Р Е Ш Е
Н И Е
№ 191
гр. Русе, 21.06.2022
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на
15 юни 2022 г. в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и в присъствието на прокурора Георги Манолов
като разгледа докладваното от съдията Басарболиева КАНД №
97 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Производствено
потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ряхово, общ.
Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и представлявана от Сашо
Гочев Грозданов, против Решение № 106 от 08.02.2022 г., постановено по АНД №
2083/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-001683 от 30.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) и на основание същата разпоредба, на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева и е осъдена ППК „Надежда-Ряхово“ да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата
в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. От касационната инстанция се иска
да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени процесното
наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В постъпило по
делото писмено становище Вх. № 2530 от 13.06.2022 г. от адв. Е.М., процесуален
представител на касационния жалбоподател, с приложени към него писмени
доказателства – заверени преписи от ведомост, финална справка от 01.02.2022 г. – 2
бр., се навежда довод, че на посочения в НП работник е било изплатено трудовото
възнаграждение за месец януари 2020 г. още преди да бъде издадено предписанието
от 19.01.2021 г. Навежда се още възражение, че АУАН е бил издаден след изтичане
на предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок. Освен
това се твърди, че с издаване на толкова много НП-та се нарушава разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт
Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението на
Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“, против
Наказателно постановление № 18-001683 от 30.08.2021 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1
от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като нарушението се явява доказано, а наказанието
за него - правилно индивидуализирано. Разгледано е възражението на нарушителя
относно неприлагане на института на маловажността.
Решението на Районен съд – Русе
е неправилно.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 183 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати начисленото трудово възнаграждение на Т. Г.Т., на длъжност „общ
работник смесено стопанство“ за месец януари 2020 г. Срокът за изпълнение е бил
до 04.02.2021г., като по искане на работодателя този срок е удължен до
25.02.2021 г. Искането за повторно удължаване, направено от работодателя на
24.02.2021 г., не е уважено от административния орган. Посоченото предписание,
обективирано в Протокол № ПР2034429/19.01.2021
г. на ДИТ – Русе, не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение
по чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е
съставен АУАН № 18-001683 от 16.06.2021 г., срещу който няма постъпили
възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства –
разпитан е актосъставителя Р. Д. Р., който е дал показания във връзка с
извършената проверка и установяването на нарушението.
В
съдебно заседание на 15.06.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, процесуалният представител на касатора е представил
писмени доказателства за заплащането на трудовото възнаграждение на посочения в
НП работник за процесния период месец януари 2020 г. Представена е справка от
Банка ДСК, от която е видно, че на работника Т. Г. Т. трудовото възнаграждение
за месец януари 2020 г. е изплатено на 07.02.2020 г. (л. л. 21 и 22 от делото).
Следва
да се посочи, че тези доказателства не са били ангажирани от кооперацията нито
в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
дирене пред районния съд.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3
от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Следователно, изплащането на трудовото възнаграждение се доказва с писмени
доказателства.
При
съобразяване на новопредставените писмени доказателства, касационният съд
приема, че не е налице неизпълнение на задължително предписание, дадено от
съответните контролни органи.
При
така изложените обстоятелства, касационният състав не намира за необходимо да
излага мотиви по останалите посочени от жалбоподателя касационни основания, тъй
като предвид представените писмени доказателства изходът от касационният
съдебен спор няма да е различен.
По делото искане за присъждане на
разноски е направено от двете страни. Съгласно чл.
63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Според чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. По делото касационният жалбоподател е представил списък на разноските,
като претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат. Съдът намира, че
в полза на Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК
********* следва да присъди сума в размер на 300 (триста) лева – заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие (л. 14 от делото).
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 106 от 08.02.2022 г.,
постановено по АНД № 2083/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 18-001683 от 30.08.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе и е осъдена ППК
„Надежда-Ряхово“ да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата в размер
на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001683
от 30.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание
същата разпоредба, на Производствено производителна кооперация
„Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.
Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1 е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на Производствено производителна кооперация
„Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.
Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, възнаграждение за един
адвокат в касационното производство в размер на 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.