Присъда по дело №1950/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 34
Дата: 19 март 2025 г. (в сила от 19 март 2025 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20244520201950
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 14 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 34
гр. Русе, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Й.
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Наказателно дело частен
характер № 20244520201950 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. В. В. – роден на ***** г., българин,
български гражданин, живущ в ***, женен, с висше образование, работи, ЕГН:
**********, неосъждан, за НЕВИНЕН в това, че на 26.02.2024г., в град
Шумен, пред Районен съд – Шумен, в производство по НОХД № 1995/2023г.
по описа на Районен съд – Шумен, в качеството си на вещо лице, е разгласил
устно твърдения за частния тъжител Н. А. Н., а именно „Пуска много жалби
срещу бивши работодатели“, „Пуска много жалби срещу вещи лица“, „Водач
на МПС беше набит през предното си стъкло, защото го засякъл на
светофара“, които се основават на неправомерно придобита информация от
архива на Министерството на вътрешните работи, поради което и на
основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му с тъжбата
обвинение за извършено престъпление по чл. 148а НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия С. В. В. – роден на ***** г., българин,
български гражданин, живущ в ***, женен, с висше образование, работи, ЕГН:
**********, неосъждан, за НЕВИНЕН в това, че на 26.02.2024г., в град
Шумен, пред Районен съд – Шумен, в производство по НОХД № 1995/2023г.
по описа на Районен съд – Шумен, с израза „Водач на МПС беше набит през
предното си стъкло, защото го засякъл на светофара“ публично приписал на
частния тъжител извършването на престъпление по чл. 325 НК – хулиганство,
поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото
му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр.
ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

1
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 1950/2024г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.

Производството е образувано въз основа на тъжба, депозирана от Н. А.
Н., с която е повдигнал обвинениe и е предал на съд подсъдимия С. В. В., за
престъпление с правна квалификация по чл. 148а НК и фактически рамки на
обвинението, че на 26.02.2024г., в град Шумен, пред Районен съд – Шумен, в
производство по НОХД № 1995/2023г. по описа на Районен съд – Шумен, в
качеството си на вещо лице, е разгласил устно твърдения за частния тъжител
Н. А. Н., а именно „Пуска много жалби срещу бивши работодатели“, „Пуска
много жалби срещу вещи лица“, „Водач на МПС беше набит през предното си
стъкло, защото го засякъл на светофара“, които се основават на неправомерно
придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи и
за престъпление с правна квалификация по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1,
вр. чл. 147, ал. 1 НК и фактически рамки на обвинението, че на 26.02.2024г., в
град Шумен, пред Районен съд – Шумен, в производство по НОХД №
1995/2023г. по описа на Районен съд – Шумен, с израза „Водач на МПС беше
набит през предното си стъкло, защото го засякъл на светофара“ публично
приписал на частния тъжител извършването на престъпление по чл. 325 НК –
хулиганство.
По реда на съдебните прения частният тъжител, чрез повереника си,
поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения при същите факти и
правна квалификация на всяко едно от деянията, както изложените в тъжбата.
Релевира подробни доводи за доказаност на обвинителната теза за всяко едно
от двете престъпления.
Защитникът на подсъдимия по реда на съдебните прения моли да бъде
постановен съдебен акт, с който на основание чл. 304 НПК подсъдимият да
бъде признат за невинен и да бъде оправдан по обвиненията, за които е
предаден на съд. В подкрепа на това инвокира доводи, че с тъжбата се твърди,
че престъпленията, за които е предаден на съд подсъдимият, са извършени на
дата 26.02.2024 г., а видно от материалите по делото съдебното заседание е
било на дата 27.02.2024г. Отделно релевира доводи за несъставомерност и
недоказаност на обвиненията.

Съдът, като извърши оценка на събраните в хода на производството по
реда на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени по реда на
НПК, чрез писмени доказателствени средства и като обсъди фактическите и
правни доводи, инвокирани от страните по реда на съдебните прения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С. В. В. е роден на **** г., българин, български
гражданин, живущ в *****, женен, с висше образование, работи, ЕГН:
**********, неосъждан.

Подсъдимият е лекар – психиатър, с призната специалност „Съдебна
психиатрия“ и като такъв е вписан в списъка на специалистите, утвърдени за
вещите лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт, за
Съдебен район на Окръжен съд – Варна и Административен съд – Варна.
1
С Постановление за назначаване на експертиза от 02.09.2021г., същият е
бил определен за вещо лице във връзка с назначена в хода на ДП № 540/2020г.
по описа на Трето РУ – Варна комплексна психолого – психиатрична
експертиза на частния тъжител.
Като вещо лице, същият е участвал и в изготвянето на комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на частния тъжител по
ЧНД № 1332/2020г. по описа на РС-Варна.
На 26.02.2024г. е било проведено съдебно заседание по адм. дело №
2019 по описа на Административен съд – Варна, ІІІ състав, със страна Н. А. Н.
и ответник инспектор Г. А., за което подсъдимият не е бил призоваван и не е
участвал в същото.
В проведено на 27.02.2024г. съдебно заседание по НОХД № 1995/2023г.
по описа на Районен съд – Шумен, образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен по ДП № 540/2020г., подсъдимият е бил изслушан, в качеството си на
едно от вещите лице, участвали в изготвянето на назначената в хода на
досъдебното производство комплексна психолого – психиатрична експертиза
на частния тъжител в съдебно заседание по реда на чл. 282 НПК.
В проведеното на 27.02.2024г. съдебно заседание са били поставени
въпрос от страна на защитника на Н., дали посоченото от вещите лица
параноидно личностово разстройство изкривява по някакъв начин
отношението на Н. към действителността. Пречи ли му да осъзнава своите
действия и постъпки, свързани със спазването на обществения ред,
отношението му към хората или не и как това параноидно разстройство се
отразява върху визията на Н., т.е. дали ще има допустимо поведение и
гражданско поведение, или не.
Във връзка с тези въпроси подсъдимият В., в качеството си на вещо
лице, е посочил, че Н. напълно осъзнава поведението си и последиците от
него, а какво ще му е поведението, би могло да бъде повлияно от
личностовото разстройство. След това вещото лице е изложило какво
представлява личностовото разстройство, а именно, че това са едни трайни
черти на личността, които обикновено са свързани с едни дисхармочични
нагласи и поведение и спрямо обществените норма, като е посочил, че „При г-
н Н. има кверолантно поведение, той е склонен да пуска много жалби
независимо дали срещу служебни лица, срещу бивши работодатели, срещу
вещи лица, срещу всичко. Това е част от неговото параноидно разстройство
личностово разстройство и е модел на поведение, който поддържа, защото е
негова личностова черта.“
В същото свое изложение подсъдимият В., в качеството му на вещо
лице, е посочило „Настаняването му в Карвуна е по Закона за здравето. Там
пише, че на задължително лечение са лица, които страдат от някои от
заболяванията, визирани в чл. 146, т. 1, ал. 1 и ал. 2, цитирам по памет, които
представляват опасност за себе си или за околните. В чл. 146 е визирано тежко
личностово разстройство. Съдът е преценил, че представлява опасност. Беше
се случило една жена го беше отнесла на опашка в магазин, водач на МПС
беше набит през предното си стъкло, защото го бил засякъл на светофара,
съдът е преценил, че представлява опасност“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена въз
основа на събраните в хода на настоящото наказателното производство
писмени доказателства.
2
Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщените по делото доказателства, което от
своя страна да налага, съгласно изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат
излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои
отхвърля, доколкото всички доказателствени източници се намират в
корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят приетата за
установена от съда фактическа обстановка.

Анализът на възприетата от съда доказателствено обезпечена
фактология и извършената оценка на доказателствените източници налага да
бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По отношение състава на престъплението с правна квалификация по чл.
148а НК и фактически рамки на обвинението, че на 26.02.2024г., в град
Шумен, пред Районен съд – Шумен, в производство по НОХД № 1995/2023г.
по описа на Районен съд – Шумен, в качеството си на вещо лице, е разгласил
устно твърдения за частния тъжител Н. А. Н., а именно: „Пуска много жалби
срещу бивши работодатели“, „Пуска много жалби срещу вещи лица“, „Водач
на МПС беше набит през предното си стъкло, защото го засякъл на
светофара“, които се основават на неправомерно придобита информация от
архива на Министерството на вътрешните работи, съдът намира, че същото не
е осъществено от страна на подсъдимия.
На първо място обективните признаци от състава на всяко едно
престъплението включват: време, място и други условия за извършване на
деянието.
В настоящия случай с тъжбата, която очертава фактическите рамки на
обвинението се твърди, че деянието е извършено на 26.02.2024г.. Така е
поддържано обвинението и в хода на цялото съдебно производство, а от
доказателствата по делото категорично се установява, че на посочената дата
26.02.2024г. подсъдимият не е разгласявал по какъвто и да е начин, каквито и
да е твърдения за частния тъжител.
Отделно от това изнесената от подсъдимия информация, за която с
тъжбата се твърди, че е придобита от него неправомерно от архива на
Министерство на вътрешните работи, а именно „Пуска много жалби срещу
бивши работодатели“, „Пуска много жалби срещу вещи лица“, „Водач на
МПС беше набит през предното си стъкло, защото го засякъл на светофара“ се
съдържа в материалите по делата, по които подсъдимият е бил назначен за
вещо лице.
Видно от материалите по ЧНД № 1332/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, което е било образувано във връзка с депозирано искане по чл. 157 от
Закона за здравето - л. 8 и л. 9 от делото, са налични справка от съдебен
деловодител при РП – Варна, относно частния тъжител Н. А. Н., в която е
посочено, че след направена справка в Унифицирана информационна система
(УИС) при Районна прокуратура – Варна е установено, че към 08.04.2020г. е
установено, че от Н. има подадени общо 47 броя жалби.
В съдържаща се по делото справка относно изготвяне на
3
характеристична справка на Н. А. Н. (лист 19 от ЧНД № 1332/2020г.) е
посочено, че „В Трето РУ-Варна има заведени множество преписки от Н. А.
Н. от най-различен характер. На този етап жалбите се прекратяват като
неоснователни от ВРП. Обработени са също така и жалби по делегация от
други Областни дирекции на МВР. Н. А. Н. подава жалба и срещу служители
на МВР, ако не е доволен от извършената проверка.“
В справка рег. № 436р-9657 от 10.03.2020г. относно извършена проверка
по преписка УРИ № 439000-571/20г. по описа на Второ РУ – град Варна (лист
10 от ЧНД № 1332/2020г.) се съдържа описание на инцидент, възникнал
между частния тъжител и друго лице – И. И. С., като в справката са отразени
обясненията на С. и Д. С.а, видно от които след възникнал спор между С. и Н.
като водачи на МПС е последвал конфликт, при който те твърдят, че Н. е
нанесъл удари както на С.а, така и на С., докато са били в управлявания от С.
автомобил.
От изготвената в хода на производството от ЧНД № 1332/2020г.
комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза (лист 120-
124), по която едно от вещите лица е бил подсъдимият В., вещите лица са
декларирали, че са запознати с всички предоставени материали по ЧНД №
1332/2020г. по описа на РС – Варна. В същата е отразено проведено интервю с
Н. Н. на 12.05.2020г., в което същият е заявил: „….Имам дела в съда. Има
гражданско за фалшифицираните подписи. Имам друго дело, срещу друга
фирма, че са ми задържали трудовата книжка, претендирам 1500 лева“.
Отразено е й проведено интервю с Н. Н. от 18.05.2020г., в което е посочено „…
Пускам различни жалби – за избягали затворници, за наркотици. Гледам да им
правя мръсно. … Дори обвиних онзи с колата, че ми е счупил ръката. Той не
беше, но за да му направя мръсно.“ В проведеното интервю с психолог е
отразено изявление на Н.: „ И аз не знам, писал съм жалби имам дела…искат
да ме изкарат луд ….аз не съм и баща ми такъв беше и аз съм такъв. Започна с
това, че не ми плащаха пари. Казаха, че са ги плащали, но не са и подписите са
фалшифицирани. Една фирма за мебели. Заведох дела. Още текат.“
В съдържаща се в досъдебното производство № 540/2020г. по описа на
РП – Варна съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена на 09.06.2020г. от
вещо лице д-р Р. Б. (л. 44-49 от досъдебното производство) е отразено „По
данни на освидетелствания, той води няколко граждански дела – за
неизплатени заплати, за набеждаване. Пускал е множество жалби срещу
представители на прокуратурата и МВР. Подал сигнал, че служител на МВР не
си е свършил работата. Сигнализира за вещи лице по чл. 291. Викали го
служители от Вътрешна сигурност на МВР във връзка с подаден от него
сигнал. Жалвал се срещу полицай Е. А., „че го е снимал странично“ и се
опитвал да го заблуди. Пуснал жалба, че полицай разпространил клип с него в
интернет.“
Всичко изложено обосновава извод, че изнесеното от подсъдимия В., в
проведеното на 27.02.2024г. съдебно заседание по НОХД № 1995/2023г. по
описа на Районен съд – Шумен, в качеството си на вещо лице, че частният
тъжител Н. А. Н. „Пуска много жалби срещу бивши работодатели“, „Пуска
много жалби срещу вещи лица“, „Водач на МПС беше набит през предното си
стъкло, защото го засякъл на светофара“, не се основава на неправомерно
придобита информация от архива на Министерство на вътрешните работи,
както се твърди с частната тъжба, а същата информация се е съдържала по
делата, по които подсъдимият е бил назначен за вещо лице и като е изготвял
4
съдебно-психиатрични експертизи по тези дела, същата му е станала известна.

По изложените мотиви съдът призна подсъдимия за невинен и го
оправда по обвинението за престъпление по чл. 148а НК.

По отношение на престъплението по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1,
вр. чл. 147, ал. 1 НК и фактически рамки на обвинението, че на 26.02.2024г., в
град Шумен, пред Районен съд – Шумен, в производство по НОХД №
1995/2023г. по описа на Районен съд – Шумен, с израза „Водач на МПС беше
набит през предното си стъкло, защото го засякъл на светофара“ публично
приписал на частния тъжител извършването на престъпление по чл. 325 НК –
хулиганство, съдът намира, че същото не е извършено от подсъдимия.
Освен изложеното по-горе в мотивите, касаещи датата на деянието, в
съдебната практика и теория приписването на престъпление е частен случай
на разгласяването на позорни обстоятелства.
За да се припише някому престъпление, трябва да се съдържат
твърдения, че дадено лице е осъществило елементите от състава на дадено
престъпление, достатъчно конкретизирано (по време, място и признаци) и
следва да се съдържат твърдения, касаещи конкретни данни за основните
характеристики на приписаното престъпление.
Основният признак на изпълнителното деяние, чрез което се
осъществява престъплението хулиганство са „непристойни действия“, като
обективното им проявление винаги трябва да бъде съпроводено от друг
допълнителен съставомерен признак – „грубо нарушаване на обществения
ред“, а именно чрез действията си деецът трябва да изразява брутална
демонстрация против установения ред.
В настоящия случай изнесеното от подсъдимия в проведеното на
27.02.2024г. съдебно заседание по НОХД № 1995/2023г. по описа на Районен
съд – Шумен, в качеството си на вещо лице – „Водач на МПС беше набит през
предното си стъкло, защото го засякъл на светофара“ не съдържа твърдения,
досежно съставомерните признаци на състава на престъплението по чл. 325
НК.
Отделно от това липсва умисъл за клевета, тъй като тези фактически
твърдения са основани на справка относно извършена проверка по преписка
УРИ № 439000-571/20 по описа на Второ РУ – град Варна, находяща се на
лист 10-12 от ЧНД 1332/20г. и изнесените от страна на подсъдимия
фактически твърдения са основани на увереност в истинността на изнесеното,
доколкото тези факти са установени от полицейски органи.
По изложените мотиви съдът призна подсъдимия за невинен и го
оправда по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1,
вр. чл. 147, ал. 1 НК.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни