№ 16312
гр. С., 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20241110101763 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
**************, ЕИК **********, против С. В. В., ЕГН **********, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на следния
недвижим имот – апартамент 27, находящ се в *************, с аб. № 200141. В исковата
молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 3 593,82 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до
изплащане на вземането, 622,15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г.,
23,54 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до
изплащане на вземането, както и 5,37 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г. Навежда
твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 57404/2023 г. по описа на
СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника и разпоредил същият да заплати на заявителя
претендираните суми. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника, като в указания срок
същият е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което са предявени
настоящите искове. Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ************** на потребители в гр.
С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия били определени
редът и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договора
е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума.
Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от
************, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
1
Искането е съдът да признае за установено, че С. В. В., ЕГН **********, дължи на
************** сумата 3 593,82 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 622,15 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., сумата 23,54 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 5,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. №
57404/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника. Със същия не оспорва обстоятелството, че живее на посочения адрес,
не оспорва представените към исковата молба документи за собственост, както и размера на
начислената ТЕ за периода след отразяване на изравнителните смети по периоди. Счита
предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени поради изтекла
погасителна давност. Навежда твърдения за неоснователност на претенцията на ищеца
поради липса на качеството потребител на ТЕ за процесния период. Моли съда да отхвърли
исковата претенция като неоснователна и недоказана, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Третото лице помагач ********** не излага становище по основателността на
претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Към исковата молба и от третото лице помагач на страната на ищеца са представени
писмени доказателства, които съдът е приобщил към делото като допустими, относими и
необходими, от значение за правилното решаване на делото.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 122, том XVIII от 1988 г., от който се
установява, че на 26.12.1988 г. В. С.ов В. е придобил собствеността върху следния недвижим
имот – новопостроено жилище № 27, находящо се в жилищната сграда - блок № 26, на VI
/шести/ етаж, построена върху държавна земя, ж.к. “***********” в гр. С., заедно с
припадащите се избено помещение № 27 и 1.628% идеални части от общите части на
сградата.
Приет е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том I, рег. № 1660, дело
№ 120 от 2007 г. на нотариус Е.Е., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 052, с
район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че на 17.05.2007 г. С. В.
В., ЕГН **********, е дарил на двете си ненавършили пълнолетие деца: на В. С.ов В., ЕГН
********** - собствената си 1/8 идеална част и на А. С.ов В., ЕГН ********** - собствената
си 1/8 идеална част от следния недвижим имот – апартамент № 27, находящ се в гр. С.,
ж.к. “***********”, блок № 342 (бивш блок № 26), етаж 6, заедно с припадащите се избено
помещение № 27 и 1.628% идеални части от общите части на сградата. Върху дарените 1/8
идеална част на В. С.ов В. и 1/8 идеална част на А. С.ов В. от имота, дарителят С. В. В. си е
запазил правото на ползване докато е жив.
Прието е удостоверение за наследници с изх. № РЛН20-УГ51-4910 от 21.08.2020 г.,
издадено от Столична община, район “**********”, от което се установява, че Д.Н. В.а, ЕГН
**********, е починала на 11.02.2013 г., със семейно положение: вдовица, като след смъртта
си е оставила за свои наследници по закон Е.Г.М., ЕГН ********** (дъщеря) и С. В. В., ЕГН
********** (син).
По делото са приети пълни данни за лицето Д.Н. В.а, ЕГН **********, от които се
установява следното: семейно положение – омъжена, пореден брак: 2, съпруг - В. С.ов В.,
ЕГН ********** (починал), дъщеря - Е.Г.М., ЕГН **********, син - С. В. В., ЕГН
**********, баща – няма данни, майка – няма данни.
Прието е удостоверение, издадено от Столична община, район “**********”, по
заявление на ищцовото дружество с вх. № АГ-30-314 от 08.07.2013 г., от което се установява,
че сграда, находяща се в ж.к. “**********” със строителен номер бул. “XXV конгрес”, блок
2
26, е с настоящ административен адрес: гр. С., ж.к. “***********”, блок 342.
Прието е заявление-декларация от 29.01.2004 г., подадено от Д.Н. В.а, ЕГН
**********, за откриване на партида на нейно име за топлоснабден имот: ж.к.
“***********”, **********. В заявлението като досегашен потребител е посочен В. С.ов В.,
аб. № 200141.
Приета е декларация от Д.Н. В.а от 28.01.2004 г., с която същата декларира, че ще
използва имота си за жилищни нужди, като се задължава при използването или
предоставянето му на други лица за извършване на стопанска дейност да уведоми писмено
продавача в 30-дневен срок.
Представен е протокол от 15.08.2008 г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. С., ж.к. “**********“, ********, от който
се установява, че за топлинен счетоводител е избран “************” ООД.
Видно от представения договор № Д-0-69/03.06.2020 г., ищецът е възложил на
************ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от
“*********” ЕАД на клиенти в гр. С. (ОУ – 2016 г.), одобрени от ДКЕВР, в сила от
12.08.2016 г.
От приетите по делото от третото лице помагач писмени доказателства се установява,
че през процесния период за топлоснабдения имот са издадени две изравнителни сметки за
отоплителен сезон 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., като са
съставени и протоколи за неосигурен достъп.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл. 146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
погасителната давност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 09.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
3
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
„*********“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период,
определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие. Според т. 2а от § 1 от допълнителните разпоредби на Закона
за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди.
Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения
имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на
ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят.
Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно
право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на
доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра
на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В случая по делото не е спорно, че процесният имот е топлоснабден, както и че по
отношение на него ищецът е доставил твърдяното количество топлинна енергия в
претендираните размери. Спорно по делото е дали през исковия период /01.05.2020 г. –
30.04.2022 г./ е съществувало валидно облигационно отношение с ответника във връзка с
имота и дали той отговаря за стойността на доставената топлинна енергия.
Както беше посочено и по-горе, при учредено вещно право на ползване именно
4
ползвателят се явява клиент на топлинна енергия, а не собственикът. От приетия по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том I, рег. № 1660, дело № 120 от
17.05.2007 г. на нотариус Е.Е., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 052, с
район на действие Софийски районен съд, безспорно обаче се установява, че С. В. В. е дарил
на ненавършилите си пълнолетие деца притежаваните от него общо 2/8 идеални части, като
си запазил пожизнено правото на ползване върху същите. По делото не се твърди и не се
доказва да е настъпило правоприемство между собствениците на имота – надарените В. и А.
В.и, и ответника С. В., в качеството му на вещен ползвател на имота. В допълнение, липсват
данни както за прекратяване на вещното право на ползване върху дарените 2/8 идеални
части от имота по някой от предвидените в закона начини, така и за сключване на
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и собствениците на
имота В. и А. В.и по смисъла, разяснен с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК, а именно – подаване на заявление-декларация от страна на собственика за
промяна на титуляра на партидата за имота, въз основа на притежаваното от него право на
собственост. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че съобразно запазеното си
пожизнено право на ползване, ответникът С. В. дължи заплащане на 2/8 от цената на
доставената до имота топлинна енергия за битови нужди.
На следващо място, съдът намира, че въз основа на анализа на приетите по делото
писмени доказателства следва да се приеме, че процесният имот е придобит от В. С.ов В.
през 1988 г. по време на брака му с Д. В.а. От приетите по делото пълни данни на лицето
Д.Н. В.а /л. 19/ се установява следното: семейно положение – омъжена, пореден брак: 2,
съпруг -В. С.ов В., ЕГН ********** (починал), дъщеря - Е.Г.М., ЕГН **********, син - С. В.
В., ЕГН **********, баща – няма данни, майка – няма данни. От приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № РЛН20-УГ51-4910 от 21.08.2020 г., издадено от
Столична община, район “**********”, се установява, че към момента на смъртта си Д. В.а
е била със семейно положение вдовица. От изложеното следва, че бракът между В. В. и Д.
В.а, явяващ се втори по ред за последната, е прекратен със смъртта на В..
От представеното по делото заверено копие на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 125, том I, рег. № 1660, дело № 120 от 17.05.2007 г. на нотариус Е.Е.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 052, с район на действие Софийски
районен съд, се установява, че при съставянето на акта са представени договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 122, том № XVIII/1998 г. и
удостоверение за наследници № 000805/02.05.2007 г., издадено от СО, район “Сердика”, от
което следва, че именно въз основа на тях дарителят С. В. В. се е легитимирал като
собственик на дарените от него общо 2/8 идеални части от имота. По делото не се твърди и
не се доказва към момента на дарението ответникът С. В. да е притежавал повече идеални
части отколкото е дарил на ненавършилите си пълнолетие деца. Предвид, че процесният
имот е придобит през 1988 г. на името на В. С.ов В., за който по делото са налице данни, че е
починал, то може да се направи обоснован извод, че посоченото в нотариалния акт за
дарение удостоверение за наследници е издадено именно във връзка с смъртта на В. В..
