Р Е
Ш Е Н
И Е №720
гр.Пловдив,08.06.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение,Ігр.с.,в публично заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година ,в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното гр.д.№2854 по описа за 2015г. ,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
,подадена от В.Л.Г., Л.Л.И., Е.П.А., Н.Х.А., Ю.В.А. и С.И.Я., всички със съдебен адрес:****-адвокат С.С., с която са
предявени субективно съединени искове с
правно основание чл.43, ал.1, б.”а” от ЗН против В.С.И. ,ЕГН **********,
с адрес: ****.
Твърди се в исковата молба ,че
ищците са наследници по закон /от четвърти ред/ на Ц. К. М.,починала на ***. На
08.08.2014г. същата е извършила завещателно разпореждане, обективирано в
нотариално завещание с №1, том.І, рег. №3915, н.дело №1/2014г. по описа на нотариус С. П., като в него е отразена
волята й да завещае цялото свое движимо и недвижимо имущество на ответника
В.С.И.. Твърди се, че от ***г. Ц. М. е страдала от заболяване- рецидивиращ
макроаденом на хипофизната жлеза, вследствие на което е претърпяла множество
операции и се е влошило не само физическото, но и психическото й състояние.
Развило се е психично разстройство от мозъчна увреда и органично налудно
разстройство, поради което след 2004г. завещателката не е била в състояние да
осмисля, контролира и ръководи постъпките си. Доколкото към момента, когато е
съставено завещанието, Ц. М. не е могла да действа разумно, то ищците считат,
че същото страда от съществен порок, който го прави унищожаемо.
С уточняваща молба от
10.08.2015г. ищците са посочили ,че завещателното разпореждане на Ц. М. има за
предмет следните недвижими имоти- дворно място,находящо се в ****, цялото със
застроена и незастроена площ от 370 кв.м, съставляващо УПИ ХІІ-432 от кв.22 по
действащия регулационен план на ***, ведно с построената в него жилищна сграда;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.296.3.7 ,с адрес -**** и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521. 547. 1.1 ,находящ се в
****.
С оглед изложените факти и
обстоятелства, се иска от съда да постанови решение ,с което да бъде унищожено
нотариално завещание от 08.08.2014г., обекти-вирано в акт №1,том І, рег.№3915,
н.д.№1/2014г. ,на Ц. К. М. /починала на ***г./,
тъй като е извършено от лице, което не е било способно да завещава.
Допълнителни съображения по спора
са изложени в писмена защита на пълномощника на ищците- адвокат С.С.. Направено
е искане за присъж-дане на разноски.
От
ответника В. С. И. ,в депозирания в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, е
изразено становище за неоснователност
предявения иск. Оспорват се твърденията в исковата молба, че завещателката не е
била способна да осмисля, контролира и ръководи постъпките си. Сочи се, че
никой от законните наследници на Ц. М. не е живял близо до нея и няма представа
за решенията, които е взимала. С оглед развитите в отговора съображения, се
иска да бъде отхвърлена заявената претенция. Направено е от ответника искане за
присъждане на разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната
съвкупност ,намира следното:
Установява се от
представеното удостоверение за наследници изх.№14009958/ 19.06.2015г.,че Ц. К.
М. е починала на ***г. ,не е оставила съпруг, низходящи, възходящи, братя и
сестри ,а само наследници по съребрена линия.
Видно от приетото по делото заверено копие от нотариално завещание №1,том
1,рег.№3915,н.д.№1/2014г. ,вписано в СВ с №205,том1,стр.31/08.08.2014г.,с
нотариално завещание ,съставено на 08.08.2014г., Ц. М. се е разпоредила с
цялото си движимо и недвижимо имущество ,което ще остане след нейната смърт, в
полза на ответника В.С.И..
От епикриза на завещателката, издадена от „***” ЕООД,
се устано-вява, че същата е постъпила за лечение на 15.12.2010г. и е изписана
на 24.01.2011г. с окончателна диагноза- F06 –други мозъчни разстройства от
мозъчна увреда, F06.2
–органично налудно разстройство,като лечението е организирано по принудителен
ред.
Видно от епикриза на „***” ЕООД №061598/2011г. М. е лекувана в *** и в периода от
05.12.2011г. до 29.12.2011г.,като й е поставена същата диагноза и е посочено
,че след първия престой пациентката не е приемала поддържаща терапия
,преустановила е медикаментите.
По делото са представени молби и тъжби
от Ц. М. до различни институции ,с които същата се оплаква от съседите си
,които крадат имуществото й, причиняват
й психически тормоз ,болки и страдания. Приети са и преписки №10735/2013г. и
№435000-5388/2014г., образувани по жалби на завещателката, адресирани до
Директора на *** и до Началника на ***, съдържащи оплакванията й против лица,
които я притесняват, завладяват къщата й, ползват ток и отопление, чрез машини
манипулират лицето и тялото й.
По повод оспорване от ответника по
реда и в срока по чл.193 ГПК на автентичността на подписите, положени върху
молба до *** от 09.11.2005г. и молба до Началника на *** от 15.11.2005г.
,по делото е допусната СГЕ ,с вещо лице
Н.Г. ,чието заключение от 03.06.2016г. съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните. Установява се от него ,че
подписите в оспорените документи са изпълнени от Ц. М., при което следва да се приеме ,че оспорването на автентичността
на изследваните документи не е доказано
От удостоверение ,издадено от *** на
17.03.2016г. ,се установява ,че има две образувани дела със страна-Ц. М. –чнд
№5990/2011г. и чнд №7374/2010г.- с предмет-принудителни медицински мерки по
Закона за здравето ,а от удостоверение на *** от 30.03.2016г. става ясно ,че
след 2002г. в *** няма образувано дело за поставяне на М. под запрещение.
Установява се от представените от
ответника нотариални актове ,че в периода 2002г.-2012г. завещателката е
сключвала редица договори за покупко-продажба на недвижими имоти.
От писмо на НОИ –ТД-*** от 20.01.2016г. е видно ,че на Ц.
М. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.68,ал.1-3 КСО.
Приета е по делото и справка от РЗОК с
информация за ползваните от завещателката медицински услуги.
От приложеното ч.н.д. №5990/2011г. на *** се установява
,че по жалба на живущите на ул.*** с искане за постановяване на задължително
лечение на Ц. М. е образувана преписка вх.№ВЯ/02-7245/2011г., като в хода на
извършената проверка е констатирано ,че лицето проявява явни признаци на
психично заболяване, представлява с поведението
и действията си опасност за живота и здравето на близките, околните и
обществото. Въз основа на депозирано от страна на *** в *** районен съд искане
за настаняване на Ц. М. на задължително лечение е било образувано ч.н.дело
№5990/2011г. С решение №2639/ 22.12.2011г. съдът е оставил без уважение
предложението на *** ,тъй като се е установило, че М. междувременно е настанена
в психиатричен стационар и е започнато медикаментозно лечение, в резултат на
което състоянието й е подобрено.
Приложена е по делото пр.пр.№7975/2014г. по описа на ***, която,
видно от съдържащите се в нея материали, е била образувана по молба от
01.08.2014г. на Ц. М. с оплакване за извършени кражби от седем апартамента в
***, за изхвърляне на биологични отпадъци и различни субстанции в *** й стая. С
оглед възникнали съмнения ,а и предвид получените от *** данни за наличието на
тежко психично заболяване у тъжителя, паралелно с проверката по изнесеното в
молбата ,е извършена и проверка за наличие на предпоставките по чл.155 от ЗЗ
спрямо Ц. М.. При проверката са били снети обяснения от С. Д. и В. С., работещи
съотв. като *** и *** в „***”-***, където е живяла завещателката, от които става
ясно ,че същата често е изпадала в неадекватни състояния и споделяла натрапчиви
мисли- че някой я наблюдава и следи,че са правени опити да бъде отровена, че
искат да я застрелят от съседната стая .Доколкото обаче
не са били установени данни Ц. М. да е опасна за близките си ,околните или за
себе си ,с поста-новление на *** от 31.10.2014г. е отказано да се внесе искане
за задължително настаняване и лечение, както и е постановен отказ да се
образува досъдебно производство по повод оплакванията й.
