№ 131
гр. Русе, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20244520201911 по описа за 2024
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. И. В., депозирана против Наказателно постановление №
24-1085-003297/16.10.2024 г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Русе, издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се
отмени.
В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Явява
се адв. С. М. от АК – Русе, редовно упълномощен. Процесуален представител поддържа
жалбата и моли за нейното уважаване. Твърди, че в допуснатото отклонение на автомобила
липсва воля у водача и че същото е резултат на неовладяването на управление му. Сочи, че
същото се потвърждава от приетото по делото експертно заключение, както от факта, че
автомобилът е непознат за водача. Претендира присъждането в полза на жалбоподателя
сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, и не изпращат
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
– препис от наказателното постановление е връчено на 22.10.2024 г., а жалбата е депозирана
1
на 31.10.2024 г. с вх.№ 108500-24351/31.10.2024 г., касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН
серия GA № 1322554 от 04.06.2024 г. от св. П. К. А. в присъствието на св. И. Б. И. срещу В.
И. В., ЕГН ********** от гр. Русе, затова, че на 04.06.2024 г. в 14:36 часа гр. Русе, бул. Ген.
Скобелев, срещу ОДМВР- Русе, в посока СБА в условията на ясно време и нормална
видимост и суха пътна настилка, управлявал лек автомобил „Мерцедес Е250“ ТД, с
регистрационен номер РА8948КР, собственост на М. М. Д. Д.а, с ЕГН ********** от гр.
Русе, като е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение,
освен за превоз на хора и товари, с друга цел като се отклонил първоначално вляво,
променяйки рязко посоката си на движение, след което се отклонил в дясно, с цел умишлено
поднасяне, създавайки непосредствена опасност за останалите участници в движението.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. АУАН е
бил връчен на В., който го е подписал без възражения. Снето било писмено обяснение на В..
В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени
възражения от В.. В дадените обяснения посочил, че е изгубил контрол над автомобила.
Срещу В. е започнала проверка от Районна прокуратура Русе, прокурор от която е
приел, че няма данни за престъпление от общ характер, след което началник група, Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе въз основа на акта издава обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП налага на жалбоподателя
административно наказание ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа
обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянието осъществява
състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е било връчено на В. В. на 22.10.2024 г., който го е
обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
От разпита на актосъставителя, свидетеля, експертното заключение и другите
приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 04.06.2024 г., в качеството си на водач, жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Мерцедес Е250“ ТД, с регистрационен номер РА8948КР, собственост на М. М. Д. Д.а, с
ЕГН ********** от гр. Русе, като получил ключа за управление на същия от брата на
собственичката, по-рано същия ден.
Жалб. В. навлязъл с лекия автомобил в кръговото движение между булевардите
„Ген.Скобелев“, „Цар Освободител“ и „Липник“ и се насочил към изхода му на бул.
„Ген.Скобелев“, срещу ОДМВР- Русе, в посока СБА. При излизането от кръговото движение
в средата на завоя и навлизането в правия участък на бул. „Ген. Скобелев“, жалб. В. рязко
подал газ и лекият автомобил променил рязко движението си, като се отклонил
последователно в дясно (в задната си част в ляво) и след това в ляво (в задната си част в
дясно) по посока на движението. Водачът не овладял автомобила и настъпил удар между
лекия автомобил и металните пана, очертаващи разделителната ивица между двете платна на
2
булевард „Ген.Скобелев“. На място били изпратени полицейски служители – от Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Русе – св. И. и св. А., които извършили нужните действия и
съставили необходимата документация по повод възникналото ПТП. На същата дата освен
процесния АУАН серия GA № 1322554 от 04.06.2024 г. бил съставен и АУАН серия GA №
1272682 от 04.06.2024 г. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и в последствие било издадено
наказателно постановление № 24-1085-002150/19.06.2024 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – жалба, пълномощно, копие на писмо № 23084/17.10.2024 г., копие на НП № 24-
1085-003297, копие на постановление на РРП от 09.10.2024 г., копие на справка, копие на
обяснение, 4 снимки, копие на постановление на РРП от 26.08.2024 г., копие на справка,
копие на писмо от Булинс изх.№ 628671/15.08.2024 г., копие на известие за доставяне на
пратка, копие на писмо № 17746/06.08.2024, копие на протокол за ПТП, копие на обяснение,
копие на постановление на РРП от 23.07.2024, копие на справка, копие на докладна записка,
копие на АУАН, копие на обяснение, Справка за нарушител/водач/, копие на писмо от
Община Русе изх.№ 591/10.06.2024, СD в плик, Справка за нарушител/водач/пр.пр.№
3802/2024 г. по описа на РРП, ведно с намиращия се в нея на ел носител видеозапис, както и
гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите И. Б. И. и П. К. А..
В хода на проведеното производство по обжалване на издаденото наказателно
постановление е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице дава
заключение, че в средата на завоя в началото на бул. „Ген.Скобелев“, на излизане от
кръговото движение при ОДМВР Русе, водачът е подал рязко газ, като в резултат на това
задните гуми са се приплъзнали и задната част на автомобила е поднесла първо в ляво,
после в дясно.
Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като
между повечето от тях не са налице противоречия. Съдът кредитира показанията на св. И.ов
и св. А., в частите им относно изпращането им на мястото на настъпилото ПТП,
установяването на водача, констатациите във връзка с тестването му за алкохол и наркотици,
както и начина на формиране на изводите им за наличието на т.нар. „дрифт“, а именно, чрез
изглеждането на видеозапис от общинска видеокамера, заснела процесния случай. Същите
се потвърждават от останалата доказателствена съвкупност по делото, а именно – копие на
протокол за ПТП, копие на справка, копие на докладна записка, копие на обяснение. При
преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите – И. и А., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло в
посочените части, доколкото всеки един от тях лично и в непосредствена близост е възприел
случилото се след пристигането на място на произшествието.
Съдът не кредитира показанията на св. А., относно съобщаването от страна на жалб.
В., че е изпуснал управлението на автомобила, в резултат на т.нар. „дрифт“, както и относно
изводите му (на св. А. и на св. И.) за осъществен „дрифт“ от водача. В тази си част
показанията на свидетелите се опровергават напълно от приетото експертното заключение,
от което не се установява използването на пътищата за обществено ползване за други цели
от водача и от даденото обяснение от жалб. В. от същия ден (л. 29 от делото).
От правна страна:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
3
постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
санкционираното лице.
За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175а, ал.1 ЗДвП, е
необходимо привлеченото към отговорност лице да има качеството на водач, който
организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за последната хипотеза, която съответства на задължението му
като водач по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Административното обвинение срещу жалбоподателя е за това, че на 16.10.2024 г. е
използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като управлявайки лек автомобил с рег.
№ РА8948КР се бил отклонил първоначално в ляво, променяйки рязко посоката си на
движение, след което се отклонил в дясно, с цел умишлено поднасяне, създавайки
непосредствена опасност за останалите участници в движението. Посочената маневра, била
определена като „дрифт“ от страна на актосъставителя. Няма легално понятие за "дрифт",
като за това се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко
завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други
подобни действия в резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на
завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото
време автомобилът странично се приплъзва – в този смисъл са Решение № 291/28.11.2023 г.
по КАНД № 292/2023 г. на АдмС – Русе и Решение от 6.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н.
д. № 250/2020 г., поради което това понятие се явява изяснено в достатъчна степен от
преобладаващата съдебна практика. Това е спортна техника на шофиране, което
представлява използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари (Решение от
10.11.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 372/2020 г.).
Не се оспорва от нито една от страните, а и разпитаните свидетели по делото
потвърждават, че на процесната дата и час жалбоподателят В. е управлявал лек автомобил
лек автомобил „Мерцедес Е250“ ТД, с регистрационен номер РА8948КР, следователно
същият е притежавал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
управляваният от В. В. лек автомобил „Мерцедес Е250“ ТД, с регистрационен номер
РА8948КР е собственост на трето лице - М. Д.а, като същата дори не е знаела, че нейният
брат е предоставил управлението на автомобила й на В. В..
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът възприе актът за
установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно
основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство
следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените
единствено в редовно издадения акт /какъвто не е процесният АУАН/ констатации,
фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед
спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на
осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил
презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при
4
установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. ППВС №
10/1973 г. т. 7 постановява, че административноказателното обвинение следва да се установи
с допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на
нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното.
Въпреки това, следва да се подчертае, че цитираната задължителна съдебна практика няма
отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на службите по контрол на
движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на специалния закон - чл. 189 от
ЗДвП. ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по адм. д. № 1116/2004 г., V
отделение на ВАС).
От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява се, че в
средата на завоя (десен завой), в началото на бул. „Ген.Скобелев“, на излизане от кръговото
движение при ОДМВР Русе, водачът е подал рязко газ, в резултат на което автомобилът се
занесъл, задните му гуми загубили сцепление с пътната настилка, а предната му част се
насочила на дясно (задната му част се насочила на ляво). Описаното движение вещото лице
в съдебното заседание определя като „презавиване“. Причината за последното е описано в
констативната част на заключението като загуба на устойчивост, довело до завъртането на
автомобила, който бил със задно задвижване.
По отношение на втората част на маневрата вещото лице дава заключение, че водачът
се е опитал да коригира посоката, с цел да не се блъсне в десния бордюр, като рязко е
завъртял в обратна посока волана, но вероятно не е отпуснал педала на газта. Същото е
довело до насочване в ляво на предната част на автомобила (задната му част - на дясно) и
„презавиване“ в ляво, неовладяването на автомобила и настъпилия удар с металните платна
на разделителната линия между платната.
Заключението на вещото лице по отношение на движението на лекия автомобил е в
противовес с описанието на нарушението в процесните АУАН и НП, а именно, че
автомобилът се е бил отклонил първоначално вляво, променяйки рязко посоката си на
движение, след което се отклонил в дясно. Същото е установено от вещото лице в обратната
последователност – автомобилът се е отклонил първо в дясно (посоката, в която е бил
насочен още преди влизането в завоя), а след това в ляво.
Предметът на административно наказателното производство се очертава от
фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на
административното нарушение и в наказателно постановление. Част от тях е посочването на
елемент от обективната страна на твърдяното нарушение - а именно описание на
нарушението и обстоятелствата при които е било извършено - чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. чл. 57,
ал. 1, т. 5, пр.1 и 4 от ЗАНН. Този елемент от изискването за законосъобразност на
административно наказателната процедура представлява изискуем реквизит от
съдържанието на акта и постановлението и има много съществено процесуално значение –
той чертае съществена част от фактическата рамка на нарушението и предопределя в тази
част защитата на нарушителя. Под извършване се разбира твърдението на наказващия орган
относно осъществяване, реализиране на нарушението. Същото представлява съществено
противоречие във фактическата част на нарушението.
По този начин в АУАН и НП е посочено описание на нарушението и обстоятелствата
при които е било извършено, различно от действително установеното в настоящото
производство, а именно отклонение на автомобила първоначално в дясно, а след това в ляво.
Посредством заключението на вещото лице в тази част безспорно и напълно се оборва
презумптивната доказателствена сила на АУАН-а по отношение на описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено– елемент от обективна страна
на изпълнителното деяние. Посоченото нарушение на процесуалните правила съществено
ограничава правото на защита на жалбоподателя и е абсолютно основание за отмяната на
наказателното постановление.
5
Отделно от това, от установените факти се налага единствения извод, че причината за
поднасянето на превозното средство в дясно е било рязкото подаване на газ, в средата на
завоя, довело до презавиване. Водачът още преди да излезе от кръговото движение е бил
отклонил волана на автомобилът в дясно, за да навлезе в десния завой – изход от кръговото
движение. Така само посредством подаването на газ и без да е установено допълнително
отклоняване на волана в дясно автомобилът е поднесъл и е загубил сцепление с пътната
настилка. Втората част на движението на автомобила- насочването му от водача в ляво е
определено от вещото лице като „коригиращо посоката“. Действително водачът е отклонил
волана в ляво, но не и за да използва обществения път за други цели или да извърши
маневра определена като „дрифт“. Отклоняването в ляво е целяло избягването на удар в
десния бордюр, а не приплъзване или постигане движение на автомобила напречно на завоя
или задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време
автомобилът странично се приплъзва.
Категорично от събраните доказателства по делото се обосновава извода, че
цялостното движението на автомобила – насочването му първо в дясно, а след това в ляво-
не би могло да изпълни характеристиките на „дрифт“, тъй като в процесния случай не се
установява специфичната спортна техника на шофиране от страна на водача, а от там и
използването на обществения път за други цели.
Следва да се посочи, че жалб. В. е правоспособен водач едва от 07.07.2023 г. по-малко
от година от констатиране на процесното нарушение. Същото свидетелства за липсата на
опит, при управлението на моторно превозно средство. От друга страна жалб.В. е привел в
движение чуждо моторно превозно средство, чиито характеристики и особености не
познава. Посочените обстоятелства обаче не следва да оправдават безспорно укоримото
поведение на водача, напротив следва да стимулират същия да бъде особено внимателен и
предпазлив при управлението на МПС, какъвто очевидно не е бил, предвид реализираното
от него поведение.
Посоченото поведение на водача обаче няма характеристиката на използване на
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение,както сочи разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Не може да бъде
характеризирано като дрифт, въпреки наличието на част от елементите от обективна страна.
Първоначалното отклонение в дясно, безспорно е резултат от загубата на устойчивост на
автомобила, предизвикана от умишленото рязко подаване на газ, но без да се констатира
рязко завъртане на волана или друго действие, което да цели постигане напречно движение
на автомобила. Рязкото подаване на газ е довело до несъобразяване на скоростта за
движение на превозното средство, което се потвърждава и от констатациите в протокола за
ПТП, където това обстоятелство се сочи за единствена причина за настъпването на
произшествието. Същото е резултат на неопитността и неумението водачът да овладее
непознатия автомобил с предприетата от него несъобразена скорост. Още по-малко от
изложеното може да се изведе заключение за желание водачът да задържи задните гуми на
автомобила възможно най-дълго без сцепление с настилката. Последвалото завиване в ляво,
загубата на устойчивост и опитът да коригира посоката на движение на автомобила
категорично нямат за цел умишленото поднасяне на автомобила, а предотвратяване,
избягване на удар.
Така от обективна страна липсва елемент от състава на нарушението.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че липсва и субективната страна
на деянието. Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така
формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна нарушението по
6
посочения текст може да бъде извършено само при пряк умисъл като форма на вината – чл.
11, ал. 2, пр. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай жалбоподателят като правоспособен водач е бил запознат със
съдържанието на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, но въпреки това той не е целял и не е
предприел умишлено управлението на МПС по описания начин. Единственото целено
действие, което водачът безспорно е извършил е рязко подаване на газ, когато автомобилът е
бил навлязъл вече в десен завой.
Субективното отношение на извършителя следва да се изведе от обективните
проявления на действията му, а именно, че използва път, отворен за обществено ползване, не
по негово предназначение, обективирано в нарушаване на устойчивостта и принудителното
поднасяне в дясно и в ляво и на управляваното от него МПС, а във волево отношение
жалбоподателят не е целял това. В настоящото производство безспорно се установи, че
движенията на лекия автомобил не са волево реализирани и целени, а са резултат на
неопитност, невнимание и неспособност автомобилът да бъде овладян от водача му.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, а жалбата срещу него –уважена.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на въззивното производство дружеството-жалбоподател е било
представлявано от упълномощен защитник - адв. С. М. от Адвокатска колегия- Русе. В
производството по делото процесуалният представител на жалбоподателя претендира
присъждане на направените по делото разноски в размер на 800 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, а в самия договор за правна защита и съдействие е отбелязано,
че договореното възнаграждение е платено в брой, следователно същият има характер на
разписка.
В хода на въззивното производство при депозирането на административната
преписка Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе е направил възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от ЗАдв. препраща към чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа на ВАдвС, съгласно който ако
административното наказание е под формата на имуществена санкция, какъвто е и
процесния случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а
именно върху стойността на санкцията. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че
за защита по дела с определен материален интерес над 1000 лева минималното
възнаграждение е в размер на 400 лева плюс 10% за горницата над тази сума, тоест в
процесния случай размерът е 600 лева, доколкото жалбоподателят е бил санкциониран с
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.
Тълкуване на чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС е дадено в решение на
Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В посоченото решение на Съда на ЕС се
приема, че национална правна уредба съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
7
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС, при което ограничение не е възможно позоваване на
легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва. В
този случай националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата инстанция намира за удачно да
посочи, че с ДВ, бр. 14 от 2025 г. е изменена сочената наредба, като в същата вече не се
определя минимален размер на адвокатско възнаграждение, а възнаграждение за адвокатска
работа.
Съгласно Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г., IV г.о. на ВКС,
всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК (в
настоящия случай- на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, който е абсолютно идентичен с цитираната в
определението на ВКС разпоредба), но само след и ако установи, че трудът на адвоката е
бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила
дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. С изискването
адвокатското възнаграждение да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за
дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се
изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква
да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи,
че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и
разумен размер.
Съгласно § 1а., ал. 2, т. 2 от ДР на визираната наредба при определяне размера на
възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на
случая се вземат предвид: „при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство
- за подготовката на делото в досъдебна фаза се прилагат критериите по т. 1, а за съдебната
фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и
развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на
съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за
увеличаване на фактическата и правна сложност на делото“.
В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е участвал
активно в настоящото производство, присъствал на проведените четири съдебни заседания,
правил е искания по доказателствата, включително за експертизи, участвал е в разпита на
свидетели. Отчитайки така изложеното, както и че делото се отличава с относителна
фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението за прекомерност на
административнонаказващия орган е неоснователно и искането за присъждане на разноски в
размер на 800 лева се явява основателно.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай
е Областна дирекция на МВР - Русе.
С оглед изложеното, ОДМВР - Русе следва да бъде осъдена да заплати на В. И. В.
сума в размер на 800 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
По делото са сторени разходи за изготвена съдебна автотехническа експертиза, за
която с протоколно определение от 20.02.2025 г., съдът е разпоредил от бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен съд – Русе да се издаде РКО на вещото лице Д. в
8
размер на 377,00 лева, съгласно представената по делото справка-декларация. Поради
изложеното и с оглед отмяната на обжалваното наказателно постановление, следва
разноските за изготвената съдебна автотехническа в общ размер на 377 лева, да бъдат
възложени в тежест на ОДМВР - Русе като ги заплати на Съдебната власт по сметка на
Районен съд Русе (в този смисъл мотивите на ТР № 4/11.02.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСНК на ВКС).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2,
вр. чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-003297/16.10.2024 г., издадено от
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на В. И. В., ЕГН
********** от гр. Русе, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Русе със седалище в гр. Русе, бул.
„Генерал Скобелев“ № 49 да заплати на В. И. В., ЕГН **********, сума в размер на 800
/осемстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Русе със седалище в гр. Русе, бул.
„Генерал Скобелев“ № 49 да заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен
съд - Русе сумата в размер на 377 /триста седемдесет и седем/ лева, представляваща
разноски за изготвена автотехническа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9