№ 7483
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. М.А
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100100333 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са следните искове от Н. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. Н. А. - АК - Видин,
съдебен адрес: София, ул. „********, против И. В. Т., ЕГН **********, Д. В. Т., ЕГН
********** и В. В. Б., ЕГН **********, всички с адрес: София, ж.к. „********, с правно
основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване за установено, че саморъчно
завещание, съставено на 10.08.2019 г. от М.М.Е., б.ж. на София, поч. на 14.11.2020 г., в полза
на Т.Д.Т., с ЕГН **********, наследодателка на ответниците, обявено на 16.12.2020 г. от
нотариус И. Д., район на действие СРС, № 039 в регистъра на НК., е нищожно, тъй като не е
написано от завещателя и не е подписано от него.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата Н. С. Г. е племенница на М.М.Е., ЕГН **********,
починал на 14.11.2020г., акт за смърт № 0805/14.11.2020 г. на Столична община, район
Надежда.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 1178/П/ 01.02.2021 от 23.08.2022 г. на
Столична община, район Надежда, за наследници по закон М.М.Е. е оставил следните лица:
1. Ищцата Н. С. Г. като дъщеря и единствен наследник по закон на В.М. Р., починала на
22.10.2010 г., сестра на М.М.Е. и
2. С.К.И и Ц.К.Т. като деца и наследници по закон на Р.М.С., починала на 03.11.1993 г.,
1
сестра на М.М.Е..
Тримата ответници са деца и наследници по закон на Т.Д.Т., с ЕГН **********, починала на
03.06.2021 г., акт № 0576 от 03.06.2021 г. на Столична община, район Надежда.
С договор за покупко - продажба, предмет на нот. акт № 148, том I, рег.№ 7123, дело №
140/29.09.2009 г. на нотариус Т.М. рег.№ 199 на НК с район на действие СРС, М.М.Е. е
придобил следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1386.17 по
КК и КР на град София, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, намиращ се в град София, район Надежда, ж.к."Надежда", ул.
„********,който имот е с площ от 348 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна
жилищна сграда на един етаж с идентификатор 68134.1386.17.2 по КК и КР на град София,
одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, която
къща е с площ от 45 кв.м. и се състои от две стаи, кухня и мазе под къщата, при граници
/съседи/ на поземления имот съгласно цитирания нотариален акт: ул. "Комунист", ул.
"Синдикалист", М.К. и К.Н..
Съгласно НА № 148, том I, рег.№ 7123, дело № 140/29.09.2009 г. на нотариус Т.М. рег.№ 199
на НК с район на действие СРС, процесният имот е описан като поземлен имот
планоснимачен номер 17 в кв. 121 по плана на град София от 347 кв.м., ведно с едноетажна
сграда - къща от 49 кв.м., находящи се в град София, район Надежда, ул. "********.
М.М.Е. е декларирал придобИ.е на описания по-горе имот с декларация по чл. 14 ЗМДТ вх.
№ 130027/2250 от 09.11.2011 г. на Столична община, район Надежда.
След смъртта на М.М.Е. ищцата като негов наследник по закон е искала да подаде
декларация по чл. 14 ЗМДТ в Столична община, район Надежда. Служителите в общината
са я уведомили, че процесният имот вече е бил деклариран от наследодателката на
ответниците Т.Д.Т. с декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх.№ **********/04.01.2021 г. В т. 4 от
декларацията „Начин на придобИ.е" ответницата Т. е посочила „Завещание".
След справка ищцата установила, че с Протокол от 16.12.2020 г. на нотариус И. Д., рег.№ 039
на НК и район на действие СРС по молба на ответницата Т.Д.Т. е обявено саморъчно
завещание от 10.08.2019 г. на М.М.Е.. С него М.М.Е. е завещал на Т. Т. описания по-горе
поземлен имот и къща. Видно и от декларация от 16.12.2020 г. на Т.Д.Т. същата е
декларирала придобИ.е на имота чрез „завещание".
Според ищцата, саморъчното завещание не е написано изцяло ръкописно от М.М.Е., нито е
подписано от него, поради това счита, че същото е нищожно, тъй като не са изпълнени
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Саморъчното завещание не е написано ръкописно от
завещателя и не е подписано от него.
В тази връзка ищцата предявява настоящата искова претенция за обявяване на цитираното
саморъчно завещание за нищожно на посоченото основание и, като последица от това, да
отмени цитираните два нотариални акта.
Моли да им бъдат присъдени направените разноски.
2
Представила е и е изискала прилагане на писмени доказателства. Поискала е гласни такива и
назначаване на графологична експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски по списък.
Ответниците Д. В. Т., И. В. Т. и В. В. Б., оспорват така предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Оспорват всички фактически твърдения, изложени в исковата молба, относно авторството на
завещанието, оставено от М.Е. в полза на Т. Т. - че не е било написано изцяло саморъчно, не
е подписано и датирано и т.н.
Твърдят, че завещанието е изцяло саморъчно написано, подписано и датирано от завещателя
М.Д.Е. в полза на Т.Д.Т., като същото е породило целените с него правни последици.
Твърдят също така, че именно поради наличието на горните предпоставки - абсолютно
валидно завещание, нотариус И. Д. е съставил съответния Протокол за обявяване на същото.
При най-малко съмнение и/или порок от външна страна на завещанието като документ,
неотговарящ на изискванията на чл. 25 и чл. 27 от Закона за наследството, нотариусът би
отказал обявяването му, респективно би отказал съставянето на Протокола за обявяване на
саморъчно завещание.
Заявяват, че отношенията между М.Е. и неговите полусестри, респ. с неговите племенници,
никога не са били особено топли и близки. След придобИ.е на процесния недвижим имот в
гр. София, М.Е. започнал да получава заплахи, че следва да прехвърли този имот на
племенниците си, иначе ще му се случат неприятности. Тези заплахи го принудили да
напусне имота заедно с Т. Т. и да заживеят в лично неин недвижим имот, в близост до
процесния такъв.
По-нататък заявяват, че в последните години от живота си, М.Е. развил и болест на
Паркинсон, което се отразило на възможността да контролира крайниците си, включително и
при използването на дребни предмети, хранене, писане и т.н.
Тъй като М.Е. живеел от дълги години на семейни начала с Т. Т., естественото му желание
било, собствения му недвижим имот, находящ се в гр. София, да остане собственост на Т. Т.,
поради което и съставил оспорваното завещание, което й предал за съхранение.
След неговата смърт през ноември 2020 г., Т. Т. предприела необходимите действия за
обявяване на завещанието и вписването му в Имотния Регистър.
Представили са писмени доказателства. Поискали са допускане на свидетели.
В хода по същество молят съда да отхвърли предявения иск, като им присъди разноски по
списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено саморъчно завещание /завет/ от 10.08.2019 г., с което М.М.Е., б.ж.
на София, починал на 14.11.2020 г., е завещал притежаваното от него недвижимо имущество
/придобито с договор за покупко – продажба по нот. акт № 148, том I, рег.№ 7123, дело №
3
140/29.09.2009 г. на нотариус Т.М. рег.№ 199 на НК с район на действие СРС/: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1386.17 по КК и КР на град София, одобрени със заповед №
РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. София, район
Надежда, ж.к. "Надежда", ул. „********, който имот е с площ 348 кв.м., ведно с построената
в него еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор 68134.1386.17.2 по КК
и КР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, която къща е с площ 45 кв.м. и се състои от две стаи, кухня и мазе под
къщата, при граници /съседи/ на поземления имот съгласно цитирания нотариален акт: ул.
"Комунист", ул. "Синдикалист", М.К. и К., Н., на Т.Д.Т..
Посоченото завещание е обявено на 16.12.2020 г. от нотариус И. Д., район на действие СРС,
вписана в peг. № 039 на НК.
Не се спори, а и по делото се установява, че починалият М.М.Е. е чичо на ищцата – брат на
нейната майка.
От представеното по делото удостоверение за наследници № РНД23-УФ01800/3/27.06.2023
Г. на СО, р-н Надежда се установява, че Т. Т. е починала на 03.06.20221 г. и е оставила
наследници – тримата ответници – нейни деца.
По искане на ищеца, по делото бе назначена съдебно – графологична експертиза. В
заключението си, изготвено след преглед на оригинала на завещанието в кантората на
нотариус И. Д., район на действие СРС, рег. № 039 на НК, експертът заявява, че процесното
саморъчно завещание от 10.08.2019 г., не е написано от М.М.Е., а положеният под
завещанието подпис не е на М.М.Е..
От ответната страна бе направено възражение срещу назначената експертиза, по
съображения за наличие на преклузия по отношение на това доказателство. Съдът в съдебно
заседание, при допускане на това доказателство, се е произнесъл, приемайки, че такава не е
налице, и затова счита, че следва да се позове в заключението си на изводите на експерта –
графолог досежно написването и подписването на процесното завещание.
От ищеца като доказателство е представено копие от образуваното ДП № 15263/2021 г. по
описа на Първо РУ, СДВР, пр.пр. № 21441/2021 г. на СРП за извършено престъпление по чл.
309, ал. 1 НК, за която до момента липсват данни да е приключила.
По искане на страните по делото бяха разпитани двама свидетели – по един за всяка
страна.
Свидетелката В.П.Д. е дъщеря на ищцата. В съдебно заседание тя заяви, че М.Е. е брат на
баба й и вуйчо на майка й. Родом е от с. Салаш, Белоградчишко, където живее нейната баба.
Той до смъртта си живеел в София и работел в градския транспорт. Посещавал ги в дома им
– както в София, при майка й /ищцата/, така и в Белоградчик – при баба й. Идвал поне два
пъти годишно в селото – на съборите, защото много се уважавали със сестра си и нейния
мъж. Е. е имал син, но, след смъртта му, няма други наследници. Бил разведен със съпругата
си, но и тя е починала. Свидетелката каза, че, след неговата смърт, единствените наследници
са от страната на майка й и братовчедите й.
4
Според показанията на свидетелката, М.Е. винаги е казвал, тъй като няма деца, които да го
наследят, когато почине, иска имотите да останат в семейството. Не е искал да ги прехвърли
на роднините си срещу издръжка и гледане, защото не искал да ги притеснява финансово –
имал много хубава пенсия и личен асистент. След като се пенсионирал, той продължил още
доста време да работи. Е. починал през м. ноември 2020 г. и до смъртта си живял в кв.
Надежда, в къща /едноетажна, боядисана в бледо розово, с малко дворче, граничеща от двете
страни с улици/, която купил през 2009 г. от жената, с която живеел. Тя се казвала И.ка и
починала през 2011 г., а той продължил да живее в къщата. За него се грижел социалният
асистент.
Свидетелката В.Г.М.-Б. е близка с ответницата В. Б., която е живеела в нейния блок на
квартира. Поставяла е инжекции на майка й Т.. Сближили се, виждали се по празници. В
апартамента на ответницата Б. е виждала и М.Е.. М. живял повече от 10 години в къщичката
на Т. в жк. Надежда, зад 8-ма поликлиника. Това е наследствената й къща, в която цял живот
е живяла, и децата й са родени там. Е. имал друга къща, в ж.к. Надежда, в близост, но не
живеел в нея.
Първото й впечатление от него било, че не бил добре здравословно – имал тремор, после и
краката му отказали и не можел да се справя сам. Двамата живеели като семейство и Т. се
грижела за него. Първо починал той – преди около 4 години, а след него и Т..
По – нататък св. Б. заяви, че не знае дали М.Е. е завещал къщата на Т., последните дни преди
смъртта му ответницата Б. я завела при него – обраснали го, преоблекли го и извикали Бърза
помощ. По думите й той смятал, че е закъснял, заради здравословното си състояние, с
прехвърлянето на къщата на Т.. Дори завели нотариус на място, но на следващия ден
починал.
Според тази свидетелка, М.Е. имал село в Монтанско или Белоградчишко, в което има и
роднини, но не се разбира с тях и не ги вижда.
Съдът допусна свидетелските показания на посочените свидетелки, но счита, че тези
показания са неотносими към правния спор, пред вид характера на предявения иск, с оглед
на който относимите и допустими доказателства следва да са свързани с изготвяне –
написване и подписване на саморъчното завещание, за което по делото бе изслушана и
приета описаната по – горе съдебно графологична експертиза.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по делото не са представени.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Ищцата е наследник по закон, съобразно чл. 5 ЗН, на починалия М.Е. – негова племенница.
В качеството си на такава, е предявила иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1
ЗН за обявяван за нищожно завещателното разпореждане, обективирани в процесното
саморъчно завещание - завет, с което наследодателят й е завещал на наследодателката на
ответниците Т. Т. притежавания от него недвижим имот, подробно описан по - горе.
Съгласно чл. 42, б. б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето
5
му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.
Цитираната разпоредба гласи, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е
подписно от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
По делото безспорно се доказа, че М.Е. е починала на 14.11.2020 г., като е оставил
наследници по закон негови племенници, една от които е ищцата Н. Г..
От събраните в хода на производството писмени доказателства бе установено, че на
10.08.2019 г., със саморъчно завещание наследодателят е завещал на майката на
ответниците, починала през 2021 г., Т. Т. недвижимия имот, който е притежавала.
Предявената по делото претенция е за обявяване за нищожно извършеното от наследодателя
завещателно разпореждане, което след смъртта му е обявено от нотариус в София на
16.12.2020 г.
Във връзка с ищцовите твърдения и на база на ангажираните от страните доказателства по
делото се доказа, че завещанието не е написано от Е. и не е подписано от него. В тази
връзка е и депозираната по делото и изслушана в съдебно заседание съдебно – графологична
експертиза.
С оглед изложеното съдът приема, че процесното завещание – това от 10.08.2019 г. в полза
на наследодателката на ответниците е нищожно на основание 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН,
тъй като не изготвено и не е подписано от наследодателя на ищцата, поради което
предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен.
Пред вид изхода на спора на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 1
350 лв. адвокатско възнаграждение, 1 322, 66 лв. д.т. и 500 лв. – възнаграждение за в.л.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, по иска, предявен от Н. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. Н. А., АК - Видин,
съдебен адрес: София, ул. „********, против И. В. Т., ЕГН **********, Д. В. Т., ЕГН
********** и В. В. Б., ЕГН **********, всички с адрес: София, ж.к. „******** за нищожно,
на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчно завещание, съставено на
10.08.2019 г. от М.М.Е., б.ж. на София, поч. на 14.11.2020 г., в полза на Т.Д.Т.,, б.ж. на
Соофия, поч. на 03.06.20221 г., обявено на 16.12.2020 г. от нотариус И. Д., район на действие
СРС, № 039 в регистъра на НК, тъй като не е написано от завещателяи не е подписано от
него.
ОСЪЖДА И. В. Т., Д. В. Т. и В. В. Б. да заплатят на Н. С. Г. сторените по делото разноски,
както следва:. 1 350 лв. адвокатско възнаграждение, 1 322, 66 лв. д.т. и 500 лв. –
възнаграждение за в.л.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
6
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7