Посоченото удостоверение за наследници е представеното при съставянето на нотариалния
акт за дарение, тъй като именно въз основа на него и настъпилото наследствено
правоприемство дарителят – ответникът С. В. се е легитимирал като собственик на
идеалните части от имота, които е дарил на своите деца. С оглед на изложеното съдът
намира, че в случая може да се направи обоснован извод, че дарените от ответника 2/8
идеални части са придобити от него по наследство от неговия баща В. С.ов В..
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, следва да се
приеме, че след смъртта си В. С.ов В. е оставил за свои наследници по закон Д. В.а
/преживяла съпруга/ и ответника С. В. /син/. Така на основание чл. 27 СК от 1985 г. (отм.),
съответно чл. 28 СК от 2009 г. (с оглед на това, че по делото липсват данни кога е починал В.
В., съответно кога е прекратен бракът) и на основание чл. 9, ал. 1 ЗН, Д. В.а е придобила
собствеността върху общо 3/4 идеални части (1/2 от прекратената СИО плюс 1/2 от
притежаваната от нейния съпруг 1/2), а ответникът С. В. - 1/4 идеална част (1/2 от
притежаваната от неговия баща 1/2). Така през 2007 г. ответникът е дарил на децата си
притежаваните от него общо 2/8 идеални части от имота, равняващи се именно на
наследената от него 1/4.
Не на последно място, от приетото по делото удостоверение за наследници изх. №
РЛН20-УГ51-4910 от 21.08.2020 г., издадено от Столична община, район “**********”, се
установява, че към 11.02.2013 г. – моментът на смъртта на Д. В.а, последната е била вдовица,
като след смъртта си е оставила за свои наследници по закон Е.Г.М., ЕГН **********
5
(дъщеря) и С. В. В., ЕГН ********** (син). С оглед на изложеното по-горе и предвид
дарените от ответника 2/8 идеални части от имота, следва да се приеме, че лицето Е.Г.М. е
дъщеря, съответно законен наследник на Д. В.а, но не е законен наследник на В. В.. В случая
при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че
може да се направи обоснован извод, че Е.М. е дъщеря на Д. В.а, но родена от първия й
брак. Ако приемем, че Е.М. също е родена от брака между Д. В.а и В. В., то следва, че при
смъртта на В. В. ответникът С. В. нямаше да придобие по наследство 1/4 идеална част от
имота, а само 1/6, съответно нямаше да може да се легитимира като собственик на дарените
от него 2/8 идеални части. Предвид изложеното съдът намира, че в случая подобен извод не
е логичен и не кореспондира на събрания по делото доказателствен материал.
На основание чл. 5, ал. 1 ЗН и предвид приетото по-горе, следва да се приеме, че след
смъртта на Д. В.а, законните й наследници Е.М. /дъщеря от първия й брак/ и ответникът С.
В. /син от втория й брак/ са придобили всеки по 3/8 идеални части (по 1/2 от притежаваните
от техния наследодател 3/4 идеални части).
С оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока, съдът
намира, че за процесния период /01.05.2020 г. - 30.04.2022 г./ клиенти на топлинна енергия са
били ответникът С. В. В. и Е.Г.М. по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на
собственици, а ответникът С. В. и в качеството си на вещен ползвател на имота, съответно
същият дължи заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия за битови
нужди както съобразно квотата си в съсобствеността - 3/8 идеални части, така и съобразно
запазеното си пожизнено право на ползване върху 2/8 идеални части или общо 5/8 идеални
части.
Доколкото не е налице спор по отношение на количеството доставена топлинна
енергия и стойността на същата, следва да се приеме, че са възникнали задължения в
размери, равняващи се на претендираните от ищеца суми. Както беше посочено и по-горе,
ответникът отговаря за 5/8 от общата стойност на доставената до имота топлинна енергия,
т.е. за сумата 2 246,14 лева (5/8 от 3 593,82).
Съдът намира за частично основателно релевираното от ответника С. В. В., чрез адв.
Ч., възражение за изтекла погасителна давност. Приложима в случая е кратката тригодишна
давност. Съгласно задължителните разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г., вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги представляват „периодични
плащания“ по смисъла на чл. чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ
са определени редът и срокът, в който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми. Това трябва да стане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за
заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди
изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата
изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не
са изискуеми не тече. В конкретния случай исковият период обхваща времето от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. С оглед на горното и на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността е прекъсната на 18.10.2023 г.
Отделно от това, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, съгласно която спират да текат от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр.
34/09.04.2020 г./ нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат „и други срокове“, а в § 13 от
ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е
предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид гореизложеното и
съобразявайки периода, в който давност не е текла, следва да се приеме, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2023 г., погасителната
давност за вземането, претендирано за м.05.2020 г. е изтекла.
6
Съобразно изложеното, претенцията срещу ответника С. В. за доставена от ищеца
топлинна енергия следва да бъде уважена за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. за сумата
2 158,75 лв., съответно да бъде отхвърлена за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 3 593,82 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.
Вземането за дялово разпределение се претендира за период, считано от м.09.2020 г.,
поради което същото не е погА.о по давност.
Според чл. 36, ал. 2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – „*********“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимата стойност на
услугата за дялово разпределение за процесния период 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза
на претендирания размер от 23,54 лв. Доколкото ответникът С. В. отговаря за 5/8 от размера
на задължението, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата 14,71 лв.
(5/8 от 23,54), като бъде отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния предявен
размер от 23,54 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главното
парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за
изпълнение.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 622,15 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,37 лв. за периода
от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. плащането на цената на
доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен
по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. Доколкото
главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погА.ата по давност главница, с
оглед на което в тази част акцесорната претенция срещу ответника се явява неоснователна.
Предвид извода на съда за частична основателност на възражението за изтекла погасителна
давност, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се изчисли върху
непогА.ата главница за топлинна енергия (2 158,75 лева), с оглед акцесорния характер на
вземането за лихва. Размерът на дължимото от ответника С. В. обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2023 г. възлиза на 278,21 лв., изчислен от съда по реда на
чл. 162 ГПК. С оглед на това акцесорният иск срещу ответника се явява основателен и
следва да бъде уважен за сумата 278,21 лв., като бъде отхвърлен за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 622,15 лв.
По отношение предявения иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, съдът намира, че същият следва да бъде уважен за сумата 3,36 лв. (5/8 от
5,37), като бъде отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от
5,37 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът С. В. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 227,73 лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева, и сумата 78,02 лева - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
7
производството по ч.гр.д. № 57404/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева. Ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под
определения минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022
г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне размера на
адвокатското възнаграждение. Ето защо доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, както и отчитайки обема и характера на събраните доказателства,
извършените процесуални действия, факта, че делото е приключило след проведено едно
открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на ответника не се е явил,
и съобразявайки легитимните цели, съдът намира, че размерът на възнаграждението следва
да бъде намален до 400 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва
да бъде присъдена сумата 168,66 лева, представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “**********”,
********, ***********, дължи на „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: ***************, следните суми: 2 158,75 лева - главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, 278,21
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 05.10.2023 г., 14,71 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 3,36 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 05.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството
топлинна енергия за разликата над 2 158,75 лева до пълния предявен размер от 3 593,82 лева
и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над 278,21 лева до пълния предявен размер от 622,15 лева,
иска за цената на извършена услуга дялово разпределение за разликата над 14,71 лева до
пълния предявен размер от 23,54 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за разликата над 3,36 лева до пълния предявен размер от 5,37 лева,
които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 27, находящ се в гр. С., ж.к.
“***********”, ********, ет. 6, абонатен № 200141 и за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 57404/2023 г. по описа на СРС, 154
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. “**********”, ********, ***********, да заплати на „*********“ ЕАД, ЕИК
8
**********, със седалище и адрес на управление: ***************, сумата 227,73 лева –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
78,02 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 57404/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ***************, да заплати на С. В. В., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ж.к. “**********”, ********, ***********, сумата 168,66 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – **********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9