РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. ХАСКОВО, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500504 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по реда на Глава
двадесета - чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – М. Т. В. е останал недоволен от
решение № 260116 от 14.06.2021 год., постановено по гр.д. № 1469 / 2020 год.
по описа на Районен съд – Димитровград, с което е отхвърлен предявеният от
него против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.София, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че не
дължи сумата в размер на 3 949.86 лева, законната лихва и деловодни
разноски, за принудителното събиране на които било образувано
изпълнително дело № 20209290400410 по описа на ЧСИ Николета Кавакова,
поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което уважи иска.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ - „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр.София – оспорва въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба, подадена от М.Т.В. против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.София, с искане да се признае за установено по
1
отношение на ответника, че не му дължи сумата от 3 949.86 лева, ведно със
законната лихва, считано от 18.03.2011 год. до окончателното погасяване на
задължението, размерът на която към 30.11.2020 год. е определен на 3 906.20
лева, както и разноски, и такси, за принудителното събиране на които било
образувано изпълнително дело № 20209290400410 по описа на ЧСИ № 929 –
Николета Кавакова, въз основа на изпълнителен лист от 25.11.2011 год.,
издаден по т.д. № 3461 / 2011 год. на СГС, поради погасяване на вземанията
по давност, обосновано с твърдения за това, че от 2012 год. не били
предприемани никакви действия, годни да спрат или прекъснат давността.
С изпълнителен лист от 25.11.2011 год., издаден по т.д.
№ 3461 / 2011 год. по описа на Софийски градски съд, ищецът – М.Т. В. и
С.К.С. са осъдени солидарно да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД
– гр.София сумата от 4 337.90 лева, ведно със законната лихва от
постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на
задължението, както и разноски по арбитражното производство от 100 лева,
юрисконсултско възнаграждение от 400.27 лева и разноски по издаване на
изпълнителния лист от 50 лева.
Като изпълнително основание за издаване на
изпълнителния лист е послужило решение № 523 от 18.03.2011 год.,
постановено по арбитражно дело № 523 / 2011 год. на Арбитражния съд.
Въз основа на изпълнителния лист, представен с молба
от 27.01.2012 год., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София е
образувано изпълнително дело № 20128560400051 по описа на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег. № 856, Биляна Богданова, като взискателят
е възложил на ЧСИ извършването на всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
В периода от месец април до месец май 2012 год. са
наложени запори върху притежавано от ищеца МПС и върху банкови сметки
в „ОББ“ АД и в „Профикредит Банк България“ АД, за обезпечаване
вземането на взискателя по изпълнителното дело.
Въз основа на писмо от 06.08.2014 год., ТД на НАП –
Хасково е присъединена в качеството на взискател по изпълнението.
През месец декември 2014 год. е наложен запор върху
банкови сметки на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД.
С постановление от 14.01.2020 год. на ЧСИ Биляна
Богданова е прекратено производството по изпълнително дело №
20128560400051, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на молба от 20.02.2020 год., подадена от
ответника - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – гр.София е образувано
изпълнително дело № 20209290400410 по описа на ЧСИ с рег. № 929
Николета Кавакова, за принудителното събиране на сумите по цитирания по-
горе изпълнителен лист от 25.11.2011 год., издаден по т.д. № 3461 / 2011 год.
по описа на Софийски градски съд.
Взискателят е обосновал материално правната си
легитимация с договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 год.,
2
сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София, с който са му
цедирани вземанията на прехвърлителя и по сключения с ищеца договор за
револвиращ заем № *** год., за дължимите по който суми е издаден и
цитирания по – горе изпълнителен лист.
На 24.02.2020 год. е изпратено запорно съобщение до
„Юробанк България“ АД – гр.София за налагане на запор върху банкови
сметки на ищеца.
За 23.03.2020 год. е насрочен опис на движими вещи
на ищеца в качеството му на длъжник по изпълнението.
На 02.03.2020 год. е наложен запор върху МПС,
собственост на длъжника В..
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира за неоснователен предявеният на основание чл.439
от ГПК, отрицателен установителен иск, че ищецът като длъжник по
принудително изпълнение не дължи сумите по изпълнителен лист от
25.11.2011 год., издаден по т.д. № 3461 / 2011 год. по описа на Софийски
градски съд, въз основа на решение № 523 от 18.03.2011 год., постановено по
арбитражно дело № 523 / 2011 год. на Арбитражния съд, обоснован с
твърдения за погасяване на вземанията по давност, по следните съображения:
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 год. по гр.д. № 3 / 80 г., Пленум
на ВС, погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В случая давността е
била прекъсната на 27.01.2012 год. - с образуване на изпълнително дело №
20128560400051 по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег. № 856,
Биляна Богданова, след което давността е спряла да тече докато е траела
висящността на делото. Доколкото до 26.06.2015 год. – дата на приемане на
Тълкувателно решение № 2/2013, постановено по тълкувателно дело № 2 /
2013 год. на ВКС, ОСГТК, с което ППВС № 3 / 1980 год. е обявено за
изгубило сила, принудителното изпълнение не е било прекратявано с
нарочен акт на съдебния изпълнител, до този момент – 26.06.2015 год.,
погасителната давност е спряла, при което новата петгодишна давност, след
прекъсването на предходната с образуването на изпълнителния процес и
спирането на течението на давностния срок при висящността на
принудителното изпълнение, започва да тече от постановяването на
Тълкувателно решение № 2/2013 по тълкувателно дело № 2 / 2013 год. на
ВКС, ОСГТК, даващо различно разрешение по приложението на чл.116, б.“в“
от ЗЗД, според което в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не
спира, поради което и цитираното ППВС е обявено за изгубило сила.
Обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба – 30.11.2020
год. е изтекъл петгодишен срок, считано от постановяване на ТР - 26.06.2015
год., не обуславя извод в противна насока, предвид това, че в периода преди
изтичане на давностния срок – 26.06.2020 год., а именно - месец февруари –
месец март 2020 год., по изпълнителното дело № 20209290400410 по описа на
ЧСИ с рег. № 929 Николета Кавакова, са извършени изпълнителни действия –
3
налагане на запор върху вземания на ищеца – длъжник по изпълнението и
запор върху притежавано от него МПС, които действия, съгласно цитираното
ТР, са прекъснали давността.
По въпроса от кой момент има действие и от кога
следва да се прилага разрешението, дадено с т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 год.
по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, има формирана съдебна практика,
обективирана и в Определение № 735 от 06.11.2019 год. на ВКС по гр.д. №
3982 / 2019 год., III г.о, ГК, според което при постановяване на нов
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата
правна норма – чл.116, б.“в“ от ЗЗД и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното
обратно действие, а започва да се прилага от момента, в който е постановено
и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и
предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила.
Достигайки до същите правни изводи за
неоснователност на предявения за основание чл.439 от ГПК, отрицателен
установителен иск, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което по изложените по-горе съображения следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева – възнаграждение за
юрисконсулт за осъществено процесуално представителство пред въззивния
съд.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260116 от 14.06.2021
год., постановено по гр.д. № 1469 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Димитровград.
ОСЪЖДА М. Т. В., ЕГН ********** от гр.***, със
съдебен адрес за призоваване – гр.Димитровград, ул.“Г.С.Раковски“ № 13 –
адвокат В.К. да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин – 6“, ет.2, сумата в размер на 300
лева – възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално
представителство пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5