РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Сливен, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230100465 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК- правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК,вр.чл.79 и 86 ЗЗД, вр.чл.432 ТЗ.
Ищецът твърди, че предявява исковете, въз основа на указания на съда,
издал заповед за незабавно изпълнение срещу ответника. Сочи, че със
Заповед за изпълнение на парично задължение № 130/25.03.2021 г. и
Изпълнителен лист № 91/25.03.2021г., издадени по ч.гр.д. № 1090/2021г. на
СлРС, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК” АД, кредитополучателят и настоящ ответник бил осъден да
заплати на ищеца-банка следните суми: 832.26 лева - главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането; 375.95 лева -
договорна лихва за периода от 12.11.2018г. до датата на настъпване на
изискуемост - 03.02.2021г.; 11.10 лева - лихвена надбавка за забава след
1
датата на настъпване на изискуемост за периода от 03.02.2021г. до
22.03.2021г.; 16.32 лева - дължими такси и разноски по кредита (заемни
такси); 25.00 лева - държавна такса за образуване на заповедно производство;
150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че на 28.02.2018г. между страните бил сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица.Съгласно договора, ищецът банка предоставила на ответника, като
кредитополучател, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,
достъпът до който бил осигурен, чрез кредитна карта /DSK Maxi Go/ в размер
на 1000 лева (хиляда лева) с месечна падежна дата всяко 10-то число на
месеца.Неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка
ДСК („Условията“) и Общите условия по договор за издаване и обслужване
на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия“),
които кредитополучателят получил и приел с подписването на Договора.
Съгласно Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXI Go в лева:
усвоената част от кредитния лимит се олихвявала с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил 21.95 %
годишно (0,06% на ден), формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за
карти в BGN в размер на 0.163% и фиксирана надбавка в размер на 21,787%.
Лихвеният процент се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR в
сроковете и при условията, посочени в Общите условия. Годишният процент
на разходите бил 24,30%, като общата дължима сума била 1122.84лв. Лихвата
се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума (чл. 27, ал. 2 от
Общите условия). При забава в плащанията се дължала добавка за забава в
размер на 5 (пет) процентни пункта, съгласно чл. 32, изр. 2 от Общите
условия към договора за кредит. Срокът на валидност на кредитната карта
бил 3 (три) години. Падежната дата за погасяване на задължението била 10-то
число на месеца. Минималната сума за револвиране на кредита била 30.00лв.
/тридесет лева/.
Съгласно чл. 17 от Общите условия Банката издавала кредитната карта
със срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който
срок клиентът можел да използва картата. След изтичането на срока на
валидност се издавала нова карта, с нов срок на валидност. Банката не
преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на
2
договора съгласно чл. 87, ал. 1 от Общите условия. Съгласно чл. 25, ал. 2 от
Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпада със срока на
валидност на кредитната карта. Кредитната карта не е преиздавана от Банка
ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на Договора,
уговорено в Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да погасява минималните суми за револвиране на
усвоения от него кредит. В случай, че 4 поредни месеца, считано от
месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със
суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период,
правото на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение,
формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва в размер на
действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава,
съгласно чл. 31, ал.1, вр. с чл. 32 от Общите условия към договора за кредит.
Ако клиентът погаси изцяло дължимото до края на следващия (пети) гратисеи
период, правото за ползване на кредита се възстановява, съгласно чл. 31, ал.2
от Общите условия към договора за кредит. Ако това не се случи, вземането
на Банката за целия използван кредитен лимит става окончателно изискуемо
и тя имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си
по съдебен ред (чл. 32 от Общите условия).
На следващо място, съгласно чл. 34 от Общите условия, при
нарушаване на задълженията по Договора и Общите условия, банката имала
право да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Твърди, че поради шест броя непогасени минимални суми за
револвиране на кредита за периода от 12.11.2018г. до 10.04.2019г.,
кредиторът приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на
кредита“ от Общите условия към Договора за кредит, и с Покана, връчена от
ЧСИ на 26.11.2020г. лично на длъжника и настоящ ответник била обявена
предсрочната изискуемост на вземането на кредитора ищец.
Сочи, че на 23.03.2021г. ищецът подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по отношение на длъжника
ответник. Било образувано ч.гр.д. № 1090/2021г. на СлРС и издаденазаповед
за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми. Последвало
образуване на изпълнително дело № **/**. по описа на ЧСИ М.М., per. №
**на КЧСИ, с район на действие СлОС. Поканата за доброволно изпълнение,
3
ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на ответника, чрез
залепване на уведомление.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
832.26 лева главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица от 28.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.03.2021г. до окончателното изплащане
на вземането; 375.95 лева - договорна лихва за периода от 12.11.2018г. до
датата на настъпване на изискуемост - 03.02.2021г.; 11.10 лева - лихвена
надбавка за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от
03.02.2021г. до 22.03.2021г. и 16.32 лева - дължими такси и разноски по
кредита (заемни такси).
Претендират се деловодни разноски в заповедното и в настоящото
исково производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е постъпил.
В открито съдебно заседание ищецът банка не се представлява от
представител по закон или пълномощие, но с писмена молба от пълномощник
поддържа претенциите.
Ответникът се явява лично и признава изцяло исковете, респ.
задължението си към банката по договора за кредит. Посочва, че спрял
плащанията, поради съкращаването му от работа, но към този момент вече
работел и щял да плати задължението.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява, че на 28.02.2018г. са
подписали договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица – ищецът, като кредитодател и издател на кредитна
карта, а ответникът като кредитополучател и получател на кредитната карта.
Лимитът на кредитната карта е договорен в размер на 1 000 лв. с променлив
лихвен процент, който към датата на подписване на договора бил 21,95%
годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на 6месечен СОФИБОР
за карти в Бг лева, ГПР 24,30% или обща дължима сума в размер на 1122,89
лв.Падежната дата е определена на 10-то число на месеца. Общите условия,
4
приложими към договора също били подписани от ответника на 28.02.2018.
Представен е и погасителен план, от който е видно, че месечната вноска е в
размер на 93,57 лв.
Съобразно чл.3 от договора, с подписването му, клиентът декларирал,
че е запознат и получил документите посочени в чл.1 от договора, а именно с
условията за издаване на кредитна карта и общите условия по договор за
кредитна карта и револвиращ кредит, които били неразделна част от
договора. Съобразно чл.7 от договора с подписването му клиентът
декларирал, че му била предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл.5 ЗПК, с оглед вземане на информирано решение за
сключване на договор за кредит. В чл.8 от договора е посочено, че клиента
заплаща такси за издаването и ползването на кредитна карта по Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършени
услуги на клиенти към датата на събиране на съответното плащане.
Представени са лично подписани от ответника погасителен план за една
година за издадената кредитна карта Maxi Go, действалите общи условия
/ОУ/ към договора и Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти на ДСК Maxi Go, действали към датата на подписване на
процесния договор.
На 27.02.2018г. ответникът подписал и декларация, че му била
представена необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2 ЗПК, ОУ
и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти за
кредитен лимит 1000 лв., с лихвен процент 21,95% по кредитна карта ДСК
Maxi Go, за сравняване на различни предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за кредитна карта
На 07.03.2018г.в 12:26 ч. ответникът получил срещу подпис кредитната
карта, предоставена му от банката ищец по револвиращия кредит.
На 26.11.2020г. банката ищец връчила лично на ответника, чрез ЧСИ
уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, поради
забава в плащанията.
Представени са извлечение от счетоводните книги на ищеца и
извлечение по кредита за периода 28.02.2018г. 10.02.2022г. и от 01.04.2019г.
до 10.02.2022г., от които се установяват размерите на дължимите суми по
договора за револвиращ кредит.
5
На 23.03.2021г. банката ищец депозирала заявление пред СлРС по реда
на чл.417 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 1090/2021г. на СлРС, по което била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 25.03.2021г. за
осъждането на ответника да заплати на ищеца исковите суми. Доколкото
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника от съдебния изпълнител
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът в заповедното производство спрял
изпълнението по образуваното изпълнително дело и дал указания на
заявителя за предявяване на иск. В едномесечния срок заявителят и настоящ
ищец депозирал искова молба против ответника за установяване на вземането
си по издадената в негова полза заповед за изпълнение.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви и неоспорени от страните, както и от признанието,
сторено от ответника пред съда за дължимост на исковите суми.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС бе
прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Възможността на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл.432, ал.1
ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, а в процесния правен казус такава възможност е
предвидена и в чл. 32 ОУ, приложими към договора. Така за случай на
неизпълнение се счита нереволвиране на кредита за четири поредни месеца
или револвирането му със суми по-малки от минималните суми за
6
револвиране за съответния период, съобразно чл.31 ОУ. Следователно
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните, а именно кредитора и
засяга срочността на задължението, като то се превръща от срочно в
безсрочно при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
В процеса се установи, от представените писмени документи,
кореспондиращи си изцяло с признанието на ответника, че ответника
длъжник не револвирал минималните суми за периода 12.11.2018г.-
10.04.2019г. Доказа се също така, че банката упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на това обстоятелство на
длъжника е осъществено надлежно, чрез връчване лично на уведомление,
чрез ЧСИ на нотариална покана при условията на чл.47, ал.5 ГПК на
26.11.2020г.
В процеса се доказа и размерът на задължението на ответника, чрез
приетите извлечения от банката по кредита, както и от признанието на самия
ответник за дължимост на сумите.
Така настоящият съдебен състав намира за доказани всички относими
към предмета на спора факти и обстоятелства- сключването на договор за
револвиращ кредит с ответника, размера на задължението, начина на
погасяване, липсата на направени 4 бр. поредни плащания на минимални
суми за револвиране, наличие на предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост на цялото непогасено задължение и надлежно упражняване на
това право на банката кредитодател, чрез уведомяване на длъжника ответник.
С оглед изложеното, предявените положителни установителни искове са
основателни и доказани и биват уважени в пълните им претендирани размери.
Предвид изхода на процеса, ответникът дължи на ищеца и деловодните
разноски, сторени, както в заповедното производство, така и тези, сторени в
настоящият исков процес. В заповедното производство по ч.гр.д.№
1090/2021г. на СлРС ищецът направил разноски в размер на 175 лв., а в
настоящото производство сторените разноски са в общ размер на 125 лв., от
които платена държавна такса 25 лв. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25 от
7
Наредбата за заплащането на правната помощ. Така ответникът бива осъден
да заплати на ищеца- банка сума в размер на 300 лв. деловодни разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.
Г. В., ЕГН: ********** от гр.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.”**“ №
**ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска” № 19, представлявано от Тамаш Хак-
Ковач-Главен изпълнителен директор, Диана Дечева Митева, Юрий Благоев
Генов и Доротея Николаева Николова-Илчева - Изпълнителни директори,
сума в общ размер 1 235,63 лв. /хиляда двеста тридесет и пет лева и 0,63
ст./, от която 832,26 лв. /осемстотин тридесет и два лева и 0,26 ст./ главница,
по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, 375,95 лв. /триста седемдесет и пет лева и 0,95 ст./, договорна
лихва за периода 12.11.2018г. до 03.02.2021г., 11,10 лв. /единадесет лева и
0,10 ст./, лихвена надбавка за забава след датата на настъпване на предсрочна
изискуемост за периода 03.02.2021г. до 22.03.2021г. и 16,32 лв. /шестнадесет
лева и 0,32 ст./, заемни такси.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Г. В., ЕГН: ********** от
гр.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.”**“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Московска” № 19, представлявано от Тамаш Хак-Ковач-Главен
изпълнителен директор, Диана Дечева Митева, Юрий Благоев Генов и
Доротея Николаева Николова-Илчева - Изпълнителни директори , сума в
размер на 300 лв. /триста лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9