РЕШЕНИЕ
№ 5545
Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА |
При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20257180700671 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на А. А. К. с [ЕГН], депозирана чрез адвокат К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0444-000029 от 24.02.2025г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ 05 Пловдив, с която на А. А. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ***, е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца.
Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, намира оспорената заповед за незаконосъобразна като излага съображения в тази посока, оспорва компетентността на издателя на акта. Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноски по делото.
Ответникът по жалбата намира жалбата за неоснователна и иска обжалваната заповед да се остави в сила. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в срок, следователно е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното: Собственик на МПС – лек автомобил Пежо 206 с регистрационен номер*** е А. А. К..
На 22.02.2025г.., около 00:06 часа, в [населено място], [жк], на [улица], е установено, че Н. Н. Б. с [ЕГН], управлява лек автомобил Пежо 206 с регистрационен номер [рег. номер] , собственост на А. А. К..
Съставен е АУАН GA №3691304/22.02.2025г.по чл. 150А ал.1 от ЗДвП. Иззети са СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с № [рег. номер].
Административният орган с процесната заповед е наложил на жалбоподателя санкция по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца.
В хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт, е представена оправомощителна Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, с която са оправомощени длъжностните лица от ОД на МВР-Пловдив да прилагат ПАМ по чл. 171, т.1, т.2а, т.2а, т.4, т.5, б.а, т.6 и т.7 от ЗДвП, от която се установи, че издателят на акта е оправомощен да издава актове по коментираната по-горе правна норма. Представена е и Заповед № 317з-5738 от 30.05.2024г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, с която отново се установява, че издателят на акта е надлежно оправомощен.
В хода на съдебното производство не се ангажираха писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото оправомощителна Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Издадена е въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, съгласно приетата по делото Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. АУАН е подписан без възражения.
Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
Фактите по делото са категорично установени и жалбоподателят не ангажира доказателства в хода на съдебното производство, които да оборят установеното в административната фаза.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо жалбоподателя правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. Той не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от водач който е неправоспособен/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.
Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка, в достатъчна степен прецизирана, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ. От съдържанието на заповедта стават ясни двата главни факта – собствеността на автомобила и управлението му от лице, което е неправоспособен водач.
По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита. Определен е и срок на ПАМ от шест месеца, което е законовоопределения минимален срок.
Оспорената ЗПАМ е законосъобразна, а подадената жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Не са претендирани разноски от ответника и Съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. К. с [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №25-0444-000029 от 24.02.2025г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ 05 Пловдив
Решението е окончателно.
| Съдия: | |