Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 07.01.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11544 описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявени искове с правно
основание с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ,
предявени от ЕТ „Х.-В.М.", ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, представляван от В.Л.М., ПРОТИВ „А.е.Т." ООД, ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление:***, р-н *****, представлявано от управителите В.Д.Н.
и П.Р.П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
13 771,00 /тринадесет хиляди седемстотин
седемдесет и един/ лева, представляващи неизплатено парично задължение за
заплащане на част от цената на стоката по Договор за продажба на пшеница -
реколта 2016г., за което е издадена данъчна фактура №********** от
18.07.2016г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 1 343,00 /хиляда триста
четиридесет и три/ лева, представляващи обезщетение за забава в плащането на
главното задължение, изчислени от 29.07.2016г. до 1.08.2017г.
В исковата
молбата се твърди, че на 27.01.2016г.
между едноличен търговец „Х.-В.М.", ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от В.Л.М., от една страна като Продавач, и от
друга, „А.е.Т."ООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, р-н *****,
представлявано от управителите В.Д.Н. и П.Р.П., като Купувач, е сключен Договор
за покупко-продажба на пшеница, реколта 2016г.
По силата на този договор, едноличният търговец се
задължи да прехвърли на ответното дружество собствеността върху 300 тона
пшеница, реколта 201бг. +/- 10% при цена от 240,00 лева на тон. Или общият
размер на цената по договора е 72 000,00 лева.
В чл.6.3. от договора е уговорен начинът на плащане на
продажната цена, както следва: 60% от цената след подписване на договора и
издаване на данъчна фактура, а останалите 40% - след доставяне на стоката.
Във връзка с тези договорености между страните е
издадена данъчна фактура №**********/03.02.2016г., двустранно подписана, на
стойност от 43 200,00 лева. Сумата представлява 60% от продажната цена по
договора и същата е заплатена от „А.Е.Т."ООД авансово по банков път в деня
на издаване на дан.фактура, а именно: 03.02.2016г., видно от извлечение от
банковата сметка на едноличния търговец.
Доставката на стоката е извършена в периода -
01.07.2016г. до 28.07.2016г. чрез товарни камиони, осигурени от „А.Е.Т."ООД,
които товарят зърното в базата на ищеца в ****, съгласно уговорената в договора
клауза „франко завода" в чл.4.2. Извозването е осъществено чрез 9 отделни
курса, като за всеки курс са съставени пътни/прехвърлителни разписки с
обозначение на коя дата е натоварена пшеницата, бруто, тара и нето количество
на товара, като са подписани от шофьорите на товарните камиони и от изпращача.
На 18.07.2016г. е съставена и двустранно подписана
данъчна фактура №**********/18.07.2016г. за крайната цена на стоката, уговорена
в договора, а именно: 72 000,00 лева за 300 метрични тона, с единична цена от
240,00 лева на тон. В нея, в качеството на вторичен документ, са отразени обстоятелствата
по договора за търговска продажба, по-конкретно: предмета на договора -
пшеница, реколта 2016г., количество: 300 метрични тона; цена за тон - 240,00
лева, или общо 72 000,00 лева. В данъчната фактура е отразено авансовото
плащане в размер на 43 200,00 лв., поради което крайната стойност е в размер на
28 800,00 лева.
На 28.07.2016г. товарен камион доставя последното
уговорено количество пшеницата, което, видно от пътно/прехвърлителните
разписки, приложени към исковата молба, е 294, 880 МТ. Следователно общият
размер на продажната цена, изчислена на база 240,00 лева на тон възлиза на
сумата от 70 771,00 лева.
Отчитайки количеството доставена пшеница, намалено при
условията на чл.2 от договора с 2% от първоначално уговореното между страните,
претендирана от едноличния търговец продажна цена е в общ размер на (294,880 МТ
х 240,00 лева на тон) 70 771,00 лева.
„А.Е.Т."ООД е извършил две частични плащания,
както следва:
- 43
200,00 лева, платени авансово на 03.02.2016г. и
- 13
800,00 лева, платени на 18.07.2016г. при издаване на данъчна фактура
№**********.
Следователно, след така извършените частични ^
плащания, непогасеното парично задължение на „А.Е.Т."ООД към ищеца възлиза
на сумата от 13 771.00 лева.
Вземането е изискуемо, с оглед разпоредбата на чл.327,
ал.1 от ТЗ, тъй като стоката е предадена надлежно на купувача, предоставени са
му всички необходими документи, изискуеми по закон. Не са последвали никакви
възражения, относно предаването и качеството на пшеницата, предмет на продажбата.
