№ 16145
гр. София, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110119054 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Х. Х. Х. срещу Столична община, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
недължимост поради изтекла погасителна давност на сумата от 100 лева, представляваща
глоба, наложена с наказателно постановление № 236247 от 06.08.2014г., влязло в сила на
29.01.2015г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № 20168380408470 по
описа на ЧСИ М.Б, рег. № 838 с район на действие СГС.
Ищецът Х. Х. Х. твърди, че на 19.07.2014г. му бил съставен АУАН № ********** от
контрольор в Центъра за градска мобилност при Столична община, въз основа на който
било издадено наказателно постановление № 236247 от 06.08.2014г., за това че на
19.07.2014г. в 15.24 ч Х. пътувал в гр. София в А 72 с инвентарен № 8014, констатирано
след спирка бул. Черни връх посока НДК, район НДК, без редовен превозен документ. Сочи,
че с наказателното постановление му било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева
съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, която следвало да бъде заплатена в полза на
общинския бюджет. Твърди, че административният орган бил приел, че наказателното
постановление било влязло в сила на 29.01.2015г. На 30.11.2016г. било издадено
възлагателно писмо № СОА16-ДИ11-47301, което било заведено с вх. № 82368 от
07.12.2016г. в регистрите на ЧСИ М.Б, като било образувано изп. дело № 20168380408470. В
хода на изпълнителното дело била изпратена покана за доброволно изпълнение на
08.12.2016г. С писмо от 25.07.2017г. било уведомено „Донев“ ЕООД за наличие на
изпълнително дело срещу него. На 19.02.2019г. съдия-изпълнителят бил изпратил запорно
съобщение до Първа инвестиционна банка и до Юробанк. След 19.02.2019г. не били
извършвани никакви действия от съдебния изпълнител, както и взискателят не бил
депозирал никакви молби за извършване на изпълнителни действия. На 05.04.2022г. бил
получил покана за доброволно изпълнение, а работодателят му бил получил запорно
съобщение с изх. № 21678/01.04.2022г. Поддържа, че по процесното изпълнително дело в
периода от образуването му 07.12.2016г. до 01.04.2022г., когато бил направен запор върху
трудовото му възнаграждение и сумата от 310 лева била преведена по сметка на ЧСИ не
били извършвани никакви изпълнителни действия, които могат да прекъснат давността.
1
Сочи, че всички действия, извършени преди 01.04.2022г., не били същински изпълнителни
действия. Поддържа, че изпълнителното дело било прекратено най-късно на 19.02.2021г.
Твърди, че погасителната давност била настъпила на 29.01.2020г. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът е заявил, че искът е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Ответникът оспорва като неоснователно твърдението на ищеца за настъпила погасителна
давност за събиране на наложените административни наказания „глоба“, тъй като
действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране на
наложената глоба, са предприети, изцяло в законоустановения срок, и не била изтекла
абсолютната погасителна давност. На второ място, твърди че е налице несъответствие в
исковата молба, тъй като в нея е посочено, че сумата, за която е образувано изпълнително
дело № 20168380408470 по описа на ЧСИ М.Б, рег. №838, район на действие СГС е
недължима, като ищецът се позовава на изтекла изпълнителна давност, с мотива, че
публичните задължения се погасяват според чл.168, ал.1, т.3 ДОПК по давност. Ответникът
твърди, че съществуват съществени различия между изпълнителната давност по чл.82 ЗАНН
и погасителната давност по чл.110 ЗЗД. Също така посочва, че дори при изтичане на
погасителната давност, след което вземането не може да се защитава по съдебен ред,
вземането продължава да съществува, аргументирайки се с чл.118 ЗЗД. Твърди, че
посоченото несъответствие между петитум и обстоятелствена част на исковата молба
представлява нарушение на разпоредбите на чл.127, ал.1 ГПК. Твърди че същото прави
невъзможно да се разбере дали ищецът претендира, че наложеното административно
наказание „глоба“ не следва да бъде изпълнено поради изтекла изпълнителна давност или
иска да бъде признато за установено, със силата на пресъдено нещо, че за процесните суми е
изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД. Поради това, моли исковата молба
да бъде оставена без движение до отстраняването на посочените противоречия. При
неотстраняването им, моли делото да бъде прекратено. Твърди, че неоспорването на
наказателно постановление № 236247/2014г., въз основа на което е образувано
изпълнителното дело е поради факта, че е извършил посоченото в наказателното
постановление административно нарушение, което се подкрепяло и от факта, че ищецът не е
заплатил минималната санкция в тридневен срок от датата на съставянето на акта, а е
разчитал, че няма да бъдат предприети никакви действия по осъществяването на
административната санкция. Твърди, че след влизане в сила на наказателното постановление
възможността за атакуването му пред съдебен орган била преклудирана поради
бездействието на настоящия ищец да подаде жалба пред компетентен орган в
законоустановения за това срок. Поддържа, че след този момент, наказателното
постановление може да бъде отменено само по реда на гл. VIII ЗАНН и то при спазване на
нормата на чл.72 ЗАНН, т.е. при наличие на изрично посочена активна процесуална
легитимация, както и че делото следвало да се разгледа от съответния административен съд.
Поддържа, че следвало да се приеме, че задължението на ищеца ще продължи да съществува
при евентуалното установяване на факта, че правото на съдебна защита е погасено по
давност, което предполагало отхвърлянето на предявения иск за недължимост на процесните
суми. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба изпълнителното
производство е приключило и сумите – стойността на административното наказание „глоба“
и таксите по ЗЧСИ – са били събрани, което правило иска недопустим и неоснователен.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният иск е процесуално допустим.
2
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински
вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК
постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен
изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и компетентният съд,
който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на това
вземане. Доколкото в настоящия случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3
ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и
предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския
съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, които
определят компетентност на гражданския съд по искове за установяване несъществуване на
публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител - Определение №
92 от 22.11.2012г. на ВАС по адм. д. № 74/2012г., Определение на ВАС по адм. д. №
1/2013г., Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013г.; Определение на ВАС по адм. д. №
73/2012г., Определение № 35 от 11.05.2017г. на ВАС по адм. д. № 60/2015г., Определение №
45 от 8.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 21/2016г., Определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС
по адм. д. № 47/2017г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г.,
Определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., Определение № 39 от 02.10.2020г.
по адм. д. № 23/2020г., Определение № 52 от 29.12.2020г. на ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5-
членен с-в, ГК.
Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично общинско
вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният
изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено
влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй
като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата
на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да „отпише” погасеното
по давност публично общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433,
ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено
от орган в структурата на общинската администрация „отписване”, извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно „отписване”
би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при отсъствието
му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане, остава
предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. В този смисъл и
Определение № 130 от 24.07.2017г. по ч.гр. дело № 756/2017г. по описа на ВКС, Второ
гражданско отделение.
3
Неоснователни са и развитите от ответника доводи за недопустимост на
производството, доколкото искът касаел установяването на факти. Чрез исковата защита
срещу изпълнението по чл. 439 ГПК не се установяват факти, нито законосъобразността на
изпълнителните действия, а се оспорва съществуването или възможността за принудително
изпълнение на изпълняваното материално право въз основа на обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /в случая след влизане в сила на наказателното постановление/.
Изтичането след влизане в сила на изпълнителното основание на законоустановен срок, по
силата на който се погасява възможността за принудително изпълнение на вземането,
представлява обстоятелство по чл. 439, ал. 2 ГПК, обосноваващо допустимост на предявения
иск, независимо от това дали се касае за погасителна давност за гражданскоправни вземания
или за изпълнителска давност за публични вземания за глоба.
На последно място в исковата молба ищецът е посочил и от съдържанието на
приобщения препис от изп.д. № 20168380408470 по описа на ЧСИ М.Б се установява, че на
07.04.2022г. вследствие на наложен запор, по сметката на съдебния изпълнител е постъпила
сумата от 310 лева. Видно от преписа от изпълнителното дело, на 11.04.2022г. по сметката
на ЧСИ е платена и сумата от 308,90 лева, а на 09.05.2022г. /след спиране на изпълнението/
по сметка на ЧСИ е постъпила нова сума от 310 лева. Така постъпилите по сметка на
съдебния изпълнител суми, обаче, не са били преведени на взискателя Столична община,
нито съдебният изпълнител се е разпоредил с тях по друг начин, тъй като на 19.04.2022г. е
било наложено допуснатото по настоящото дело обезпечение на иска чрез спиране на
изпълнението. Сумите по сметката на съдебния изпълнител принадлежат на длъжника, а не
на взискателя – те преминават в патримониума на взискателя едва след като постъпят по
неговата собствена сметка. След като сумите не са били преведени на взискателя, то за
ищеца все още е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск,
доколкото при неговото уважаване изпълнителното производство подлежи на прекратяване,
а задържаните по сметката на ЧСИ суми – на възстановяване обратно в разпоредителната
власт на длъжника.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество. В конкретния случай с доклада по делото съдът на основание
чл.146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелствата, че на 06.08.2014г. на ищеца е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № **********, въз основа на който е издадено наказателно
постановление № 236247, влязло в сила на 29.01.2015г., с което на ищеца е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за пътуване без редовен
превозен документ, както и че въз основа на наказателното постановление било образувано
изпълнително дело № 20168380408470, по описа на ЧСИ М.Б, рег. № 838. Тези
обстоятелства са достатъчни, за да обосноват правния интерес на ищеца от предявения
отрицателен установителен иск.
По отношение на твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност по
4
отношение на вземането, съдът намира следното.
Както е изяснено с Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. на ВАС по т. д. №
3/2016г., ОСС, I и II колегия, след прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2
ЗАНН, при изпълнение на административното наказание "глоба", се прилага давностният
срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН", а не този по чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а"
ЗАНН давността при наложено наказание "глоба" е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2
ЗАНН регламентира, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
В настоящия случай наказателното постановление е влязло в сила на 29.01.2015г., а
видно от преписа от изпълнителното дело, възлагателното писмо за събиране на публични
вземания е предадено на съдебния изпълнител на 07.12.2016г. Следователно двугодишният
срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, течащ от влизане в сила на наказателното постановление,
е своевременно прекъснат и едновременно с това е осъществена хипотезата на чл. 82, ал. 4
ЗАНН, изключваща приложението на абсолютната давност. Нормата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН,
обаче, изключва единствено на абсолютната тригодишна давност, уредена в чл. 82, ал. 3
ЗАНН, не и приложението на обикновената двугодишна изпълнителска давност, уредена в
чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН /в този смисъл и мотивите към цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 2 от 12.04.2017г. на ВАС/. Както беше посочено, съгласно чл. 82, ал. 2 ЗАНН
последната се прекъсва с всяко действие по изпълнение на глобата, от който момент започва
да тече нова двугодишна давност. Доколкото в процесната хипотеза изпълнението на
глобата се осъществява по реда на ГПК и изпълнителното производство е образувано след
26.06.2015г., приложение намират указанията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новият давностен срок започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Видно от преписа от изпълнителното дело, първото действие по изпълнение предприето по
него датира от 20.02.2019г. и представлява налагане на запор върху вземанията на длъжника
по банкови сметки в „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Следователно считано от датата на предаване на възлагателното писмо на съдебния
изпълнител /07.12.2016г./ двугодишният преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
изтекъл на 07.12.2018г., на която дата е изтекъл и двугодишният давностен срок, уреден в
чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН.
Ето защо процесното вземане е погасено по давност, а предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за издаване на обезпечителна заповед в
размер на 5 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, платено изцяло в
5
брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, или общо 155 лева,
които следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Х. Х. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Красна поляна II“, бл. 40, вх. В, ет. 1, ап. 48, не дължи на Столична община, с адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 33, поради изтекла погасителна давност сумата от 100 лева,
представляваща глоба, наложена с наказателно постановление № 236247 от 06.08.2014г.,
влязло в сила на 29.01.2015г., въз основа на което е образувано изпълнително дело №
20168380408470 по описа на ЧСИ М.Б, рег. № 838 с район на действие СГС.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Х. Х. Х. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 155 лева, представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6