№ /03.05.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Г.ева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2768 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР
вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Х.Г.Г.,***,
чрез пълномощника му адв.Ю.Й. ***, против Заповед № 365з-7242/12.11.2020г. на директора
на ОД на МВР Варна, с която на осн.чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР на жалбоподателя в
качеството му на старши полицай, той и водач на автомобил в група
„Специализирано тактическо звено за бързи действия“ при ОДМВР – Варна е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и на осн.чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР
е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, не кореспондира с доказателствата по
случая, постановена е при погрешно възприета фактическа обстановка,
неотговаряща на обективната истина, и е издадена при допуснати процесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изцяло
описаната фактическа обстановка, тъй като не отговаря на обективната истина –
твърди, че е изложена е тенденциозно и едностранно, като са възприети
единствено фактите и обстоятелствата в обвинителният акт, въз основа на който е
образувано НОХД №622/2020г по описа на Окръжен съд – Варна. Сочи, че в
заповедта са възпроизведени само онези доказателства от досъдебното
производство, които ползват обвинителната теза, и не са взети предвид
объркаността, непоследователността и противоречието на свидетелските показания
с първоначално дадените, както и опорочения доказателствен материал по ДП,
събран в нарушение на закона и противоречие на процесуалните правила. Твърди,
че фактическите обстоятелства в постановлението за привличане на обвиняем се
покриват изцяло с тези, съдържащи се в поканата за обяснения, като установеното
дисциплинарно нарушение представлява и престъпление, поради което е недопустимо
преди да е установена с влязла в сила присъда вината за обективираното в
обвинителния акт деяние, административно разследващият орган да установява тези
факти, както и да се произнася по въпроса за вината. Административният орган
приема за доказани юридически факти, които са предмет на доказване във висящо
наказателно производство, поради което следва да се изчака влизането в сила на
присъда на наказателния съд. Сочи, че правното основание за налагане на
дисциплинарното му наказание е по чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, като разследващият
орган, така и дисциплинарния са установили факти и съображения за нарушение на
служебната дисциплина поради неспазване на служебни задължения, съставляващи
дисциплинарни нарушения за ангажиране на дисциплинарна отговорност на основание
чл.194, ал.2, т.1-2, а не по т.4 от ЗМВР. Позовава се на Тълкувателно
постановление №3/07.06.2007г. на ОС на ВАС по т.д.№4/2007 г., според което
действие или бездействие на служителя при, по повод и във връзка със служебни
задължения, очертани с нормативен акт, административен акт, разпореждане на
ръководителя или с длъжностна характеристика не попада в тези хипотези на
нарушени етични правила на поведение по ЕК като основание за ангажиране на
дисциплинарна отговорност. С тези съображения моли оспорената заповед да бъде
отменена, като му бъдат присъдени и сторените в производството разноски. В
съдебно заседание по същество и с писмената си защита адв.Й. поддържа изцяло
жалбата, като развива подробни съображеиня за липса, недоказаност и неправилна
квалификация на вмененето дисциплинарно нарушение.
Ответната
страна – Директора на ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., изразява становище за
неоснователност на жалбата; в съдебно заседание по същество не се явява и не
ангажира становище.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото
на дисциплинарното производство е поставено със заповед № 365з-3380/03.06.2020г.на
директора на ОДМВР-Варна, с която на осн.чл.207 ал.1 т.2 от ЗМВР срещу
жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство, във връзка с получено в
ОДМВР-Варна уведомление от 22.05.2020г. от Окръжна прокуратура Варна, според
което против Х.Г.Г. е повдигнато обвинение по ДП №64/2019г. по описа на ОСлО
при ОП – Варна за престъпление по чл.302
т.1 и т.2 от НК – за подкуп, извършен: 1. От полицейски орган; 2. Чрез
изнудване посредством служебно положение; вр.чл.301
ал.1 от НК: Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е
облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или
каквато и да е облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или
загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване
от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева; вр.чл.26 ал.1 от НК – Разпоредбите на чл.23-25 не се прилагат в
случаите на продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които
осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също престъпление,
са извършени пред непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
В
уведомлението се съдържат данни, че на 30.03.2019г. в гр.Варна, в качеството на
полицейски орган – старши полицай в група „Специализирано подразделение за
охрана на обществения ред („СИГМА“) на сектор „Специализирани полицейски сили“
към ОД на МВР Варна, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното си
положение поискал дар в размер на 440лв. и приел дар в размер на 220лв. и 100
евро (с левова равностойност 195лв.), на обща стойност 415лв, които не му се
следват, за да не извършва действия по служба:
- да
не издаде писмена заповед по реда на чл.74 ал.1 от ЗМВР и чл.11 ал.1 от
Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане …, с
която да задържи И.П.В. и Г.Я.И., на осн.чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР;
- да
не състави протокол за намерените при извършения обиск и проверка вещи и
документи в И.В. и Г.И., както и да не състави протокол за намерените при
проверката вещи в л.а. „М.“ с рег.№***, съгл.чл.82 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, чл.6 от
Инструкция №8121з-464/26.08.2014г. за реда и условията за извършване на
проверки по чл.81 ал.1 и ал.2 от и чл.83 ал.1 от ЗМВР от полицейските органи;
- да не
докладва на оперативния дежурен на частта за констатираното правонарушение и
упражнени полицейски правомощия, изразяващи се в проверка на личните вещи и
документи на И.В. и Г.И., и проверка на вещи, намиращи се в л.а. съгл.чл.59
ал.1 т.1 и ал.2 от Инструкция №8121з-929/12.12.2014г. за патрулно-постовата
дейност, с което е извършил престъплението по чл.302 т.1 и т.2 вр.чл.301 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК.
Със
заповедта е прието, че полицейският служител не е спазил изискванията на
Етичния кодекс на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ №8121з-348/25.07.201г,
а именно: т.15 („Държавният служител съобразява законността на действията си,
които възнамерява да предприеме“), т.17 б.“в“ („искане или приемане за себе си
или за другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено
действие по служба“, „възползване от служебното си положение за получаване за
себе си или за другиго на облага, която не следва“), и т.19 („Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява“). ДНО е посочил,
че с това си поведение жалб.Г. е създал впечатление в обществото, че
полицейските служители не се съобразяват със законовите норми; че
неправомерното му поведение е станало достояние на граждани, прокурори,
следователи и служители на МВР; че деянията му са несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР и с тях е уронен престижа на
службата. Прието е, че това представлява дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2
т.4 от ЗМВР („неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР“), за което на осн.чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР
(„деяния, несъвместими с етичните норми на поведение, уронващи престижа на
службата“), се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Предвид
изложеното на осн.чл.207 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно
производство против жалбоподателя, на осн.чл.214 ал.1 т.1 той е отстранен
временно от длъжност, и е определен дисциплинарно разследващ орган, който да
проведе дисциплинарното производство в състав председател и двама членове,
всички служители на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Варна.
Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 05.06.21г. С последващи заповеди № 365з-4589/28.07.2020г.
и № 365з-5363/25.08.2020г. от същия издател е удължен срока за приключване на
дисциплинарното производство до 30.09.2020г вкл., а със заповед №3653-5718/09.09.2020г
е продължен и срока на временното отстраняване от длъжност.
С
покана peг. № 433000-12350/27.07.2020г. Г. е поканен да даде писмени обяснения на
29.07.2020г. от 10ч в сградата на Първо РУ, като посочи и доказателствата
относно твърдяните факти и обстоятелства. Поканата е връчена на 28.07.20г, и на
следващия ден са представени писмените обяснения УРИ №43300-12460/29.07.2020г
от жалб.Г.. Според изложеното в тях фактическите обстоятелства, описани в
обвинителния акт по НОХД №622/20г на ВОС, нак.отд., се покриват изцяло с тези, съдържащи се в
поканата за обяснения, описаното нарушение представлява и престъпление, поради
което е недопустимо преди да е установена с влязла в сила присъда виновността
му, дисциплинарнонаказващият орган да установява тези факти и се произнася по
вината. Дадено е обяснение, че действията му при проверката на 30.03.2019г на
посочените лица и автомобила са били рутинни, нямали са основание за
задълбочена проверка, а вниманието им е било привлечено от неправилно спрелия
автомобил, като случая касае проверка на документите за правоспособност на
водача и тези на автомобила. Не са имали основание да задържат лицата, нито да
претърсват автомобила, за да е било необходимо да съставят протокол или
заповед. Дадено е обяснение, че за рутинни проверки не винаги се уведомява ОДЧ,
коментирани са противоречията в свидетелските показания при всеки разпит на В.
и И. (водача на проверения л.а. и неговия спътник), както и тяхната позната Г.,
и събраните писмени доказателства. От обобщена справка рeг. № 433р-26107/24.09.2020г.
се установява, че е съставена за резултата от проведеното дисциплинарно
производство, подробно е описана установената фактическа обстановка, събраните
доказателства, констатираните нарушения и наказанието, което е предвидено за
тях. Прието е, че на 30.03.2019г. жалбоподателят е извършил нарушение на
служебната дисциплина: не е докладвал на оперативния дежурен за констатирано
правонарушение и упражнени полицейски правомощия, изразяващи се в проверката на
личните вещи и документи на В. и И., и проверка на вещи в лекия автомобил; не е
докладвал незабавно на ОДЧ за откритите в хода на проверката чанта, съдържаща
пакетирани дози с наркотично вещество, една от тях – открита и в джоба на св.Г.И.,
вследствие на което на място не е изпратена дежурната следствено-оперативна
група за започване на процесуално-следствени действия и не е образувано
досъдебно производство; не е издал писмена заповед по чл. 74 ал.1 от ЗМВР и
чл.11 ал.1 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г за задържане н лицата И.В. и св.Г.И.И.
за извършено от тях престъпление държане на наркотични вещества, с цел
разпространение; не е съставил протокол за намерените при извършения обиск и
проверка вещи и документи у В. и св.И., както и в л.а; не е съставил документ
(АУАН или фиш) за констатираното нарушение на ЗДвП. Посочено е, че за да не
изпълни тези свои задължения по служба, жалбоподателят посредством възползване
от служебното си положение, е поискал и е приел парична сума на обща стойност
415лв. от лицата И.В. и Г.И.. Прието е, че с всички горепосочени действия Х.Г.
виновно е нарушил нормите за етично поведение в т.15, т.17 б.“а“ и б.“в“, и
т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което
представлява нарушение на служебната дисциплина по см.чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, неправомерното
му поведение е станало достояние на граждани, на следователи, прокурори, съдии
и служители на МВР, че е недопустимо държавен служител на МВР с полицейски
правомощия да прикрива станали му известни престъпни деяния, и че деянията му
водят до уронване престижа на службата и загубване на доверие в полицейската
институция, като са станали достояние на лица извън състава на МВР. С
позоваване на ТП №3/07.06.2003г на ОСС на ВКС е прието, че деянието на Х.Г.
представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по см.чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващо престижа на службата, и за него е предвидено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Предложено е на ДНО от ДРО за извършеното
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР на
основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР да бъде наложено на Г. дисциплинарно
наказание “уволнение“. В предложението на ДРО фактическата обстановка е описана
подробно, направен и анализ на доказателствата, събрани както по воденото
наказателно производство, така и в хода на дисциплинарното такова, и въз основа
на този анализ ДРО е достигнал до извод, че деянието, вменено като
дисциплинарно нарушение, е несъвместимо с изпълнението на служебните функции
като държавен служител в МВР.
С
покана peг. № 433000-15873/24.09.2020г. на осн.чл.207 ал.11 вр.ал.8 т.1 от ЗМВР
жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде
допълнителни обяснения или възражения. Поканата му е връчена на 25.09.20г. При
връчването й Г. е заявил писмено, че поради служебна ангажираност на адвоката
му С. И. ще се запознаят с обобщената справка и доказателствата към нея на 29.09.2020г,
когато и в действителност се е случило това според отбелязването в самата
справка. Съгласно Протокол от 30.09.2020г. при извършена проверка в
деловодството в Първо РУ Варна и ОДМВР Варна е констатирано, че в
законоустановения по чл.207 ал.10 от ЗМВР Г. не се е възползвал от правото си
да даде допълнителни обяснения или възражения.
Със становище
рег. № 433р-26652/30.09.2020г. на осн.чл.207 ал.12 от ЗМВР, е предложено на мл.инспектор
Х.Г. на осн.чл.203, ал.1 т.13 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР на осн.чл.226
ал.1 т.8 от ЗМВР. На жалбоподателя е връчена на 07.10.2020г. покана да
представи писмени обяснения. Съставен е протокол на 08.10.2020г. от служители
на МВР, съгласно който, след извършена проверка в автоматизирана информационна
система „Документооборот“ в МВР, е установено, че не е постъпило обяснение от Г..
Директорът
на ОД на МВР-Варна отправил две покани до Г. – от 06.10.2020г за даване на
писмени обяснения, каквито допълнително не са постъпили, и от 08.10.202г за
лично изслушване. Във връзка с молба от същата дата от жалбоподателя, е
насрочена нова дата за изслушването 13.10.202г, и то е проведено на същата дата
в присъствието на адв.И., за което е съставен протокол рег.№ 365р-56533/13.10.2020г.
Дадени са обяснения, че са налице несъответствия в изложението на поканата,
като е направено искане ДНО да се произнесе след постановяване на решение по
наказателното производство. Посочени са разминавания в свидетелските показания
на Г.И., както и че И.В. не е бил разпитван по дисциплинарното производство.
Твърди, че не става ясно Г.И. бил ли е обискиран, че са налице разминавания
относно местоположението на автомобила, удостоверено с GPS, че
не ясно кой е дал парите, както и дали е имало „втора среща“, като посочва, че
не е ходил на посоченото място. За проверката Г. посочва, че Г. сам е изкарал
нещата от джобовете си, като не са правили личен обиск. По време на проверката автомобилът
не е бил обискиран, а жалбоподателят само е отворил вратата на колата, но не е
видял чанта с наркотици, както и не е виждал наркотик в джоба на Г..
Със
Заповед №365з-7089/05.11.2020г. директорът на ОДМВР- Варна е наредил ДРО да
снеме сведения от свидетеля И.В., в срок до 09.11.2020 г. С докладна записка
рег.№365р-61722/06.11.2020г един от членовете на ДРО е уведомил наказващият
орган, че председателят им е в невъзможност да изпълни заповедта поради отпуск
по болест, и е предложено довършването на дисциплинарното производство са бъде
възложено на друг дисциплинарно разследващ орган. Това е сторено със Заповед
№365з-7093/06.11.2020г, и след запознаване с материалите по разследването с
протокол от 09.11.2020г, ДРО е снел сведение от Н.В.– майка на И.В., която
сочи, че в момента съдът й е в депресивно състояние, с изблик на страхове и
фобии към всичко, и че като е разбрал, че го търси полицията, е избягал от
вкъщи. Съгласно становище рег. № 385р-61986/09.11.2020
г. на ДРО при направени няколко опита да бъде призован В., същият не се е явил
да даде писмени сведения по дисциплинарното производство, като неявяването му и
липсата на свидетелски показания в производството пред ДРО не налага промяна в
правното основание или във вида на предвиденото дисциплинарно наказание, тъй
като такива са дадени при разпит пред съдия.
С
писмо peг. № 365р-61992/09.11.2020г. ДРО е изпратил до Началника на Сектор
„Човешки ресурси“ в ОД на МВР материалите от дисциплинарното производство срещу
Х.Г.. Към него са приобщени и копия на материалите по ДП № 64/2019г. по описа
на ОСлО в Окръжна Прокуратура Варна и преписка №СП-5164/2019г. по описа на
Окръжна прокуратура Варна, включително и видеофайлове от записи на охранителни
камери, записани на DVD+R носител.
С
оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че
съгласно утвърден месечен график от 28.02.2019 г., младши инспектор Х.Г. е бил
назначен в наряд за времето от 08.00ч. до 20.00ч. на 30.03.2019 г. Видно от ежедневна
ведомост за разстановка на силите и средствата на тази дата, съвместно с младши
инспектор К. К. – старши полицай, са определени да изпълняват патрулно-постова
дейност като Автопатрул „86“ със служебен автомобил Опел Астра, който е бил оборудван
с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР
и мобилна система „ТЕТРА“ за осъществяване на комуникация с дежурните части на
МВР. Съгласно информационната карта на наряда за старши на екипа е назначен
младши инспектор К., а младши инспектор Г. е назначен за водач на автомобила.
Служителите е следвало да изпълняват служебните си задължения на територията на
Първо РУ – Варна. След приключване на инструктажа и проведени учебни занятия,
около 10.30ч. служителите се отправили към територията на Първо РУ Варна за
изпълнение на служебните задължения. Установено било, че на 30.03.2019г. около
15.45ч. И.В. управлявал лек автомобил „М.“ рег.№***, движел се по бул. „Осми
приморски полк“ и спрял на автобусната спирка в близост до валутно бюро „В.“. С
него пътувал и Г.И., които били наети от други лица, занимаващи се с
разпространение на наркотични вещества, да работят за тях. Уговорките ставали
посредством даден им „служебен“ телефон „Нокия“, зелен на цвят, на който са
получавали заявките за доставка. Целта за спирането на това място била приета
заявка за доставка на наркотично вещество в този район. По време на движение И.
извадил едно от пакетчетата с наркотично вещество от чантата под краката му, в
която били разпределени дози с наркотично вещество, и го сложил в джоба на
анцуга си, за да го предаде на клиента. Около 15.49ч. К. и Г. забелязали
спрелия неправомерно в бус-лента на булеварда, непосредствено пред обменно бюро
„В.“, лек автомобил „М.“ и спрели напречно пред нарушителя, за да извършат
проверка. От приложените материали от ДП №64/2019г. по описа на Окръжна
следствена служба ДНО е приел, че се установява, че докато извършвали проверка К.
и Г. видели, че проверяваните лица се притеснили, поради което извършили
обстойна проверка. Младши инспектор Г. разпоредил на В. да излезе от
автомобила, като му казал да извади всички вещи, които се намират у него и да
ги остави в багажника на служебния автомобил, след което го проверил и не
открил други вещи. През това време К. стоял настрани и го охранявал. След
проверката на В., младши инспектор Г. повикал Г.И., за да му бъде извършен
обиск. И. отишъл до багажника и извадил всички вещи, които поставил в багажника
на служебния автомобил, като в джоба си оставил пакетчето с наркотично
вещество. Младши инспектор Г. започнал да обискира И., като открил в джоба на
анцуга му пликчето с наркотично вещество и извикал младши инспектор К. и му
казал какво има в джоба на И.. Двамата се оттеглили настрани, за да обсъдят
ситуацията. Г. попитал двете лица имат ли в автомобила си вещи, които са
забранени за притежание, но те не отговорили нищо, тъй като били притеснени, че
в чантата в колата има такива вещества. Г. обяснил на В. последиците, които
следва да настъпят, заради откритото вещество, а именно сваляне на
регистрационните табели на автомобила, глоба в размер на 2000лв. и задържане в
полицията за срок до 24 часа. Г. започнал претърсване на купето, като на
задната седалка било якето на И., в което бил портфейла му и младши инспектор Г.,
видял че вътре има пари, като при претърсването видял и оставената на пода на
предната дясна част на автомобила чанта, която не е пипал или премествал. Пред
колегата си попитал лицата какво има в чантата, но те не отговорили, знаейки,
че вътре има наркотици. В протокола за разпита му като свидетел от 11.10.2019
г. И. е посочил, че зададеният от полицейския служител въпрос е бил риторичен и
той е знаел, че вътре има наркотични вещества, като тогава И. попитал полицая,
който е намерил наркотиците и е правил проверката дали не може да измислят
нещо. Младши инспектор Г. извикал В. до служебния автомобил и му обяснил, че
сумата от 220 лв. няма да е достатъчна, за да бъдат пуснати и ще са необходими
още толкова. В. обещал, че ще намерят още пари и ще се върнат. Г. се съгласил и
казал на В. парите, които имат в момента да ги сложи в документите „Гражданска
отговорност“ и да му ги даде, като В. изпълнил указанията. Младши инспектор Г.
извадил парите, след като ги преброил ги прибрал и върнал застрахователната
полица. По време на проверката К. К., от когото били наети двете проверявани
лица, пътувал със сестра си Г. К. и възприели, че се извършва полицейска
проверка, при която съществувала реална опасност да бъде разкрита дейността им
и решили да опитат да вземат „служебния“ телефон. Г. К.ова отишла на мястото,
където се извършвала проверката и обяснила на служителите, че по-рано през деня
е забравила мобилния си телефон в колата на В. и И. и искала да си го вземе.
Служителите не възразили, не установили самоличността й, не направили никакъв
опит да предотвратят вземането на телефона. Младши инспектор Г. отворил
багажното отделение на полицейския автомобил, посочил търсения от нея телефон и
тя го взела и тръгнала. След като Г. си тръгнала, Г. извикал до служебния
автомобил В. и му казал, че до един час трябва да донесе втората парична сума в
уличката зад валутно-обменното бюро. След полицейската проверка И. незабавно се
обадил по телефона на К.К., за да го информира за проверката, като му обяснил,
че за да не бъдат задържани са дали на полицаите сумата от 220 лв., но е
необходимо до час да предадат още толкова, за да нямат неприятности. И. помолил
К.ов да му осигури останалата сума, като последният обещал да им я осигури и да
се срещнат на бензиностанция „Еко“ на бул.“Сливница“. Парите предала сестра му-
две банкноти от по 50 евро и една банкнота от 20 лв. Тъй като били закъсали за
пари В. и И. решили да задържат банкнотата от 20 лв. Към 17.30ч. полицаите
пристигнали в уличката зад обменното бюро. И. дал парите на В., който се
приближил до младши инспектор Г. и попитал дали да обмени парите или да ги даде
в евро. Служителят му казал, че не е проблем, да ги сложи в документите си и да
ги подаде през прозореца на колата. В. изпълнил указанията и видял как Г.
прибира парите от документите му, след което му ги връща обратно. Действията на
В. и И. се потвърждават от показанията на В., обективирани в протокол от
20.02.2020 г. от публично заседание по ЧНД №185/2020г.
Въз
основа на обобщената справка и становището на ДРО, Директорът на ОД на МВР
Варна е издал оспорената заповед, с която на основание чл.194 ал.1 и ал.2 т.4
от ЗМВР, чл.197 ал.1 т.6 вр.чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, и чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР
наложил на жалбоподателя Х.Г. дисциплинарно наказание „уволнение“, и прекратил
служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта
19.11.2020г. При издаване на оспорената заповед, ДНО е приел, че описаните в
обобщената справка и становището на ДНО дисциплинарни нарушения са извършени от
служителя Г. и същите са доказани от многобройните доказателства, събрани в
хода на дисциплинарното производство, включително и от материалите по воденото
срещу него досъдебно производство, приобщени по надлежния ред. ДНО е възприел
изцяло фактическата обстановка и правната квалификация, дадена от ДРО в
Обобщената справка и Становището, като е издал заповедта на посочените в същите
правни основания, след обсъждане на обясненията, дадени от служителя и преценка
тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината на
служителя, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на
държавния служител съгласно изискванията на чл.206 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗМВР.
Съобразно представен протокол от 15.08.2014г. Г. се е запознал с Етичния кодекс,
с протокол от 04.01.2017г - с Етичния кодекс, изменен със заповед
№8121з-1619/21.12.2016 г. на МВР, с протокол от 28.06.2016г. - с измененията на
Етичния кодекс.
Представена
е кадрова справка за жалбоподателя, от която е видно, че е преназначен на
длъжност „старши полицай, той и водач на автомобил в група „Специализирано тактическо звено за бълзи
действия при ОДМВР-Варна, считано от 04.11.2019г, а преди това е бил старши
полицай в група „Специализирано подразделение за охрана на обществения ред“ (СИГМА)
на сектор „Специализирани полицейски сили“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР Варна, считано от 08.07.2015г. По време на службата си в МВР К. е бил
награждаван с обявяване на благодарност – 2 пъти, писмена похвала - 3 пъти,
индивидуална парична награда – 3 пъти. Посочено е, че не са му били налагани
дисциплинарни наказания.
Разпитан
в съдебно заседание по делото св.Г.И. се установява, че на 30.03.2019г. пътувал
с л.а. „М.“, управляван от И.В., когато спрели в района на автобусната спирка
на Червения площад до чейндж бюро „В.“.Пред тях спрял полицейски автомобил, като
служителите проверили документите на шофьора и на пътника, направили проверка и
на автомобила. Свидетелят установява, че И. си е приказвал нещо с единия
полицай и после му казал да си вземе горницата, за да може да вземе пари от
портфейла, колкото има. Не си спомня дали той е предал парите или И.. Взел
документите на колата, гражданската отговорност и е сложил парите в
документите, около 200 лв., като не е сигурен дали той лично или И. е дал
парите на полицаите, които след това им върнали документите и ги пуснали. Преди
това обаче ги попитали какво в купето на колата им, а там имало една черна
найлонова торба с дози наркотично вещество. Свидетелят сочи, че полицаите питали
и разпитвали, но той си мълчал, а И. говорел предимно с тях. След като са се
качили в колата, И. му е казал, че трябва да се върнат и да дадат на полицаите
още толкова пари. Останалата част от парите са им били дадени от Г., след което
са се върнали в уличката, зад чейндж бюро „В.“ и И. им е предал парите, две
банкноти от по 50 евро. Понеже той седял в колата, не видял фактическото
предаване на парите. Свидетелят установява, че по време на проверката е дошла Г.,
която казала, че си е забравила телефона и така прибрала „служебния“ телефон,
на който им звъняли клиентите. При извършване на проверката полицаите ги
накарали да си изпразнят джобовете, а в неговия имало пакетче наркотично
вещество – единият от полицаите го намерил там, но го оставил. Не си спомня да
са били съставяни някакви документи и той да се е разписвал някъде. Служителите,
които са го проверявали са били с униформи, но не си спомня имената им и как
изглеждат.
Въпреки
положените от съда усилия, св.И.В. не бе призован и разпитан в о.с.з. По делото
са приобщени две епикризи от пребиваването му за лечение във Първа, а след това
и във Втора психиатрична клиника на МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД – Варна през2016г и
2021г с диагноза: „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употреба на други психоактивни вещества в първия случай, и на
употреба на алкохол във втория, с придружаващо заболяване Биполярно афективно
разстройство.
С
протоколно определение от 22.10.2021г по НОХД№622/2020г на ВОС, нак.отд., е съдебното
производство спрямо подсъдимите Х.Г. и К. К. е прекратено и делото е върнато на
ВОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правата на подсъдимите.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в срока по чл.211 от ЗМВР и чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран
субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, порди което
е процедуално допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
Опорената
заповед е издадена от компетентния в съответствие с нормата на чл.204 т. 3 от ЗМВР
дисциплинарно наказващ орган – директора на ОД на МВР Варна, в изискуемата за
валидността му писмена форма, и съдържа минималноизискуемите реквизити по чл.210
ал. 1 от ЗМВР реквизити. Видно от съдържанието на заповедта, в нея са посочени
извършителят, дисциплинарните нарушения, за които е наказан, подробно е описана
установената по случая фактическа обстановка, както и доказателствата, въз
основа на които е установена, разпоредбите, които са нарушени, описани са
възраженията му, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Спазена е процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР. Спазени са и сроковете
по чл.195 ал.2 и чл.196 от ЗМВР.
Съобразно
предвиждането на чл.195 ал.2 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина (какъвто е настоящият случай), дисциплинарното наказание
се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от две години от извършването му. Съгл.чл.196 ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите са изпратени от
председателя на ДРО на 09.11.2020г. и срокът чл.195, ал.2 от ЗМВР започва да
тече от датата, когато директорът на ОДМВР- Варна се е запознал с цялата
преписка и когато са приключили всички процесуално-следствени действия от
страна на ДНО. Оспорената заповед е издадена на 12.11.2020 г., с което е спазен
двумесечният срок. Оспорената заповед е издадена при спазване на правилата,
гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и в
съответствие с предвидената в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР дисциплинарна процедура
при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Oсигурено е
участие на служителя в дисциплинарното производство на всеки негов етап.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл.206,
ал.1 от ЗМВР, като е изслушал служителя, в присъствието на адвокат. Същият не е
оборил констатациите в справката и становището на ДРО, не е оспорил приобщените
доказателства, не е ангажирал други такива. От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателят е запознат с всички актове по
дисциплинарната процедура - заповедта за образуване на дисциплинарно
производство и тези за изменението й, за промяната на дисциплинарно
разследващия орган, обобщената справка за резултатите от проведеното
дисциплинарно производство, събраните доказателства и заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание. В хода на производството служителят е дал писмени обяснения
и е изслушан лично от ДНО преди налагане на наказанието. Осигурени са правата му
по чл.207 ал.8 от ЗМВР, вкл. и по т.2, като Г. е участвал в производството и е
бил подпомаган в защитата си от адв.И.. Предвид горното не са нарушени правата
на жалбоподателя, който е бил запознат с всички отделни актове, етапи и
действия по дисциплинарното разследване. От друга страна не са допуснати и
такива нарушения, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по
същество, поради което липсват основания за отмяна на оспорената заповед на
процесуално основание.
Заповедта
е издадена и в съответствие с материалния закон.
Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че в дисциплинарното производство са ползвани единствено
материалите от досъдебното наказателно производство. Според предвиждането на чл.206
ал.3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички
начини и средства, допустими от закон; съгл. ал. 4 на същия текст наказващият
орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните
при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния
служител.
В случая в хода на
дисциплинарното производство дисциплинарно разследващия орган е извършил всички
необходими процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение,
съобразно задължението по чл.207 ал.3 от ЗМВР. От събраните по делото
доказателства се установи, че са изискани материали от воденото досъдебно
производство, които са приобщени по надлежния ред към дисциплинарното такова. Съдът
намира, че след като са приобщени по този начин, макар и събрани в различно
производство (наказателно такова), доказателствата са допустими и ДНО правилно
се е позовал на тях. Нещо повече – те са разгледани и преценявани във взаимната
им свързаност с доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство
от ДРО, а свидетелските показания на очевидците от досъдебното производство, са
събрани като самостоятелно доказателство в дисциплинарното такова (с изключение
тези на И.В., за когото това е невъзможно по обективни причини). Всички събрани
доказателства в хода на дисциплинарното производство, вкл. видеозаписи от
стационарна камера, дават основание на съда да приеме, че в него компетентните
разследващи органи са извършили самостоятелна проверка на релевантните факти и
обстоятелства, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
дисциплинарно наказващият орган е направил собствена преценка на всички събрани
доказателства. Фактическото основание за издаване на заповедта не е свързано
само с материалите от досъдебното производство, а се основава на проведеното
разследване от дисциплинарно разследващия орган и събраните от него
доказателства.
Твърденията на жалбоподателя, че
дисциплинарната му отговорност е ангажирана незаконосъобразно и в нарушение на
процесуалните правила, са неоснователни.
Съгл.чл.194 ал.3 от ЗМВР
държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че
деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. За
реализиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, във
връзка с което същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление
или административно нарушение. Независимият характер на дисциплинарното
производство по реда на ЗМВР предполага задължително извършването на
самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно
изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на
деянието и неговия извършител. Законодателят не е предвидил нормативни
изисквания за приложението на чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР само ако и след като бъдат
приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност
– наказателна, административнонаказателна и др. Двете производства - по
налагане на дисциплинарно наказание и за реализиране на наказателната
отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго, като се
регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки и
приключват при различни условия.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че с
действията си жалбоподателят е извършил посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР (“неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“), съставомерно по
чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР (“деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“). Извършените от
жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина са установени по
категоричен и безспорен начин от събраните доказателства. Същите са анализирани
от ДНО и при съвкупната им преценка обосновават извод за осъществени от
жалбоподателя дисциплинарни нарушения по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР.
Реализиран е фактическият състав
по чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР - действията на служителя са в нарушение на
визираните етични правила, и като резултат са довели до уронване престижа на
службата. Жалбоподателят е използвал служебното си положение при извършване на
проверката на личните вещи на лицата, на лекия автомобил, като не е докладвал
на оперативния дежурен служител в Първо РУ Варна за извършената проверка на
лицата, автомобила, и че при проверката на лекия автомобил е била намерена
чанта, съдържаща пакетирани дози с вещество, наподобяващо наркотично,
вследствие на което не е изпратена дежурната следствено-оперативна група за
започване на процесуално-следствени действия и не е образувано досъдебно
производство, не е докладвал и за пакетче с вещество, наподобяващо наркотично,
открито в джоба на проверявания Г.И., не е издал писмена заповед, с която да
бъдат задържани лицата В. и И. за извършено престъпление – държане на
наркотични вещества с цел разпространение, обсъждал е създалата се ситуация и
предложението на В. за получаване на сума във брой, първата част от която е
получил лично от св.Г.И. (според показанията му от досъдебното производство,
много по-близки времево до случая), а след това са се върнали с колегата му на
уговореното място за получаване и на остатъка. Мл.инспектор Г. се е възползвал
от полицейските си правомощия при проверката на лица и МПС и след като са били установени предварителни
данни за престъпления по смисъла на НК, не е изпълнил вменените му по закон
служебни задължения, с цел да набави за себе си облага, която не му се следва
правомерно. Не е предприел действия по задържане на лицата, действия по
докладване на оперативния дежурен. С деянията си Г. не е опазил доброто име на
МВР и е създал впечатление сред лицата извън личния състав на МВР, че
полицейските служители участват в противоправни деяния, като прикриват
извършители на престъпления, прикриват
станали им известни престъпни деяния, не работят да предотвратяват, пресичат и
разкриват престъпления. От представените с административната преписка
доказателства – доклад за проверени лица и превозни средства и доклад за
проверени ЛПИП се установява, че на 30.03.2019г. за периода от 08.00ч. до
20.00ч. не е докладвано от жалбоподателя и от колегата му, че са извършили
проверка на лек автомобил „М.“ рег.№***, както и на лицата И.В. и Г.И., също и
не е отразено, че са посетили адрес – бул.“Осми приморски полк“ до валутно бюро
„В.“, както и непосредствено уличката зад него. Безспорно е доказано, че не е
докладвал на оперативния дежурен служител в Първо РУ Варна или сектор
„Специализирани полицейски сили“, както и се е възползвал от служебното
положение, и е получил съответните суми. Действията на Г. са станали публично
известни и несъмнено това е довело до негативен ефект върху авторитета на
службата. Дисциплинарно наказващият орган въз основа на установените фактически
обстоятелства е направил обосновани правни изводи относно извършените
дисциплинарни нарушения и е дал точна правна квалификация на действията на
служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна.
Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, са отнесени към
съответното правило за поведение. Обосновано е заключението на дисциплинарно
наказващия орган, че с поведението си служителят е уронил авторитета на
службата. Поведението на служителите е станало достояние на обществеността като
неглижиране на нормативно установения ред точно поради служебното им положение,
което възприятие безспорно има неблагоприятен ефект върху престижа на
ведомството и авторитета на полицейските служители.
В мотивите на Тълкувателно
постановление №3/07.06.2007г. на ОС на съдиите при ВАС по т. д. № 4/2007г. е
посочено, че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на
полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и
имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на
престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и
свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава.
Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред
може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в
полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска
дейност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да
застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в
полицейската институция. В случая деянието е извършено на публично място и
действията са станали достояние на публичността, на органите на досъдебното
производство, безспорно са станали достояние и на други лица, а това се
отразява негативно върху авторитета на МВР като институция. Отговорността на
държавните служители в МВР е различна от дисциплинарната отговорност по Кодекса
на труда или по Закона за държавния служител, като нарушенията на Етичния
кодекс представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за
дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за
наказателна или административнонаказателна отговорност.
От установената фактическа
обстановка следва извод, че с бездействията си жалбоподателят е нарушил
посочените в заповедта правила на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (нарушение по чл.197 ал.2 т.4
от ЗМВР) по: т.15 – „Държавният служител съобразява законността на действията,
които възнамерява да предприема“; т.17 – която определя кога има корупционно
поведение – възползване от служебното положение за получаване на облага, която
не се следва, т.19 – „Държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява“.
Установеното поведение на
жалбоподателя - нарушаването на правилата, определени в Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, е тежко нарушение на служебната
дисциплина, квалифицирано от законодателя като дисциплинарно нарушение по чл.203
ал.1 т.13 от ЗМВР, наказуемо с най-тежкото дисциплинарно наказание.
Нарушаването дори само на едната от посочените разпоредби на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР е достатъчно, за да се приеме, че в
случая е налице нарушение на служебната дисциплина по см.чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона. Законодателят е предвидил задължително да се
налага дисциплинарно наказание „уволнение“, когато извършителят на
дисциплинарното нарушение е извършил нарушение на служебната дисциплина по см.чл.194
ал.2 т.4 вр.чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР. Безспорен е фактът, че противно на
задълженията по закон, длъжностна характеристика и етични правила за поведение,
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната му
отговорност. Службата в МВР следва да се упражнява от служители, които спазват
законите и опазват обществения ред и с поведението си не уронват престижа на
службата в МВР. Спецификата на дейността на служителите в МВР определя и
завишените морални критерии относно упражняването й.
Твърденията на жалбоподателя пред
ДРО и ДНО са противоречиви. Пред ДРО посочва, че е нямало основание за
задълбочена проверка, случаят касае „проверка на документите за правоспособност
на водача и тези на автомобила“, „не е имало основание за по-нататъшни действия
спрямо лицата“, „не е констатирано нищо нередно“, „автомобилът не е бил
претърсван, съответно не е имало основание за съставяне на протокол на МПС“,
„не е свидетел на предаването на пари“. При изслушването пред ДРО не оспорва
фактите, че е имало чантичка с наркотично вещество, но оспорва факта на
установяване кой именно е дал парите, както и по какъв начин са били снети
обясненията от В. и И..
Извършените от жалбоподателя
тежки нарушения на служебната дисциплина са категорично и безспорно установени
от писмените доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство
Съдът намира, че оспорената
заповед е правилна и законосъобразна и в частта й, с която е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя Г., на посоченото правно основание –
чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР.
Оспореният акт е правилен и
законосъобразен, издаден от компетентен по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР,
орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, което налага
отхвърляне на жалбата против него като неоснователна.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна, а ответникът не е
поискал такива.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Х.Г.Г.,***, против Заповед № 365з-7242/12.11.2020г. на директора на ОД
на МВР Варна, с която на осн.чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР на жалбоподателя в
качеството му на старши полицай, той и водач на автомобил в група „Специализирано
тактическо звено за бързи действия“ при ОДМВР – Варна е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, и на осн.чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР е прекратено служебното
му правоотношение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: