Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 309/15.02.2023 г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, IХ-ти състав в открито заседание на седми февруари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело №
3235/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.294 и сл.от АПК и
е образувано по жалба на С.Б. ***, чрез адв.М.П. срещу Отказ № 2393-
460/02.12.2022г. на Началника на РУ Асеновград за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие от физическо
лице, с който се отказва издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на С.Б.С., ЕГН: **********,***
и се разпорежда да се отнеме оръжие пистолет „Макаров”, ***и боеприпаси за него
с протокол за приемане, и се съхраняват по установения ред съгласно чл. 213а
ал.1 от ЗОБВВПИ, като собствеността върху оръжието и боеприпасите може да се
прехвърли в срок от една година, от датата на отнемането, съгласно чл.213а,
ал.3.
Твърди се в
жалбата, че са налице основания да се приеме, че има доказана необходимост от
оръжие с цел самоотбрана, сочи се, жалбоподателят е притежавал разрешително за
носене на късоцевно огнестрелно оръжие от около 2000 година. Той е бивш
служител на Министерство на отбраната и е закупил късоцевното си оръжие -
пистолет „Макаров”, кал. 9x18 мм преди около 30 години. Използвал го е при
изпълнение на служебните си задължения, а след пенсионирането си - за лични
цели, като му е било издадено разрешително. В период на всеки 5 години разрешителното
му е подновявано въз основа на негова молба, в която е посочвал идентични факти
- за лична охрана и за охрана на имущество до подаването на молбата, по която е
постановен процесния отказ. Навеждат се доводи за неправилно приложение на
материалния закон и се иска отмяната на издадения ИАА.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично, представлява се от процесуалния си представител, който излага аргументи
за отмяна на оспорения индивидуален административен акт и претендира разноски
по делото.
Ответникът, редовно призован, не се представлява, взема
становище чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Пенова, в което иска
потвърждаване на оспорения административен акт, излагат се аргументи за
неоснователност на жалбата и се претендират разноски по делото.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна :
Жалбоподателят С.Б.С. притежавал издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него –
оръжие пистолет „Макаров”, ****.
На 31.10.2021 г. било входирано заявление с вх. № 239000-18881/22.12.2021
г. за подновяване на разрешителното
за съхранение и носене на оръжие до началника на
РУ Асеновград при ОД на МВР Пловдив, в което се сочело, че оръжието е
необходимо за самоотбрана, на заявителят,
семейството и имуществото му. Сочело се и че заявителят е бивш служител
на МО. Към заявлението били приложени
декларация по чл.98 от ЗОБВВПИ от 21.12.2021 г., справка за съдимост от
21.12.2021 г., удостоверение от ЦПЗ Пловдив и медицинско свидетелство,
Удостоверение от Началник военно окръжие Пловдив, протокол за изразходвани
боеприпаси от 26.10.2022 г., удостоверение за годност на оръжие от същата дата,
електронна справка за съдимост.
Била извършена справка от УИС на ПРБ към дата 08.11.2022
г., като се установило че не са намерени данни за лицето.
На 18.11.2022 г. било изпратено писмо до заявителя, че не
са налице реални мотиви за притежание на оръжие.
На 19.11.2022 г. била издадена докладна записка, в която
се сочело, че заявителят не е осъждан, няма криминалистически регистрации, не е
установяван като извършител на престъпления от общ характер, както и в РУ -
Асеновград не са постъпвали данни за това, че употребява и е зависим към
упойващи и психотропни вещества както и за принадлежност към престъпни групи
или близки отношения с лица представляващи оперативен интерес за полицията.
На 21.11.2022 г. била издадена друга докладна записка, в
която се сочело, че заявителят е бивш служител на МО, не е криминално проявен и
не е осъждан, няма данни за злоупотреба с наркотични вещества и алкохол, няма
наложени мерки по ЗЗДН и не са водени преписки по Закона за здравето, не са
налагани административни мерки по УБДХ. Сочело се, че на адреса сочен в
заявлението има метална каса със секретно заключващо устройство, която е
неподвижно закрепена.
На 30.11.2022
г. заявителят подал допълнителни мотиви за удължаване срока на разрешителното.
В тях сочел, че живее сам и се страхува за живота си и имуществото си, сочи че
след развода е имал разправии с някои от свидетелите и, които
лъжесвидетелствали в нейна полза. Сочел, че е офицер от армията. Твърдял, че
притежава недвижим имот в гр.Калофер, който е необитаем и само защото притежава
оръжие същият не е обект на посегателства. Сочи, че на нива и овощни дръвчета
са посягали диви прасета и вълци.
Последвало
издаване на процесния Отказ № 2393- 460/02.12.2022г. на Началника на РУ
Асеновград за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие от физическо лице, с който се отказва издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана на С.Б.С., ЕГН: **********,*** и се разпорежда да се отнеме оръжие
пистолет „Макаров”, ***и боеприпаси за него с протокол за приемане, и се
съхраняват по установения ред съгласно чл. 213а ал.1 от ЗОБВВПИ, като
собствеността върху оръжието и боеприпасите може да се прехвърли в срок от една
година, от датата на отнемането, съгласно чл.213а, ал.3. В същия се излагали
аргументи за липса на доказана основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава необходимостта от издаване на разрешение за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, като такава не е посочена в заявлението и
не е доказано личността му да е застрашена.
В хода на
съдебното производство е разпитан един свидетел – М. Р., който потвърждава
изнесените в допълнителните мотиви от жалбоподателят обстоятелства. Показанията
на свидетелят се кредитират с доверие от съдебния състав, тъй като не са
оборени от доказателства по делото.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган и в
отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.
Процесният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения, от категорията на съществените при постановяването на
акта. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК, отказа е съобщен
на жалбоподателя.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените
административни актове обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган релевантни юридически факти (изложени в мотивната част
на актовете) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание
за издаването им норма и респективно дали се следват разпоредените правни
последици. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на
административния орган е да установи наличието на посочените фактически
основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения
акт.
В конкретния случай, за да постанови обжалвания отказ, Началникът на РУ Асеновград
е приел, че не са посочени обстоятелства, от които да е видно, че оръжието е
необходимо на жалбоподателя за самоотбрана и опазване на личното му имущество.
Ето защо се е възползвал от правомощията си по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
и е отказал да издаде исканото разрешение.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за
придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Следователно физическото лице, което иска
издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в
писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват
несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и
имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и
отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му
боеприпаси. Само наличието на такава нужда, представлява за законодателя основание
да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно
оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и
употреба на огнестрелно оръжие, е да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с
убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността -
по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.
В конкретния случай е спазена и разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ,
като на заявителя е предоставена възможност да аргументира допълнително заявлението
си и така да отстрани констатираните непълноти и несъответствия с изискванията
на закона.
Действително са подадени допълнителни мотиви. Същите са обсъдени от
административния орган в оспорения индивидуален административен акт и са
намерени за недостатъчни да обосноват основателна причина, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение.
В съдебното производство са приобщени гласни доказателства, които
преповтарят вече сочените обстоятелства от заявителя в допълнителните му мотиви.
Тези доказателства се кредитират с доверие от съдебния състав, но не са
достатъчно основание да се приеме, че в конкретния случай е доказана
необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят не е
доказал, че животът му е в реална опасност, която да обоснове притежаването и
използването на огнестрелно оръжие. Няма данни по преписката, които да
обосновават необходимост, че той следва да притежава разрешително за късоцевно
оръжие. Не се доказва, че неговият и на семейството му живот и здраве са
непосредствено и реално застрашени към момента. Евентуална опасност от
последващо престъпно посегателство или заплаха от диви животни не покрива
критериите за основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Подобни
твърдения не доказват реална или потенциална заплаха за сигурността на
жалбоподателя или на негови близки, за да се приеме, че е налице основателна
причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на чл.
6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ.
Не е аргумент в тази посока и обстоятелството, че жалбоподателят е
притежавал издадено разрешително за носене на оръжие за продължителен период от
време, както и че е бивш офицер от армията на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3
от ЗОБВВПИ разрешението по ал.1 се издава по реда на чл.83 от закона. Със
закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в
случаите, когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период.
Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за
дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено
искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1. Противното би
означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок.
Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която
представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради
това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от
определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано
периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува
законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да
продължава срока му на действие. Ето защо правилно органът е извършил преценка
дали и към момента са налице всички основания за издаване на разрешително и
след като е установил, че не е доказана основателна причина за притежаване на
огнестрелно оръжие за самоотбрана е постановил законосъобразен отказ. В сочения
смисъл е и трайната съдебна практика /Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8340/2021 г., VII о./.
С оглед
гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на
оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пазарджик.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на С.Б. ***, чрез адв.М.П. срещу Отказ № 2393- 460/02.12.2022г. на Началника
на РУ Асеновград за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие от физическо лице, с който се отказва издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за
самоотбрана на С.Б.С., ЕГН: **********,*** и се разпорежда да се отнеме оръжие
пистолет „Макаров”, ***и боеприпаси за него с протокол за приемане, и се
съхраняват по установения ред съгласно чл. 213а ал.1 от ЗОБВВПИ, като
собствеността върху оръжието и боеприпасите може да се прехвърли в срок от една
година, от датата на отнемането, съгласно чл.213а, ал.3.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ :