РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Враца, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 1, т.1 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1640/16.03.2022 г., депозирана от Д. И. А.
с ЕГН **********, с адрес: гр. *** – взискател по изп. дело № 1075/2021г. и
изп. дело № 6/2022г., и двете по описа ЧСИ Ц. Д., срещу отказ на съдебния
изпълнител да извърши опис на недвижим имот, собственост на "МИГ Инвест
Враца" ЕООД, насрочен за 09.03.2022г., обективиран в Постановление от
15.02.2022г. по изп. дело № 1075/2021 г.
Жалбоподателката твърди, че за обезпечение на вземанията й срещу
„Офис България“ ООД въз основа на обезпечителна заповед от 26.02.2019г.,
издадена по гр. д. № 742/2019 г. на РС-Враца, на 28.02.2019 г. е наложена
възбрана върху недвижим имот на дружеството, подробно описан, като
впоследствие за същите вземания, въз основа на изпълнителен лист, издаден
по същото гр.д. № 742/2019 г. на РС-Враца, е образувано изп.д. № 1075/2021
г., по което на 10.12.2021 г. ЧСИ Ц. Д. е наложила възбрана на същия
недвижим имот и по нейна молба е насрочила опис на недвижимия имот за
дата 09.03.2022 г. Посочва, че има и друго вземане срещу длъжника “Офис
България“ ООД, за което е образувано изп.д. № 6/2022 г. по описа на ЧСИ - Ц.
Д., че се е присъединила като взискател по изп.д. № 1075/2021 г., поради
което се ползва от наложените възбрани и обезпечителни мерки, с оглед
1
разпоредбата на чл.457, ал. 2 от ГПК. Твърди, че след налагане на възбраната
от м. февруари 2019 година, на 22.08.2019 г. /преди образуване на изп. дело №
1075/2021 г./ длъжникът „Офис България” ООД се е разпоредил с
недвижимия имот, поради което разпоредителното действие не може да се
противопостави на взискателя и на присъединените взискатели, съгласно чл.
457, ал. 2 от ГПК. Твърди също, че е взискател с две вземания спрямо
длъжника и вписаната от нея възбрана на недвижимия имот, собственост на
длъжника, служи за удовлетворяване на всичките й вземания - както като
основен, така и като присъединен взискател, поради което съдебният
изпълнител следва да насочи изпълнението си срещу този имот, като насрочи
опис и извърши публична продан. Счита, че ако изпълнително дело №
1075/2021 г. бъде прекратено и възбраните вдигнати без удовлетворяване на
вземанията на всички присъединени взискатели, това би представлявало
грубо нарушение на разпоредбата на чл. 457, ал. 2 от ГПК и за
присъединените взискатели ще настъпят вреди.
На следващо място посочва, че на 03.02.2022 г., след като длъжникът е
получил съобщение за доброволно изпълнение и по двете изпълнителни дела
и след насрочване на опис на недвижимия имот, по сметката й е постъпило
плащане от длъжника за сумата 1931, 17 лева, с основание на превода -
плащане по изп. лист от 19.05.2021г. по гр. д. № 742/2019 г., която сума е
върнала на длъжника по банковата му сметка с оглед обстоятелството, че
сумата се дължи по изпълнителното дело и следва да бъде разпределена
между всички взискатели; последвал е нов превод на сумата на 07.02.2022 г.
със същото основание, която сума е превела на съдебния изпълнител като
погрешно преведена на нея и е направила искане за нейното разпределение по
делото по реда на ГПК. С молба 07.02.2022 г. по изп. д. № 1075/2021 г. е
поискала продължаване на изпълнителните действия до удовлетворяване на
всички нейни вземания по двете изпълнителни дела, но на 15.02.2022 г. ЧСИ
Д. е отказала с обжалваното постановление изпълнение срещу недвижимия
имот с основния аргумент, че вземането й по изп. д. № 1075/2021г. е погасено
извънсъдебно, съответно - не е налице основание за извършване на опис на
недвижимия имот, собственост на длъжника към деня на налагане на
възбраната. Счита, че с действията си по „доброволно плащане” директно по
сметката на един от взискателите и само на част от вземането, длъжникът се
домогва „да се отърве“ от дълга си към присъединените взискатели и от
действието на наложената възбрана от месец февруари 2019 година, за да
избегне плащане на задължението си по изп. д. № 6/2022 година, което е в
противоречие на нормата на чл. 457 от ГПК. Твърди, че законът не позволява
на длъжника по собствена преценка да решава кое вземане да удовлетвори и
кое не, и че съдебният изпълнител следва да извърши разпределение на
постъпилите суми за удовлетворяване на всички задължения по
изпълнителното дело, а при частично плащане, какъвто е конкретният случай,
да продължи изпълнението до удовлетворяване на всички вземания,
присъединени към основното дело.
2
Моли съда да отмени като незаконосъобразен отказа на ЧСИ Ц. Д. за
извършване на опис и насочване на изпълнение срещу недвижимия имот,
придобит от ответното дружество, като по същество върне делото на
съдебния изпълнител за осъществяване на исканото от нея изпълнение върху
посочения недвижим имот по реда на глава 43 от ГПК. Претендира и
сторените в производството съдебни разноски.
Преписи от жалбата са връчени от съдебния изпълнител на длъжника
„Офис България” ООД, гр.Враца и на присъединения по право взискател ТД
на НАП Враца, които не са подали писмени възражения в срока по чл.436,
ал.2 ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалвания отказ, идентични с тези в постановлението от
15.02.2022г. Същият счита, че действията му следва да бъдат оставени в сила
като правилни и законосъобразни, а жалбата оставена без уважение като
неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и
приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
По делото са приложени заверени копия от материалите по изп. дело №
1075/2021г. и изп. дело № 6/2022г., и двете по описа ЧСИ Ц. Д., рег. № *** с
район на действие Окръжен съд – гр.Враца.
Установява се по делото, че с обезпечителна заповед от 26.02.2019г.,
издадена въз основа на определение № 510/26.02.2019г., постановено по гр. д.
№ 742/2019 г. на РС-Враца, на основание чл.389, ал.1 от ГПК, е допуснато
обезпечение на предявения от Д. И. А. от гр.Враца срещу „Офис България“
ООД, гр.Враца иск по чл.245, ал.1 и 2, във вр.с чл.128, т.2 от КТ за изплащане
на основно и допълнително трудово възнаграждение в общ брутен размер
14 466, 23 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 26.02.2019г., до окончателно изплащане на сумата, посредством
налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в ***, гр. Враца, застроен в УПИ 1 в кв.16 по плана на гр. Враца,
одобрен със Заповед № РД-02-14-475/23.12.1987г., с административен адрес
гр.***, а именно: *** на ***, в ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, с площ 74.14 кв.м., при съседи от дясно - Т. А. Д. и от горе - Ц. Н.
Г., заедно с прилежащото избено помещение № 4 с площ 14.95 кв.м., при
3
съседи от дясно - Т. Н. И. и съответните идеални част от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, до размера на исковата
претенция, а именно до размера на сумата 14 466, 23 лв. Видно от щемпела
върху заповедта, същата е вписана на 28.02.2019 г. под акт № 48, том 1, книга
възбрани, номер от вх. peгистър 793, по описа на АВп-Имотен регистър,
Служба по вписванията при PC – Враца.
Вписването на тази възбрана се установява и от приложената на л.15-16
по изпълнително дело № 1075/2021г. справка от 09.12.2021г. на АВ.
От справките от Имотен регистър и от приложените по изпълнително
дело № 1075/2021г. на ЧСИ Ц. Д. нотариални актове /НА № 31/22.08.2019г. и
НА № 68/09.09.2019г., и двата на нотариус С. Б. /л.84-89/ се установява, че
след вписване на обезпечителната възбрана на 28.02.2019г., на 22.08.2019г.
имотът, предмет на обезпечението, е продаден от „Офис България“ ООД на
„Крис Транспорт“ ООД, което дружество на свой ред на 09.09.2019г. е
продало имота на „МИГ Инвест Враца“ ЕООД и към настоящия момент
имотът е собственост на последното.
Установява се също, че с молба вх. № 19343/09.12.2021г., адресирана до
ЧСИ Ц. Д., рег. № *** с район на действие Окръжен съд – гр.Враца, Д. И. А.
от гр.Враца е поискала образуване на изпълнително дело срещу длъжника
„Офис България“ ООД, гр.Враца за удовлетворяване на вземанията й,
присъдени с Решение № 463/23.05.2021г. по гр.д. № 742/2019г. на РС-Враца и
Решение № 2600086/18.12.2020г. по в.гр.д. № 3/2020г. на ОС-Враца, за които
е издаден изпълнителен лист от 19.05.2021г., за следните суми: 1101, 67 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство пред РС-
Враца и 829, 60 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за исковото
производство пред ОС-Враца. Поискала е също и събиране на вземането й от
350 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство. В молбата молителката е посочила, че във връзка с
образуваното производство с определение № 510/26.02.2019г., постановено по
гр. д. № 742/2019 г. на РС-Враца и обезпечителна заповед от 26.02.2019г., е
допуснато обезпечение на предявените искове, посредством налагане на
възбрана върху недвижим имот на длъжника /описан в обезпечителната
заповед/, и е поискала налагане на възбрана върху имота по изпълнителното
дело. Към молбата молителката е приложила посочените в нея документи -
4
изпълнителен лист от 19.05.2021г. и обезпечителна заповед от 26.02.2019г.,
издадени по гр.д. № 742/2019г. на РС-Враца.
Въз основа на молбата и приложените към нея документи, с
разпореждане от 09.12.2021г. ЧСИ Ц. Д. е образувала ИД № 2021***0401075,
разпоредила е да се изпратят ПДИ на длъжника и на основание чл.397, ал.1,
т.1 вр. с чл.452, ал.2 ГПК е наложила възбрана върху имота, описан в
обезпечителната заповед, индивидуализиран по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-
43/16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АК, като самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 12259.1017.116.2.1, собственост на „Крис
Транспорт” ООД, гр.Враца, закупен след вписана възбрана в полза на
взискателя въз основа на приложената обезпечителна заповед. С
постановление от 10.12.2021г. за налагане на възбрана върху недвижим имот
ЧСИ Ц. Д. е наложила възбрана върху имота за обезпечаване вземането на
взискателя Д. И. А. в размер 2635, 97 лв. /л.35/. Вписването на тази възбрана
се установява от приложената на л.65 по изпълнително дело № 1075/2021г.
справка от 30.01.2022г. на АВ. С постановление от 31.01.2022г. ЧСИ Ц. Д. е
извършила поправка в постановлението от 10.12.2021г., като недвижимия
имот вместо собственост на „Крис Транспорт” ООД, гр.Враца да се чете
собственост на „МИГ Инвест Враца“ ЕООД, гр.Враца, която поправка също е
вписана в Служба по вписвания – Враца.
На осн. чл.458 ГПК като взискател по делото е присъединена Държавата
в лицето на ТД на НАП Враца за съобщените публични вземания срещу
длъжника съгласно Удостоверение с изх. № 060372104141726/ 21.12.2021г.
/вх. № 19977/21.12.2021г./ в размер на 15 539,23 лв., за които е образувано ИД
№ *********/2021г. при публичен изпълнител.
По молба с вх. № 00201/07.01.2022г. и въз основа на Удостоверение по
чл. 456 ГПК с изх. № 549/12.01.2022г. като взискател по делото е
присъединена Д. И. А. за друго свое вземане, което има към „Офис България“
ООД и за което е издаден изпълнителен лист от 30.11.2021г. по ГД №
2719/2021г. на Районен съд Враца. За събиране на същото, на 07.01.2022г. е
образувано самостоятелно изпълнително производство под №
2022***0400006 по описа на ЧСИ Ц. Д..
За обезпечаване на вземането по изпълнителен лист от 30.11.2021г.,
5
издаден по ГД № 2719/2021г. на Районен съд Враца е издадена Обезпечителна
заповед № 7 от 16.07.2021г. по това дело за налагане на възбрана на същия
горепосочен имот, копие от която заповед е приложено на л.6 по изп. дело №
2022***0400006 по описа на ЧСИ Ц. Д.. С молбата за образуване на това
изпълнително дело молителката Д. И. А. е поискала от съдебния изпълнител
да наложи възбрана върху имота, която молба не е уважена с мотиви, че към
момента на издаване на обезпечителната заповед и към момента на
образуване на делото имотът не е бил и не е собственост на длъжника „Офис
България“ ООД.
С молба с вх. № 01580/28.01.2022г. /л.59-60/ взискателката по делото Д.
И. А. е поискала насочване на изпълнението по изп. дело № 1075/2021г. към
възбранения имот, като такъв е насрочен от съдебния изпълнител за
09.03.2022г.
С молба с вх. № 01988/03.02.2022г. /л.111/ длъжникът по ИД №
2021***0401075 „Офис България“ ООД е представил доказателства, че по
сметка на взискателя Д. И. А. на 03.02.2022г. представляващият го адвокат Л.
Я. е превел сумата 1931,27 лв. с основание „плащане от Офис България“ ООД
по изпълнителен лист от 19.05.2021г. по гр.д. 742/19г.“ и платежно нареждане
за преведена сума от 115,50 лв. с основание „плащане от „Офис България“
ООД такси за извършени действия по и.д. 1075/21“ или общо 2046,77 лв.
Отделно от това е представено платежно нареждане за платени по сметка на
съдебния изпьлнител такси и разноски по изпълнението от 205,72 лв.
Платежните документи са приложени на л.113-115 по делото.
След проверка на делото и отчитайки предходно изплатени суми по
разпределение от 04.01.2022г., ЧСИ Ц. Д. е установила, че посредством
посочените платежни документи към взискателя Д. И. А. са постъпили общо
2508,47 лв., с които са погасени както следва: 1931,27 лв. задължение по
изпълнителен лист от 19.05.2021г., издаден по ГД № 742/2019г. на Районен
съд Враца, 350,00 лв. адвокатско възнаграждение по ИД № 2021***0401075 и
227,20 лв. авансово платени такси и разноски по изпълнението и са останали
непогасени авансово платени от взискателя такса по т.20 в размер на 60,00 лв.
за насрочения опис и 200,00 лв. разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ за хонорар за
вещо лице за изготвяне на пазарна оценка за имота, към който е насочено
изпълнение.
6
На 03.02.2022г. взискателят Д. И. А. е представила на съдебния
изпълнител платежно нареждане /л.116/, с което на същата дата платената от
длъжника „Офис България“ ООД сума от 2046,77 лв. е върната обратно по
сметка на наредителя и пълномощник на длъжника адв. Л. Я. с основание
„връщане като дължимо заплащане по ИД“.
С молба с вх. № 02217/07.02.2022г. длъжникът „Офис България“ ООД,
чрез представляващия го в производството адв. Л. Я., е представил платежно
нареждане от 04.02.2022г., с което сумата 2046,77 лв. е върната от адв. Л. Я.
по сметка на взискателя Д. И. А. с основание „връщане на недьлжимо
получени средства“.
На същия ден - 07.02.2022г. взискателят Д. И. А. е депозирала молби с
вх. № 02233/07.02.2022г. и с вх. № 02231/07.02.2022г., с които е уведомила
съдебния изпълнител, че връща получената сума от 2046,77 лв. по сметка на
ЧСИ Ц. Д. и иска да се направи разпределение на постъпилата по делото сума
с оглед наличие на присъединени взискатели по делото. От проверка на
специалната сметка за осребряване на имущество на длъжниците на ЧСИ Ц.
Д., съдебният изпълнител е установил, че на 08.02.2022г. е постъпила сума от
2046,77 лв. с наредител Д. И. А. - взискател по делото и основание
„препращане на суми получени от адвокат Я. по ИД 1075/2021“.
С Постановление от 15.02.2022г. ЧСИ Ц. Д. е оставила без уважение
молби с вх. № 02233/07.02.2022г. и с вх. № 02231/07.02.2022г. на Д. И. А., с
които е поискано да бъде извършено разпределение на сумата 2046,77 лв., и е
отказала извършване на опис на възбранения имот, собственост на „МИГ
Инвест Враца“ ЕООД, насрочен за 09.03.2022г.
Като мотиви за постановените откази в постановлението по отношение
действието на извършеното от длъжника към взискателя плащане, съдебният
изпълнител е изложил, че погасителният ефект е настъпил с първото плащане
на 03.02.2022г. по банковата сметка на взискателя /т.18/ и вземането по
изпълнителен лист от 19.05.2021г., издаден по ГД № 742/2019г. на Районен
съд Враца, обезпечено чрез налагане на възбрана върху процесния имот, е
погасено, както са погасени и разноските, сторени от взискателя по
образуването и движението на ИД № 2021***0401075 /т.19/. Приел е, че
извършеното впоследствие препращане на сумата 2046,77 лв. от
взискателката към съдебния изпълнител на 08.02.2022г. не може да бъде
7
зачетено като постъпило плащане от длъжника по изпълнението, защото това
е сумата, платена от длъжника в полза на взискателя по негова сметка на
03.02.2022г., с което плащане е настъпил погасителния ефект на вземането на
взискателя /т.24/. По отношение действието на вписаната на 28.02.2019г.
възбрана върху процесния имот съдебният изпълнител е изложил доводи, че
същата обезпечава единствено задължението на длъжника по изпълнителен
лист от 19.05.2021г., издаден по ГД № 742/2019г. на Районен съд Враца, което
е погасено /т.21/, и че от нея не се ползват вземанията на присъединените
взискатели – това на Д.А. по изпълнителен лист от 30.11.2021г. по ГД №
2719/2021г. на Районен съд Враца и на присъединения по право взискател ТД
на НАП, доколкото същото е възникнало след вписване на тази възбрана
/т.20/. Доколкото по отношение на тези вземания процесният имот не е
собственост на длъжника по делото „Офис България“ ООД, то насроченият за
09.03.2022г. опис е недопустим /т.22/.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши
искано изпълнително действие – опис на недвижим имот, съобразно чл. 435,
ал. 1, т.1 ГПК, от надлежна страна – взискател по изпълнението, в
двуседмичния срок от деня на съобщението, съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Установява се, че с обезпечителната заповед от 26.02.2019г., издадена
въз основа на определение № 510/26.02.2019г., постановено по гр. д. №
742/2019 г. на РС-Враца, е допуснато обезпечение на предявения от Д. И. А.
от гр.Враца срещу „Офис България“ ООД, гр.Враца иск по чл.245, ал.1 и 2,
във вр.с чл.128, т.2 от КТ за изплащане на основно и допълнително трудово
възнаграждение в общ брутен размер 14 466, 23 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2019г., до окончателно
изплащане на сумата, посредством налагане на възбрана върху процесния
недвижим имот на длъжника, до размера на исковата претенция, а именно до
размер 14 466, 23 лв.
Установява се също, че изпълнително дело № 2021***0401075 на ЧСИ
8
Ц. Д. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2021г., издаден
по делото, по което е издадена и обезпечителната заповед - гр. д. № 742/2019
г. на РС-Враца, за принудително събиране на следните суми: 1101, 67 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство пред РС-
Враца и 829, 60 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за исковото
производство пред ОС-Враца, направени по в.гр.д. № 3/2020г. на ОС-Враца.
