Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на втори април две
хиляди и
деветнадесета година в състав :
Съдия:
Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа
т.д. № 2294
по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 от ГПК.
Решението се постановява по реда на
чл.238 от ГПК.
Ищецът „М.Б.“ ЕАД твърди, че с Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г., „Ю.Б.” АД /предишно наименование „Б.П.Б.“ АД) / като цедент
прехвърлила всички свои вземания и права заедно с привилегиите, обезпеченията,
личните гаранции и другите им принадлежности на цесионера „М.Б.“ ЕАД, произтичащи от Договор за
кредит № BL 5200/22.02.2007 г., сключен между Банката и
кредитополучателя „С.м.“ ЕООД. Вземанията
били прехвърлени на 03.08.2017 г., като същите фигурират под сделка № 693144,
отразена в Приложението към Договора за прехвърляне на вземания (цесия) от
21.06.2017 г. Ищецът изпратил уведомление по чл.99, ал.З от ЗЗД за настъпилата
цесия, което не било получено. Известието за доставяне на Б.П.АД било върнато с
отбелязване „пратката не е потърсена“. Ищецът обаче счита, че длъжникът е
надлежно уведомен по чл.99, ал.З от ЗЗД за настъпилата цесия, но дори да не е –
с връчването на исковата молба следвало да се приеме уведомен.
По силата на Договор за кредит № BL 5200/22.02.2007
г. Банката предоставила на кредитополучателят „С.м.“ ЕООД
банков кредит в размер на 30 000 лева за
краткосрочни оборотни нужди. На основание чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за
кредит, годишната лихва за предоставения кредит включвала сбор от действащия
базов лихвен процент - малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от Банката и
договорна лихвена надбавка в размер на 4.5 пункта. Към
датата на подписване на Договора за кредит обявеният от Банката БЛПМФ е в
размер на 10 /десет/ процента.
Съгласно чл.4, ал.4 от Договора за
кредит, дължимата лихва се начислявала ежемесечно и била платима на 21-во число
на всеки месец след откриване на заемната сметка /открита съгласно Приложение
към Договора за кредит на 01.03.2007 г./
Съгласно чл. 5 от Договора за кредит,
при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по
чл.4, ал.1 се увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за
просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Съгласно чл.1 от Договора за кредит
Кредитополучателят се задължавал да върне предоставеният кредит в срок от 120
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка /01.03.2007 г./ или
на 01.03.2017 година. Главницата по договора за
кредит падежирала на 01.03.2017 година.
Кредитополучателят не обслужвал
кредита в сроковете и по начините, уговорени в Договора за кредит и кредитът
бил в просрочие към 03.08.2017 г.
Към датата на подаване на исковата
молба, общият размер на претендираното вземане по Договора за кредит е в размер
на сумата от 43 478.47 лева, от които: главница
– 29 986.77 лева; наказателна
лихва – 13491.70 лева до 03.08.2017 г. Ищецът не претендира лихвите върху
главницата от датата на цесията 03.08.2017 г. до датата на исковата молба.
Ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата 43478,47 лева
(четиридесет и три хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и 47 ст.),
представляващи суми за неизплатени: главница - 29986,77 лева (просрочена договорна);
просрочени за наказателни лихви - 13491,70 лева до 03.08.2017г., както
и законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на
вземането. Претендира направените съдебни разноски.
Ищецът моли съда да разреши разкриване
на банкова тайна и на основание чл.195 от ГПК да допусне Съдебно-счетоводна
експертиза с посочените в исковата молба задачи:
Ищецът представя: Договор за банков
кредит № BL 5200/22.02.2007г. с приложения към него - Запис на
заповед; Приложение към договор за банков кредит; Извадка от Приложение към Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 21.06.2017г, отнасяща се за Договора за
кредит на длъжника - сделка № 693144; Справка „Дълг“ на длъжника към 03.08.2017
г. издадена от „Ю.Б.” АД; Уведомление по чл.99, ал.З от ЗЗД за прехвърляне на
вземане (цесия) до длъжника; Известие на Б.П.АД за доставяне на Уведомление по
чл.99, ал.З от ЗЗД на длъжника.
Ответникът „С.м.“ ЕООД
не е подал отговор на исковата молба, не е
заявил становище по иска и не се е явил в първото съдебно заседание.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение, и съдът с определение от 12.02.2019 г.
е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл.239 ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства.
С изпратеното до ответника съобщение
за исковата молба и възможността за отговор са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
Съдът при така заявените твърдения и искания от страните намира, че е сезиран
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.99
от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
Представените писмени доказателства и
доказателствени искания са относими към спора. Видно от представените към
исковата молба писмени доказателства исковете са вероятно основателни. Налице
са кумулативно предвидените условия за постановяване неприсъствено решение, с
което исковете се уважават.
Искът е основателен и по тази причина
отговорността за разноските, направени за неоснователно предизвикания спор е на
ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в настоящото производство – 1173.60 лв.
Воден
от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„С.м.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „М.Б.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.99 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата43478,47
лева (четиридесет и три хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и 47 ст.),
представляващи суми за неизплатени: главница - 29986,77 лева (просрочена договорна);
просрочени за наказателни лихви - 13491,70 лева до 03.08.2017г., както
и законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
„С.м.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „М.Б.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата 1173.60 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: