№ ....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 4289 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № I-44-235/28.11.2014г., постановено по гр. д. № 45068/2014г., Софийски районен съд (СРС) е отхвърлил
предявения от О.Н.Ш. против О.В.Т. осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 щатски долара – платена без
правно основание чрез превод по Уестърн Юнион.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца срещу постановеното решение, като
се излагат доводи за неправилност на същото. Посочва се, че системата за
международни разплащания WesternUnion борави с
две имена, като получателят на изпратените парични средства се легитимира с
документ за самоличност и 10-цифрен оторизационен код, който му се предоставя
от изпращача и без който не може да получи сумата. Поддържа се, че представеното
удостоверение от „Централна кооперативна банка“ АД – клон София от 12.12.2014г.
установява получаването на сумата от ответника, поради което предявената
претенция е доказана и е следвало да бъде уважена. Съобразно изложеното се моли
за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника, с който се оспорва същата. Поддържа се, че по
делото не е доказано извършеното от ищеца плащане на процесната сума. Моли се
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
По делото е постъпила частна жалба от ответника срещу
определение на районния съд от 20.03.2015г., с което е оставил без уважение
молбата на страната по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в
частта за разноските. Твърди се, че по делото своевременно са ангажирани
доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Моли се за отмяна на
определението и присъждане на сторените в първоинстанционното производство
разноски.
Насрещната страна по частната жалба не е депозирала
отговор.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните
страни, приема следното:
Предявен е
за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да отхвърли предявения иск, районният съд е приел, че по делото не е
доказано получаването на процесната сума от ответната страна, което е било в
тежест на ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. По делото били
представени единствено изходящи документи от банката – изпращач на сумата, но
не и такива за получаването й. Също така в преводните документи получателят на
сумата бил посочен само с две имена – О.Т., което било недостатъчно, за да се
направи извод, че това лице е именно ответникът, предвид липсата на други
индивидуализиращи белези.
Решението на районния съд е неправилно по следните съображения:
По иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже факта на извършеното имуществено разместване, а в тежест на ответника
– наличието на основание за това, тоест на годен да го оправдае юридически
факт.
В настоящото производство ответната страна не е въвела твърдения за
наличието на основание за получаване на процесната сума, а единствено оспорва
да е получила същата, поради което спорът между
страните е съсредоточен върху обстоятелството дали сумата е постъпила в
патримониума на ответника.
По делото е представено в превод на български език заявление за изпращане
на пари MTCN: 825-218-6068 от
27.05.2010г., съгласно което ищецът О.Н.Ш. е наредила чрез системата за
разплащания Western Union, оперираща посредством Първа Републиканска Банка – гр. Москва, сумата от
5000 щатски долара. Като получател на сумата в заявлението е посочено лицето О.Т.,
като е отбелязано, че при получаване на превода същото трябва да представи
документ за удостоверяване на самоличността.
От ищеца е представено в превод на български език удостоверение изх. №
50-1-19/60 от 21.03.2014г., издадено от Първа Републиканска Банка – ОАД на
Русия, в което е посочено, че превод № 825-218-6068 в размер на 5000 щатски
долара е изпратен на 27.05.2010г. и същият е издаден на получателя. Тези
документи не са оспорени от насрещната страна, а единствено е оспорено
обстоятелството, че същите доказват получаването на сумата от ответника.
Пред въззивната инстанция е представено удостоверение изх. №
169614/12.12.2014г., издадено от „Централна кооперативна банка“ АД – клон
София, в което е посочено, че превод с контролен номер (MTCN)
825-218-6068 за сумата от 5000 щатски долара, изпратен чрез
системата на Western Union на 27.05.2010г. от О.Н. Шмелева от Русия, е изплатен на 28.05.2010г. на
лицето О.В.Т., ЕГН: **********, в офис на ЦКБ АД, намиращ се на адрес: гр.
София, ул. „******. Удостоверението е подписано от Л.К.като директор и Л.К.като
ръководител банков салон. Положен е и печат на банковата институция. Това
удостоверение е оспорено от ответната страна, като с молба от 05.11.2019г.
същата е уточнила, че оспорва удостоверителното изявление и факта, че същото
доказва плащането. Това удостоверение представлява частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила,
поради което същото следва да се цени съобразно останалия доказателствен
материал.
Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) платежно
нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на
платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция, а
наличен паричен превод е платежна услуга, при която средствата се предоставят
от платеца без да са открити платежни сметки на негово или на получателя име, с
единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или друг
доставчик, действащ от негово име. Услугата за парични преводи, която се
предлага от Western Union, доказана като заявена от ищеца по делото чрез представените заявление и
удостоверение от руската банка, отговаря на това определение. За нея не се
изисква изпращачът или получателят да имат разкрити банкови сметки, но нейното
реализиране на територията на Република България е посредством доставчик на
платежна услуга по смисъла на ЗПУПС.
От цялостния анализ и тълкуване на събрания доказателствен материал,
въззивната инстанция намира, че по делото е установено, че процесната сума е
получена от ответника. Вярно е, че в заявлението за нареждане на сумата
получателят е посочен само с две имена – О.Т., но съгласно условията на
платежната институция изискване за получаване (за изплащане) на сумата е
удостоверяване самоличността на получателя. В представеното удостоверение от
ЦКБ АД получателят е напълно идентифициран чрез три имена и единен граждански
номер, които ответникът не е оспорил, че отговарят на неговите. В удостоверението
са посочени още номерът на паричния превод, размерът на сумата, датата на
изпращане и наредителят, които съвпадат напълно с представеното заявление за
нареждане, както и с издаденото от Първа Републиканска Банка удостоверение. Следователно,
макар банковото удостоверение от ЦКБ АД да не представлява първичен документ
относно факта на получаване на паричната сума от посоченото физическо лице, а
производен такъв, който носи вторична информация за този факт, то същото
напълно кореспондира с останалите два документа – заявлението за превода и
удостоверението от руската банка, които не са оспорени от насрещната страна.
Издаденото от руската банка удостоверение съответства на съдържанието на
издаденото от ЦКБ АД такова относно извършения превод за сумата от 5000 щатски
долара на 27.05.2010г. и неговото получаване от ответника. В същото изрично е
посочено, че преводът е изпратен на 27.05.2010г., тоест изпълнено е нареждането
на заявителя, и е издаден на получателя. Съдът счита, че при преценката на
събраните доказателства по вътрешно убеждение, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, се установява с категоричност получаването на сумата от
насрещната страна.
При доказване на извършеното в полза на ответника плащане, в тежест на
ответната страна е да установи наличието на годно правно основание за това. От
последната не са изложени твърдения за наличие на основание за получаване на
процесната сума, както и не са ангажирани доказателства в тази насока.
Следователно между страните по спора е настъпило имуществено размествано, което
е било лишено от основание, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено.
По частната жалба:
Съобразно изхода на делото и уважаване на предявената претенция, право на
възстановяване сторените разноски за съдебния процес има ищцовата страна. Ето
защо частната жалба на ответника, с която се иска отмяна на определението на
районния съд, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските,
като му бъдат присъдени такива, следва да се остави без уважение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът.
За първоинстанционното производство същият е сторил разноски в общ размер
на 2093лв., от които 293лв. държавна такса и 1800лв. платено адвокатско
възнаграждение /л. 12/, които следва да му бъдат присъдени.
За въззивното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
1946,50лв., от които 146,50лв. държавна такса и 1800лв. адвокатско
възнаграждение. Насрещната страна е направила своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция, което
съдът намира за основателно. Макар да са проведени няколко открити съдебни
заседания, производството не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатският хонорар следва да бъде
намален до 900лв. Следователно, за въззивната инстанция на ищеца следва да се
присъди сума в общ размер на 1046,50лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № I-44-235/28.11.2014г., постановено по гр. д. № 45068/2014г. по описа на Софийски районен
съд, Първо гражданско отделение, 44-ти състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД О.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на О.Н.Ш., родена на ***г. в гр. Москва, живуща в гр.
Москва, Руска Федерация, със съдебен адрес:***, пл. „******, сумата от 5000 /пет хиляди/ щатски долара,
представляваща платена без основание парична сума чрез превод по Western Union с № 825-218-6068 от 27.05.2010г. и получена от ответника на
28.05.2010г., както и сумата от 2093 /две хиляди деветдесет и три/ лева, сторени
разноски пред първата инстанция, и сумата от 1046,50 /хиляда четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева,
направени разноски пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №
1035433/14.04.2015г., подадена от О.В.Т. срещу Определение от 20.03.2015г. по гр. д. № 45068/2014г. по описа на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение,
44-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.