№ 13518
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110131211
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 546,83 лв. /предявен като частичен от общо вземане в размер на 748,63 лв./,
представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица №
93002110055776/26.08.2021 г., за причинени имуществени вреди на л. а. „БМВ 330Д“, с рег.
№ ...., вследствие на застрахователно събитие, установено на 08.02.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до окончателното
плащане /след допуснато в открито съдебно заседание на 17.11.2022 г. изменение на иска
чрез увеличаване на размера му/.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 08.02.2022 г. е установено настъпването на
застрахователно събитие, вследствие на което са причинени вреди на собствения му л. а.
„БМВ 330Д“, с рег. № ...., застрахован при ответника ..... Поддържа, че процесното МПС е
предоставено за ползване на ...., която на 07.02.2022 г., около 18:00 часа, е паркирала
автомобила на паркинга пред болк 269 в ж. к. „Дру..., а на 08.02.2022 г., около 11:00 часа,
същата е установила, че е увредена предна броня, преден десен калник, предна дясна врата,
задна дясна врата и задна дясна външна врата. Сочи, че на 09.02.2022 г. своевременно е
уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, който е извършил
оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е съставил опис – заключение № 3000-
1301-22-000068, в който като увредени детайли са посочени преден десен калник, предна
дясна врата, задна дясна врата и задна дясна външна дръжка. Твърди, че на 24.02.2022 г. е
получил застрахователно обезщетение в размер на 371,17 лв., като след извършено
проучване в няколко сервиза е установил, че стойността на щетата се равнява на 1 119,80
лв., поради което ответникът е останал задължен за разликата от 748,63 лв., от която под
формата на частичен иск претендира сумата от 546,83 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по размер. Сочи, че с изплащане на сумата от 371,17 лв. претенцията на ищеца
1
следва да се счита за изцяло удовлетворена, тъй като същата е изчислена на база на
констатираните увреждания, средната пазарна цена на труд и материали към момента на
настъпване на процесното ПТП. Оспорва твърдяната от ищеца стойност на ремонта. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; размерът на
настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди в т. ч. и основанието за отремонтиране
на увредения автомобил в официален сервиз на марката в случай, че твърди това;
изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие в предвидения срок.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на процесното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
04.08.2022 г., срещу който те не са възразили, а именно: наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“
по отношение на собствения на ищеца .... л. а. „БМВ 330Д“, с рег. № ...., по време на
действието на което – на 08.02.2022 г. е установено настъпването на застрахователно
събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат на което на последния са
причинени материални вреди, както и, че в изпълнение на договорното си задължение
извънсъдебно ответникът .... е заплатил на ищеца сумата от 371,17 лв. Нещо, повече, за
осъществяване на посочените обстоятелства свидетелстват и данните, съдържащи се в
приетите като писмени доказателства по делото – застрахователна полица №
93002110055776/26.08.2021 г. за застраховка „Каско на МПС“ с период на действие от 00:00
часа на 26.08.2021 г. до 24:00 часа на 25.08.2022 г. при уговорена застрахователна сума от
14 900 лв. и включена „Клауза 1“ – всички рискове, Анекс № 1 към нея и общи условия по
застраховка „Каско на МПС“, според които „Клауза 1“ покрива всички рискове,
свидетелство за регистрация на МПС – част I, уведомление за щета от 09.02.2022 г.,
материалите по щета № 3000-1301-22-000068, както и извършеното от ответника плащане от
24.02.2022 г. в размер на 371,17 лв./, което по същество представлява извънсъдебно
признание относно наличието на дълг на посоченото основание, ползващо се с висока
доказателствена стойност в процеса.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че всички юридически
факти, включени във фактическия състав на исковата претенция, са доказани, като с оглед
релевираните от ответника възражения спорният по делото въпрос касае размера на вредите,
причинени на застрахования при него по застраховка „Каско на МПС“ л. а. „БМВ 330Д“, с
рег. № ...., респ. какъв е размерът на претендираното застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика, възприета с решение №
2
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на
КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, тъй като принципът на обезвредата,
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се
купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ. В тази връзка по делото е
изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, изясняващо, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а.
„БМВ 330Д“, с рег. № ...., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 918 лв. Експертът е описал кои са констатираните щети по собственото на ищеца
МПС, като е посочил, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Изчислената именно по средни пазарни цени стойност съдът преценява като обективен
критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в
цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален
сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето
на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. Ето защо, съдът намира, че действителната стойност за отстраняване на
щетите по л. а. „БМВ 330Д“, с рег. № .... възлиза на посочения по-горе размер от 918 лв.,
като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е възстановил на ищеца
сумата от 371,17 лв., поради което той е останал задължен за разликата от 546,83 лв.,
колкото е и заявеният от ищеца размер след допуснатото в открито съдебно заседание на
17.11.2022 г. изменение на иска, поради което същият се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на
790 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 260 лв. – депозит за САТЕ и 480 лв. –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представените договор за правна помощ от 11.11.2022 г., в който е отбелязано, че същото е
заплатено в брой, поради което има характер на разписка /л. 71-72 от делото/. При този
изход на спора, сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от
546,83 лв. /предявен като частичен от общо вземане в размер на 748,63 лв./, представляваща
непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 93002110055776/26.08.2021 г., за
3
причинени имуществени вреди на л. а. „БМВ 330Д“, с рег. № ...., вследствие на
застрахователно събитие, установено на 08.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
790 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4