, а без съгласието на българските органи
същият нямало да може да бъде екстрадиран или предаден на трета държава.
В с.з. на 24.07.2025 г. окръжният съд е изискал допълнителни гаранции. Последвало е
писмо-отговор с изх. № 2-01-25-55984/11.08.2025г. от Генералната прокуратура на К., с което
след експозе относно положението със защитата на човешките права и състоянието на
наказателното правосъдие в Република К. е акцентирано на одобрен от президента през м.
юни 2021 г. План за приоритетни мерки в областта на правата на човека с предвидени
гаранции за осигуряване правата на човека в областта на наказателното правосъдие,
4
предотвратяване на изтезания и малтретиране и подобряване сътрудничеството с
неправителствени организации. Посочено е и това, че през м. октомври 2021г. Република К.
била избрана за член на Съвета по правата на човека на ООН за периода 2022г. - 2024г.; от
2022 г. в К. функционирал Института на омбудсмана по правата на човека, а към
Омбудсмана функционирал Национален център за правата на човека. Разяснено е, че през
2022г. - 2023г. К. постигнал значителен напредък в реформите в областта на правата на
човека, което било признато и от такива авторитетни институции като постоянния
координатор на ООН в К. и Върховния комисар на ООН по правата на човека. По
отношение на мерките за предотвратяване на изтезанията в К. е обърнато внимание, че през
1998 г. страната се е присъединила към Конвенцията против изтезанията и други форми на
жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а от 2014 г. в К. бил създаден
Институт за национален превантивен механизъм за предотвратяване на изтезания и
малтретиране, чиито членове имали достъп до пенитенциарните институции по всяко време
и можели да получават информация за условията, в които се намират осъдените, както и да
провеждат разговори с тях без свидетели. Членовете на Националния превантивен
механизъм извършили посещения в местата за лишаване от свобода и направили препоръки
за подобряване на условията за задържане на лица в изолация, за подобряване на качеството
на медицинското обслужване, храненето и предотвратяване на изтезания и малтретиране. На
17 март 2023 г. президентът на страната подписал Закон за правата на човека в областта на
наказателното производство, изпълнението на наказания и предотвратяване на изтезания и
жестокото, нечовешко или унизително отнасяне. След това е направен кратък хронологичен
преглед на конституционните норми относно ареста и задържането, правото на обжалване,
правото на задържаното лице да ползва помощта адвокат (защитник) и презумпцията за
невиновност. Изредени са и основните нормативни актове в областта на наказателното,
наказателно-процесуалното и пенитенциарното право.
ПАС се съгласява, че въпросните изложения не дават необходимата сигурност, че Н.
ще получи съответния минимум защита при съдебното разглеждане на повдигнатите му
обвинения и че няма да бъде подложен на несправедливо, жестоко или безчовешко
наказание.
Хасковският съд е бил прав да се занимае на първо място с констатациите за
спазването на правата на човека в Резолюцията на Европейския парламент от 20 януари
2022г. относно ситуацията в К.. Във въпросния документ е отбелязано, че по време на
събитията от 02 януари 2022 г. гражданите на К. са започнали мирни протести в множество
населени места, противопоставяйки се на решението на правителството за повишаване
тавана на цените на втечнения нефтен газ. По време на тези протести е наблюдавана опасна
тенденция на влошаване положението с правата на човека в К., която се явила продължение
на реакцията от 2011 г. (когато съдебната система и правоприлагащите органи не са
разследвали събитията, довели до използване на смъртоносни оръжия срещу мирни
демонстранти), поради което вероятността отговорните за кръвопролитията от януари 2022
г. да бъдат изправени пред съд и наказани, е поставена под въпрос. Констатирано е също, че
5
казахстанските власти са реагирали на мирните протести от 2022г. с непропорционално
насилие, прибягвайки до прекомерна, ненужна и безразборна употреба на сила чрез
използване на сълзотворен газ, палки, светошумови гранати и водни оръдия. Според
цитирани източници на 3-ти и 4-ти януари 2022 г. са регистрирани най-малко 206 случая на
политическо преследване с цел препятстване на участие в мирни демонстрации; от началото
на протестите са били задържани близо 10 000 души в цялата страна, а най-малко 225 души
са убити, включително деца и неучастващи в протестите, сред които служители на
правоприлагащи органи. Европейският парламент се е позовал и на информация за арести,
сплашване и изтезания на граждански активисти и обикновени хора, започнали по време на
протестите през януари 2022 г. Обърнал е внимание на обявеното от президента на К.
извънредно положение, считано от 5 януари 2022 г., включващо определяне на вечерен час,
временни ограничения върху движението и забрана на масовите събирания, от една страна,
а от друга страна, на успоредно протичащата от държавните органи широкомащабна
кампания за дезинформация, за интернет и медийна блокада с цел прикриване участието на
държавата в насилието срещу собствения й народ и за дискредитиране на мирните
демонстрации и действителната воля на казахския народ да търси справедливост,
достойнство и зачитане. Наблегнато е на издадената на 7 януари 2022 г. от президента
заповед да се стреля срещу протестиращите, които той е назовал международни терористи.
Според Европейския парламент с това са нарушени международните задължения на К. да
зачита и защитава правото на живот.
След това е изразена критика към казахстанските органи, които са използвали неясни
и прекалено широки тълкувания на понятията за тероризъм и екстремизъм и е счетено, че с
това те са ограничили произволно свободата на изразяване на мнение (мирно несъгласие).
Отбелязана е и тенденция за преследване на политически опоненти, които са принудени да
живеят в чужбина. В резолюцията на Европейския парламент с безпокойство е посочено
оформено от президента на К. обвинение за подбуждане на размирици срещу активисти,
защитници на правата на човека и свободните медии.
По-нататък е изразено мнение, че през последните няколко години положението с
правата на човека в К. рязко се е влошило – отчетен е нарастващ натиск от страна на
държавните органи, а също съдебен тормоз, срещу НПО в областта на правата на човека,
медии и организации за наблюдение на избори в К., част от по-мащабни репресии срещу
гражданското общество, профсъюзите и основните демократични права, срещу свободата на
изразяване на мнение, свободата на сдружаване и на събранията, политическия плурализъм,
правото на участие в обществените дела и принципите на правовата държава. Казано е, че
въпреки декларациите на Министерството на вътрешните работи на К. до директора на
Бюрото (Службата) за демократични институции и правата на човека към Организацията за
сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) с обещание за подобрения на условията в
местата за задържане и в зачитането на правата на човека не са постигнати осезаеми
резултати. В тази връзка се наблюдавали тревожни примери, сочещи, че изтезанията и
малтретирането в местата за задържане все още са системни при наличие на безнаказаност,
6
доколкото компетентните органи продължават да не разследват сериозно твърденията за
изтезания.
Още по-тревожни са резултатите от наблюдението върху състоянието на съдебната
система на К., изложени в Доклада за резултатите от мониторинга на съдебните процеси в
К., изготвен от Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за
сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), обхващащ периода от 1 ноември 2022 г. до 31
декември 2023 г. Целта на наблюдението е била оценка относно спазване правото на
справедлив процес и правото на ефективно средство за защита в процеси, свързани със
събитията от януари 2022 г. Обект на наблюдение били 35 наказателни дела, включващи
139 обвиняем и над 400 съдебни заседания. Били установени практики, противоречащи на
международните стандарти, както и случаи на несъответствие с националното
законодателство – неоправдани ограничения върху достъпа на обществеността до процесите;
накърняване презумпцията за невиновност; неравнопоставеност между обвинението и
защитата, възпрепятстващо ефективната защита на обвиняемите; пренебрежително
отношение към възражения за изтезания, повдигнати по време на разследванията и
поставащи под съмнение допустимостта на доказателствата и справедливостта на процеса.
Докладът е посочил, че норми от действащото законодателство позволявали пълно затваряне
на някои съдебни процеси за обществеността по съображение за опасност от засягане на
държавна тайна, като въпросните норми се тълкувани твърде широко, поради което можело
да се допусне произволно ограничаване на обществения достъп. Дори и в случаи, когато не
се засягала държавна тайна, били констатирани примери на неоправдано ограничаване на
достъпа – например, чрез провеждане на процеси в следствени арести или чрез
невъзможност за реален достъп до онлайн заседания, включително чрез въвеждане на тежки
изисквания към гражданите, желаещи да присъстват (предварителна регистрация и
предоставяне на лична информация). Отделно от това са констатирани случаи, когато съдии
и други публични лица са правели изказвания или са прилагали практики в нарушение на
презумпцията за невиновност преди приключване на процеса; използване на документални
филми за събитията от януари 2022 г. като доказателства, включително самоинкриминиращи
интервюта със задържани лица; използване на насочващи въпроси, които предполагат вина;
затваряне на обвиняемите в клетки, с белезници или в пластмасови „кутии“ по време на
съдебните заседания, което създавало предубеден обществен образ за виновност.
Наблегнато е на констатацията за широко използване на изтезания от властите по
време на събитията от януари 2022 г. и на предприетите стъпки за подвеждане под
отговорност на извършили такива престъпления служители. И е посочено, че въпреки това
са наблюдавани случаи на неадекватна реакция от страна на прокурори и съдии на
конкретни твърдения за изтезания, отправени от обвиняеми и свидетели по време на разпит
и случаи на отхвърляне на твърдения на обвиняеми за принуда за изтръгване на признания
или на липсваща реакция при твърдения на свидетели, че показанията им са дадени
вследствие на изтезания, измама или фалшиви обещания. Записана е констатация за редовно
използване на подобни съмнителни доказателства в полза каузата на обвинението.
7
При наблюдението върху производствата по предварително задържане са установени
случаи, в които съдилищата не са взели предвид или не са приложили необходимите
критерии за постановяване или удължаване на мярката, а са се основали единствено на
тежестта на обвинението. Наблюдавани са и несъответствия в прилагането на мерките –
гражданските обвиняеми обикновено са подлагани на по-строги мерки от служители на
полицията или армията. Освен това съдилищата в много случаи не разглеждали адекватно
възраженията на обвиняемите относно законността на тяхното задържане, с което правото
им на обжалване на дадената мярка се оказвало неефективно.
В доклада е изразена и загриженост от случаи, в които съдиите са възпрепятствали
или не са позволявали на защитата да разпитва свидетели, използвали са предварителни
показания без възможност за кръстосан разпит или са ограничили времето за разпит.
Наблюдавани са и дела, в които съдебни заседания са провеждани без защитник, с
неадекватно предоставена защита от страна на назначени от държавата адвокати, както и
слабости в системата за безплатна правна помощ. Констатирани са по-нататък смущаващи
действия на съда като например заглушаване на микрофоните на обвиняемите по време на
онлайн заседания, отказ да се предостави последна дума, както и недостатъчно осигуряване
на устен превод. Отбелязани са и проблеми в процеса по разглеждане на искания за отвод на
съдии, например отхвърляне на искания за отвод без надлежно разглеждане.
Отделено е място на слабостите в обвинителните актове, внасяни в съдилищата –
липса на индивидуализация на престъпното поведение на всеки обвиняем; липсващи
доказателства в подкрепа на обвиненията; непредоставяне на доказателства на защитата;
добавяне на нови обвинения по време на процеса, което довеждало до ограничаване правото
на обвиняемите да бъдат своевременно информирани за обвинителната теза и
доказателствата, на които се основава.
Докладът е отбелязал още склонността на съдилищата да възприемат тезите на
прокуратурата без безпристрастна оценка, да пренебрегват доказателства и аргументи на
защитата и да предлагат неясни мотиви относно наказателната отговорност на обвиняемите.
Наблюдавани са и съдебни решения, в които подробна преценка на доказателствата
липсвала, като не било обяснявано защо доказателства на прокуратурата са предпочетени
пред тези на защитата, а също решения, в които не се съдържала индивидуализация на
престъпното поведение на всеки от обвиняемите.
Недостатъци били установени и при инстанционната проверка на съдебните актове. В
доклада е посочено, че жалбите на защитата често били отхвърляни от апелативните
съдилища с мотива, че не повдигали нови въпроси освен вече разгледаните от първата
инстанция. Тази практика, макар и формално да отговаряла на процесуалния закон, според
авторите на Доклада на БДИПЧ към ОССЕ водела до фактическо ограничаване правото на
справедлив процес. Дадената след въпросната констатация пропоръка е да се има предвид
значението на процеса по обжалване като съществен, а не само формален преглед на делото
от страна на втората инстанция.
Що се отнася до разследванията на нарушения на правото на живот и на забраната за
8
изтезания и малтретиране по време на събитията от януари 2022 г. те били оценени като
недостатъчни. Броят на наказателните преследвания за такива нарушения оставал
непропорционално нисък спрямо мащаба на предполагаемите злоупотреби.
В заключение е подчертана основната функция на Бюрото за демократични
институции към ОССЕ – подпомагане на държавите, които участват в ОССЕ, при
изпълнение на ангажиментите им за защита и насърчаване на върховенството на закона и
правата на човека. В изпълнение на тази функция допуснатите експерти от Бюрото са дали
препоръки за отстраняване на констатираните практики и недостатъци с негативно влияние
върху правото на подсъдимия на ефективни правни средства за защита, създаващи
впечатление за пристрастност в полза на осъдителния извод. Препоръки са дадени на
законодателя: Да се измени параграф 4 на член 443 от Наказателно-процесуалния кодекс, за
да се изисква от апелативните съдилища да издават изчерпателни и добре мотивирани
решения, дори когато отхвърлят аргументи, вече представени в първоинстанционния съд; б)
Да се въведат разпоредби, изискващи от апелативните съдилища да разгледат всички
съществени аргументи, представени от страните в техните жалби, с подробен анализ и
обосновка. Дадени са и на Върховния съд: а) Издаване на насоки, изясняващи стандартите за
ефективен апелативен контрол, в които да се подчертае значението на съществения анализ,
независимото разсъждение и разглеждането на всички релевантни аргументи на страните;
б) Да осигури обучение на съдиите от апелативните съдилища относно правилното
провеждане на второинстанционни производства с особен акцент върху необходимостта от
издаване на мотивирани решения. А на апелативните съдилища е препоръчано: а) Да
извършват задълбочен и съществен анализ на всяко дело, като разглеждат доказателствата,
решението на долната инстанция и аргументите, изложени от страните в техните жалби; б)
Да избягват формалното тълкуване на чл. 443, пар. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс,
което понякога води до решения под формата на прости твърдения, че долната инстанция не
е нарушила никакви правни норми; в) Да предвиждат достатъчно време за обжалване, за да
се осигури задълбочено разглеждане на делото и да се въздържат от решения, които
изглеждат предварително взети или прибързани; г) Да оценяват независимо доказателствата
и констатациите на долната инстанция и ясно да формулират причините за отхвърляне на
аргументи или доказателства, представени от страните. По-нататък са дадени редица
препоръки за осигуряване на публичност и прозрачност на съдебното разглеждане на делата.
*
ПАС не разбира предложението на протестиращия да не бъдат взети предвид
коментираните Резолюция на ЕП и Доклад на БДИПЧ към ОССЕ поради липсата на
надлежен превод. Може би прокуратурата не е забелязала, че и Резолюцията, и Докладът са
публикувани на български език (редом с останилите 23 официални езика на ЕС) в
официални сайтове на ЕС (eur-lex.europa.eu/legal-content и oscc.org/ru/odihr), така че превод
не е необходим. При все това защитата е представила български превод на Доклада, който
съдът констатира, че е точно копие на извлечения от цитирания сайт на ОССЕ превод.
В светлината на изложените обезпокоителни констатации на Европейския парламент
9
и на Бюрото на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа дадените от
казахстанската главна прокуратура гаранции не са достатъчни за извод за липсваща
опасност от нарушаване правото на Н. на справедлив съдебен процес, при все напредъкът на
К. в областта на човешките права в последните години. В искането за екстрадиция се твърди
негово участие в деяния, свързани със злополучните събития от януари 2022г., а според
констатаците от мониторинга на съдебните процеси в наблюдаваните от ОССЕ наказателни
производства с предмет аналогични деяния, са отчетени редица тревожни практики при
осигуряване защитата на подсъдимите и впоследствие – при изпълнението на наказанията.
Въпросният мониторинг е особено важен, тъй като в Резолюцията на ЕП от 20 януари 22г. е
дадено изрично указание за работа по подобряване състоянието на човешките права в
сътрудничество с ОССЕ.
Трябва да се посочи и това, че в писмото с дадените гаранции състоянието на правата
на човека в К. е разисквано най-общо, като текстът изобилства от общи
заявления/декларации за осигуряването им в бъдещ съдебен процес с поставен акцент върху
създаване на института на Омбудсмана по правата на човека, но не се открива нито едно
уверение, че конкретните десетки препоръки и в Резолюцията на ЕП от 20 януари 2022г., и в
Доклада на БДИПЧ са изпълнени. Не се открива и конкретика относно работата на
Омбудсмана по правата на човека – нито преодоляни неправилни практики, нито набелязани
ясни и целенасочени мерки за изкореняване на слабостите при провеждането на
наказателните производства и др.подобни. Както се казва в цитираното от ХОС Решение на
ЕСПЧ по делото Saadi v. Italy [GC], app. no. 37201/06, 28.2.2008 [GC] уверенията не са
достатъчни сами по себе си за осигуряване на адекватна защита на човешките права, когато
надеждни източници са съобщили за практики, към които властите са прибягвали или които
са толерирали в противоречие с принципите на ЕКПЧ.
ПАС държи на повтори, че в случая наблюдатели от ОССЕ са проследили пряко
серия съдебни процеси и са излезли с конкретни констатации за склонност на съдилищата да
приемат тезите на прокуратурата без безпристрастна оценка, да пренебрегват доказателства
и аргументите на защитата, да предоставят неясни мотиви относно наказателната
отговорност на обвиняемите, да неглижират твърдения за изтезания, изложени от обвиняеми
и свидетели по време на разпит и редовно да използват подобни съмнителни доказателства
за постановяване на осъдителни присъди, и са заключили, че върховенството на правото в К.
често не се спазва. А що се отнася до условията в затворите и центровете за задържане,
според съдържащата се в разискваните Резолюция и Доклад информация, те не отговарят
изцяло на международните стандарти, като в някои отделни случаи могат да представляват
сериозна заплаха за живота и здравето на затворниците. Описаните случаи и констатации за
изтезания, физически тормоз, липса на подходящи медицински грижи и хранене, лоши
санитарни условия очевидно не са изолирани и се засилват в периода след събитията от
януари 2022 г. Въпросните констатации поставят под съмнение дадените гаранции относно
условията на задържане на исканото лице.
Що се отнася до посочените в документа с гаранциите положително становище на
10
Върховния комисар на ООН по правата на човека и статия на британско издание, тяхното
съдържание не е представено в цялост, а се цитират извадки, които всъщност не третират в
обратен на констатациите в разискваните Резолюция и Доклад на БДИПЧ смисъл проблема
със справедливостта на казахстанските съдебни процеси. Пък и е посочено, че въпросните
становище и статия, а също цитираните Закон за правата на човека в областта на
наказателното производство, изпълненията на наказанията и предотвратяването на
изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и План за действие по правата на
човека и върховенството на закона са от 2023г., т.е. Докладът е последващ спрямо тях. Не се
представят, дори не се твърдят, последващи констатации от съставителите на Резолюцията и
Доклада, отчитащи изпълнение на дадените препоръки.
По делото е приет и Доклад за състоянието на човешките права в К. за 2023г. на
държавния департамент на САЩ, който също съдържа тревожни факти, свързани със
събитията от м. януари 2022г. – за поведение на властите, обезкуражаващо задържаните да
търсят адвокати и за използване на адвокатите за събиране на доказателства, за прекалено
силно влияние на прокуратурата върху съдилищата, за липсваща възможност за избор на
защитник по дела, съдържащи държавна тайна и др. подобни. Прието е и писмо от девет
правозащитни организации до Върховния представител на ЕС по външните работи и
политиката на сигурност от 28 февруари 2025г., според което през 2024г. и 2025г. е поставен
рекорд по отношение нарушенията на човешките права в К.
В заключение: Данните в цитираните писмени доказателства не могат да бъдат
отречени или значението им да бъде неглижирано заради представените гаранции, които
нито притежават противопоставима конкретика, нито включват уверение, че цитираните
конкретни препоръки на европейските институции са поне в процес на изпълнение.
Прав е ХОС да наблегне и на необвързаността на К. от ЕКПЧ, поради която
Европейският съд не би имал юрисдикция да проконтролира спазването на критериите за
справедлив процес при провеждане на наказателното производство срещу Н..
Така че ПАС се присъединява към извода на първата инстанция за наличието на
абсолютното основание за отказ за уважаване казахстанското искане по чл. 3, т. 2, пр. 1 от
Договора между К. и България, съответстващ на чл. 7, т. 5, пр. 2 от ЗЕЕЗА. Налице е
основано на обективни данни съмнение, че наказателното производство срещу исканото
лице (процедурата относно неговата мярка за неотклонение и провеждането на защитата му
пред няколкото инстанции на съда в К.), а също изпълнението на евентуалното наказание
биха протекли при съобразяване на обвързващите България базисни гаранции по чл. 3, 5 и 6
от ЕКПЧОС – съмнение, което дадените от страна на молещата държава гаранции нямат
потенциал да преодолеят.
При тези фактически и правни изводи се явява законосъобразен отказът на окръжния
съд да допусне търсената от съдебните власти на К.екстрадиция.
Следователно постановеното решение трябва да остане в сила.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение с рег. № 166/26.08.2025г. по ч.н.д. № 573/25г. по описа на
Хасковския окръжен съд, с което е отказана екстрадиция на казахстанския гражданин Е. Б.
Н., поискана от съдебните власти на К.с цел наказателно преследване за престъпления.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12