Гълъбовски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
при секретаря Белослава
Колева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 644 по описа за 2020
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция
за събиране на вземания“ против Т.И.Ж., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница:
- 1000,00 лв. (хиляда лева) - представляващи главница по договор за паричен
заем;
- 199,52 лв. (сто деветдесет и девет
лева н 52 стотинки), представляващи договорна лихва от 28.09.2018г. до
24.08.2019г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 45,00 лева (четиридесет и пет
лева) представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;
- 897,36 лв. (осемстотин деветдесет
и седем лева и 36 стотинки), представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение: за периода от 28.09.2018г. до 24.08.2019г. (падеж на
последна погасителна вноска)
- 47,11лв. (четиридесет и седем лева
и 11 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 29.09.2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендирани са разноски.
В исковата
молба ищцовото дружество твърди, че на 1.03.2019г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 3308078/27.08.2018г., е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3308078 от
06.03.2018г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост.
На 27.11.2019г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ/3308078 за извършената цесия чрез куриер. Видно от обратната разписка
към товарителница № 68665751, писмото отново се върна в цялост.
Към настоящата искова молба
представят и моли да се приемат копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3308078 от 27.11.2019г., което да връчите на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение М 3/16.04.14г. по пи д. № 1711/2013г. на
I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/09 год. на II т.о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
В случай че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда
на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Излага
правни аргументи и сочи съдебна практика - Определение № 987/18.07.2011г. на
ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение М173/15:04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/20Ш., ТК.
На 27.08.2018г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и Т. Иванов Ж. /Заемател/ бил сключен Договор за
паричен заем с № 3308078, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора за заем.
Съгласно клаузите на договора,
страните са постигнали съгласие, да се рефинансира текущия заем на Заемателя,
като след извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасявал изцяло,
а Заемодателят изплащал на Заемателя остатъка от заемната сума по договора,
като Договорът имал силата на разписка. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща
на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1199,52лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 199,52лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се бил задължил
да върне кредита в срок до 24.08.2019г. на 12 равни месечни погасителни вноски,
в размер на 99,96 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 28.09.2018г.,
а падежът на последната погасителна вноска бил 24.08.2019г.
С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях и че желае договорът да бъде
сключен.
На основание чл. 16 от сключения
Договор за паричен заем, Заемателят е заявил, че е запознат и се е съгласил с
Тарифата за таксите на „Изи Aceт Мениджмънт“ АД, актуална към датата на
сключване на договора, която се намирала на видно място в офиса и на интернет
страницата: www.easycredit.bg, съгласно която, в случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
Заемателят се бил задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер –
Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството,
че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 897,36 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски,
всяка в размер на 74,78 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в
общ размер на 174,74 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 29.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва бил 47,11 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежи рала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е извършил плащане по
дължимия паричен заем към Дружеството.
Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 24.08.2019 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем.
В тази връзка за „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията ни за сумите от главница 1000,00лв., договорна лихва 199,52 лв.,
ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за
неизпълнение 897,36лв., обезщетение за забава в размер на 47,11лв. и такса
разходи в размер на 45,00 лв. или обща сума в размер на 2188,99 лв. и по
образуваното ч.гр.д. 461/2019г, по описа на Районен съд - Гълъбово е издадена Заповед
за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което от своя страна обуславяло правния ни интерес от подаването на
настоящата искова молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата
молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на
отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Съобщението
е връчено при условията на чл. 44 ал. 1 от ГПК, което се приравнява на редовно
връчване с всички последици от това. Това указано му право той не е упражнил като
не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца
обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени
доказателства.
Редовно призован на
основание чл. 41 ал. 1 от ГПК ответникът не се явява в откритото заседание и не
изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците
непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът,
чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите
обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са
налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
От представените с
исковата молба доказателства – Договор за паричен заем с № 3308078/27.08.2018г.; Тарифа
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД; Потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.03.2019 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД; Пълномощно
от Изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което е упълномощено
„Агенция за събиране на вземания“ да уведомява длъжници от името на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; Уведомително писмо от Изи Асет Мениджмънт чрез „Агенция за
събиране на вземания“ АД с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3308078 от 06.03.2019г. за
извършената цесия, ведно с известие за доставяне; Уведомително писмо от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ/3308078 от 27.11.2019г. за извършената цесия, ведно с товарителница и
обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо до
длъжника, може да се направи обосновано предположение за вероятна основателност
на исковите претенции.
При така изложените твърдения съдът
намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които
следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 1000 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била
налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която
е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че е
извършена валидна цесия на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 199, 52 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена
възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 47, 11 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на
забава, както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
По иска за 45 лева такси и разходи – чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси в размер на
общо 1125, 12 лева са уговорени и ползвани съответните услуги, както и че
същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с усвояване и
управление на кредита.
По иска за 897, 36 лева – чл. 92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка и
нейния размер.
С представените доказателства ищецът
доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.
Водим от горното, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.
Налице са всички материалноправни и
процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен,
без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва за заплати на ищеца сумата от 93,
78 лева разноски за заповедното производство. По настоящото производство следва
да бъде осъден длъжника да заплати още 44 лева държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.И.Ж. с ЕГН **********, с адрес ***
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт ет. 2 офис 4 следните суми:
1000,00
лв. (хиляда лева) - представляващи
главница по договор за паричен заем;
-
199,52 лв. (сто деветдесет и девет лева н 52 стотинки), представляващи
договорна лихва от 28.09.2018г. до 24.08.2019г. (падеж на последна погасителна
вноска);
-
45,00 лева (четиридесет и пет лева) представляващи такса разходи за събиране
на просрочени вземания;
-
897,36 лв. (осемстотин деветдесет и седем лева и 36 стотинки), представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от 28.09.2018г.
до 24.08.2019г. (падеж на последна погасителна вноска)
-
47,11лв. (четиридесет и седем лева и 11 стотинки), представляващи обезщетение за
забава за периода от 29.09.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението – 30.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 461/2019 г. по
описа на Районен съд Гълъбово.
ОСЪЖДА Т.И.Ж. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт ет. 2 офис 4, както следва: 93, 78 лева разноски за заповедното производство и по настоящото
производство 44 лева държавна такса
и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. В
едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която
то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била
лишена от възможност да участва в делото.