Съгласно уговореното в чл.6.3. от договора, падежът на паричното задължение е
настъпил след доставяне на последното количество пшеница, което видно от
пътни/прехвърлителните разписки, е на 28.07.2016г.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Следователно „А.Е.Т."ООД дължи и сумата от 1 343,00 лева.
представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение,
изчислено по размер на законната лихва върху дължимата сума по дан.фактура
№**********/18.07.2016г, считано от 29.07.2016г., денят следващ деня на
доставката на стоката, съгласно чл.6.3. от договора, до 01.08.2017г. Сумата е
изчислена с помощта на специализиран софтуер - електронен онлайн калкулатор за
изчисление на законна лихва в лева
По делото е
постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В същия се оспорва иска като неоснователен.
Не се оспорва, че на 27.01.2016г. между страните е бил
сключен договор за покупко-продажба на пшеница доставка EXW **** /приложен с
исковата молба/, но се твърди, че ищеца
не е доставил договорените количества стока и ответното дружество не дължи
претендираните суми.
Съгласно посочения договор от 27.01.2016г., ищеца се е
задължил да достави на ответника 300МТ /метрични тона/ пшеница-български
произход, насипно - реколта 2016г. срещу цена 240лв. за метричен тон, платима
по банков път, по посочена от продавача банкова сметка.
***в. /300м.т. х 240лв./м.т./. съгласно чл.6 от
договора е следвало да се заплати по следният начин: до 5 работни дни след
подписване на договора и издаване на данъчна фактура авансово 60% от цената,
равняващи се на 43200лв., а останалите 40%, равняващи се на 28800лв.. след
доставяне цялото количество стока.
В изпълнение на договореното, купувачът „А.е.Т.'' ООД
е заплатил на продавача ЕТ "Х." на 03.02.2016г. сумата 43200лв. по
фактура № 361/03.02.2016г. и на 18.07.2016г. по фактура № 362/18.07.2016r. на
стойност 28 800лв. /частично плащане/ само 13 800лв., или общо платено по
договора 57000лв./петдесет и седем хиляди лева/, които плащания видно от
исковата молба и приложените доказателства не се оспорват от ищеца.
Съгласно чл.4.1 от договора Продавачът се е задължил
да достави стоката, натоварена на камиони на купувача в ****в периода от
30.06.2016г. до 30.07.2016г. - СЛЕД АВИЗИРАНЕ ОТ СТРАНА НА КУПУВАЧА.
Липсват доказателства, а и твърдения, че представител
на ответника е подписвал документи удостоверяващи приемане от ищеца на
процесното количество стока /описано в пътно/ прехвърлителни разписки от
01.07.2016г. - 2бр. и от 03.07 2016г-1 бр./.
Вместо договореното количество 300 МТ пшеница,
продавачът ЕТ "Х.М." реално
е доставил на Купувача само 198,040МТ по следните
курсове извършени с транспорт на купувача, както следва:
1. на
07.07.16 с камион per.No *****- 3L260T;
2. на
07.07.16 с камион per.No *****- 30,420Т;
3. на
09.07.16 с камион per.No *****- 35,560Т;
4. на
10.07.16 с камион per.No *****- 32,300Т;
5. на
11.07.16 с камион per.No *****- 37,120Т;
6. на
28.07.16 с камион per.No ***** - 31.380Т.
или всичко доставени 198,040т.
След 28.07.2016г. продавачът е отказал да натовари
стока на камиони изпратени от купувача, поради което е останало недоставено
количество пшеница - 101,960МТ на стойност 24 470,40лв.
От общо договореното количество 300м.т. на стойност
72000лв., продавачът - ищец е доставил на купувача - ответник само 198,040м.т.,
на стойност 47529,60лв., /след като е получил 57000лв./, като е останал
задължен да достави още 101.960м.т. на стойност 24470,40лв.
Оспорват представените с исковата молба 3 бр.
пътна/прехвърлителна разписка, както следва:
пътна/прехвърлителна разписка от 01.07.2016г. за
28,460т. пшеница, изпратена с камион******, с шофьор М.П.;
пътна/прехвърлителна разписка от 01.07.2016г. за
35,080т. пшеница, изпратена с камион ******, с шофьор А.И.;
пътна/прехвърлителна разписка от 03.07.2036г. за
33,280т. пшеница, изпратена с камион *****, с шофьор М.Б.
Посочените в тях камиони и шофьори не са на ответното
дружество, не са изпращани от него и описаното количество в пътните разписки
пшеница, не е разтоварено /доставено/ от тези камиони и шофьори в база на „А.е.Т."
ООД.
Твърди още, че към настоящия момент пред PC **** е
образувано гр.дело No415/2017r. от „А.е.Т."ООД срещу ЕТ"Х.М.", с
пр. основание чл.79, вр. с чл.86 ЗЗД за осъждане на ET'-Х.-В.М.*, да достави
дължимото количество пшеница и заплати договорената неустойка.
Предвид установените липси на стока, която е платена и
не доставена, и поради участие на посредник по сделката, на 12.06.2017г. „А.е.Т."
ООД подал жалба до РП **** /прилагаме/, за установяване налице ли е
престъпление - кражба на стока. По жалбата е образувана пр. № 307/2017r., по
описа на РП-****, по която се извършват проверки.
След извършени лични проверки, ответното дружество е
установило, че посочените камиони, /в 3 бр.пътни/прехвърлителни разписки/: за
28,460т. пшеница от 01.07.2016г. - камион******, с шофьор М.П.; за 35,080т.
пшеница- камион ***/***, с шофьор А.И. за 33.280т. пшеница- камион *****, с
шофьор М.Б., са били изпратени от транспортна фирма, наети за извозване на
процесната пшеница от друга фирма, а стоката е била разтоварена в склад на
фирма „А.Г." ООД в с.***, което потвърждава, че процесното количество
пшеница не е доставено на „А.е.Т." ООД и същото няма задължения за към ЕТ
"Х.".
С.з. ищеца чрез
процесуалния си представител поддържа исковете и моли за уважаването им, а
ответника поддържа становището си в отговора за неоснователност на исковете.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно сключения между страните неоспорен договор за
покупко-продажба на пшеница от 27.01.2016г. между ЕТ „Х.-В.М.", ЕИК*******,
в качеството му на Продавач, и „А.е.Т." ООД, ЕИК*****, качеството му на
Купувач, ищецът се е задължил да прехвърли на ответното дружество собствеността
върху 300 тона пшеница, реколта 2016г. +/- 10% при цена от 240,00 лева на тон.
В чл.6.3. от договора е уговорен начинът на плащане на
продажната цена, както следва: 60% от цената след подписване на договора и
издаване на данъчна фактура, а останалите 40% - след доставяне на стоката.
Съгласно чл. 4.1 и чл. 4.2 от Договора ПРОДАВАЧЪТ се
задължава да достави СТОКАТА, натоварена на камиони в **** в периода от
30.06.2016г. до 30.07.2016г. след авизиране от страна на КУПУВАЧА. Приемането
на СТОКАТА се извършва в база ****, съгласно обичайната търговска практика.
Съгласно чл. 5 от Договора Рискът от погиването на
СТОКАТА и правото на собственост върху СТОКАТА преминават върху КУПУВАЧА от
момента на предаване на СТОКАТА в база ****. За приемо-предаването на стоката
се изготвя приемо-предавателен протокол.
Съгласно представените по делото доказателства –
пътно-прехвърлителни разписки, ищецът е изпратил следните количества стока на
ответника чрез превозвач /л.21-29 от делото/:
-
28,460т. на
01.07.2016г. с камион peг. № ******
-
35,080т. на 01.07.2016г. с камион peг. № ******
-
33,280т. на
03.07.2016г. с камион peг. № ******;
-
на 07.07.16 с
камион per.No *****- 31260т.
-
на 07.07.16 с
камион peг.No *****- 30,420т.
-
на 09.07.16 с
камион per.No *****- 35,560т.
-
на 10.07.16 с
камион per.No *****- 32,300т.
-
на 11.07.16 с
камион per.No *****- 37,120т.
-
на 28.07.16 с
камион per.No ***** - 31.380т.
Съгласно
представените приемни бележки – л. 67-71 от делото, приетите от „А.е.Т."
ООД количества стока са както следва:
- на
07.07.16 с камион per.No *****- 31220т.
- на
07.07.16 с камион peг.No *****- 30,420т.
- на
09.07.16 с камион per.No *****- 35,540т.
- на
10.07.16 с камион per.No *****- 32,300т.
- на 08.07.16
с камион per.No *****- 37,120т.
Не се
оспорва от ответника, че е получена и стоката, изпратена на 28.07.16 с камион
per.No ***** - 31.380т.
Оспорено
е получаване на стоката по първите три прехвърлителни разписки.
Съгласно
фактура № 362/18.07.2016г., издадена от ищеца и подписана от ответника,
дължимата сума за доставено количество от 300т. при единична цена от 240 лв. на
тон след приспадане на заплатения аванс е в размер на 28800лв. Съгласно съдебно
счетоводната експертиза фактурата е осчетоводена от ответника. На 18.07.2016г.
е заплатена сумата от 13800лв. по посочената фактура и по счетоводни данни
дължимият остатък е в размер на 15 000лв.
Разпитани
са по делото свидетелите К.М.Н., управител на „Ф.Т.“ ООД - превозвач, и М.М.Б., шофьор във „Ф.Т.“ ООД. Чрез техните показания
се установявал, че те са наети от трето за делото лице – „Г.Т.“ да извършат
превоз на три камиона пшеница до база в с*****. Сочат, че по време на
транспорта са им били сменени документите, като камионите са разтоварили в
склад на „А.****“ в с. ***, където разтоварва „Г.Т.“. От приложените по делото
писмени доказателства на л. 200-202 от делото, се установява, че по Договор от
01.08.2016г., сключен между ищеца и третото лице „Г.т.2.“ ЕООД, за
покупко-продажба на пшеница – 100т. на цена от 255лв. на тон, е подписан
приемо-предвателен протокол от 03.08.2016г. съгласно който са предадени
следните количества стока: 28,460т.
на 01.07.2016г. с камион peг. № ******, 35,080т. на 01.07.2016г. с камион peг. № *****, и 33,280т. на 03.07.2016г. с
камион peг. № ****. Количеството предадена стока, датите на доставка и
камионите, с които е доставена на третото лице, напълно съответстват на тези,
претендирани от ищеца от ответника по настоящото дело. Издадена е и фактура № 314/03.08.2016г.
за соченото количество пшеница 96,820 по цена на тон 255лв. или общо сумата от
24689,10лв., от ищеца с получател „Г.т.2.“ ЕООД.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание по чл. 79, ал.1
от ЗЗД във вр.
с чл. 327 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД. Следва
да бъдат доказани следните предпоставки: валиден договор за покупко-продажба на
стоки, изпълнение по него от страна на ищеца и размера на задължението на
ответника, като в тежест на ищеца е установяването на същите. Ответникът носи
доказателствената тежест да докаже плащане или други правопогасяващи възражения,
в случай, че твърди такива.
Не се оспорва сключването на валиден договор за
покупко-продажба на стока – пшеница. Оспорва се реалното предаване на цялото
уговорено количество стока. В този случай в тежест на ищцовата страна е
да докаже, че е изпълнила задължението си за предаване на стоката, съгласно
уговореното в договора.
Договорът между страните
дерогира диспозитивните правила на ЗЗД и ТЗ. Съгласно сключения между страните договор
за покупко-продажба на пшеница от 27.01.2016г. приемането на стоката се
извършва в база ****, съгласно обичайната търговска практика. С приемането,
съответно предаването на стоката, се извършва прехвърлянето на собствеността,
т.е. доставката на стоката - предаването по смисъла на чл. 187 от ЗЗД. За да
бъде удостоверено предаването/приемането се съставя приемо-предавателен
протокол съгласно чл. 5 от Договора. В момента на предаването се прехвърля и
риска от погиване на стоката. /съгласно чл. 186а пр. 2 от ЗЗД и чл. 5 от
Договора/.
Доколкото договорът за
покупко-продажба се счита за изпълнен с предаване на стоката, съгласно чл. 187
от ЗЗД, то за да може да претендира плащане на стоката, ищецът следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е предал стоката, съгласно
клаузите на Договора.
От представените по делото
доказателства не се доказва предаване на пшеница както следва: 28,460т. на
01.07.2016г. с камион peг. № ******, 35,080т. на 01.07.2016г. с камион peг. № ******, 33,280т. на 03.07.2016г. с
камион peг. № ******, от ищеца на ответника. От доказателствата се установява,
че стоката е предадена на превозвач, но същата не е достигнала базата на
ответника в с. ****. От съвкупната преценка на доказателствата се установява,
че по време на транспорта документите за превоз са подменени и стоката е
разтоварена в база на трето за делото лице. Няма документи, които да
установяват предаване на стока на ответника – не са налице приемни бележки за приемане на твърдените количества
стока от „А.е.Т." ООД. Напротив, налице са доказателства, че същите
количества стока, натоварени на посочените дати, на посочените камиони, са
приети надлежно чрез приемо-предавателни протоколи от третото за делото лице - „Г.т.2.“ ЕООД. Доколкото предаването на
стоката е следвало да бъде осъществено в базата на купувача съгласно чл. 4.2 от
Договора и не е налице доказване от ищеца на предаването на купувача в
посочената база в с. ****, то съдът приема, че ищецът не е изпълнил надлежно
задължението си за предаване на 28,460т. пшеница на 01.07.2016г., 35,080т. на 01.07.2016г. и 33,280т. на 03.07.2016г.
Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго.
Доколкото
не е налице предаване на част от уговореното количество стока, нито е налице
втората хипотеза - предаване на документите, които дават право на купувача да
получи стоката, то цената на сочените количества пшеница, се явява недължима.
Без
правно значение в случая е факта на осчетоводяване на фактура №
362/18.07.2016г. от ответника. Съгласно
договора плащането се извършва до 5 работни дни авансово 60%, след подписване
на договора и издаване на оригинална данъчна фактура, а останалите 40% - след
доставката на стоката. Фактурата е издадена за цялото количество стока по
договора след приспадане на заплатения аванс.
Осчетоводяването на
фактурата от ответника се приема от съда /съгласно трайната практика на
съдилищата/ за признание за факт, а именно признание на факта на получаване на
доставката. Това обаче не освобождава ищеца от задължението му да докаже
реалната доставка на стоката. Всяко признание, дори и направеното изрично
признание на факт в производството по делото, съгласно чл. 175 от ГПК се
преценява от съда с оглед всички доказателства по делото. В конкретния случай
не се прави изрично признание на факт, а напротив ответникът оспорва факта на
доставката. На още по-голямо основание в случая „признанието“ чрез
осчетоводяване на фактурата следва да се преценява с оглед останалия
доказателствен материал. От него се установява, че не е налице реална доставка
на стока - 28,460т. на 01.07.2016г., 35,080т.
на 01.07.2016г. и 33,280т. на 03.07.2016г. в полза на ответника,
доколкото стоката е доставена на трето лице. Поради това не се дължи и плащане
на цената на стоката, която не е доставена.
Въз основа на горното съдът намира, че съгласно
договора са доставени 31,220т. + 30,420т. + 35,540т. + 32,300т. + 37,120т. + 31.380т.
или общо 197,98т. /разликата в количествата се дължи на факта, че приетите
количества са по-малко от натоварените такива, а предаването се извършва /с
разтоварването/ в базата на купувача/. Дължимата цена на стоката в този случай
е в размер на 47 515,20лв. От тях са заплатени сумата от 43200лв. като аванс по
фактура № 361/03.02.2016г. и на 18.07.2016г. е налице плащане на сумата от 13 800лв. или
общо платената цена от 57 000лв. е повече от действително дължимата цена
от 47 515,20лв. Поради това искът за заплащане на сумата от 13 771 лева,
представляваща неизплатено парично задължение за заплащане на част от цената на
стоката по Договор за продажба на пшеница - реколта 2016г., ведно със законна лихва, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Като акцесорен на главния, искът за сумата от 1 343
лева, представляващи обезщетение за забава в плащането на главното задължение,
изчислени за периода от 29.07.2016г. до 1.08.2017г., също следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответник се дължат разноските за производството, които са в
размер на 1500 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЕТ
„Х.-В.М.", ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от В.Л.М., ПРОТИВ „А.е.Т."
ООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, р-н *****,
представлявано от управителите В.Д.Н. и П.Р.П., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 13
771,00 /тринадесет хиляди
седемстотин седемдесет и един/ лева, представляващи неизплатено парично
задължение за заплащане на част от цената на стоката по Договор за продажба на
пшеница - реколта 2016г., за което е издадена данъчна фактура №********** от
18.07.2016г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 1 343,00 /хиляда триста четиридесет и три/ лева, представляващи
обезщетение за забава в плащането на главното задължение, изчислени от
29.07.2016г. до 1.08.2017г., на основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 327 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „Х.-В.М.", ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от В.Л.М., ДА ЗАПЛАТИ НА „А.е.Т."
ООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, р-н *****,
представлявано от управителите В.Д.Н. и П.Р.П., сумата
от 1500лв. / хиляда и петстотин лева/,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд. На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: