№ 23252
гр. С., 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110137323 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. Н. Б., ЕГН **********, лично и
в качеството й на законен представител на Н. В. Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: гр. .................., срещу ..........., БУЛСТАТ ................., с адрес: гр. ............ с която са
предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. за осъждане на ........... да
преустанови нарушението, изразяващо се в липса на достъпна архитектурна среда в
..............“, гр. С., и да се въздържа от бъдещи нарушения на същото основание.
В исковата молба, уточнена с писмени молби от 09.01.2025 г. и 04.06.2025 г., се
твърди, че ищецът Н. В. Б. страда от вродено увреждане с водеща диагноза „Спинална
мускулна атр. и сродни синдроми“, което налага придвижването му с помощта на
електрическа инвалидна количка. С пожизнено решение на ТЕЛК са му определени 95,00 %
вид и степен на увреждане /ВСУ/, с чужда помощ. През учебната 2018/2019 г., съобразно
разпоредба на чл. 8, ал. 1 ЗПУО, при навършването на петгодишна възраст на детето, то е
било записано в първа предучилищна група в ..............”, гр. С., където през следващата
учебна година е завършило и втора предучилищна група. През учебната 2020/2021 г. Н. В. Б.
е записан като ученик в първи клас в същото училище и посещава редовно учебни занятия и
до момента на подаване на исковата молба. Въпреки, че е в неравностойно положение и се
придвижва чрез инвалидна количка, детето има отличен успех в училище и чудесна
комуникация със своите съученици и учители, към които е силно привързан, като ..............”
С. е единственото училище в България, което предлага обучение по специалностите
„Помощник – възпитател” и „Социални услуги на деца и семейства в риск”, последната от
които представлява интерес за ищците. Твърди се, че в училището, което детето посещава,
липсва достъпна архитектурна среда – конкретно липсват монтирани асансьор, стълбищен
робот или платформа за хора за увреждания, позволяващи на детето да посещава учебните
часове, провеждащи се на горните етажи на училището, както и да посещава и пазарува в
училищния бюфет, находящ се на втория етаж в училището, което поражда следващо
1
неудобство, затруднение и унижение, защото ищецът, гледайки какви закуски са си купили
другите деца, поръчва на родителя своята храна, без да може самостоятелно да направи
избор. Излага се още, че в училището няма осигурен и необходимият достъп до тоалетните
на всеки етаж за хора с увреждания, като единствената пригодена тоалетна за инвалиди се
намира на първия етаж, което създава допълнителни неудобства, когато детето има нужда да
я посети, а се намира на горните етажи. При тези фактически твърдения, се поддържа, че
ищецът Н. В. Б. е третиран по-неблагоприятно спрямо всички други ученици в процесното
училище, които се придвижват свободно между етажите и имат достъп до всички училищни
кабинети и съоръжения. Твърди се, че в продължение на 6 години, считано от 2018 г.,
неговата майка и законен представител М. Н. Б. многократно е сезирала общинските и
държавни институции в страната, в това число и ответника ..........., с искания да се осигури
достъпна архитектурна и жизнена среда за хора с увреждания в ...., но и до момента на
подаване на исковата молба, такава среда не е била осигурена от ............ Поради това,
ищцата и упълномощено от нея лице ежедневно в продължение на 6 години посещават
училището, за да помагат физически на Н. В. Б., като го пренасят на ръце между
училищните етажи и подпомагат придвижването му от кабинет в кабинет, с цел да осигурят
присъствието му в учебни занятия, които са задължителни съгласно ЗПУО. Излагат се
съображения, че тази дейност не само е трудоемка, но и лишава родителя на детето от
възможност да води пълноценен живот вече шеста година, като го ограничава да не може да
си намери работа по специалността, която е завършил, а също така е унизително за
достойнството, както на родителя, така и на детето. Пренасянето на Н. В. Б. на ръце между
етажите на .... станало вече изключително опасно за живота и здравето на детето след
последната му операция, при която му били поставени метални импланти в целия гръбначен
стълб и същият следвало да седи абсолютно изпънат, като най-малкото изкривяване при
неправилен захват, или изпускане и падане по стълбите, могат да доведат до счупване на
гръбнака и да имат летален край за Н. В. Б.. Излагат се съображения, че съгласно чл. 38, ал.
