Решение по дело №1675/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 646
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20192120201675
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

646

 

гр.Бургас, 27.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1675 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на К.А.А. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Наказателно постановление № 144-F448120/14.02.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 69, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на жалбоподателя е наложено административни наказание „Глоба”  в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 12, ал.1, т. 1 ЗСч.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и недоказаност. На първо място се посочва, че въобще не е бил осъществяван състава на нарушението по чл. 12, ал.1, т.1 ЗСч, доколкото ведомостите са се съхранявали, но поради настъпило природно бедствие – наводнение, са били унищожени не по вина на жалбоподателя. На следващо място се застъпва, че неправилно АУАН и НП са издадени срещу физическото лице в лично качество, при положение че осигурител и работодател, за когото е съществувало задължение за съхраняване на ведомостите, е едноличният търговец. Застъпва се и че в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението, което пък е съществено процесуално нарушение. На последно място се развиват доводи за маловажност на нарушението, поради което се пледира и за приложение на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв. Вяра Видова – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Акцентира върху липсата на дата на извършване и установяване на нарушението, както и неяснота относно качеството, в което се ангажира отговорността на жалбоподателя. Пледира за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган, представител не се явява в заседанието, в което приключи разглеждането на делото.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л.5 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 22.03.2019г., а жалбата е депозирана на 28.03.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

            С Резолюция за извършване на проверка (РИП) с № П-02000218198846-0РП-001/12.11.2018г. било възложено на св. З. К.– инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас да извърши проверка във връзка с писмо от ТП на НОИ-Бургас. С въпросното писмо органите по приходите били уведомени, че осигурителят – ЕТ „***“ с ЕИК: *** не съхранява ведомостите за работни заплати за наетите по трудови правоотношения лица за периода от 01.07.1998г. до 30.09.1998г. На база на писмото св. К. преценила, че е допуснато нарушение по чл.12 ЗСч, поради което и на 26.11.2018г. съставила срещу физическото лице К.А.А. с ЕГН: ********** АУАН с № F448120. Актът бил предявен на жалбоподателя срещу подпис, като в графата за възражения същият посочил, че в законоустановения срок ще подаде писмени възражения. На 29.11.2019г. жалбоподателят депозирал писмени възражения, в които посочил, че действително не пази въпросните ведомости, но това се дължи на настъпило природно бедствие – наводнение, което ги е унищожило.

            Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта не дал вяра на възраженията и на 14.02.2019г. издал процесното НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени. Квалифицирал нарушението като такова по чл. 12, ал.1, т.1 ЗСч и на основание чл. 69, ал.1 ЗСч наложил на жалбоподателя административно наказание – „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган (по смисъла на чл. 78, ал.1 и ал. 2 ЗСч), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразен административен акт. Това е така по следните причини:

            С нормите на чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Последното е особено важно с оглед това, че в конкретния случай от съставянето на ведомостите през 1998г. до датата на съставяне на АУАН са действали няколко Закона за счетоводството и само посочването на дата на извършване на нарушението би могло да позволи извършването на преценка, кой от тях е приложим. В конкретния случай актосъставителят и АНО въобще не са посочили дата на извършване на нарушението или дори дата на установяването му. Записано е само: „В хода на проверка, възложена с РИП  №П-02000218198846-0РП-001/12.11.2018г. установих….“. По мнение на настоящия състав това описание не съответства на изискването за посочване на конкретна дата на извършване на нарушението или поне на неговото установяване, доколко от една страна датата не може да се извлича от съда по тълкувателен път, а от друга – датата на възлагане на проверката самостоятелно е ирелевантно.

            На второ място съдът споделя доводите на жалбоподателя за неправилно приложен материален закон. От доказателствата безспорно става, че не физическото лице К.А., а едноличният търговец ЕТ „***“ с ЕИК: ***, образуващ "предприятие" по смисъла на чл. 2, т. 1 Зсч, вр. с чл. 1, ал.1 и чл. 15, ал.1 от ТЗ е бил работодател на различни физически лица, поради което именно търговецът би се явил надлежен субект на задължение по  чл. 12, ал.1, т.1 от ЗСч (изрично в АУАН и НП е записано, че се издават срещу осигурителя и работодател), респективно на отговорността по чл. 69, ал. 1 от същия закон. Неправилно в конкретния случай АНО е санкционирал физическото лице, налагайки му „Глоба“. В областта на административнонаказателното право съществува разлика между двата субекта на нарушение. Физическото лице носи отговорност за административно нарушение, извършено виновно по см. на чл. 6, ал. 1, ЗАНН, за което могат да му бъдат наложени предвидените в чл. 13, ЗАНН административните наказания, в т. ч. „глоба“. Отговорността на юридическите лица или на ЕТ е обективна и безвиновна, тя се санкционира чрез налагане на „Имуществена санкция“ – чл. 83, ал. 1, ЗАНН, когато е изрично предвидена в нормативен акт. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

            В случая АНО е решил да санкционира осигурителя и работодател, но неправилно е определил субектът на административната отговорност - физическото лице, поради което и неправилно е наложил административно наказание „Глоба“, когато е следвало да санкционира едноличния търговец с налагане на „Имуществена санкция“, още повече че в нормата на чл. 69, ал.1 ЗСч между размерите на двете санкции има съществено различие – „Глобата“ е в размер от 500 до 3500 лв., а „Имуществена санкция“ в размер от 2000 до 7000 лв.

            Горното представлява съществено нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Въпреки това, с оглед изчерпателност, настоящият състав счита, че в случая е налице и „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН.

Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

Видно от показанията на св. Мостров – причината за несъхраняването на ведомостите не е поведението на едноличния търговец, а внезапно и непредвидимо бедствие – наводнение на складовото помещение, където са се съхранявали документите на жалбоподателя. Това обстоятелство по мнение на настоящия състав следва да се отчете като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и да доведе до прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, още повече че по делото няма данни за предходни нарушения от страна на едноличния търговец (или физическото лице – жалбоподател).

Горните обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.

Всичко горепосочено сочи, че в конкретния случай сговорността на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да се уважи.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 144-F448120/14.02.2019г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 69, ал.1 от ЗСч на К.А.А. с ЕГН: ********** е наложено административни наказание „Глоба”  в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 12, ал.1, т. 1 ЗСч.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.