РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Лом, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ,
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова, като разгледа
докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620101351
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК/Код по Булстат: ****, адрес: гр. ****, представлявано от Х. Б. Б. и
К. К., гражданин на Република Чехия, пълномощник: адв. Р. Д., САК,
представляващ адв. дружество „С., Д. и партньори“, БУЛСТАТ ****, със
съдебен адрес за призоваване: гр. ****, срещу М. Ц. К. с ЕГН ********** , с
адрес: гр. ****, обективно съединени установителни искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за сумата от 315,98 лв. /триста и петнадесет
лева и деветдесет и осем стотинки/ - дължима сума за ползвана ел. енергия за
периода от 12.10.2021 г. до 11.01.2022 г., от която главница в размер на 307,19
лв. /триста и седем лева и деветнадесет стотинки/ и лихва в размер на 8,79 лв.
/осем лева и седемдесет и девет стотинки/ за периода от 04.12.2021 г. до
28.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 06.04.2022 г. - до окончателно изплащане на вземането, предмет на
заповедно производство по ч.гр.д. № 646/2022 г. по описа на PC – Лом, по
което е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 405 от
07.04.2022 г. Претендират се разноските, направени в заповедното
1
производство, разноските, направени в настоящото производство,
включително и за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД е дружество,
притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия № Л-409-
17/01.07.2013 г., издадена от ДКЕВР. Ищецът твърди, че се намира в
облигационни правоотношения с ответника. Дружеството е доставяло на М.
Ц. К., с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в гр. ****, с ИТН
****, ел. енергия за периода от 12.10.2021 г. до 11.01.2022 г., за което е
издало отделни фактури, които не са заплатени: Фактура № ********* от
20.01.2022 г. на стойност 1,25 (един лв. и двадесет и пет ст.) лева за периода
12.12.2021 г. - 11.01.2022 г.; Фактура № ********* от 20.12.2021 г. на
стойност 116,06 (сто и шестнадесет лв. и шест ст.) лева за периода 11.11.2021
г. - 11.12.2021 г. и Фактура № ********* от 19.11.2021 г. на стойност 189,88
(сто осемдесет и девет лв. и осемдесет и осем ст.) лева за периода 12.10.2021
г. - 10.11.2021 г.
Твърди се, че посочените задължения по изброените фактури са
станали изискуеми, тъй като, съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, абонатът
разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната
електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Сочи се, че чл. 19, ал. 8 от Общите
условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Релевира се, че, на основание чл. 107 от ЗЕ, ищецът е потърсил начин да
защити интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - гр. Лом, по което е образувано
ч. гр. дело 646/2022 г. По повод депозираното заявление е издадена Заповед
№ 405 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.04.2022
г. Сочи се, че, в съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, която съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Заявява се, че в посочените фактури е начислена лихва за забава в общ размер
на 8,79 лева.
С Молба с вх. № 6763 от 06.10.2022 г. ищецът е представил извлечение
на банковата си сметка, видно от което ответникът е превел сума в размер на
433,07 лева на 22.07.2022 г. Иска се постановяване на решение, в което да се
съобрази направеното плащане след депозиране на исковата молба.
Претендират се разноски по настоящото дело в размер на 230 лева, от които
155 лева за адвокатско възнаграждение и 75 лева за довнесена държавна
такса.
Ищецът не се представлява в откритото съдебно заседание.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. Не се
явява в откритото съдебно заседание, не се представлява.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква, при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид
горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото
със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на
валидно облигационно правоотношене между страните, по силата на което
ищецът продава ел. енергия на ответника, която не е била заплатена в срок.
Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Не се спори по делото, че ответникът е имал качеството на потребител
на ел. енергия, предоставяна от ищеца - „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД.
Не се спори относно размера на претендираната мораторна лихва.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е
платил, след завеждане на исковата молба, цялото задължение по
претендираната главница и лихва. При това положение искът следва да се
отхвърли поради погасяването на вземането чрез плащане в хода на процеса.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото такова, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска.
Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1
3
от ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство, и основанието и размера на
вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на
вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е
задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
Искове за установяване на съществуването на права към минал момент
са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на
заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че,
с иска по реда на чл. 422 от ГПК, се установява съществуването на вземането
към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Поради това съдът, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от
ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.
4, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Затова, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като, с
извършеното на 22.07.2022 г. плащане, е платено дори повече от
претендираната от ищеца сума, а именно и разноските, направени в хода на
заповедното производство.
Т. е., към момента на предявяване на исковата молба и приключване на
съдебното дирене, претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3
ГПК и извършеното плащане преди предявяване на исковата молба, но след
образуване на заповедното производство, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно
предявеното вземане за главницата и мораторна лихва, то предпоставя
отхвърляне изцяло на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на
носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което
следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
4
неоснователен предявения иск за установяване дължимост на главницата и
мораторната лихва поради погасяването им, респективно следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.
№ 112/1956 г. е прието, че, по общо правило, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне
на иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца. При настоящата хипотеза цялата сума, предмет на иска, е
изплатена на 22.07.2022 г., преди предявяването на иска – 26.07.2022 г. Това
налага извод, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, тъй като е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът, с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, разноските се възлагат
върху ищеца. Поради това, претендираните от ищеца разноски за завеждане
на исковото производство в общ размер на 230 лева, от които 155 лева за
адвокатско възнаграждение и 75 лева за довнесена държавна такса следва,
като неоснователни, да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане в хода на процеса
предявения „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК/Код по Булстат:
****, адрес: гр. ****, представлявано от Х. Б. Б. и К. К., гражданин на
Република Чехия, пълномощник: адв. Р. Д., САК, представляващ адв.
дружество „С., Д. и партньори“, БУЛСТАТ ****, със съдебен адрес за
призоваване: гр. ****, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за установяване, че съществува вземането на ищеца срещу М. Ц. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, за което, по ч. гр. д. № 646/2022 г. по описа на
РС – Лом, в полза на ищеца, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 405 от 07.04.2022 г. за сумата в размер на 315,98 лв. /триста и
петнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - дължима сума за ползвана ел.
енергия за периода от 12.10.2021 г. до 11.01.2022 г., от която главница в
размер на 307,19 лв. /триста и седем лева и деветнадесет стотинки/ и лихва в
размер на 8,79 лв. /осем лева и седемдесет и девет стотинки/ за периода от
5
04.12.2021 г. до 28.03.2022г., както и законната лихва върху главницата, от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 06.04.2022 г. - до окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ искането М. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК/Код по
Булстат: ****, адрес: гр. ****, представлявано от Х. Б. Б. и К. К., гражданин
на Република Чехия, сумата в размер на 230 лева, представляваща разноски
по настоящото гр. д. № 1351/2022 г. по описа на РС – Лом, от които 75 лева
държавна такса и 155 лева адвокатско възнаграждение, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
ведно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6