Макар този изпълнителен лист да е издаден по същото гражданско дело,
по което е издадена и обезпечителната заповед, то същият не е изпълнителен
титул за вземането, на което е допуснато обезпечението - за основно и
допълнително трудово възнаграждение в общ брутен размер 14 466, 23 лв. и
за законна лихва, а за вземания за разноски, направени от ищцата пред двете
съдебни инстанции в исковото производство, образувано въз основа на
обезпечения иск - иска по чл.245, ал.1 и 2, във вр.с чл.128, т.2 от КТ. Видно от
съдържанието на издадената обезпечителна заповед, същата не обезпечава
вземания на ищцата за разноски, направени в исковото производство,
образувано въз основа на обезпечения иск.
Обезпечение на иск се допуска за защита на конкретен интерес и с
оглед привременния характер на обезпечението важи до удовлетворяване на
този интерес. Допуснатото в полза на ищцата обезпечение на предявения иск
не се разпростира върху вземания, извън отразените в обезпечителната
заповед. В случая обезпечението е допуснато само за предявения от ищцата
иск по чл.245, ал.1 и 2, във вр.с чл.128, т.2 от КТ до размер на заявената с него
сума, но не и за разноските по делото, поради което не може да обезпечава
събирането им. Поддържане на обезпечението с цел събиране и на всякакви
други вземания, включително разноски по исковото производство, е
недопустимо.
Изложеното налага извода, че вземанията за разноски на взискателката
Д. И. А. срещу длъжника „Офис България“ ООД, по изпълнителен лист от
19.05.2021г., издаден по гр. д. № 742/2019 г. на РС-Враца, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 2021***0401075 на ЧСИ Ц. Д., не са
обезпечени с възбраната, наложена върху процесния недвижим имот, въз
основа на обезпечителната заповед от 26.02.2019г., издадена въз основа на
определение № 510/26.02.2019г., постановено по гр. д. № 742/2019 г. на РС-
Враца. А щом това е така, то по аргумент от чл.453, ал.1, т.1 ГПК,
9
прехвърлянето на собствеността на недвижимия имот от длъжника „Офис
България“ ООД на „Крис Транспорт“ ООД, а впоследствие от последния на
„МИГ Инвест Враца“ ЕООД, е противопоставимо на взискателката Д. И. А..
Нормата на чл. 483 ГПК допуска съдебният изпълнител да извърши
опис на посочения от взискателя имот, само ако този имот е бил собственост
на длъжника към деня на налагане на възбраната. В настоящия случай, към
10.12.2021г. - датата на вписването на възбраната, наложена от ЧСИ Ц. Д. по
ИД № 2021***0401075, за обезпечаване именно на вземанията на
взискателката за разноски по изпълнителен лист от 19.05.2021г., издаден по
гр. д. № 742/2019 г. на РС-Враца, процесният недвижим имот, върху който е
наложена, не е бил собственост на длъжника „Офис България“ ООД, а е бил
собственост на „МИГ Инвест Враца“ ЕООД, гр.Враца, поради което
законосъобразно ЧСИ Ц. Д. е отказала да го опише.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и
същата следва да се остави без уважение.
По разноските в настоящото производство:
Налице е акт по смисъла на чл. 81 ГПК, с който приключва делото в
настоящата инстанция, с който жалбата срещу действия на ЧСИ Ц. Д. е
оставена без уважение. Следователно отговорността за разноски по
настоящето дело следва да се понесе от жалбоподателката. Ответниците по
жалбата не са претендирали разноски и не са представили доказателства за
направени такива, поради което разноски не следва да им се присъждат.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК,
Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1640/16.03.2022 г., депозирана
от Д. И. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. *** – взискател по изп. дело №
1075/2021г. и изп. дело № 6/2022г., и двете по описа ЧСИ Ц. Д., срещу отказ
на съдебния изпълнител да извърши опис на недвижим имот, собственост на
"МИГ Инвест Враца" ЕООД, насрочен за 09.03.2022г., обективиран в
Постановление от 15.02.2022г. по изп.д № 1075/2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
10
Препис от решението да се изпрати за сведение на ЧСИ Ц. Д. по
изпълнително дело № 2021***0401075.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11