Решение по дело №4116/2011 на Софийски градски съд

 

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 Гр.София, 27.06.2012г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 с-в в съдебно  заседание на 11.06.2012г., в състав:

 

                                                       Председател: Лилия Илиева

 

 При участието на секретаря Анна Радева, като разгледа гр.д.№ 4116/11г., за да се произнесе, взе предвид:

      Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

       Постъпила е молба от „М.” ООД за откриване производство по несъстоятелност на  „Б.” ООД. Ищецът твърди, че  на 26.06.2007г. с ответника сключили договор за монтаж на стоманени рулонни резервоари за нефтопродукти. С него ответникът възлагал на ищеца извършването на подробно описани монтажни работи на собствен на възложителя обект в гр.Русе, а именно Складово стопанство с резервоари за течни горива, УПИ  LXV, „ТМ”, АД, гр.Русе- площадката на „Т.М.” АД в л.

     Страните уговорили реда и начина на отчитане на извършените до конкретен момент монтажни работи, а именно- ежемесечно с двустранно подписани актове за реално извършени натурални видове работи.За всяко дължимо плащане „М.” издавал фактура като основанието за всяка стопанска операция  бил съответния двустранно подписан акт.Плащането трябвало да се извършва в 7-дневен срок от получаване на фактурата от възложителя.

     Ищецът твърди, че започнал изпълнението на работите като предоставените услуги били приети от ответната страна без възражения и затова били издадени фактури 4 броя  за обща сума от 76 030.42лв. Освен тази сума ответникът дължал и обезщетение в размер на законната лихва за периода от 12.10.2008г. до датата на завеждане на иска в общ размер  на 26 230.89лв.

      Въпреки опитите за доброволно уреждане на въпроса и отправените покани за плащане, нямало реакция от ответната страна. Смята, че е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност. На длъжника, тъй като се явявал неплатежоспособен по смисъла на чл.608 от ТЗ. Счита, че затрудненията на длъжника не са временни- плащанията по договора трябвало да започнат още през март 2008г. Ищецът счита, че имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите.При справка установил, че двата недвижими имота на дружеството в Русе има учредена договорна ипотека в полза на банка.

     Най-ранният момент, към който дружеството имало изискуеми парични вземания към длъжника , бил месец март 2008г.Моли за решение по чл.630,ал.2 от ТЗ

      Ответникът оспорва иска.Твърди, че затрудненията му са временни и той не е неплатежоспособен.Твърди , че са налице предпоставките на чл.631 за отхвърляне на иска.     

      Въз основа на събраните по делото доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

      Страните по делото са търговци по смисъла на чл.1,ал.2,т.1 от ТЗ.

       Безспорно е ,че между тях има сключен договор на 26.06.2007г..От заключението на назначената счетоводна експертиза на в.л. А., която не е оспорена от страните и е приета от съда, се установява изискуемо парично задължение на длъжника по процесните фактури  в размер на 76 031.02лв. главница и мораторна лихва за периода от 12.10.2008г. до 12.10.2011г. в размер на  26 230.88лв.- л.111 от делото.

      Длъжникът не спори, че дължи на ищеца посочените суми.Фактурите се осчетоводени в счетоводството му и са включени в подадената към НАП справка-декларация по ДДС,т.е. ползваното е правото на данъчен кредит. Длъжникът е приел извършените от ищеца работи по договора. Не се спори още, че не е извършено никакво плащане по него.

       От допълнителното заключение на в.л. А., базиращо се на заключението на счетоводната експертиза- л.136 и сл. от делото , се установява, че ответникът  има дългосрочни задължения към финансови предприятия в размер на 2 039 167.65лв. и 5 213.99лв. редовна лихва, както и краткосрочни задължения , формирани от просрочени плащания в размер на 945 703.80лв.

      През целия анализиран  период, с изключение на 2008г., ответното дружество не показва приходи от дейност.През 2008г. стойността на показателя в размер на 12.84 индикира неефективност на приходите.

      През периода 2008-31.12.2009г. коефициентът на платежоспособност бележи тенденция на намаление- от 0.1149 става 0.02 към 31.12.2009г., за да достигне отрицателна стойност към 31.12.2010г. Към 31.12.2010г. и към 31.12.2011г. дружеството е декапитализирано.

       Коефициентът на финансова задлъжнялост установява равнището на задлъжнялост и би следвало да бъде под единица. В конкретния случай през първите две години на анализирания период  коефициентът е под единица, а след 31.12.2009г., е вече с отрицателна стойност, което показва, че стойността на пасивите превишава стойността на активите и дружеството вече е свръхзадлъжняло.

       Вещото лице е установила трайна тенденция за намаление на краткотрайните материални активи. Показателите за ликвидност, изчислени съобразно с установените от второто заключение на в.л. А.  изискуеми задължения, сочат, че дружеството не е в състояние да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.Като цяло показателите за ликвидност сочат, че този извод се отнася за целия анализиран период-дружеството не може да погасява краткосрочните си задължения.

       Най-ранната дата на спиране на плащанията на дружеството към кредиторите, свързани с търговската му дейност, е 17.02.2008г. То е в състояние на неплатежоспособност още към 31.12.2008г. Изпаднало е в състояние на свръхзадълженост към 31.12.2010г Към кредитора ищец ответникът не е изпълнил изискуемо парично задължение по една фактурите още на 06.03.2008г. и ищецът смята, че тази следва да бъде началната дата на неплатежоспособност.

      .Финансовите м затруднения на длъжника  имат траен и необратим характер.

      С оглед изложените факти и изводите  на вещите лица, съдът намира, че е осъществен фактическия състав на чл.608,ал.1 от ТЗ- ответното дружество  не е в състояние  да изпълни  изискуемо парично задължение по търговска сделка  Датата, към която е налице тази обективна невъзможност  - е 06.03.2008г. и тя следва да се определи като начална дата на неплатежоспособността.

       С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за основателно искането да се постанови решение по чл.630,ал.2- да се обяви длъжника в несъстоятелност и се прекрати дейността му, съдът го намира за неоснователно Съществува реална опасност продължаването на дейността на дружеството да доведе  да увреждане на масата на несъстоятелността. Видно от заключението на в.л. А. длъжникът не получава приходи от дейност за целия период след 2008г.

    Водим от изложеното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

   ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Б.”ООД ***.

    ОПРЕДЕЛЯ началната й дата  на 06.03..2008г.

    ОТКРИВА производство по несъстоятелност.

    НАЗНАЧАВА  временен синдик  с месечно възнаграждение от 900лв. начиная от встъпването му в длъжност.

     Дава 3-дневен срок на молителя „М. 21” ООД да посочи лице, дало писмено съгласие да бъде назначено за временен синдик.

     НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

     ОБЯВЯВА длъжника Б. ООД в несъстоятелност.

     ПРЕКРАТЯВА  дейността на предприятието на длъжника.

     Определя дата на Първото събрание на кредиторите на 25.07.2012г.-9ч.

     Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: