№ 52
гр. Варна, 13.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20243000500402 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Х. Т., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Николай Б., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призован
чрез Апелативна прокуратура – Варна, явява се прокурор Росица Георгиева.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР ГЕОРГИЕВА: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилите срещу тях писмени отговори.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
представител на Окръжна прокуратура – Шумен и по въззивна жалба на И. Х.
1
Т. срещу решение № 591/31.05.2024 г. по гр. д. № 1880/2023 г. на Окръжен съд
– Варна.
Жалбата на Окръжна прокуратура – Шумен е насочена срещу
решението в частта, с която е уважена исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ до размера на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат на образуваното наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.08.2021
г., до окончателното й изплащане. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за отхвърляне на
иска в цялост, а в условията на евентуалност - за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в по - нисък размер.
Въззивната жалба на И. Х. Т. срещу решението на Окръжен съд – Варна
е насочена срещу частта му, с която е отхвърлена осъдителната искова
претенция за разликата над присъдената сума от 30 000 лева до
претендирания размер от 100 000 лева на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
представляващ обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл.
290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 09.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта,
с която е отхвърлена исковата претенция за присъждане на сумата от 8 000
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени съдебни разноски в наказателното производство, при което
въззивникът е бил оправдан с влязла в сила присъда № 260006/22.07.2021 г. по
НОХД № 1445/2019 г. по описа на ОС – Варна. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната
част и за уважаване на иска в предявения размер.
В подадени писмени отговори в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, страните
насрещно оспорват въззивните жалби и изразяват становище за правилност и
законосъобразност на решението в обжалваните им части, с молба същото да
бъде потвърдено.
Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, и са
процесуално допустими. Искания по доказателствата не са направени.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната ни
2
жалба. Оспорвам жалбата на прокуратурата. Поддържам подаденият срещу
нея писмен отговор. Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноски.
ПРОКУРОР ГЕОРГИЕВА: Нямам възражения по доклада. Поддържам
въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна
прокуратура – Варна. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна. Няма
да соча други доказателства. Правя възражение за прекомерност на размера на
разноските, сторени от насрещната страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от процесуалния представител
на въззивника договор за правна помощ и съдействие, ведно със списък на
разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, считаме, че при постановяване
на решението Окръжен съд - Варна не е съобразил изцяло разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД като при определяне на размера на неимуществените вреди не е взел
предвид обстоятелството, че към момента на повдигане на обвинението и
воденото срещу моя доверител наказателно производство, същият е бил
образцов полицейски служител, с повече от 13 години стаж в системата на
МВР, ползвал се е с уважение и с доверие както в обществото, така и сред
своите колеги, като повдигнатото обвинение, а впоследствие и уволнението,
което е последвало в резултат на това обвинение, са били изключително
стресогенни събития за него. Това се доказа както от разпита на свидетелите,
така и от изготвената и приета по делото експертиза. Считаме, че окръжният
съд е следвало при приемане, че иска за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение е приет за основателен, но недоказан по
размер, същият е следвало да приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК и да
определи сам адекватният размер, който същият счита за основателен. С оглед
на това Ви моля да отмените обжалваното решение в отхвърлителната му част
и да уважите исковата ни претенция изцяло. По отношение на жалбата на
3
Прокуратурата: в настоящият случай категорично не може да става дума за
приложението на чл. 5 от ЗОДОВ дотолкова доколкото безспорно е, че с
влязла в сила присъда моя доверител е бил признат за невиновен и е оправдан.
Присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданските съдилища
съобразно чл. 300 от ГПК, с оглед на което считам, че не са налице нито
основанията на ал. 1, нито на ал. 2 на чл. 5. Моля да ни присъдите и
направените по делото разноски.
ПРОКУРОР ГЕОРГИЕВА: Уважаеми апелативни съдии, поддържам
жалбата на прокуратурата. Считам, че атакуваният съдебен акт е постановен
при едно превратно интерпретиране на събраните по делото доказателства.
Съдът, приемайки за основателен иска, няма спор, че по отношение на ищеца
е налице влязла в сила оправдателна присъда по отношение на повдигнато от
него обвинение по чл. 290, ал. 1. Това не се оспорва от нас, както и
продължителността на периода на наказателното производство, но считаме, че
ищеца не е доказал претърпените от него неимуществени вреди в този обем и
присъденото обезщетение в тази връзка е изключително завишено. В мотивите
на съда се посочва, че иска се явява доказан от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които показания обаче според нас не са подложени на
внимателен анализ и обсъждане и в тях има изключителни противоречия.
Свидетелят К. Х. е посочил, че е възприел негативни преживявания у ищеца
след датата на образуване на досъдебното производство без да се посочва
конкретен период. Образуваното досъдебно производство съгласно НПК е за
определено престъпление, но не и срещу лице, и същото е образувано 2015г.
като самият свидетел посочва, че е разбрал за това производство 2017г.-2018г.
Тези несъответствия съда не ги е обсъдил в мотивите си като и двамата
свидетели сочат за негативни преживявания в резултат на дисциплинарно
производство, водено срещу ищеца и никъде, особено първият свидетел
Маринов, не сочи, че му е станало известно за образувано наказателно
производство и обвинение срещу него, като моля да имате предвид, че
приетите от съда фактически положения, че дисциплинарното производство е
било вследствие на повдигнатото обвинение, се оказва неотговарящо на
действителното положение, тъй като дисциплинарното производство е
започнато със Заповед № 365/3-3589/06.11.2015г., която дата предхожда датата
на привличане на ищеца като обвиняем. Тези фактически положения, приети
от съда, считам, че не отговарят на събраните по делото доказателства, поради
4
което в тази част мотивите се явяват в несъответствие с доказателствата. Също
така несъответно на представените доказателства е приетото и обсъдено в
съдебно-психиатричната експертиза, че воденото наказателно производство е
единствения стресогенен фактор, който е оказал влияние за преживяванията
на ищеца довели до безпокойство, стрес и т.н. Заключението на вещото лице е,
че тестовите данни дават информация за една по-висока тревожност, която не
може категорично да бъде съотносима единствено и само с предмета на
наказателното производство тъй като се установяват и други стресогенни
фактори: воденото дисциплинарно производство, смъртта на близък роднина.
Относно тях също липсва обсъждане на съда в неговите мотиви.
Изключително притеснително е посоченото, че негативните преживявания на
ищеца и неговото обезщетяване за тях с по-високата стойност се извлича от
постановените две осъдителни присъди на първоинстанционен съд, за което е
вменена отговорност на прокуратурата. Няма спор, че прокуратурата не
постановява такива съдебни актове и по факта на внесен обвинителен акт не
може да се счита, че това осъждане следва да бъде основание за присъждане
на един по-висок размер. Отделно от това за безупречното име и образцово
изпълнение на служебни задължения съда изобщо не е посочил в мотивите си
и не е обсъждал /като доказателство за такива има/ наложено дисциплинарно
наказание на ищеца в предходен период, а именно със Заповед №
287/24.06.2011г., с което му е наложено наказание „порицание“ за допуснато
ПТП с материални щети. По делото са налице и множество данни за сигнали
на граждани за негови незаконосъобразни действия, по отношение на които са
извършени проверки, за което свидетелства и свидетеля Маринов в своите
показания, те са посочени от него. Считам, че така присъденият размер на
обезщетение се явява завишен с оглед конкретно доказаните от ищеца вреди в
резултат именно на воденото срещу него наказателно производство по
повдигнатото обвинение, поради което считам, че същият се явява
несправедлив и Ви моля за решение в смисъл на намаляване на това
обезщетение. Поддържаме възражението си, че размера на присъдените
разноски и възнаграждение за адвокат е в прекомерен размер, несъответстващ
на правната и фактическа сложност на делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 9.15 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6