№ 17148
гр. С., 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110177566 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Г. С. З. срещу В. И. Д. осъдителен иск с
правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си
действия, като премахване изградената от него ограда, навлизаща в терен, собственост на
ищеца – УПИ IX – 318, кв.26 по плана на гр.С., местността В. с площ от 840,00 кв.м., при
съседи улица, УПИ XI-319, УПИ V-314, УПИ VI-315 и УПИ VIII-317, с административен
адрес в с.В., ул. „****************, както и да премахне засадените от него по протежение
на оградата между двата имота дървета, израснали непосредствено до имота на ищеца.
В исковата молба ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот с
идентификатор 12084.2700.318 и поземлен имот с идентификатор 12084.2700.315, за който е
отредено УПИ IX – 318, кв.26 по плана на гр.С., местността В. с площ от 840,00 кв.м., при
съседи улица, УПИ XI-319, УПИ V-314, УПИ VI-315 и УПИ VIII-317, с административен
адрес в с.В., ул. „****************. Твърди, че имота му е дарен от родителите му, които
придобили имота на основание давностно владение, за което е издаден нотариален акт за
собственост от 1987г., основан на давностно владение и нотариален акт от 1995г., основан
на изменение на регулационния план, като към първоначалния им имот с площ от 495 кв.м.
били придадени 431 кв.м. Поддържа, че отляво на имота му на ул. ***************** се
намира имота на ответника, като наследник на И. Л. Д. с идентификатор 12084.2700.319.
Майката на ответника отделно му била прехвърлила притежаваните от нея идеални части.
Твърди, че против волята на ищеца, ответникът изградил ограда между двата имота,
представляваща побити бетонови колци и прозирна мрежа с височина от около 2 метра, като
тази ограда не е на границата на имотите, а навлиза в собствения на ищеца имот. Това
навлизане не било много видно в края на имотите, но в средната част оградата се твърди, че
навлиза с около 0,56 метра в имота на ищеца. Поддържа, че по този начин ответникът
загражда и използва част от имота на ищеца с приблизителна площ от 30 кв.м., като оградата
била много близо и до дома му /сграда с идентификатор 12084.2700.318.1/ Отделно се
твърди, че ответникът засадил дървета, които с клони и листи навлизат още по-навътре в
имота му. По изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска.
Моли за уважаването му.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска. Възразява ищецът да е
собственик на УПИ, част от което да е цитираната в исковата молба квадратура от 30,00
1
кв.м. В тази връзка твърди да е постановено влязло в сила Решение по гр.д. № 3076/2005г.
по описа на СРС, потвърдено с решение на СГС от 23.06.2009г. по гр.д. № 801/2006г. В тази
връзка намира, че е налице забрана за непререшаемост на правен спор. При условията на
евентуалност ответникът прави възражение за придобивна давност, като твърди, че
процесната част е владяна от родителите му, а впоследствие от него. Възразява ищецът да е
придобил право на собственост върху придаваеми по регулация части от недвижим имот на
парцел IX-318, за което бил съставен представеният от ищеца нотариален акт от 1995г. Не
били представени и доказателства, че сметките по регулация са уредени. Оспорва се
твърдението на ищеца, че ответникът е заградил и използва част от имота на ищеца, като
възразява че дори и да се приеме, че ответникът използва част от имота, то последният
владее същата повече от 15 години.
В съдебно заседание ищецът Г. С. З., редовно призован, се явява лично и се
представлява от адвокат И., който от името на доверителя си поддържа исковата молба и
моли за уважаване на иска.
Ответникът В. И. Л., редовно призован в съдебно заседание, явява се лично и се
представлява от адвокат Г., който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни
доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото се установи, че ищецът се лигитимира като собственик на
поземлен имот с идентификатор 12084.2700.318 и поземлен имот с идентификатор
12084.2700.315, за които е отреден УПИ IX-318, кв.26 по плана на гр.С., местността село В. с
площ от 840 кв.м., при съседи: улица, УПИ XI-319, УПИ V-314, УПИ VI-315 и УПИ VIII- 317
на основание договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими
имоти № 97, том III, рег. № 08778, дело № 462 от 23.07.2018г. Ответникът от своя страна се
легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 12084.2700.319 на
основание наследствено правоприемство от баща си – И. Л. Д. и на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
22/15.02.2018г. на 4/6 идеални част от имот с идентификатор 12084.2700.319. Тези факти и
обстоятелства, част от предмета на доказване, не са спорни между страните.
Ищецът твърди, че ответникът загражда и използва част от имота на ищеца с
приблизителна площ от 30 кв.м., с посочване, че оградата е много близо и до дома му /сграда
с идентификатор 12084.2700.318.1/ Отделно твърди, че ответникът засадил дървета, които с
клони и листи навлизат още по-навътре в имота му. На практика имплицитно в спора е
вмъкнато ползването на тези 30,00 кв.м. По делото се установи, че по предявени искове от
праводателите на ищеца срещу праводателя на ответника с правно основание чл. 108 и чл.
109 от ЗС е образувано дело № 3076/2005г. по описа на СРС, 39-ти състав, като съдът с
решение от 23.11.2005г., влязло в сила на 14.07.2009г. е отхвърлил така предявените искове,
като е приел, че праводателите на ищеца не са собственици на реално определена част от
УПИ IX-318 от кв.26 по плана на гр.С., местност В., с площ от 30,00 кв.м., като е отхвърлил
и предявените искове по чл. 109 от ЗС за премахване на оградата между УПИ IX-318 и УПИ
XI-319 от кв.26 по плана на гр.С., местност В.. Решението на СРС е потвърдено с решение
на СГС, ГО, II-Г въззивен състав, постановено по възз.гр.д. № 801/2006г. по описа на СГС.
По делото от събраните гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Е.
З. – син на ищеца, се установява, че въпросната ограда е тази, строена от бащата на
ответника, а не от самия ответник, както се твърди в исковата молба, тоест в случая няма
твърдение от ищеца, че оградата е местена след постановяване на горепосочените решения
на съда, с които спора досежно собствеността върху твърдените 30,00 кв.м. е разрешен и е
отхвърлен осъдителният иск по чл. 109 от ЗС за премахване на оградата между УПИ IX-318
и УПИ XI-319 от кв.26 по плана на гр.С., местност В.. Свидетелят първоначално, сочейки
скицата, приета на л.15 от досието по делото не дава конкретна визия на какво разстояние е
входната врата на собствения на ищеца имот от оградата на съседният – от имота на
2
ответника. Впоследствие посочва, че отстои на около 1 метър. Извежда се от показанията, че
на самата ограда са засадени храсти и насаждения.
Показанията на свидетелката Д.а, близка на ответника и живуща в съседен имот,
дават яснота кога е построена оградата – 1976г. от праводателите на ответника. Свидетелката
посочва, че от няколко години ответникът е засадил туи, не високи, за да не правят сянка,
като тези насъждения не влизат в имота на ищеца, находящи се на по-малко от крачка, но
свидетелката посочва, че не пречат.
Свидетелката Й., разпитана на страната на ответника, негова първа братовчедка,
посочва, че оградата е изградена през 1975г. и никога не е местена. Свидетелката
отвърждава, че от вътрешната страна на оградата в имота на ответника е посадено туи, като
ищецът отправил питане към ответника защо туи е засадено без разрешение. Отделно
свидетелката възпроизвежда в показанията си, че ищецът има тоалетна, входна врата с едно
стълбище, където има пералня, баня и която влиза в имота на братовчед й. Свидетелства, че
от към входната врата, от към улицата има стая, където има дострояване, като последното е
почти до оградата на ответника.
По иска по чл. 109 от ЗС.
По делото безспорно се установи, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 12084.2700.318 и поземлен имот с идентификатор 12084.2700.315, за които е
отреден УПИ IX-318, кв.26 по плана на гр.С., местността село В. с площ от 840 кв.м., при
съседи: улица, УПИ XI-319, УПИ V-314, УПИ VI-315 и УПИ VIII- 317 на основание договор
за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 97, том III, рег.
№ 08778, дело № 462 от 23.07.2018г. Установи се и че ответникът е собственик на съседния
поземлен имот с идентификатор 12084.2700.319 по наследствено правоприемство от баща
си – И. Л. Д. и на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 22/15.02.2018г. на 4/6 идеални част от имот с идентификатор
12084.2700.319.
Съдът намира, че производството в частта за осъждане на ответника да прекрати
неоснователните си действия, като премахване изградената от него ограда, навлизаща в
терен, собственост на ищеца – УПИ IX – 318, кв.26 по плана на гр.С., местността В. с площ
от 840,00 кв.м., при съседи улица, УПИ XI-319, УПИ V-314, УПИ VI-315 и УПИ VIII-317, с
административен адрес в с.В., ул. „****************, следва да бъде прекратено. Това е
така, тъй като е налице влязло в сила решение по предявен от праводателите на ищеца
срещу праводателя на ответника иск със същото правно основание. С решението е
установено със сила на присъдено нещо, че праводателите на ищеца не са собственици на
реално определена част от УПИ IX-318 от кв.26 по плана на гр.С., местност В., с площ от
30,00 кв.м., като е отхвърлен и предявения иск по чл. 109 от ЗС за премахване на оградата
между УПИ IX-318 и УПИ XI-319 от кв.26 по плана на гр.С., местност В.. На основание чл.
299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, а
според ал.2 от чл. 299 от ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. На
основание чл. 298, ал.2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на
страните, както и за техните правоприемници. Ищецът не твърди, че процесната ограда след
влизане в сила на решението, постановено по гр.д. № 3076/2005г., тоест след 14.07.2009г. е
преместена, което се установи и от показанията на така разпитаните свидетели, включително
и от тези на свидетеля З. – син на ищеца. По изложеното повторно разрешаване на спора в
тази част е недопустимо и производството следва да бъде прекратено в горепосочената част
на основание чл. 299, ал.2 от ГПК, вр. чл. 130 от ГПК, като недопустимо.
В останалата част за осъждане на ответника на основание чл. 109 от ЗС да премахне
засадените от него по протежение на оградата между двата имота дървета, израснали
непосредствено до имота на ищеца, производството е допустимо, но съдът намира иска за
неоснователен, по следните съображения:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита на собствеността от
въздействия на трети лица, с които се ограничава или затруднява упражняването на
3
правомощията на собственика в пълен обем. Защитата, която се търси с този иск, може да се
състои в преустановяване на вредното въздействие върху имота, премахване на последиците
от нарушението, или на неговия източник. Действията, с които се пречи на собственика за
пълноценно упражняване на правомощията му, могат да произтичат и от регламентирана
дейност, когато тя се осъществява неправомерно. Защитата на собствеността в този случай
може да се осъществи по административен ред, ако такъв е предвиден, или направо с иска
по чл. 109 ЗС /ТР 31/1984 г. на ВС, ОСГК/. Търсената по исков ред защита трябва да
съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези
действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното
право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава
необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури
възстановяване правата на собственика в пълен обем. В случая се установи, че по
протежение на оградата, от страната на имота на ответника е засадено туи, което отстои на
около метър от имота на ищеца, в каквато връзка показанията на всички разпитани
свидетели се консолидират, поради което съдът ги кредитира. Туи не е високо, и в която
връзка съдът кредитира и показанията на свидетелите – Д.а и Й. и им дава вяра. Съгласно
чл. 52 от ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа: на не по-малко
разстояние от 3 00м. за високите дървета, на 1. 50 м. за средните дървета, на 1. 00 м. за
ниските дървета. Съгласно Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони е както следва: за ниски дървета и декоративни
храсти с височина до 2. 50м. - до 1. 00м. разстояние от оградата, за средно високи дървета до
5. 00м. височина-на 1. 50 м. разстояние от оградата, за високи дървета над 5. 00м. височина -
на 3. 00м. разстояние от оградата. По делото не се установи с точност височината на туи,
както и на какво разстояние отстои точно от оградата в имота на ответника; в тази връзка
съдът не бе сезиран с искане за изслушване на експертиза. Спорът се концентрираше върху
горепосочените 30,00 кв.м. и в която част съдът посочи, че производството следва да бъде
прекратено. В тази връзка при разпределена доказателствена тежест ищецът не установи в
цялост фактите и обстоятелствата по иска по иска по чл. 109 от ЗС в частта за осъждане на
ответника да премахне засадените от него по протежение на оградата между двата имота
дървета. Отделно от това на съда е ноторно известно, че туи е подходящо за самостоятелно
засаждане, така и за изграждане на жив плет и може да се поддържа ниско, като на месец
расте с около 30-40 см. и достига 3-5 метра височина. От показанията на свидетелите обаче
се установи, че туи, находящо се от вътрешната страна на имота на ответника се поддържа
от същия ниско и не пречи на ищеца да упражнява собственическите си права върху имота.
Нещо повече дори изградената в имота на ищеца тоалетна влиза в имота на ответника. В
тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелките Д.а и Й., и не дава вяра на
показанията на свидетеля З.. Следователно при установената от събраните гласни
доказателствени средства височина на туи, и 1м. отстояние от имота на ищеца, съдът не
намира, че е нарушена нормата на чл. 52, ал.1 от ЗС. Но дори и формално да не са
изпълнени изискванията 94, ал.2, т.1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територия и устройствени зони, то не се установи
засаждането на тези растения да е създало пречки по-големи от обикновените на ищеца да
ползва собствения си имот. От самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма
да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но
не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и
че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
всяко дело. В конкретиката на настоящото дело съдът намира, че не само не се създават
4
пречки на ищеца да ползва имота си, но дори и да са налице такива те не са по-големи от
обикновените. Не се установи безспорно тези насъждения да пречат на ищеца да влиза в
имота си и за преминаване, като в тази връзка както посочи по-горе съдът кредитира
показанията на свидетелите Д.а и Й., защото те са последователни и логични, а по
отношение тези на свидетеля З., съдът отчита неговата заинтересованост по чл. 172 от ГПК.
По всичко изложено съдът намира, че в приетата за допустима част иска следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Ответникът претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лева, за реалното заплащане на което са налице
доказателства на л. 23 от съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Това възнаграждение е уговорено за представителство не само пред СРС, но и пред всички
инстанции. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност. По така направеното
възражение възражения за прекомерност следва да се посочи, че съгласно даденото
тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от
размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. при
определяне на отговорността за разноски, и при преценка относно размера на адвокатското
възнаграждение при направено възражение в тази връзка следва да се съобрази конкретно
вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните
действия, извършени от процесуалния представител на ответника. Съгласно чл. 36, ал.1 от
Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно
ал. 2 на същата норма се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде
справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите
изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава II от Закона за адвокатурата.
Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на
действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на
процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за
интересите на представлявания. В случая процесуалният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доказателствени искания и са
представени писмени доказателства за доказване на твърдените факти и обстоятелства, а
впоследствие друга молба с искане за отлагане на делото. Проведена е цялостна защита на
интересите на доверителя му, тъй като адвокат Г. се яви в последното по делото о.с.з., за
което е договорено и заплатено претендираното възнаграждение, поради което размерът на
същото е съотносим по критерия за реално извършените действия от представителя.
Съобразявайки и фактическата и правна сложност на делото, чиито предмет е вещен иск,
независимо от цената на иска, и с оглед възможността решението на СРС да се обжалва,
съдът намира, че така договореното възнаграждение не е прекомерно. Още повече, че
процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение в същия размер като
този на претендираното от процесуалния представител на ответника за присъждане
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА поризводството по гр.д. № 77566/2024г. по описа на СРС, 45-ти
състав, в частта по предявения от Г. С. З., ЕГН ********** срещу В. И. Д., ЕГН
**********, осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да
прекрати неоснователните си действия, като премахване изградената от него ограда,
навлизаща в терен, собственост на ищеца – УПИ IX – 318, кв.26 по плана на гр.С.,
местността В. с площ от 840,00 кв.м., при съседи улица, УПИ XI-319, УПИ V-314, УПИ VI
5
315 и УПИ VIII-317, с административен адрес в с.В., ул. ****************.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. З., ЕГН ********** срещу В. И. Д., ЕГН **********,
осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, в частта за осъждане на ответника на
основание чл. 109 от ЗС да премахне засадените от него по протежение на оградата между
двата имота дървета, израснали непосредствено до имота на ищеца, представляващ УПИ
IX – 318, кв.26 по плана на гр.С., местността В. с площ от 840,00 кв.м., при съседи улица,
УПИ XI-319, УПИ V-314, УПИ VI-315 и УПИ VIII-317, с административен адрес в с.В., ул.
****************.
ОСЪЖДА Г. С. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Д., ЕГН **********,
сумата в размер на 1500,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението в частта, в която производството е прекратено има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
съобщението.
В останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6