№ 8834
гр. София , 29.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110139469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.417 ГПК
Образувано е по заявление вх.№23001/05.07.2021 г. на Б.Д. ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК солидарно срещу
Д. М. М. и Й. В. С., с което се претендира сумата 120,00 лв.-такса „разходи при изискуем
кредит“, както и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
1. Това искане съдът намира за частично неоснователно.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Претенцията за 120,00 лв.-разходи при изискуем кредит е неоснователно.
Тази претенция се основава на нищожна договорна клауза, според която длъжникът
следва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава, различно от претендираното
със заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата (което свое право
заявителят е упражнил със заявлението), но не и други такси и разноски.
Уговарянето в договора на такси, които се дължат при забава всъщност представлява
забранено от чл.33, ал.1 ЗПК уговаряне на мораторна неустойка (в същия смисъл-
Определение от 18.01.2021 г. по ч.гр.д.№440/2021 г. на СГС-VІ отд. и мн.др.).
1
Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК „При забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“-от ясния текст на нормата
(„при забава…“) безпротиворечиво следва, че в предметния й обхват попадат всякакви
вземания на кредитора, който той претендира от потребителя в хипотезата на забава на
последния по договора-независимо дали се касае за мораторна неустойка или пък за
разноски по договора по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД, които са уговорени като задължение на
потребителя при или поради изпадането му в забава.
Отделно от изложеното в заявлението не се сочи какво конкретно представлява тази
претенция, наречена „разходи при изискуем кредит“.
Дори и да се приеме, че се касае до такса за връчване от ЧСИ, размерът на това
задължение е необоснован-предсрочната изискуемост е обявена на длъжника чрез
волеизявление на банката, връчено чрез частен съдебен изпълнител по чл.18, ал.5 ЗЧСИ,
като съгласно раздел І, т.5 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители дължимата такса за връчването на поканата очевидно не е в размер на
120,00 лв., а други разходи на заявителя не са посочени и доказани.
2. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, приложим и в заповедното производство, „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.“
Съгласно чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) „За защита по
бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 150 лв.“-следователно неговият размер не зависи от
материалния интерес по делото.
При сезиране на съда със заявление по чл.417 ГПК първоначално единствената
процесуална дейност за защита интересите на заявителя в производството е изготвянето на
заявлението по нормативно утвърдения образец и депозирането му в съда с прилагане към
него на съществуващ документ по чл.417 ГПК, поради което съдът определя следващото се
юрк.възнаграждение в минималния размер по чл.26 НЗПП.
Заявлението следва да се отхвърли и частично относно претендираните разноски-
съответна на отхвърлената част от заявлението: за държавна такса и юрк.възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№23001/05.07.2021 г. на Б.Д. ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК солидарно срещу
Д. М. М. и Й. В. С., в частта му относно сумата 120,00 лв.- такса „разходи при изискуем
кредит“, както в частта му относно искането за присъждане на държавна такса от 2,40 лв.
(над дължимата държавна такса от 318,86 лв. до пълния претендиран размер от 321,26 лв.), и
за присъждане на юрк.възнаграждение по делото в размер на 100,37 лв. (над дължимото
юрк.възнаграждение от 49,63 лв. до пълния заявен размер-150,00 лв.).
Разпореждането в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
2
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3