№ 9991
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110171930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника Е. И. А.,
ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот –
находящ се в *************************************, с присъединен
абонатен № ******, съществуването на вземане за сумата от 642,80 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 150,58 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 14.08.2024 г.,
сумата в размер на 38,08 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 9,44 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021
г. до 14.08.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2024 г. по ч. гр. д. № 52045/2024 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът ******************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
************************ на потребители за битови нужди, които са в сила
и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г.
е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава
1
се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от
******************* съобразно сключения между това дружество и сградата
в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. И. А., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адвокат Р., с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Оспорва наличието на облигационни
отношения между страните през процесния период. Оспорва до процесния
имот да е доставена топлинна енергия на посочената цена и количество, като
твърди, че в имота на доверителката й няма радиатори. Представя главен
отчет от ****************** от 23.05.2023 г. с нулев отчет. Поддържа, че
доверителката й е с тежко хронично заболяване и същата не живее в
процесния апартамент. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за
прекратяване на делото, респ. – за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл. 415 ГПК.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. от ЗЕ,
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело
№ 2/2017 г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа
на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - 36 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените
2
доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника
и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия –
нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за
построяване на обекти № **, рег. № ***** от 2008 г. , заявление от Е. А. за
открИ.не на партида за топлоснабден имот, находящ се в
************************************, протокол № 1 от проведено общо
събрание на етажните собственици от 20.10.2014 г. При тези данни е налице
валидна облигационна връзка между страните и ответникът се явява
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ /
приложимата редакция след 17.07.2012 г./. Следователно, между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия, поради което ответникът в качеството му на собственик на
топлоснабдения имот е задължено лице да заплаща стойността на потребената
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, респективно доводите
му, че не живее в адреса се явяват ирелевантни за предмета на спора.
В хода на производството се установяват от събраните по делото
доказателства: изравнителни сметки, протокол за неосигурен достъп от
13.05.2022 г. и 17.05.2022 г., включително и заключението на съдебно-
техническата експертиза, че ищецът е доставил топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се: ************************************, с
абонатен № ******. Видно от приетото по делото заключение на СТЕ, което
настоящият състав приема за компетентно, обективно и безпристрастно
изготвено се установява, че в процесния имот през процесния период няма
изчислени топлинна енергия за отопление на имот. За период 21г./22 г. не е
осигурен достъп до имот, за което са представени констативни протоколи от
13.05.2022 г. и 17.05.2022 г . За същия период има служебно изчислена
топлинна енергия за БГВ на база един брой потребител на топла вода ,при
служебно определен разход 140 л. на денонощие на един потребител. За
отчетен период 22/23 г. е осигурен достъп като отчетният формуляр от
23.05.2023 г. носи подпис на потребител. За период 22/23 г. няма начислена
топлинна енергия за БГВ. СТЕ счита, че изчисленията, извършени от ФДР са в
съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Според
изчисленията на вещото лице, размерът на сумите за топлинна енергия за
процесния период са, както следва: 100,56 лева – сградна инсталация, 0,00 за
отопление на имот и 542,26 лева за топлинна енергия за БГВ или сума в общ
размер на 642,82 лева. При спазване на принципа по чл. 6, ал. 2 ГПК, исковете
за топлинна енергия се явяват установени в претендирания с исковата молба
размер 642,80 лева. От събраните по делото доказателства се установява, че
няма начислени суми за отопление на имот, но клиентът дължи заплащане на
топлинна енергия за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване по
аргумент от чл. 140а и следващите от Закона за енергетиката, което обуславя
извод за дължимост на горепосочената сума. Ето защо, възражението в този
смисъл от ответната страна се явява неоснователно. По повод възражението на
ответника, че от приложения отчет за отчетен период 2022/2023 г. било видно,
че данните за предходен период са „0“, вещото лице уточнява при
изслушването му по реда на чл. 200 ГПК, че в представения по делото отчет за
2022/2023 г., като показание „0“ е посочен последния реален отчет, за който по
делото няма данни кога е извършен, доколкото касае различен период от
исковия. Ето защо това възражение на ответника се явява неоснователно.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
3
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. /чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди/. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 27.08.2024 г., следователно вземанията за
топлинна енергия в периода от м.05.2021 г. и м. 06.2021 г. вкл. са станали
изискуеми преди 27.08.2021 г. , поради което се явяват погасени по давност.
Принципно този период включва период както извън активния отоплителен
сезон, започващ обичайно на 01.11. през съответната година, като в този
период потребителите не заплащат топлинна енергия за имот и такава за
отдадена от сградна инсталация, а единствено за подгряване на вода, но
включва и период в рамките на активния отоплителен сезон. Видно от
изравнителните сметки и СТЕ, начислението на топлинна енергия за БГВ за м.
05.2021 г. и м. 06.2021 г. е в размер на 90,37 лева (542,26 лв.:12 месеца или
45,18 лева на месец). Останалите вземания не са погасени по давност. Като взе
предвид това, непогасеният размер на задълженията за топлинна енергия за
исковия период са в общ размер на 552,42 лева. Ето защо за разликата над
този размер до пълния претендиран размер от 642,80 лв. искът подлежи на
отхвърляне.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в
своето основание за периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2024 г., а като размер
изчислени с помощта на интернет калкулатор възлизат на 115,59 лева (109,01
лева за вземания за отчетен период 2021 г./2022 г. и 6,58 лева за вземания за
отчетен период 2022 г./2023 г.), поради което до този размер искът се явява
основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 150,58 лв., искът
подлежи на отхвърляне.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето
производство това обстоятелство се установява както посредством
представените отчети и изравнителни сметки за процесния период
******************, така и от СТЕ. Между страните не е спорен размера на
таксата за услугата. Установено е по делото, че услугата се извършва от
******************, като няма данни да е избрано друго дружество, което да
извършва услугата дялово разпределение. Ето защо, претенцията за дялово
разпределение следва да бъде уважена. Твърденията на ответника в отговора
на исковата молба, че вземанията за дялово разпределение са заплатени не се
установиха по делото. Въпреки изричните указания, че не сочи доказателства
за този факт, по делото не са ангажирани от страна на ответника
доказателство за извършено плащане. Доказателствената тежест е право и
задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е
да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
4
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно искът за сумата в размер на 9,44 лв., представляваща мораторна
лихва в периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2024 г. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. С
оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за заповедното производство на ищеца в размер на 62,98 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева, и
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева, 400 лева- депозит СТЕ. С оглед изхода на спора, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на
ищеца в размер на 398,45 лева.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника се следват разноски за
исковото производство в размер на 48,09 лева.
С т. 4 от особените искания в исковата молба от ******************* е
направено изрично искане за компенсация на разноски. Възможността на съда
да извърши съдебна компенсация по искане на някоя от страните при наличие
на две насрещни вземания за разноски не е препятствана от липсата на
ликвидност на вземанията, в който смисъл са и дадените разрешения с ТР №
2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т. д. 2/2020 на ОСГТК на ВКС. Ето защо, след
извършване на компенсация на разноските, с оглед изхода на делото
ответникът няма право на разноски пред СРС, а същият следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 350,36 лева разноски по компенсация пред
СРС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ******************,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********************** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. И. А.,
ЕГН ********** дължи на *******************, ЕИК ********* сумата от
552,42 лв. (петстотин петдесет и два лева и 42 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в *************************************,
с абонатен № ******,за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
115,59 лв. (сто и петнадесет лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 14.08.2024 г.,
сумата в размер на 38,08 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 30.09.2024 г. по ч. гр. д. № 52045/2024 г. по описа на СРС, 166-и
5
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 552,42 лв. до пълния
предявен размер от 642,80 лв., представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, иска за разликата над 115,59 лв. до пълния
предявен размер от 150,58 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 14.08.2024 г.,
както и иска за сумата от 9,44 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2021 г. до 14.08.2024 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. И. А., ЕГН ********** да заплати на ******************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***********************
сумата от 62,98 лева, разноски за заповедното производство и 350,36 лева,
разноски по компенсация за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца ******************* , ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6