Определение по дело №10340/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2024 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20241110110340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41763
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110110340 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 15.10.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На петнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 10340 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Ц. З., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „..............“, бл. 3, вх. В, ап. 74, адв. Г. В., против „................“
ЕАД, с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „...............“, бул.
„...............“ № 25, офис сграда „..............“, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Ю.Х.Ю.. Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че след извършена
справка при ЧСИ М.П., с рег. № 851, действащ в района на СГС, установила, че срещу нея
било образувано изп.д. № 20218510402738, по което взискател бил ответника, за което дело
1
не била уведомявана. Твърди, че делото било образувано въз основа на изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 50682/2013 г. по описа на СРС, 64 състав, издаден в полза на „...............“ АД, по
силата на който А. Ц. З., с предишна фамилия К., била осъдена да заплати на банката сумата
от 988,14 лв. – неплатена главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от
5 587,48 лв. – договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97
лв. – такси за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., законната лихва върху главницата,
считано от 04.12.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 280,03 лв. –
направени разноски по делото. При извършване на справката се установило, че „................“
ЕАД придобило вземането срещу ищцата въз основа на договор за цесия. Навежда
твърдения за липса на материалноправна и процесуалноправна легитимация за ответника в
производството по изпълнителното дело поради противоречие с разпоредбата на чл. 99 от
ЗЗД на договора за цесия, като извършеното прехвърляне било в нарушение на чл. 26 от ЗЗД.
Позовава се на погасителна давност и съдебната практика, излага подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
„................“ ЕАД, че А. Ц. З. не дължи на ответника сумата от 988,14 лв. – неплатена
главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв. – договорна
лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. – такси за периода от
10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2013 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 280,03 лв. – направени разноски по делото, по
изпълнителен лист от 12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 50682/20139 г. по описа на СРС, 64 състав,
поради погасяване на вземането по давност, както и поради липса на материалноправна и
процесуалноправна легитимация за ответника, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „................“ ЕАД, с който оспорва предявената искова претенция като
недопустима и неоснователна. Сочи, че в рамките на заповедното производство длъжникът
разполага с посочените в ГПК способи за оспорване на издадената заповед, в която насока
излага подробни съображения. Твърди, че в изпълнение на закона на ищцата било изпратено
уведомление за извършената цесия, като прехвърляне на вземането било извършено
законосъобразно в съответствие с чл. 9, ал. 4 от договора за кредитна карта. Позовава се на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като описва отделните предприети от ЧСИ изпълнителни действия в
периода от 14.01.2014 г. до 11.01.2024 г. Оспорва изтичането на давностен срок в полза на
ищцата, позовава се на задължителната съдебна практика, за което излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по
делото разноски. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства,
направени са доказателствени искания.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Предявена е искова претенция от А. Ц. З. против „................“ ЕАД за установяване по
отношение на „................“ ЕАД, че А. Ц. З. не дължи на ответника сумата от 988,14 лв. –
неплатена главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв. –
2
договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. – такси за
периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 280,03 лв. – направени
разноски по делото, по изпълнителен лист от 12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 50682/20139 г. по
описа на СРС, 64 състав, поради погасяване на вземането по давност, както и поради липса
на материалноправна и процесуалноправна легитимация за ответника, претендира
направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства,
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ответника
за изискване на изпълнителни дела като основателно следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 10340/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 12.11.2024 г., 10,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от А. Ц. З. против „................“ ЕАД за установяване по
отношение на „................“ ЕАД, че А. Ц. З. не дължи на ответника сумата от 988,14 лв. –
неплатена главница по договор за кредитна карта от 17.10.2007 г., сумата от 5 587,48 лв. –
договорна лихва за периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., сумата от 4 425,97 лв. – такси за
периода от 10.12.2007 г. до 02.12.2013 г., законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 280,03 лв. – направени
разноски по делото, по изпълнителен лист от 12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 50682/20139 г. по
3
описа на СРС, 64 състав, поради погасяване на вземането по давност, както и поради липса
на материалноправна и процесуалноправна легитимация за ответника, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата от
ответното дружество „................“ ЕАД, с който оспорва исковата претенция като
недопустима и неоснователна, излага подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Издаден изпълнителен лист на 12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 50682/20139 г. по описа на СРС, 64
състав, образувано изп.д. № 20218510402738 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, действащ
в района на СГС.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно крайния момент, в който
са били предприети действия от страна на съдебен изпълнител.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ М.Б. най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изп.д. № 587/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838,
действащ в района на СГС.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ Й.Ц. най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изп.д. № 538/2018 г. по описа на ЧСИ Й.Ц., с рег. № 784,
действащ в района на СГС.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ М.П. най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изп.д. № 2738/2021 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851,
действащ в района на СГС.
УКАЗВА на всеки един от ЧСИ, че при непредставяне на посоченото изпълнително
дело, носи отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
4
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5