По делото е приложена и пр.пр.№7913/2014г. на ***, образувана по
жалба на Ц. М. от 30.07.2014г. и предварителна проверка, извършена с оглед
приложението на чл.155-157 от ЗЗ спрямо тъжителката, която също е приключила с
постановление за отказ за внасяне на искане за настаняване и лечение на
последната.
В хода на настоящото производство са
допуснати две единични и една тройна СПЕ ,чиито заключения съдът кредитира,
като изготвени пълно ,компетентно и мотивирано от вещите лица .От заключението
на СПЕ ,с вещо лице д-р Д.К., се установява, че завещателката е страдала от
психично заболяване F06.2 –други мозъчни разстройства, дължащи се
на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматична болест; органично
налудно разстройство. Посочено е ,че при Ц. М. са налице нарушения на всички
психични функции- възприятно-представна дейност, емоции, воля, мислене.
Заболяването й е обективизирано от лекар през 2010г., налице са медицински
данни ,че същата е преживяла четири операции за отстраняване на аденом на
хипофизата, последната- през 2004г. Отразено е в заключението, че поставената
психиатрична диагноза е в пряка връзка с органичното заболяване и може да се
предположи ,че в този период са били налице данни за психични симптоми ,но
първите данни за разстройство на психичната деятелност са от 2010г. Посочено е
още, че органичното налудно разстройство е хронично заболяване и е постоянно
във времето ,като при М. същото се е задълбочавало, тъй като тя не е провеждала
лечение. Извън налудната симптоматика е възможно при нея да е сравнително
запазена способността да се възприемат определени факти и обстоятелства от
околната среда адекватно ,но с оглед психичното разстройство ,което при
завещателката е хронично, и предвид липсата на лечение е направен извод, че
същата е била с нарушена годност да разсъждава и действа критично към втората
половина на 2014г. Според заключението, Ц. М. не е
могла да контролира самостоятелно поведението си ,да разбира свойството и
значението на постъпките си и да действа разумно.
По повод оспорването на горното
заключение, по делото е допусната повторна съдебно-психиатрична експертиза, с
вещо лице д-р Р.Д., от чието заклю-чение е видно, че Ц. М. е страдала от
органично налудно разстройство, документирано от 2010г. ,което е било свързано
с установения през 2004г. тумор на хипофизната жлеза. Ходът на заболяването е
бил хроничен, прогресиращ и е причинил тежка социална дисфункция. Лечение е
провеждано само в стационарни условия и то е довеждало до стихване ,но не и до
изчезване на болестните симптоми. Според заклю-чението, предвид спецификата и
хода на болестта на завещателката, не се очаква спонтанно подобрение и
излекуване,така че поради заболяването си,което представлява продължително
разстройство на съзнанието ,към втората половина на 2014г. същата не е била
способна да разсъждава и да действа критично. Под влияние на болестно
трасформираните психични процеси тя е била податлива на манипулация и внушение.
Направен е извод в заключението, че Ц. М. не е могла да контролира
самостоятелно поведението си, да се грижи за интересите си и да защитава
правата си т.е. да действа разумно.
От заключението на тройната СПЕ, с
вещи лица д-р Р.Д.-Л., д-р С.П. и д–р М.
П. ,се установява ,че завещателката не се е водила на диспансерно
наблюдение в ***, но е получавала
психиатрична помощ ,организирана по принудителен ред. Първото болнично лечение
е било през 2010г., диагностицирана е с органично налудно разстройство с
шизофре-ноподобна симптоматика, което заболяване се явява усложнение на
основното й такова- тумор на мозъка. Според заключението, психичното
разстройство на Ц. М. е хронично, протича неблагоприятно ,като причина за това
са органичните промени на мозъка, които са необратими. Заболяването се
характеризира с качествено нарушени психични функции и представлява
продължително разстройство на съзнанието, нарушени са мислене, емоции, воля и
възпиятно- представната дейност. Потвърждава се и от тройната СПЕ направения от
предходните експертизи извод ,че в обсъждания период- втората половина на
2014г. Ц. М. не е могла да разбира фактите и събитията в обективната
действителност, не е могла да разбира свойството и значението на извършваните
от нея действия и да ги ръководи ,не е била в състояние да защитава правата си
и да се грижи за интересите си. Посочено е от вещите лица,че в този период от време заболяването е било
актуално и е представлявало продължително разстройство на съзнанието, което
допуска Ц. М. да бъде внушаема и манипулирана.
С оглед установяване на обстоятелството дали към момента
на съставяне на процесното завещание
Ц.
М.
е могла да разбира значението на своите действия
и валидно да изразява волята си,по делото
са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката В. Л. С. заявява че
познава Ц. М. от 2001г., първоначално отношенията им били служебни ,а по-късно
станали приятелски. Сочи, че психичните проблеми на Ц. се появили след
претърпяна от нея операция на главата ,с течение на времето поведението й
станало неадекватно ,казвала, че я палят, изнасилват. Състоянието й се влошило след 2005г.-2006г. ,а след
загубата на майка й Ц. се ”сринала”, предписвали й лекарства, но тя
не ги приемала .През последните години от живота си Ц. не била в състояние да
се грижи за себе си, занемарила личната си хигиена ,в дома й нямало
обзавеждане, създавала проблеми на съседите си ,завеждала срещу тях дела за
психически тормоз. Единственото нещо ,за което се сещала,е да си купува храна
.В продължение на 6-7 години тя била обгрижвана от съпрузите Ф. и К., които й готвели,
почиствали дома й, придружавали я до болници. Свидетелката твърди, че близо
около година Ц. живяла в *** ,при срещите им постоянно говорела ,че някой иска
да я убие, да я отрови. За последен път я видяла през м.август-м.септември
2014г. ,тогава поведението й било изключително неадекватно, отново казвала ,че
я палят, искат да я отровят, плюела на земята.
Свидетелката Ф.А.Н. депозира
показания ,че със съпруга й са полагали грижи за Ц. М. около 9 години, тъй като
тя не била способна да се грижи за себе си и за домакинството си, живеела при
много лоши битови условия, не можела да пазарува ,да плаща сметки. Особено се
влошило състоянието й в периода 2012г.-2014г. ,била неадекватна, изхвърляла
вещи от дома си ,постоянно се местела от жилището си в *** в къщата в ***,
казвала ,че я преследват, горят , разговаряла с хора, които не съществуват.
През последната година от живота й съпрузите не са виждали Ц., тя живеела в
***, но им се обаждала често по телефона и искала да отидат да изгонят хората от жилището й на ***,които
я преследват и облъчват с машина.
Аналогични са и показанията на
разпитания свидетел К. Й. Н.. Твърди се от него, че познава завещателката от
2005г.-2006г. ,отношенията им били приятелски. През първите години същата била
по-здрава и жизнена ,но с течение на времето здравословното й състояние се
влошило, поведението й станало неадекватно- поливала с вода дома си ,а се
оплаквала ,че са я наводнили, изхвърляла вещи от жилищата си в *** и в ***
.Свидетелят твърди ,че със съпругата му са се грижили за Ц., пазарували й
,водели я при лекари, когато
била трудно подвижна , последната му предоставила пълномощно за сключване на
сделки и теглене на парични суми.
По делото са разпитани и свидетелите
на ответника –С. И. И. , С. М. Ч. и Л. Л. П..
Свидетелката С. И. твърди, че познава
завещателката от лятото на 2014г. ,запознали се в ***, където била заедно с
ответника В.И.. Ц. М. споделила ,че преди време изготвила пълномощно на един
човек и сега иска да го оттегли, тъй като
притеснява, че той може да се е разпоредил с имотите й. Впоследствие се
видели още веднъж ,разговаряли ,М. заявила ,че иска да направи завещание в
полза на *** си В.И. ,който много й помагал, а след това я попитала дали желае да бъде свидетел във
връзка със завещанието. В деня на завещанието отишли в кантората на нотариус С.
П., той прочел завещателното разпореждане и попитал Ц. М. дали разбира какво се
извършва , тя отгово-рила утвърдително, казала ,че завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество на В.И.. След оформяне на завещанието отишли да се
почерпят, Ц. се държала нормално .Свидетелката сочи ,че след срещата в ** е
виждала завещателката още 3-4 пъти, за около половин час, тя изглеждала и се
държала нормално, била словоохотлива ,не е казвала ,че я преследват ,горят или
палят.
Свидетелката С. Ч. сочи ,че се е
запознала с Ц. М. в деня на съставяне на завещанието. Нотариусът прочел
съдържанието на завещанието, М. казала ,че е напълно съгласна с текста и се
подписала, заявила ,че иска да завещае цялото си имущество на *** И.. Свидетелката
твърди ,че Ц.М. изглеждала много добре, била впечатлена и от начина ,по който
завеща-телката се изказва. След подписване на завещанието същата ги поканила на
обяд, държала се адекватно. След срещата при нотариуса свидетелката видяла М.
още веднъж, дошла в офиса й, споделила ,че единственият приятел, на когото може
да разчита ,е *** И..
Свидетелят Л. П. депозира показания,
че е познавал Ц. М., посещавал е няколко пъти жилището й заедно с *** И.,
излизали на обяд , ходили до *** ,за да плащат данъка за къщата й .Свидетелят
твърди ,че Ц. била възрастна жена ,която се държала нормално ,била умна и
паметлива, обличала се стилно, не е забелязал да изглежда зле и да не е имала
добра хигиена, жилището й също било нормално ,снабдено с най-необходимото. Не
са се виждали през последните шест-седем месеца преди Ц. да почине.
От
така депозираните свидетелски показания, съдът намира ,че следва да се
кредитират тези на свидетелите на ищците ,които са последователни,
кореспондират помежду си, основават се на непосредствените впечатления на
свидетелите от цялостното състояние на завещателката, а и намират опора както в
приетата меди-цинска документация, така и в заключенията на СПЕ .
Показанията
на втората група свидетели ,че Ц. М. е била стилна, паметлива ,ориентирана, с
разумно поведение, останаха изолирани от събрания доказа-телствен материал и са
в противоречие с установеното от писмените доказателства и заключенията на
експертите по отношение психическото състояние на Ц. М., поради което съдът не
им дава вяра. Срещите на свидетелите на ответника- И. и Ч. със завещателката са
били инцидентни, кратки, същите не са имали впечатления от психичното й здраве,
а показанията им са твърде общи и недостатъчни, за да може да се обоснове въз
основа на тях извод за релевантния факт- била ли е способна М. да завещава.
С
оглед на така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Според чл.43,ал.1,б.”а” от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице,
което по време на съставянето му не е било способно да завещава,а съгласно чл.13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е
поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа
разумно.
Съгласно трайната съдебна практика, критерият за преценка на способността
на едно лице да завещава за след смъртта си е това лице да действа разумно.
Неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение
,но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на
невъзможност да разсъждават нормално ,липсва им здрав разум и не могат да
ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или
кратковременно ,е без значение. Важното е да е съществувало по времето на
извършване на завещанието.
За да бъде унищожаемо завещателното
разпореждане на посоченото от ищците основание-43,ал.1,б.”а” от ЗН ,същите е
следвало да докажат ,че към момента на съставянето на завещанието завещателят
не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си поради заболяване или поради друга
причина.
Съдът намира, че в настоящото производство
се събраха достатъчно доказателства ,въз основа на които може да се направи
категоричен извод ,че към датата на съставяне на завещателното разпореждане
-08.08.2014г. завещателката / която е била на 68 години и не е поставяна под
запрещение/ не е била способна да действа разумно. От заключенията на
допуснатите СПЕ ,чиито изводи се базират на задълбочена цялостна преценка на
медицинската документация ,касаеща здравословното състояние на Ц. М. /а вещите
лица от тройната СПЕ основават заключението си и на непосредствените си
впечатления от поведението на завещателката –вж протокол от съдебно заседание
на 10.05.2017г./, се установи ,че
последната е страдала от органично налудно разстройство ,документирано
през 2010г. ,което е било свързано с установения през 2004г. тумор на
хипофизната жлеза. В резултат на заболяването ,което е имало хроничен ход на
развитие, са били увредени дълбоко базисните психични функции, а това е дало
основание на експертите да заключат ,че към втората половина на 2014г. Ц. М. не
е била способна да разсъждава и да действа критично, не е могла да контролира самостоятелно
поведението си, да се грижи за интересите си и да защитава правата си т.е. да
действа разумно. Установи се и че
заболяването е протичало прогресивно и необратимо, при всяка следваща среща с
психиатричните служби е маркирано влошено състояние на завещателката, която не
е осъзнавала естеството на състоянието и преживяванията си като болестни и не е
желаела да се лекува. Посочено е в заключенията,че не са налице данни в
информационната система на *** след *** М. да е посещавала лекар и да е провеждала препоръчаното и подходящо лечение, а това е
довеждало до бързото актуализиране на налудните й преживявания, които са
оставали трайни и са се обогатявали. Експертите са единодушни, че при
освидетелстваната има данни за тежки нарушения на възприятно- представната
сфера-имала е неприятни усещания, които интерпретира като предизвикани от враждебно настроени хора чрез
различни способи и тъй като за нея тези усещания са били напълно реалистични е
предприемала действия за коригирането им. Най-значими са били промените в
мисленето на завещателката- то е станало паралогично ,с налудности за отношение
,въздействие, унищожение .Емоционално-волевата й сфера също е била болестно
променена ,като в най-малка степен са били засегнати паметовите функции. Всички
описани нарушения са били свързани с необратими мозъчни увреждания ,при което
,дори и при провеждано лечение, не е могло да се постигне оздравяване , нито
временни подобрения.
Освен това, от показанията
на разпитаните по делото свидетели
на ищцовата страна ,които са
контактували с Ц. М. в
един продължителен период от време, имат непосредствени впечатления
от поведението й и дават пълна информация относно състоянието й през последните
години от живота й ,се установи ,че вследствие на заболяването си същата е била
в невъзможност да грижи за себе си и делата си ,не е могла да поддържа личната
си хигиена и тази на дома си ,имала занемарен вид, неадекватно поведение
,налудни идеи, постоянно е твърдяла ,че я преследват, облъчват с машини ,искат
да я убият ,разговаряла е с хора ,които не съществуват. Свидетелите са
забелязали психичните промени у завещателката и сочат ,че с течение на времето
състоянието й се е влошавало, а налудните й прояви се задълбочавали.
Изнесеното от тези свидетели за прогресиращото
влошаване здравословното състояние на завещателката се допълва и от приетата
медицинската документация .В
представените епикризи на *** е отразено ,че на Ц. М. е поставена
окончателна диагноза- други мозъчни разстройства от мозъчна увреда; органично налудно разстройство,
посочена е информация за психичния й статус- ориентираност, интелект, памет ,за
проведените изследвания и за протичане на заболяването, описани са споделените
от нея психотични изживявания -за това, че някой я краде, преследва, иска да й
навреди. Данни за обективното състояние на завещателката се съдържат и в
депозираните от нея жалби от 30.07.2014г. и 01.08.2014г. до *** ,приложени по пр.пр.№7913/2014г. и
пр.пр.№7975/2014г. Същите са написани в период от време ,който е много близък
до момента на съставяне на завещанието ,като изложените в тях факти и твърдения
ясно показват неадекватността на Ц. М.
,налудните й идеи и мисловни нарушения .
Така, с оглед на изготвените
по делото заключения на СПЕ, показанията на свидетелите С. и Н. и коментираните
писмени доказателства ,следва да се приеме, че към момента на съставянето на
завещанието -08.08.2014г. ,предвид психическото си състояние, Ц.М. не е
разбирала значението на действията си и не е могла да ръководи постъпките си,
поради което не е била способна да завещава. Ето защо е налице соченото от
ищците основание за унищожаемост на завещанието.
За да бъдат уважени предявените искове обаче е било
необходимо ищците да докажат и качеството си на наследници на лицето ,чието
завещание се оспорва.
За
установяване легитимацията си на наследници ищците са представили удостоверение
за наследници №14009958/19.06.2015г. на Ц. К. М. ,от което е видно ,че след
смъртта си на ***г. същата не е оставила деца, съпруг , възходящи, братя и
сестри и техни низходящи ,при което съгласно чл.8, ал.4 от ЗН следва да я
наследят роднините й по съребрена линия до шеста степен включително, като по
близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния
по степен. Четирима от ищците –В.Л.Г., Л.Л.И., Е.П.А. и С.И.Я. са първи
братовчеди на завещателката по майчина линия и са от най-близката в случая
четвърта степен на съребрено родство с нея. Всички те са изключили според
правилото на чл.8, ал.4,изр.2 от ЗН от наследяването останалите по-далечни по
степен роднини в т.ч. ищеца Ю.В.А. /син на починалия преди М. –на ***г. неин
първи братовчед В. П.А. –син на лелята
на завещателката по майчина линия Й. Щ.-
починала на ***./.Последният е роднина на починалата М. по съребрена линия от
пета степен ,но не се явява неин наследник, доколкото е изключен от близките по
родство наследници от четвърта степен съобразно посочената разпоредба. Няма
качеството на наследник на Ц. М. и ищцата
Н.Х.А.-съпруга на В. А. ,която не попада в кръга на лицата по чл.8,ал.4
от ЗН.
С оглед гореизложеното,съдът намира,че предявените от
В.Г., Л.И., Е.А. и С.Я. искове подлежат на уважаване ,а претенциите на Н.Х.А. и Ю.В.А. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Претендират се от ищците разноски ,които съобразно
депозирания списък по чл.80 ГПК и представените по делото доказателства
възлизат на 5198,74лв. /за заплатени- адвокатско възнаграждение; държавна
такса, депозит за вещо лице, ДТ за вписване на исковата молба, такси за
издаване на удостоверения и за снабдяване със скица от АГКК/. Доколкото разноските
са направени общо от ищците ,то с оглед изхода на спора и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК в полза на тези ,чиито искове се уважават, следва да се
присъдят припадащите им се разноски в размер на 3465,83лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК и предвид отхвърляне
исковете на Н.А. и Ю.А., последните следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника разноски в размер на 200лв. от претендираните от него такива в общ
размер на 600лв. съгласно списъка по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
По предявените искове от В.Л.Г.,EГН **********, Л.Л.И.,ЕГН**********, Е.П.А., ЕГН **********, и С.И.Я., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: ****-адвокат С.С., против В.С.И.
,ЕГН **********, с адрес: ****, ОБЯВЯВА
ЗА УНИЩОЖАЕМО завещателното разпореждане от 08.08.2014г., обективирано в
нотариално завещание №1, том І,
рег.№3915, н.дело №1/2014г. по описа на нотариус С. П. с рег.№*** и с район на
действие -района на ***РС, на Ц. К. М. /починала на ***г./ ,с което последната
е завещала на ответника В.С.И. цялото си движимо и недвижимо имущество ,поради
това че е направено от лице, което по време на съставянето му не е било
способно да завещава.
ОТХВЪРЛЯ исковете ,предявени от
Н.Х.А.,ЕГН ********** и Ю.В.А.,ЕГН **********,двамата със съдебен
адрес-****-адвокат С.С., против В.С.И. ,ЕГН **********, с адрес:****, за
обявяване унищожаемостта на завещателното разпореждане на Ц. К. М. от
08.08.2014г., обективирано в нотариално завещание №1,том І, рег.№3915,
н.д.№1/2014г. ,като неоснователни.
ОСЪЖДА В.С.И. ,ЕГН **********, с
адрес: **** , да заплати на В.Л.Г.,EГН **********, Л.Л.И.,ЕГН**********, Е.П.А., ЕГН **********, и С.И.Я., ЕГН**********, всички със съдебен адрес: ****-адвокат С.С., сумата от 3465,83лв. -направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Х.А.,ЕГН ********** и
Ю.В.А., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес-****-адвокат С.С., да
заплатят на В.С.И. ,ЕГН **********, с адрес: **** ,сумата от 200лв. –разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: