№ 486
гр. Видин, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20251320100655 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на К. С. П. от с. ******, общ. ******, чрез А. М.
против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 12.02.2025 г. получил съобщение за образувано изп. дело
№ 614/2023 г. по описа на ЧСИ С. Н., район ОС-Видин, което е образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист от 21.05.2010 г. и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.
д. № 625/2010 г. по описа на Районен съд - Видин.
По силата на изпълнителния лист е бил осъден да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ"
ЕАД - гр. София по договор за потребителски кредит № ********** от 08.09.2008 г. сумата
от 8376,44 лева главница, 108,95 лева неустойка за периода от 15.05.2009 г. до 23.02.2010 г. и
законната лихва върху главницата от 12.04.2010 г. до изплащане на вземането, както и
сумите от 169,71 лева заплатена държавна такса по гр. дело и 100 лева адвокатско
възнаграждение.
След направена справка при ЧСИ С. Н. по изп. д. № 614/2023 г. установил, че въз
основа на процесния изпълнителен лист от 21.05.2010 г. издаден от ВРС по ч. гр. д. №
625/2010 г. , „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД е образувало срещу ищеца изпълнително дело №
1444/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с район на действие Окръжен съд- Враца. След
образуването на това изпълнително дело, по искане на взискателя не е предприемано
никакво изпълнително действие за принудително събиране на сумата по изпълнителния
лист. Затова, поради неизвършване на изпълнителни действия по делото повече от две
години, с постановление на ЧСИ Б., същото е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Оригиналът на изпълнителния лист е бил придобит от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"
1
ЕАД, вероятно като цесионер, с отбелязване на гърба за прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК от ЧСИ Г. Б..
През 2019 г., т.е. след като давността за принудително събиране на вземането е
изтекла, въз основа на същия изпълнителен лист ответното дружество „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ЕАД е образувало срещу ищеца ново изпълнително дело № 1713/2019 г. по
описа на ЧСИ С. Н. с район на действие Окръжен съд-Видин, по което с постановление от
12.11.2019 г. на ЧСИ като взискател вече е било конституирано ответното дружество. По
това дело е отбелязано, че последното изпълнително действие е било извършено на
12.02.2020 г. след което по искане на взискателя е било прекратено на 07.06.2023 г. и е бил
върнат изпълнителния лист. Веднага, на същата дата, е било образувано последното изп.
дело № 614/2023 г. по описа на ЧСИ С. Н. с район на действие Окръжен съд-Видин, по което
е получил съобщението за образувано дело на 12.02.2025 г.
Ищецът твърди, че изпълняемото право (претенцията за главница, лихви и разноски
по процесната заповед за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист) е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но
имащи правно значение за неговото съществуване - а именно, поради изтекла 5-годишна
давност за принудителното събиране на вземането. Давността не е прекъсвана или спирана,
тъй като не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение и събиране на
вземането считано от датата на последното извършено изпълнително действие при ЧСИ Г. Б.
с район ОС - Враца до датата на образуване на първото изпълнително дело № 1713/2019 г. по
описа на ЧСИ С. Н. с район ОС-Видин.
Освен това, не е налице и оспорва активната процесуална легитимация на ответното
дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕАД да предявява претенции по изпълнителния лист в
изпълнителното производство.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че
ищецът не дължи вземанията по процесния изпълнителен лист поради изтекла погасителна
давност.
Ответното дружество в указания срок, чрез упълномощен процесуален
представител, е подало отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като
неоснователен.
Посочил е, че на 21.05.2010 г., е издаден изпълнителен лист срещу ищеца по гр.д. №
625/2010г. по описа на РС - Видин. Въз основа на издаденият изпълнителен лист, „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД (понастоящем „Райвъл /ЕУ/“ ЕАД) е образувал изпълнително дело №
1444/2012г. при ЧСИ Г. Б.. По посоченото изпълнително дело има извършвани изпълнителни
действия, като съгласно последното извършеното действие, делото се е перемирало на
03.01.2015г. Делото е новообразувано след перемпцията на 12.11.2019г. под № 1713/2019г. по
описа на ЧСИ С. Н..
За периода от последното предприето изпълнително действие по изп. дело №
1444/2012г., а именно от дата 03.01.2013г. до влизане в сила на Тълкувателно решение № 2
2
от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК приема, че докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Второто изпълнително дело е образувано на дата 12.11.2019г. под № 1713/2019г. по
описа на ЧСИ С. Н.. От дата 26.06.2015г. до 12.11.2019г. няма изтекъл период от 5 години.
По това изпълнително дело също са предприемани многократни изпълнителни действия,
като съобразно последното предприето изпълнително действие делото се е перемирало на
01.02.2020г.
Третото изпълнително дело, образувано по издадения изпълнителен лист от
21.05.2010г., е под № 614/2023г. по описа на ЧСИ С. Н., което е било действащо до подаване
на исковата молба пред съда. Поради това не е изтекла погасителна давност.
По делото са събрани писмени доказателства, приложен е препис на изп.д. №
1713/2019г. и препис на изп. дело № 614/2023г., и двете по описа на ЧСИ – С. Н..
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна :
В полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД с ЕИК ********* е издаден изпълнителен
лист от 21.05.2010г. по ч.гр.д. № 625/2010г. по описа на Районен съд – Видин въз основа на
Заповед № 486-РЗ от 16.04.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против ищеца К. С. П. за сумата от 8376,44 лева главница, 108,95 лева неустойка за периода
от 15.05.2009 г. до 23.02.2010 г. и законната лихва върху главницата от 12.04.2010 г. до
изплащане на вземането, както и сумите от 169,71 лева заплатена държавна такса и 100 лева
адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № ********** от 08.09.2008г.
От представената справка от ЧСИ Г. Б. с район на действие Окръжен съд – Враца, се
установява, че изп.дело № 1444/2012г. по описа на този ЧСИ е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 625/2010г. по описа на Районен съд – Видин по
подадена на 08.08.2012гг. молба от взискателя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД.
На 10.09.2012г. е изпратена ПДИ до длъжника чрез призовкар. Извършени са редица
справки относно длъжника. Наложен е запор на трудовото възнаграждение, чрез запорно
съобщение до трето задължено лице, както и е изпратено запорно съобщение до КАТ –
Видин – препоръчано с обратна разписка.
С постановление от 21.06.2016г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Наложения запор върху лек автомобил на длъжника е вдигнат.
От представения препис на изпълнително дело № 1713/2019г. по описа на ЧСИ – С.
Н., се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по
посоченото по-горе дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на
12.11.2019г. от ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД – София. В молбата е посочено, че
3
ответникът се явява взискател по силата на договор за цесия, сключен между «Транзакт
Юръп» с предишно наименование «Ти Би Ай Кредит» ЕАД в качеството си на цедент и
«АПС Бета България» ООД в качеството си на цесионер. Представени са доказателства за
извършената цесия. Със запорни съобщения от 01.02.2020г. са наложени запори върху
банкови сметки на длъжника- ищец по делото. Съобщено му е за образуваното дело на
07.02.2020г., като същото е връчено при отказ да получи съобщението, видно от
направеното отбелязване. Със съобщението длъжникът е уведомен за извършената цесия.
С постановление от 07.06.2023г. е прекратено производството по изпълнителното
дело по молба на взискателя. Вдигнати са наложените запори. Постановлението за
прекратяване е влязло в законна сила на 09.08.2023г.
От представения препис на изпълнително дело № 614/2023г. по описа на ЧСИ – С. Н.,
е видно че същото е образувано на 08.06.2023г. по молба на взискателя „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“. Наложени са запори със запорни съобщения от 13.07.2023г. до банки и
Изипей. Със съобщение за образувано дело, длъжникът е уведомен за образуваното дело на
19.02.2025г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
Предявеният иск е допустим, тъй като предмет на разглеждане е именно вземанието
на ответника по издадения на 21.05.2010г. изпълнителен лист.
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да
докаже, че правото на принудително изпълнение съществува. Предвид това, че в случая
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника –
взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките за прекъсване или
спиране на течащата в полза на длъжника давност.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
4
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“
Съгласно същото ТР, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, първото изпълнително дело № 1444/2012г. по описа на ЧСИ Г.
Б., е образувано на 08.08.2012г. преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. До приемане на
посоченото тълкувателно решение от 26.06.2015г., погасителна давност не тече. След тази
дата погасителна давност тече, но същата е прекъсната на 01.02.2020г. с наложените запори
по второто на изпълнително дело № 1713/2019г. по описа на ЧСИ – С. Н.. Това
изпълнително дело е прекратено с постановление от 07.06.2023г. на ЧСИ – С. Н. по молба
на взискателя. Вдигнати са наложените запори. Въз основа на същия изпълнителен лист на
08.06.2023г. е образувано изпълнително дело № 614/2023г. по описа на ЧСИ – С. Н., по което
със запорни съобщения от 13.07.2023г. са наложени запори. Така погасителната давност
отново е прекъсната. Това означава, че към момента на образуване на настоящото дело –
20.03.2025г. петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, не е изтекла.
Както е прието в обявеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, в изпълнителното производство предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ / прекъсва
давността за погасяване на вземанията, за които това изпълнително производство е
образувано. В този смисъл е Решение № 50105 от 15.06.2023г. по гр.д. № 1589/ 2021г. на
ВКС, IV ГО и Решение № 50013 от 07.03.2023г. по гр.д. № 1026/2022г. на ВКС, III ГО.
Видно е, че в нито един момент не е била изтекла 5- годишната погасителна давност,
поради което искът по чл. 439 ГПК е неоснователен.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че ответникът не е активно легитимиран
да предявява претенции по изпълнителния лист в изпълнителното производство. Видно е от
приложените преписи на изпълнителните дела е, че ответникът е придобил вземанията по
изпълнителния лист въз основа на договор за цесия с предишния кредитор. В трайната
съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за извършената
цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае
на кого да плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава,
5
когато е платил на ненадлежен кредитор. В случая липсват такива данни, а и самия ищец
не твърди, че е извършил плащане на вземанията по изпълнителния лист.
С оглед изхода не делото, ищецът следва да заплати разноски на ответника за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. С. П. с ЕГН ********** от с. ******, общ. ******, ул.
****** против «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ» ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България 81В, ет. 3 иск по чл. 439 от ГПК за установяване, че
ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 8376,44 лева
главница, 108,95 лева неустойка за периода от 15.05.2009 г. до 23.02.2010 г. и законната
лихва върху главницата от 12.04.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумите от 169,71
лева заплатена държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителен лист
от 21.05.2010г., издаден по ч.гр.д. № 625/2010г. по описа на Районен съд – Видин, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6