№ 1661
гр. Варна, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900483 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес
Парк-София“ №1, сграда 15, вх.“А“, ет.4, представлявано от Райна Иванова Миткова-
Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, действащ чрез юрк.М. М., против Г. Д. Н., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Д., ул.“Г. Д.“ №***, вх.“*“, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Бачо Киро“ №1, ет.8, офис VIII-3, действащ чрез адв.В. С., с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.1
от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД за
установяване, че ответникът има задължение към ищеца, в качеството му на цесионер по
сключен Договор за цесия от 21.06.2022г. с “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
*********, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2014г.,
сключен между “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и ответника, както следва: 43990.07лв.-
непогасена главница; 3777.01лв.-договорна лихва за периода от 12.02.2016г. до 24.11.2016г.;
206.06лв.-лихвена надбавка за забава, дължима за периода от 17.02.2016г. до 24.11.2016г. и
120лв.-дължима такса изискуемост, ведно с мораторната лихва върху главницата, дължима
от датата на подаване на заявлението-24.11.2016г., до окончателното погасяване на сумата, за
които суми е издадена Заповед №7073/25.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №11100/28.11.2016г. по ч.гр.д.
№14543/2016г. по описа на Районен съд Варна.
Исковата молба е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и чл.128 ГПК реквизити
и приложения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
е изразил становище по предявените искове и направените доказателствени искания.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът прави извода, че предявеният иск е процесуално допустим. Счита отправеното
1
възражение от ответника по отношение на липсата на процесуална легитимация на ищеца за
неоснователно. Фактическите твърдения на ищеца за настъпило частно правоприемство в
полза ищеца обосновават активната му процесуално правна легитимация да води иска, като
съществуването или не на договорни отношения между страните е въпрос по основателност
на претенцията. Ето защо, съдът намира, че не са налице пречки по делото за насрочване на
разглеждането му в о.с.з.
По предварителните въпроси:
Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и
местна подсъдност на делото, включително правилото на чл.113 от ГПК, за което съдът е
извършил необходимата служебна проверка.
По аргумент от разпоредбата на чл.113, изр.2 от ГПК, с която законодателят е
предвидил, че образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като
граждански по реда на общия исков процес, образуваното дело следва да бъде разгледано по
реда на общия исков процес. Възражения в тази насока не са постъпили.
По доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба писмени доказателства, доколкото
се явяват допустими и относими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да
бъдат допуснати до събиране по делото.
Съдът намира, че следва да бъде допуснато и отправеното доказателствено искане на
основание чл.192 от ГПК за изискване от “Банка ДСК“ ЕАД да представи препис на сключен
Договор за цесия с “ОТП Факторинг“ ЕАД, с което е прехвърлено вземането, произтичащо
от процесният Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2014г. Доказателственото
искане е относимо за правния спор.
Наред с това, предвид необходимостта от специализирани знания по повод предмета
на делото, следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
с поставените въпроси в исковата молба, допълнени със служебно формулираните от съда
въпроси.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в седмичен срок от
съобщаването, че могат да изразят становище по проекто-доклада, както и в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в
който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на
основание чл.78, ал.9 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІ, от ГПК - “Общ исков
процес“.
2
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото, на основание чл.140
от ГПК:
Предявени са от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, против Г. Д. Н., с ЕГН
**********, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.99
от ЗЗД за установяване, че ответникът има задължение към ищеца, в качеството му на
цесионер по сключен Договор за цесия от 21.06.2022г. с “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с
ЕИК *********, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2014г.,
сключен между “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и ответника, както следва: 43990.07лв.-
непогасена главница; 3777.01лв.-договорна лихва за периода от 12.02.2016г. до 24.11.2016г.;
206.06лв.-лихвена надбавка за забава, дължима за периода от 17.02.2016г. до 24.11.2016г. и
120лв.-дължима такса изискуемост, ведно с мораторната лихва върху главницата, дължима
от датата на подаване на заявлението-24.11.2016г., до окончателното погасяване на сумата, за
които суми е издадена Заповед №7073/25.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №11100/28.11.2016г. по ч.гр.д.
№14543/2016г. по описа на Районен съд Варна.
В исковата молба се излага, че в границите на ч.гр.д.№14543/2016г. по описа на
Районен съд Варна, е проведено заповедно производство, със заявител “Банка ДСК“ ЕАД и
длъжник Г. Д. Н., с предмет задължения на последния по сключен между тях Договор за
кредит за текущо потребление от 02.06.2014г. Поддържа се, че ищецът се легитимира като
частен правоприемник на “Банка ДСК“ ЕАД, по силата на сключен с “ЕОС Матрикс“ ЕООД
Договор за цесия от 21.06.2022г., като праводател на последният е банката кредитор по
силата на сключен между тях Договор за цесия. Сочи, че съгласно условията на
прехвърлителната сделка от 21.06.2022г., е цедиран пакет от просрочени вземания,
произтичащи от договори за кредит между банката-кредитор и нейните клиенти, сред които
е и процесното задължение на ответника. Твърди се, че ищецът е упълномощен от цедента
“ОТП Факторинг България“ ЕАД да отправи изявление по чл.99 от ЗЗД до длъжника, като в
тази връзка е изпратено известие, връчено на адреса, посочен в договора за кредит. Моли се,
ако се установи нередовност на уведомяването, то приложеното към исковата молба
уведомление да се счита за връчено на ответника, с цел настъпване на последиците на чл.99,
ал.4 от ЗЗД в хода на делото. На следващо място се излага, че с процесният договор за
потребителски кредит, банката е предоставила на ответника заем за текущи нужди в размер
на 50000лв., усвоени по сметка на кредитополучателят, който се е задължил да върне сумата
на 120 равни месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, с краен
срок 02.06.2024г. при условията на Погасителен план, неразделна част от договора. Сочи се,
че ответникът е бил запознат с приложимите Общи условия, видно от приложения подписан
екземпляр към исковата молба. Излага се, че съобразно чл.9 от договора, годишният процент
на разходите по кредита е в размер на 9.58% и може да бъде променян, при настъпването на
предпоставките, инкорпорирани в Общи условия. Сочи се, че съгласно чл.8 от договора,
кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 8.7% годишно или
3
0.02% на ден. Сочи се още, че в случай на нарушаване на условията по договора,
кредитополучателят губи правото да се ползва от преференциите и спрямо него се прилага
променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, чийто
максимален размер, към датата на сключване на договора за кредит, е 14.95 % годишно или
0.04 % на ден. Сочи се, че наред с това, с чл.15 от договора кредитополучателят се е
задължил да заплаща такси и комисиони, съгласно актуалната към датата на съответното
плащане Тарифа на “Банка ДСК“ ЕАД, вкл. разходите по обслужването на задължението и
принудителното събиране на вземането, като при невнасянето им, със същите се увеличава
дълга. Излага се, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В случай, че бъде
погасена дължимата месечна вноска до седмият ден след падежната дата, надбавката за
забава не се прилага. Поддържа се, че съгласно чл.19.2 от Общите условия, при допусната
забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Сочи се, че до предявяване дългът за
събиране по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата-с надбавка
за забава, равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Твърди се, че на 16.11.2016г. процесният
кредит е станал предсрочно изискуем, поради неплащане на 10 поредни месечни вноски,
като кредиторът “Банка ДСК“ ЕАД е връчил на длъжника нотариална покана по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Поддържа се по аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК, че от 24.11.2016г.-датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред Районен съд Варна, погасителната
давност относно вземането е прекъсната на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД и спряла да тече,
съгласно чл.115, ал.1, буква “ж“ от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от процесуалният представител на ответника по
делото е постъпил отговор на искова молба, с който се оспорва предявеният иск. Поддържа
се, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви претенцията си, поради това, че
спрямо длъжникът не са връчени надлежно нито поканата за предсрочна изискуемост, нито
заповедта за незабавно изпълнение, както и уведомленията за цесиите. Твърди, че лицето не
е търсено по надлежният ред нито на посочения в договора адрес, нито на посоченият в
същия телефон за контакт. В тази връзка се оспорва и връчването на уведомлението с
исковата молба, с аргумент, че неговото действие е предпоставено от надлежното
известяване за предходното реализираната цесия. Прави се възражение за погасяване по
давност на вземанията.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.1
от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.154,
ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
4
исканията и възраженията си. С оглед конкретният предмет на спора ищецът, следва да
установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за
потребителски кредит, по който ответника има качеството на кредитополучател и
неизправен длъжник, настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, както и да
ангажира доказателства за размера на претенциите си. Предвид твърденията за настъпило
частно правоприемство в тежест на ищеца е да докаже и придобиване на процесното
вземане, посредством договор/и за цесия и сбъдване на условията за пораждане на ефект от
този договор.
Ответникът следва да установи, че е налице погасяване задължението по договора за
кредит или обстоятелствата изключващи дължимостта на претендираните суми.
С оглед становищата на страните по делото, всички права, факти и обстоятелства по
делото са спорни и се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че при решаване на спора по същество, съдът ще извърши
служебна проверка за правилно приложение на императивните норми уреждащи
потребителската закрила, които са визирани в ЗПК и ЗЗП.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ал.1 ГПК съдебно счетоводна експертиза, вещото
лице по която след запознаване с писмените доказателства по делото, кредитното досие на
ответника, след извършване и проверка в счетоводството на “Банка ДСК“ ЕАД, да отговори
на въпросите, формулирани в исковата молба, както и на следните допълнителни въпроси:
1. Променян ли е едностранно първоначално определеният с договора лихвен процент
за възнаградителната лихва и ако е, да се посочи на кои дати, в какъв размер и въз основа на
какви показатели, включително зависи ли промяната от обективни показатели или има и
субективен компонент ?
2. По какъв начин е начислявана наказателната лихва-в какъв процент и върху каква
главница ?
3. Начислявани ли са други задължения, различни от възнаградителни и наказателни
лихви, в какъв размер, за какъв период и на какво основание /такси, разноски, застраховки,
други/ ?
4. Какъв е действителният размер на ГПР по време на действие на договора при
съобразяване на всички начислени от банката допълнителни компоненти на дълга ?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждението и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата в размер на 700лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаване на определението.
НАЗНАЧАВА Р. Х. С. за вещо лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на заключението като ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на
основание чл.199 ГПК да представи заключението си една седмица преди съдебното
заседание.
Задължава страните да окажат съдействие като предоставят достъп при поискване, на
вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на цялата
5
налична счетоводна и търговска документация и достъп за оглед, като при неизпълнение,
установено с декларация на експерта, ще бъде приложена санкция по чл.161 от ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е
видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед
на цялата налична счетоводна и търговска документация от насрещните страни.
ЗАДЪЛЖАВА “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл.192, ал.1 от
ГПК да представи заверен за вярност препис от сключеният между него и “ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с ЕИК *********, договор за цесия и протокол /приложение/ към него, с
който са прехвърлени вземания на Банката, включително това по Договор за кредит за
текущо потребление от 02.06.2014г., сключен с Г. Д. Н..
НАСРОЧВА производството по т.д.№483/2025г. на ВОС за разглеждане в открито
съдебно заседание на 15.01.2026г., за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за насроченото
о.с.з., като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6