1, т. 1 ЗИХУ общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват
изграждането на достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата, но вече 6
години ........... бездейства, като липсата на средства и административните затруднения, които
се посочват от институциите в различни писма – отговори, по повод на подадените молби от
майката на ищеца, не могат да бъдат оправдание за това, че години наред в училището все
още няма изградена електрическа платформа, стълбищен робот или асансьор. Поддържа се,
че продължилото 6 години бездействие, изразяващо се в липса на изградена достъпна
архитектурна среда в училището, представляват дискриминационно отношение към детето
по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и към М. Н. Б. по признак
„лично положение“ – като майка и личен асистент на дете с увреждане, поради което се
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ........... да преустанови нарушението,
изразяващо се в липса на достъпна архитектурна среда в ..........., и да се въздържа от бъдещи
нарушения на същото основание. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ..........., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага
съображения, че сградата, в която се помещава ..........., е изградена през 1963 г., като същата
е неподлежаща на исканото от ищеца преустройство, а преустройството на цяла сграда за
индивидуални единични потребности на едно дете е продължителен процес, включващ
множество административни процедури и осигуряване на финансиране. Излага твърдения,
че в случая има изградена рампа за инвалидни колички към входа на училището и първия
етаж, както и изградена тоалетна на същия етаж, предназначена за лица с увреждания и хора
в неравностойно положение, а ищецът се обучава именно на първия етаж на сградата, заедно
с другите деца от класа. Твърди се, че в училището предстои изграждане на асансьор, налице
2
е издадено разрешение на строеж, проведена е обществена поръчка за изграждането на
асансьор, която е на етап сключването на договор с избран кандидат – изпълнител.
Поддържа се, че Наредба № РД-02-20-2 за достъпна среда влиза в сила на 01.01.2026 г., както
и че не са налице други лица в същото положение като Н. В. Б., спрямо които той да е
дискриминиран. Поради това се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено и прието Удостоверение за раждане на Н. В. Б. (л. 12), от
което се установява, че ищецът е роден на 15.04.2013 г., както и че негова майка е ищцата М.
Н. Б..
По делото не се спори, а и се установява по категоричен начин от представената
медицинска документация – Епикриза, издадена на 18.01.2021 г. от .........а“ ЕАД (л. 13-14),
Експертно решение № 90936/15.05.2023 г., издадено от ТЕЛК при Многопрофилна
болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. С. (л. 15),
и Епикриза, издадена на 13.05.2024 г. от болница „Т.“ (л. 16-26), че Н. В. Б. страда от
генетично вродено заболяване с водеща диагноза „Спинална мускулна атр. и сродни
синдроми“, във връзка с което, с експертно решение на ТЕЛК от 15.05.2023 г., са му
определени пожизнено 95 % вид и степен на увреждане /ВСУ/, с чужда помощ. Страните не
спорят, а и се установява несъмнено от целия събран доказателствен материал, че
констатираното физическо увреждане на Н. В. Б. налага придвижването му с помощта на
електрическа инвалидна количка.
От представените по делото и приети като писмени доказателства Удостоверение
рег. № 2349-51/31.05.2021 г. (л. 31-32), Удостоверение рег. № 2601-83/31.05.2022 г. (л. 33-34),
и Удостоверение рег. № 39-39/31.05.2023 г. (л. 35-36), се установява, че ищецът Н. В. Б. е
бил записан и е завършил с отличен успех I, II и III клас от началния етап на основното
образование в ..............“, гр. С.. По делото липсва спор, поради което и с проекта на доклад,
обективиран в определение № 22446/21.05.2025 г. и обявен за окончателен без възражения
на страните в открито съдебно заседание на 24.09.2025 г., съдът е отделил, на основание чл.
153 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че и понастоящем
Н. В. Б. е ученик в ..............“, гр. С..
По делото е представено и прието Писмо изх. № 5655/27.06.2023 г. (л. 41-42), с което
в отговор на жалба вх. № 5655/2023 г. омбудсманът на Република България – проф. д-р ......
посочва, че е разпоредил извършване на проверка в ..............“, гр. С., при която е била
констатирана липса на достъпна вътрешна среда в училището, поради липса на бюджет
за изграждане на такава.
По делото е представено и прието Писмо изх. № ......... (л. 43-44), с което в отговор на
писмо от 10.07.2023 г. на ......., съдържащо искане за осигуряване на съдействие за
осигуряване на достъпна среда за деца с увреждания в ..............“, гр. С., МС – Държавна
агенция за закрила на детето апелира към директора на Дирекция „Приобщаващо
образование“, директора на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото
образование и директора на ..............“, гр. С., да бъдат предприети действия за осигуряване
на достъпна среда в посоченото училище, чрез финансиране и закупуване на
специализирани съоръжения за придвижване на дете с инвалидна количка.
С Писмо изх. № РКП23-ГР94-730 (1)/13.10.2023 г. (л. 48) временно изпълняващият
3
длъжността кмет на район „...........................“ е уведомил заместник-кмета на ........... относно
обстоятелството, че в ..............“, гр. С., се обучава дете в неравностойно положение, което
поради заболяването си се придвижва с инвалидна количка; на входа на посоченото училище
има изградена рампа за придвижване до първия етаж, но няма изградена електрическа
стълбищна платформа за хора с увреждания; депозирани са множество жалби до
различни институции от родителя на детето с искане за осигуряване на достъпна среда, но
необходимата сума за изграждане на такава е непосилна за осигуряване от училищния
бюджет. В писмото се съдържа искане за отпускане на средства в размер на 59 760,00 лева за
изграждане на стълбищна платформа за хора с увреждания, като се изтъква, че ..............“, гр.
С., е единственото училище в Република България, което предлага обучение по
специалностите „Помощник-възпитател“ и „ Социални услуги на деца и семейства в риск“.
По делото е представено и прието Писмо изх. № РКП23-ВК08-1349/05.12.2023 г. (л.
68 и сл.), с което кметът на район „...........................“ предоставя на кмета на ........... списъци
на обекти и дейности за включване в инвестиционната програма на ........... за 2024 г. Видно
от приложените към писмото списъци е, че сред тях фигурира посочване на ..............“, гр. С.,
и необходимостта в него да бъде проектирана външна асансьорна уредба с външна
конструкция за осигуряване на нормален достъп на дете в неравностойно положение до
кабинетите (списък на л. 71 от делото).
С Писмо изх. № СОА24-ВК66-106/05.01.2024 г. (л. 81 и сл.) ........... е предоставила
информация на зам.-кмета на СО за наличието, респ. липсата на достъпна архитектурна
среда в сградите на детски градини и училища на територията на СО. Видно от приложената
на л. 85 от делото справка е, че ........... сочи като училище, в което има изградена външна
достъпна архитектурна среда ..............“, гр. С..
По делото е представено и прието Писмо изх. № ..... г. (л. 52 и л. 101-102), с което
........... препраща на кмета на район „...........................“, зам.-кмета на СО, Направление
„Социална дейност и интеграция на хора с увреждания“, зам.-кмета на СО, Направление
„Култура, образование, спорт и младежки дейности“ и Контактен център на СО, постъпил
сигнал от ....... за необходимост от осигуряване на достъпна среда за дете, посещаващо
..............“, гр. С.. На л. 99 от делото е приложен документ, в който е обективирано
съдържанието на подадения сигнал.
По делото е представено и прието Писмо изх. № РКП24-КЦ01-205-(1)/14.03.2024 г.
(л. 105), с което кметът на район „...........................“ е отправил искане до главния архитект на
гр. С. за издаване на виза за проучване и проектиране на външен асансьор за инвалиди – 4
спирки към ..............“, гр. С., на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, съгласно приложено към
писмото мотивирано предложение.
На 14.03.2024 г. е издадена Виза за проектиране на обект: Пристрояване с функция
за асансьор с четири спирки за осигуряване на достъпна среда към съществуващо
застрояване – 3 етажна сграда за училище и реконструкцията му (л. 112).
По делото е представен и приет Доклад изх. № 389/20.06.2024 г. (л. 118-119) на
директора на ..............“, гр. С., в който се посочва, че Н. В. Б. е ученик в посоченото училище
в дневна форма на обучение, като основано учебните му занятия се провеждат на първия
етаж на училището, с изключение на часовете по информационни технологии, които се
провеждат на втория етаж; само на първия етаж на училището има санитарен възел
за инвалиди; през 2023 г. е отправено искане към директора за изграждане на достъпна
архитектурна среда до третия етаж на училището, по повод на което е извършено проучване,
оглед на обекта от специалисти и са предложени разрешения; с писмо от 08.04.2024 г.
заместник-председателят на СОС е уведомил училището, че са осигурени средства за
4
изграждане на достъпна архитектурна среда за ученици с увреждания; предстои обявяване
на обществена поръчка за избор на фирма, която да изпълни изграждането на асансьор. В
писмото се посочва още, че през новата учебна година е възможно класът на Н. В. Б. да
се обучава само на първия етаж, но това би лишило всички деца от богатата
материална база в кабинетите по биология, математика, история, география,
изобразително изкуство, музика.
По делото е представено и прието Разрешение за строеж № 153/18.09.2024 г. (л. 132-
133) за следния строеж: Пристрояване с функция за асансьор с четири спирки за осигуряване
на достъпна среда към съществуващо застрояване – 3 етажна сграда за училище и
реконструкцията му.
По делото е представен и приет Договор от 26.03.2025 г. (л. 169), сключен между СО
– район „...........................“ – в качеството на възложител, и ДЗЗД ........ – в качеството на
изпълнител, в изпълнение на влязло в сила Решение за класиране от 21.02.2025 г. по
процедура, открита с решение по чл. 22, ал. 1 ЗОП от 08.11.2024 г., по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши дейности по изграждане,
доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорна уредбавъв връзка с
осигуряване на достъпна среда в училища на територията на СО, район „...........................“,
по обособена позиция № 2 – „Пристрояване с функция за асансьор с четири спирки за
осигуряване на достъпна среда към съществуващо високо застрояване – 3 етажна сграда за
училище ..............“ и реконструкцията му...“.
По делото е представен и приет Доклад изх. № ..... г. (л. 171) на директора на
..............“, гр. С., в който се посочва, че предстои изграждане на асансьор в сградата на .... и
се моли строителните дейности да започнат след 01.07.2025 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2025 г., процесуалният
представител на ........... посочва, че крайният срок за монтаж на асансьорната уредба в
процесното училище е 28.10.2025 г. Съдът цени така направеното изявление като
признание на неизгоден за ответната страна факт, а именно, че към датата на откритото
съдебно заседание, когато е приключено и съдебното дирене по настоящото дело, в
..............“, гр. С., липсва изградена асансьорна уредба, осигуряваща свободно и
самостоятелно придвижване на лица с увреждания между етажите на училището.
Страните не спорят, а и се установява от приетите Трудов договор № РОК22-ЛП01-
20-1/17.02.2022 г. (л. 27-28) и Трудов договор № РОК23-ЛП01-228-1/30.05.2023 г. (л. 29-30),
че М. Н. Б. изпълнява длъжността „Личен асистент“ на Н. В. Б.. Видно от приетите дипломи
за висше образование (л. 39-40) е, че М. Н. Б. е придобила образователно-квалификационна
степен „Магистър“ по специалност „Туризъм“ и образователно-квалификационна степен
„Бакалавър“ по специалност „Стопанско управление“.
По делото е представено Решение № .. г. по адм. дело № 5413/2024 г. на АССГ (л.
138-141), влязло в сила на 17.12.2024 г., с което ........... е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, да заплати на Н. В. Б. и М. Н. Б. общо сумата от 6 000,00 лева (по 3 000,00 лева на
всеки) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от липса на архитектурна
среда в ..............“, гр. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2024 г. до
окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над уважените размери до
пълния предявен размер от 59 760,00 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
......... От разпита на свидетеля ....... се установява, че той е лице от близкото семейно
обкръжение на М. Б. и нейния син Н. Б.. С оглед на това, на свидетеля са известни
проблемите, които семейството има в училището, в което Н. учи, и които са свързани с
5
достъпа на детето до горните етажи на сградата – 2, 3 и 4. Свидетелят сочи, че му е известно,
че класът на Н. учи предимно на първия етаж на училището, но има предмети, които се
провеждат на горните етажи и които Н. не може да посещава и да се учи по тях, тъй като е в
инвалидна количка и не осигурена възможност самостоятелно да се придвижва с нея между
етажите на училището. На свидетеля е известно още, че общината е изразила становище за
невъзможност за изграждане на рампа за предвижване на детето по стълбите. Наред с това,
свидетелят изтъква, че липсва осигурен достъп за кола до вратата на училището, което
налага майката на детето ежедневно да го пренася до училището. Към входа на училището
има изградена рампа още откакто Н. е бил първи клас. Тя осигурява достъп до първия етаж
на училището. Наскоро бил отстранен проблем с улука над рампата, от който ежедневно
тече вода по главата на детето. Описва, че автомобилът, с който детето бива заведено на
училище, обичайно спира в близост до бордюр извън двора на училището, който е с
височина от около 30 см., след което инвалидната количка следва да бъде извадена и детето
физически да бъде пренесено от родител до количката. За детето не съществува
самостоятелна възможност да се придвижи от това място до съществуващата на място
рампа, тъй като бордюрът е разбит. От страна на директора на училището бил поет
ангажимент да се остави отворена входната врата, водеща към двора на училището, с оглед
преминаване през същата на автомобил, който да оставя детето до рампата, но по незнайни
причини директорът държал заключена тази врата, поради което не съществувало
възможност автомобил да бъде спрян непосредствено до същата. Описаното било
приложимо при неблагоприятни метрологични условия, предимно есента и зимата, когато е
сухо не съществува пречка за предвижването от бордюра до рампата. Когато класът на Н.
има предмети, на които той не може да присъства, майка му седи с него. Тя целодневно е в
района на училището и при необходимост съдейства на детето. До миналата година детето
посещавало предметите, които са на горните етажи на училището, но от тази учебна година
не ги посещава, тъй като с пренасянето му между етажите се бил заел именно свидетелят
Владков, но към момента същият имал физически затруднения и не могъл повече да го носи.
Последната информация от училището, която е известно на свидетеля, е, че до началото на
учебна година 2025 година е следвало да бъде изграден асансьор, но и към момента на
разпита му пред съда няма действащ асансьор в училището.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с предявени при условията на активно субективно съединяване
искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 5 ЗЗДиср., за осъждане на
........... да преустанови нарушението, изразяващо се в липса на достъпна архитектурна среда
в ..............“, гр. С., и да се въздържа от бъдещи нарушения на същото основание.
Законът за защита от дискриминацията забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1.
Установената в чл. 2 ЗЗДискр. цел – да се осигури на всяко лице правото на равенство
пред закона и равенство в третирането, се осигурява чрез предвидената в чл. 4, ал. 1 забрана
за всяка „пряка“ или „непряка“ дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. „Пряка“ дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон, отколкото
се третира, било е третирано или би било третирано друго лице, при сравними сходни
6
обстоятелства. „Неблагоприятно третиране“ според легалната дефиниция на това понятие,
съдържащо се в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., е всеки акт, действие или бездействие, които
водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.
4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, а според § 1, т. 8 ДР
на ЗЗДискр. изразът "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на
действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от
тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се
предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. „Непряка“
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на
лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. И в двата случая, за да се
обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от горепосочените признаци, трябва
да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на
дискриминация, е третирано, и начина на третиране на други лица, които са в същото или
сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства.
От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ
недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от
ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на
тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. На санкциониране подлежи
всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. При извършването на
преценка за съществуването на по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., съдът следва да прецени дали е налице съществено
различие, в сравнение с начина, по който се третира едно лице, в сравнение с останалите
лица, при сравними сходни обстоятелства.
За привеждане съобразно нуждите на лицата с увреждания на сградите, обектите за
обществено ползване и инфраструктурните елементи, водещи до достъп до тях, са уредени
изрични правила, спазването на които осигурява свободното придвижване и преодоляването
на ограниченията за ползването им и от лица със специални потребности. В чл. 5 от
ЗЗДискр. изрично е предвидено, че неспазването на тези правила, в това число
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места, се счита за дискриминация. Изискването чл. 5
ЗЗДискр. е императивно и абсолютно и засяга всички правни субекти, които осъществяват
контрол върху публичното място, независимо дали тези субекти са публични или частни.
Съгласно чл. 9 ЗЗДискр., в производството за защита от дискриминация, след като
страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да
се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже,
че принципът на равно третиране не е нарушен. С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е
създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за
защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на
доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е
възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може
основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай
7
законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че
правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е било нарушено. Не е
необходимо ищецът да доказва пълно и изцяло, че е налице спрямо него дискриминация,
нито умисъл у дискриминатора или съзнателност, респ. целенасоченост на
дискриминиращите действия, а само да докаже факти, които на пръв поглед и пръв прочит
дават основание за съмнение или подозрение за вероятно, макар и не сигурно, извършена
дискриминация по посочените защитни признаци. Неизпълнението от страна на ищеца на
възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване
на отхвърлителен резултат по предявения иск – в този смисъл последователната практика на
ВКС, обективирана в Решение № 1002/07.01.2010 г. по гр. д. № 3800/2008 г. по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 115/02.08.2012 г. по гр. д. № 626/2012 г. по описа на ВКС, ГК,
ІV г. о., Решение № 62/19.06.2014 г. по гр. д. № 3920/2013 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.,
Решение № 183/08.06.2013 г. по гр. д. № 7381/2014 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение
№ 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., и др.
Заключението за наличие на дискриминационно отношение може да се направи
тогава, когато са налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия
състав на приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по
отношение на субектите. Това означава, че предмет на доказване са следните обстоятелства:
налице ли е разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е
признакът, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и
защитения признак. Конкретно, за да е налице проява на пряка дискриминация, е
необходимо да бъде установен защитен признак за лицето и причинна връзка между
спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този
признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. Забраната
на пряка дискриминация означава, че лицата в сходно положение следва да се третират по
сходен начин и да имат аналогични възможности. Релевантността на признака се установява
по пътя на теста – щеше ли да пострада лицето, ако беше /не беше/ с този признак? При
непряка дискриминация, първото, подлежащо на оценка изискване, е наличието на наглед
неутрално правило, критерий или практика, т. е. да е налице някакво изискване, което се
прилага към всички. Съгласно второто, подлежащо на оценка изискване, наглед неутралното
правило, критерий или практика трябва да поставя групата, ползваща се със защита, в
особено неблагоприятно положение. Именно тук е разликата между непряката и пряката
дискриминация – при непряката дискриминация фокусът се премества от различното
третиране върху различните последици. При непряката дискриминация трябва да се
докаже, че в резултат на определено решение дадена група е поставена в
неблагоприятно положение, като се направи съпоставка с група за сравнение. За да
докаже ищецът наличие на непряка дискриминация, той трябва да приведе доказателства, че
лица, които имат обща характеристика, предмет на защита, търпят като група
разграничаващи последици или въздействие сравнение с лицата, които не притежават тази
характеристика.
В конкретно разглеждания случай, ищецът Н. В. Б. твърди, че по отношение на него е
извършена пряка дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., вр.
чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., позовавайки се на допуснато от ответната община нарушение,
изразяващо се в неспазване на законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда,
предвидени в Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, Закона за интеграция на хората с
увреждания /ЗИХУ/ и Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията
за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията
8
Ищцата М. Н. Б. твърди, че по отношение на нея е извършена непряка
дискриминация по признак „лично положение“ – с оглед на качеството й на родител и личен
асистент на дете с увреждане – Н. В. Б., позовавайки се на допуснато от ответната община
нарушение, изразяващо се в неспазване на законовите изисквания за осигуряване на
достъпна среда, предвидени в ЗХУ, ЗИХУ и Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, в резултат на
което тя, съвместно с Н. В. Б., е поставена в особено неблагоприятно положение.
Между страните по делото липсва спор относно обстоятелствата, че ищецът Н. В. Б. е
ученик в ..............“, гр. С., че същият страда от генетично вродено заболяване с водеща
диагноза „Спинална мускулна атр. и сродни синдроми“, във връзка с което, с експертно
решение от 15.05.2023 г., са му били определени пожизнено 95 % вид и степен на увреждане
/ВСУ/, с чужда помощ, както и че така констатираното физическо увреждане налага
придвижването му с помощта на електрическа инвалидна количка. Тези обстоятелства се
установяват по категоричен начин и от целия приобщен по делото доказателствен материал.
При това положение, съдът намира за доказано по делото, че първият ищец е лице с
увреждане по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 ЗИХУ, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Въз основа на представените по делото Удостоверение за раждане и трудови договори
от 17.02.2022 г. и 30.05.2023 г., съдът установи, че ищцата М. Н. Б. е майка на Н. В. Б., която
по трудов договор, сключен със ..........., изпълнява длъжността негов личен асистент.
С цел осигуряване на възможност за по-пълноценен живот на хората с увреждания в
чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон на
26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г., е въведено изискването за достъпност на
архитектурната среда за тях.
В националното ни законодателство дефиниция на понятието "достъпна среда" е
дадена в т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания /отм./, съгласно която
"достъпна среда" е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която
всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и
самостоятелно. Идентична дефиниция на това понятие се съдържа и е т. 2 от ДР на
действащата понастоящем Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на
изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), хората с увреждания
имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична
мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и
комуникационни системи и технологии, до всички останали удобства и услуги за
обществено обслужване в урбанизираните територии, както и до морските плажове по чл.
7а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Според чл. 53, ал. 2, т. 2 ЗХУ
достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради
пред достъпността, които се отнасят към сгради и съоръжения за обществено обслужване в
областите на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта,
вероизповеданията, административното обслужване, търговията, общественото хранене и
услугите, спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области за обществено
обслужване, включително достъп до помещенията и пространствата за общо ползване и до
достъпните работни места в производствени сгради с технология на производство, която
позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания.
9
Според чл. 63 ЗХУ местните органи осигуряват в рамките на предоставената им
компетентност: 1. изграждането и поддържането на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на достъпната среда в сградите и съоръженията по чл. 53, ал. 2,
т. 1 и 2 – общинска собственост, и ежегодно разработват програми, одобрени от съответните
общински съвети, с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за
изпълнение; 2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на
съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически
пригодени за използване от хора с увреждания транспортни средства; 3. достъп на хората с
увреждания, придружени от кучета – водачи на слепи, или от кучета – асистенти на хора с
увреждания, до местата за обществено ползване; 4. специални транспортни услуги за хората
с увреждания; 5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на
социални контакти на хората с увреждания; 6. условия за подпомагане на извънучилищни
детски и младежки дейности.
Както се изясни, в нормата на чл. 4 ЗЗДискр. е установена забрана на всяка пряка или
непряка дискриминация, основана на признак "увреждане", като разпоредбата на чл. 5
ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Неосигуряването
на достъпна среда е въведено от закона като отделна, самостоятелна форма на
дискриминация, при която не се изисква съпоставяне с други лица в сходно положение – не
е необходимо да се установява, че при предоставяне на съответна обществена услуга
конкретно лице с увреждания е било третирано по-неблагоприятно от друго лице, което не
притежава защитен признак „увреждане“. Това е така, защото липсата на достъпна среда,
лишавайки хората с увреждания от възможността да участват самостоятелно и пълноценно в
обществения живот, сама по себе си представлява неравноправно третиране и не е
необходимо това да се установява с конкретни житейски примери.
Въпреки, че в нормативната ни уредба липсва дефиниция на понятието "публично
място" по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., практиката е приела, че това понятие следва да се
тълкува, изхождайки от целта на ЗЗДискр. и ЗИХУ (отм.), в т. ч. и в съответствие с чл. 9 от
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Тази цел е създаване на
възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във
всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и услуги, отворени или
предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони.
Няма спор, че процесното училище ..............“, гр. С., представлява обект за
обществено обслужване в областта на образованието. С оглед на това и предвид
горецитираната правна регламентация този обект несъмнено следва да бъде пригоден с
нужните условия, за да отговаря на изискванията за осигуряване на достъпна архитектурна
среда съгласно ЗХУ, ЗИХУ и приложимите подзаконови нормативни актове.
По делото няма спор между страните, а това е установено и от приетите писмени
доказателства – в т. ч. Писмо изх. № 5655/27.06.2023 г. (л. 41-42), Писмо изх. № ......... (л. 43-
44), Писмо изх. № РКП23-ГР94-730 (1)/13.10.2023 г. (л. 48), Писмо изх. № РКП23-ВК08-
1349/05.12.2023 г. (л. 68 и сл.), Писмо изх. № ..... г. (л. 52 и л. 101-102), Писмо изх. № РКП24-
КЦ01-205-(1)/14.03.2024 г. (л. 105), Виза за проектиране (л. 112), Доклад изх. №
389/20.06.2024 г. (л. 118-119), Разрешение за строеж № 153/18.09.2024 г. (л. 132-133), Договор
от 26.03.2025 г. (л. 169), Доклад изх. № ..... г. (л. 171), от гласните доказателствени средства,
събрани чрез разпита на свидетеля ........, а и от изявлението на процесуалния представител
на ответната община в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2025 г., което съдът
цени по реда на чл. 175 ГПК като признание на неизгоден факт – а именно, че крайният срок
за монтаж на асансьорната уредба в процесното училище е 28.10.2025 г., че към датата, на
10
която съдът е приключил съдебното дирене по настоящото дело, в ..............“, гр. С., липсва
изградена вътрешна асансьорна уредба, осигуряваща свободно и самостоятелно
придвижване на лица с увреждания между етажите на училището. В тази насока съдът
съобрази и СПН на постановения между страните и влязъл в сила акт на административния
съд – Решение № .. г. по адм. дело № 5413/2024 г. на АССГ, с който по обвързващ за страните
начин е установен фактът на допуснато от ответната община нарушение, изразяващо се в
липса на изградена архитектурна среда в ..............“, гр. С.. След приключване на съдебното
дирене по делото пред АССГ и до приключване на диренето пред настоящия граждански съд
ответната страна не доказа преустановяване на това нарушение, чрез осигуряване на
достъпност на архитектурната среда в процесното училище, поради което съдът намира за
установен и в гражданския процес фактът на допуснато нарушение на ..........., изразяващо се
в гореописаното поведение. Липсата на съоръжение за общо ползване в обект за обществено
обслужване – общинско училище, което да осигурява възможност да свободно и
самостоятелно придвижване на лица с увреждания, в това число и на такива с двигателни
увреждания, до обектите на втория и третия му етаж, в които се провеждат учебни занятия и
се помещават заведения за обществено хранене, представлява поддържане на недостъпна
среда спрямо посочените лица и обосновава извод за нарушение на изискванията на чл. 53
ЗХУ. Освен в ЗХУ, изискване за осигуряване на достъпна среда се съдържа и в чл. 5 от
ЗЗДискр, както и в чл. 9 от Конвенцията за хората с увреждания, ратифицирана от Република
България. Това изискване е абсолютно като установяването на недостъпна среда винаги
осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Съдът приема, че за
........... като орган на местно самоуправление съществува задължение за осигуряване на
достъпна среда съгласно чл. 6а, ал. 4, т. 8 от Закона за закрила на детето, чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗИХУ ( отм.), аналогично – в чл. 63 от сега действащия ЗХУ, чл. 3 и чл. 8, ал. 2 от Закона за
предучилищното и училищното образование (ЗПУО), съответно задължение да предприема
необходимото в общинските училища за реализиране правото на достъп на детето до
образование, регламентирано в чл. 28 от Конвенцията за правата на детето, в сила за
Република България от 03.07.1991 г. Ето защо и предвид категорично установените факти, а
именно че към деня на приключване на устните състезания по делото ответната община не е
създала на лицата с двигателни увреждания достъпна архитектурна среда в ..............“, гр. С.,
която да им осигурява безпрепятствено придвижване и достъп до всички обекти в него, в
които се предоставят услуги от обществено значение, следва да се приеме, че общината е
допуснала неравно третиране по отношение на тези лица и е налице дискриминация по
смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., което обосновава извод за основателност на предявения от Н. В.
Б. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 5 ЗЗДиср.
Съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на ответната община, наведени
в срока по чл. 131 ГПК, свързани с липса на финансови средства за изграждане на достъпна
архитектурна среда в процесното училище, предвид императивно вмененото задължение за
осигуряване на такава. Твърдението на ответника, че в училището няма други лица с
увреждания, извън Н. В. Б., чиито достъп да е затруднен и спрямо които да е извършена
дискриминация, също е неотносим с оглед на изричното законово изискване за осигуряване
на достъпна среда, като непосещаването на процесния обект за обществено обслужване от
такива лица е пряко свързана именно с липсата на достъпна среда за хора с увреждания. При
аналогични съображения съдът намира за ирелевантни и съображенията на ответната страна
за липса на неравноправно третиране в разглеждания казус, поради обстоятелството, че
ищецът се обучава на първия етаж на сградата, до който е осигурен достъп чрез рампа, вкл.
на който етаж е изграден санитарен възел за лица с увреждания. Наред с изложеното,
последните се явяват опровергани от събрания доказателствен материал и в частност от
показанията на свидетеля ....... и доклад изх. № 389/20.06.2024 г. на директора на ..............“,
11
гр. С., в който се посочва, че Н. В. Б. е ученик в посоченото училище в дневна форма на
обучение, като основано учебните му занятия се провеждат на първия етаж на училището, с
изключение на часовете по информационни технологии, които се провеждат на втория етаж;
както и че през новата учебна година е възможно класът на Н. В. Б. да се обучава само на
първия етаж, но това би лишило всички деца от богатата материална база в кабинетите по
биология, математика, история, география, изобразително изкуство, музика.
За неоснователни следва да бъдат счетени и доводите на ответната община за
отпаднал правен интерес от водене на делото, предвид ангажирания от нея доказателствен
материал за възложена обществена поръчка и сключен договор за изграждане, доставка,
монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорна уредба във връзка с осигуряване на
достъпна среда в училища на територията на СО, район „...........................“, доколкото към
датата на приключване на устните състезания по делото не се ангажират доказателства за
успешно завършена процедура по изграждане и монтаж на посоченото съоръжение –
признание за което прави и процесуалният представител на общината в проведеното на
24.09.2025 г. открито съдебно заседание.
Съдът намира за основателна исковата претенция и на втората ищца – М. Н. Б.. Както
се изясни, при непряка дискриминация, първото, подлежащо на оценка изискване, е
наличието на наглед неутрално правило, критерий или практика, т. е. да е налице някакво
изискване, което се прилага към всички. В случая, съдът приема, че такова наглед неутрално
правило, критерий или практика, са конкретните общи условия в процесното училище.
Второто, подлежащо на оценка изискване, е наглед неутралното правило, критерий или
практика да поставя групата, ползваща се със защита, в особено неблагоприятно положение.
Това изискване съдът намира също за установено по делото, тъй като в резултат на така
създадените и поддържани от общината условия в процесното училище – конкретно липсата
на изградена в него архитектурна среда, която да осигурява на всички обучаващи се в него
лица безпрепятствено придвижване и достъп до всички обекти в него, родителите на лица,
които страдат от двигателни увреждания, са поставени в по-неблагоприятно положение
спрямо всички останали родители на ученици в това училище, които не са носители на
признак „увреждане“. Следователно родителите на деца – носители на посочения признак
търпят като група разграничаващи последици или въздействие сравнение с родителите на
лицата, които не притежават тази характеристика. Ето защо, искът на втората ищца също е
основателен и следва да се уважи.
При установения по делото факт на дискриминационно третиране и искането на
ищците ответникът да бъде осъден да се въздържа в бъдеще от такива актове, предявените
искове по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. са основателни.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищците. В случая, ищците
претендират присъждане единствено на адвокатски хонорар в полза на процесуалния им
представител адвокат К. Л. С., САК, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. По искането за присъждане
на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното. В практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и
др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
пред съответната съдебна инстанция е необходимо и достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
12
дължими на страните. Съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна
сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото
постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да получи
възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на
възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част
от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от насрещната страна по правилата на
чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС,
обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски
услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС
съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и
фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител
действия. В разглеждания случай, при съобразяване вида на предявените искове, средната
фактическа и правна сложност на делото и вида и броя на извършените от адвоката
процесуални действия и броя на проведените с негово лично участие заседания (1), съдът
намира, че в полза на процесуалния представител на ищците следва да се присъди
възнаграждение от 600,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., БУЛСТАТ ................., представлявана от кмета .............., с адрес:
гр. С., ул. „.........., на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация, по
искове на Н. В. Б., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния представител М. Н.
Б., ЕГН **********, и М. Н. Б., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.
.................., ДА ПРЕУСТАНОВИ дискриминационното третиране спрямо Н. В. Б., ЕГН
**********, и М. Н. Б., ЕГН **********, изразяващо се в липса на достъпна архитектурна
среда в ..............“, гр. С., и ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА за бъдеще от посоченото дискриминационно
третиране спрямо Н. В. Б., ЕГН **********, и М. Н. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ..........., БУЛСТАТ ................., представлявана от кмета .............., с адрес:
гр. С., ул. „.........., да заплати на адвокат К. Л. С., САК, с личен № ..... на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 600,00 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на Н. В. Б., ЕГН **********, и М. Н. Б., ЕГН
**********, в производството по гр. д. № 37323/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
14