№ 1465
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000502675 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е по реда на Чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. И. Т. срещу
Решение № 100/23.07.2025г. по гр.дело № 2675/2025г. на Софийски окръжен съд съд, ТО, 1с-
в в частта му с която е уважен искът с правно основание чл.432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 04.01.2024г. за разликата над сумата от 40 000 лева до
сумата от присъдените 70 000 лева, както в частта на присъдените 2 122, 95 лева
обезщетение за имуществени вреди.
Счита че обжалваното решение в частта на обжалваемия интерес е немотивирано,
необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната му част е
постановен в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и не е определен правилно наличният, съответно
процес принос на пострадалия за причиняване на вредоносния за него резултат при
настъпване на пътния инцидент.
Счита че съдът не е отчел в достатъчна степен поведението на пострадалата за
настъпването на вредоносния за него резултат предвид обстоятелството, че по делото били
1
събрани безспорни доказателства, че същата е възприела автомобила още преди
извършването на маневрата, което се доказвала от приетата и неоспорена от страните СТЕ и
от свидетелските показания. Счита че ищцата е подценила възможността да избегне ПТП и
е допринесла за реализирането на пътно-транспортното произшествие, с което е
допринесла за размера на получените вреди. Поддържа се, че съдът не бил коментирал тези
показания при формирането на своето вътрешно убеждение за липса на опасност и
съпричиняване от страна на ищцата, поради което постановеното решение се явява
немотивирано.
С оглед на тези обстоятелства, въззивникът намира за доказано, че ищцата е
нарушила чл.113 ЗДвП и е продължила движението си без да се съобрази с приближаващото
се към нея пътно-транспортно средство, като тя е могла да изчака и да пропусне движещият
се към нея лек автомобил. Липсата на адекватна реакция от нейна страна представлявало
обективен елемент, който значително е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. В
тази връзка счита, че е налице проявено значително бездействие от страна на пешеходката,
което е довело до съпричиняване от нейна страна на процесното ПТП. С оглед на това се
заявява довод, че съдът е следвало да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД, което не е направено, а това
води до извод за неправилност на съдебния акт.
Излага съображения и че първоинстанционият съд не е обсъдил и факта, че
метеорологичната обстановка не е била в състояние да позволи на шофьора непосредствено
възприятие на пострадалата, доколкото ПТП-то е настъпило в тъмната част на денонощието,
а пострадалата е била с тъмни дрехи. В същото време, видно от ползваните данни за
изготвяне на експертното заключение, пешеходната пътека е била неосветена, а маркировка
и пътен знак, които да укажат нейното наличие, са липсвали. Същевременно видно от
експертното заключение пешеходката е имала възможност да възприеме наближаващият се
към нея лек автомобил и като го съобрази да не предприеме преминаване на пешеходната
пътека и ако това беше станало до настъпване на ПТП е нямало изобщо да се стигне.
Излага довод и че неправилно бил приложен принципът за справедливо
обезщетяване на неимуществените вреди, регламентиран в чл.52 ЗЗД, изискващ съдът да
определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на
увреденото лице при прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. В случая според
жалбоподателя не били взети предвид в достатъчна степен характера и степента на
уврежданията, периода на тяхното проявление, провеждането на лечение и възстановяването
на пострадалия от нанесените вреди напълно в обичаен и дори по-кратък срок без
усложнение, като не се очакват негативни бъдещи проявления за здравословното състояние
на пострадалата, както и практиката на съдилищата при сходни по увреждания и период на
възстановяване случаи, съотнесени към личното й поведение и принос за настъпването им.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд също така е следвало да
вземе предвид и датата на настъпване на увреждането като се прецени икономическата
конюктура и среда в страната и региона към датата на настъпване на непозволеното
увреждане през 2024г. , когато минималната работна заплата била почти наполовина от
2
сегашната.
Конкретни съображения за неправилността на съдебното решение са изложени в
обстоятелствената част на въззивната жалба.
Моли поради наличие на съпричиняване и прекомерност да се редуцира определеното
от първоинстанционният съд обезщетение в частта, която представлява разликата над сумата
от 40 000 лева до присъдените със съдебното решение 70 000 лева, както и да се отмени
решението на СОС в частта на присъдените 2 122, 95 лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната
част Решение № 100/23.07.2025г. по гр.дело № 2675/2025г. на Софийски окръжен съд съд,
ТО, 1с-в в частта му с която е уважен искът с правно основание чл.432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 04.01.2024г. за разликата над сумата от 40 000 лева до
сумата от присъдените 70 000 лева, както в частта на присъдените 2 122, 95 лева
обезщетение за имуществени вреди и вместо него да се постанови друго с което исковете да
бъдат отхвърлени в тази им част.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна М. Н. Н., подаден чрез процесуалния й представител адв. Х. З.. Излагат
се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са
подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на
Софийски окръжен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна
осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено.
Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски,
вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на М.
Н. Н. с която срещу ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Изложени са твърдения, че на 04.01.2024г. около 18.30ч. в гр.Самоков, на
кръстовището на ул. „Македония“ и ул.“Житна чаршия“ лек автомобил марка БМВ с рег.№
********, управляван от К. Р. Б., не е пропуснал и е блъснал пресичащата по пешеходна
пътека пешеходка М. Н.. Твърди се, че вследствие на настъпилия удар ищцата е получила
травматично увреждане вътрешно ставно счупване със засягане на тазобедрената кост, което
е наложило провеждането на оперативно и медиК.тозно лечение.
Поддържа се в исковата молба, че деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил марка БМВ с рег.№ ******** е била гарантирана при ответника ЗАД“ОЗК-
3
Застраховане“АД със сключена застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към
момента на възникване на застрахователното събитие, поради което счита, че ответникът
следва да отговаря за причинените му вреди. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция
пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не е последвало.
Претендира сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, както и сумата 2 122,95 лева, представляваща нанесени имуществени вреди, а именно
за закупено медицинско изделение на тази стойност, ведно със законната лихва за забава от
09.02.2024г., датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното
изплащане на сумата. Претендирани са и направените по делото разноски и за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД е
възразил срещу исковете като неоснователни и недоказани. Оспорил е механизма на
настъпване на процесното ПТП. Навел е доводи, че липсват доказателства за противоправно
поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното
ПТП. Заявявил е довод и че претендираният размер на застрахователното обезщетение е
прекомерен. Навел е възражение за съпричиняване, поради нарушение от ищеца на
правилата за движение по пътищата – чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП. Претендирал е и
направените в производстото пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски.
От фактическа страна се установява следното :
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, а и се установява, че за лек
автомобил с марка БМВ с рег.№ ******** е бил налице сключен при ответника договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователно покритие към датата на
реализираното пътно-транспортно произшествие.
Не е спорно, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.01.2023 г., че на същата дата около
18.30ч. в гр.Самоков, на кръстовището на ул. „Македония“ и ул.“Житна чаршия“ лек
автомобил марка БМВ с рег.№ ********, управляван от К. Р. Б., не е пропуснал и е блъснал
пресичащата по пешеходна пътека пешеходка М. Н..
Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Споразумение
одобрено от РС гр. Самоков с протоколно определение от 01.08.2024г. по НОХД №353 от
2024г. по описа на РС гр.Самково е признат К. Р. Б. за виновен в това, че на 04.01.2024 г. в
гр. Самоков, обл. Софийска, на кръстовището на ул. «Македония» и ул. «Житна Чаршия»,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка «БМВ», с рег.№
********, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а именно:
«При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре» и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на М. Н. Н., изразяваща се в счупване на горния край на големия пищял,
което е причинило на пострадалата трайно затрудняване движенията на десния долен
4
крайник за срок по - дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека,
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. «а» вр. ал. 1, б. «б» вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, като му е наложил съответно наказание. Споразумението е окончателно и е
влязло в сила на 01.08.2024г.
По делото е представена и е приета като доказателство фактура №********** от
09.01.2024г. с касов бон за закупуване на медицинско изделие на стойност 1680,-лв., фактура
№ 8372 от 15.01.2024г. с касов бон за заплащане на потребителска такса на стойност
40,60лв., фактура №********** от 16.01.2024г. с касов бон за закупуване на лекарствени
средства на стойност 160,-лв. и 242,35лв. или общо 2122,95лв.
Не е спорно между страните, а и се установява, че ищцата е предявила
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество на 09.02.2024г.
От показанията на разпитания в производството пред първата инстанция като
свидетел К. Б. се установява, че на датата 04.01.2024г. е управлявал лек автомобил «БМВ», с
рег.№ ********. Извършил ляв завой на кръгово сръстовище в гр.Самоков, почти извън
центъра на населеното място, между ул. «Македония» и ул. «Житна Чаршия“. Сочи в
показанията си, че на кръстовището няма светофар, имало само поставени знаци за
регулиране на предимството. Било е в тъмната част на денонощието около 18:00ч. вечерта.
Валяло е дъжд, било е мокро и пешеходната пътека почти не се е виждала.В посоката на
движение на свидетеля имало знак, че трябва да осигури предимство на автомобила пред
него, за да завие на ляво. Движел се на път с предимство и за да завие към ул.„Житна
Чаршия“, свидетелят трябвало да пропусне насрещно движещия се автомобил. Свидетелят
не бил обърнал внимание дали е имало поставен знак, указващ за наличието на пешеходна
пътека. Пешеходната пътека била силно изтъркана. Точно на самата пешеходна пътека
нямала поставено осветление. Имало осветление на булеварда, но на самата пешеходна
пътека нямало такова. Свидетелят изчаквал една кола да мине, бил в спряло положение,
като след като я изчакал, като искал да завие на ляво. Свидетелства че пострадалата
пешеходка се е намирала от негово ляво точно на завоя, в задната му странична лява страна.
Забелязал пешеходката в последния момент, защото било много тъмно и неосветено, а и тя
била с тъмни дрехи. Предприемайки левия завой и виждайки пешеходката, тя слизала от
тротоара и точно в този момент свидетелят я ударил, като мястото на удара не било в
средата на пешеходната пътека, а в самото й начало. Ударът с пострадалата настъпил в левия
калник на автомобила, отпред в лявата страна на левия калник, малко в страни, не точно на
фара, а малко по[1]настрани. Ударът между пешеходката и автомобила бил в дясното коляно
на пешеходката, като след това до изването на сдпешна помощ тя се оплаквала от силни
болки в областта на засегнатия крак.
Не е имало храсти, които да ограничават видимостта , но според свидетеля колата,
която идвала насреща му го осветила с дължи светлини и поради това не можал да
възприеме навреме пешеходката.
От показанията на свидетеля Н. К., син на пострадалата М. Н. се установява следното
:
5
Свидетелят разбрал за пътния инцидент от майка му като тя му се обадила когато вече
била в „Бърза помощ“. От нея узнал, че са я блъснали на светофар и пешеходна пътека.
Веднага отишъл в болницата в гр. Самоков. Видял я в тежко състояние, когато отишъл в
болницата. Пораженията й били в областта на коляното на крака и в таза. В болницата
веднага й направили рентгенова снимка. Само за манипулации на колянна става свидетелят
чул. Ходили всеки ден в болницата, имало само превръзки за обездвижване на крака.
Катастрофата станала в петък вечерта, а в болница в гр. Самоков останала точно 3 дни. След
изписването й от болницата в гр. Самоков я прехвърлили в Окръжна болница София, където
претърпяла операция на колянната става. Останала в Окръжна болница една седмица.
Свидетелят не знае в какво се изразява тази операция, разбрал за някаква планка и няколко
винта. Твърди че майка му е заплащала разходи за лекарства и за престой в болницата,
както и за планките, заедно с разходите за операция. Импланта струвала около 1700лв., а
лекарствата грубо казано 400лв. на месец. След ПТП-то и по време на възстановителния й
процес майка му била трудно подвижна и затова се налагало постоянно да се грижи за нея.
Помагал й за ходене до тоалетна, за къпане викал тяхна близка роднина, а за хранене и за
всичко друго й помагал той. Възстановителният й период е бил около три месеца. През този
период, в който имало затруднение в движението на крака, тя ставала трудно, ползвала
патерица и бастун. Бастунът го е ползвала само един месец, а патерицата я ползва и в
момента. Преди настъпване на инцидента майка му е нямала затруднения в движението, не е
ползвала патерица или бастун, движела се като всеки нормален човек. Имали малка
градинка с цветя, грижела се за тях, работела – гледала възрастни хора. Излизала
самостоятелно на пазар и се движела самостоятелно в градски условия. В момента тя се
движи доста по-бавно и тромаво, за да се придвижи от едно място до друго се изисквало
значително повече време отколкото преди. Свидителства, че след този възстановителен
процес не са й правени рехабилитационни процедури или раздвижвания на крайниците.
Опитал се е да накара майка си да ги направят, но тя не се е съгласила.
От изслушаната в производството пред първостепенният съд съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че на 04.01.2024 година, в град Самоков, област
Софийска, към 18,30 часа – тъмната част от денонощието, дъждовно време, на ул.
„Македония“, в зоната на „Т“ образно кръстовище, образувано с еднопосочна улица „Житна
Чаршия“, е престоявал лек автомобил „БМВ“ 739 Д с регистрационен номер ********,
управляван от К. Б., изчакващ преминаване на насрещно движещ се с предимство по ул.
„Македония“, неизвестен автомобил. След преминаване на автомобилът, водачът на лек
автомобил „БМВ“, предприел маневра за извършване на ляв завой с цел навлизане по улица
„Житна Чаршия“, на която по широчина е съществувала пешеходна пътека, сигнализирана с
пътен знак в началото на улицата. Към този момент, от дясно наляво, по отношение
посоката на движение на автомобилът в платното за движение по пешеходната пътека е
навлязла пешеходката М. Н.. Водачът К. Б. е забелязал това навлизане и е задействал
спирачната система на автомобила, но независимо от това, в мястото, определено в
заключението като място на удара, такъв все пак е настъпил. Ударът е бил между челната
6
лява част на автомобила и дясната част на тялото на пешеходката, при който последната е
отхвърлена леко напред и в страни, като тялото се е установило върху платното за движение,
а автомобилът се е установил на място, непосредствено след удара.
Съгласно определеното по-горе място на удара и мястото на установяване на
автомобилът след удара, към момента на настъпване на ПТП, пешеходката се е намирала на
пешеходната пътека.
От заключението на приетата и неоспорена в призводството пред
първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на
процесното пътно-транспортно произшествие пострадалата е получила следните
травматични увреждания :
Вътреставно счупване, ангажиращо дясната колянна става със засягане на дясната
бедрена кост-външния й кондил и на дясната голямопищялна кост в горната й трета.
По повод травмата пострадалата е била подложена на двеутапно
лечение[1]първоначално закрита репозиция и гипсова имобилизация, след това е извършено
кръвна репозиция и метална остеосинтезажато и двете манипулации са извършени през
периода от 05.01. до 15.01.2024г. Приложена е и физиотерапия и рехабилитация в лечебното
заведение.Счупването е довело до деформация на долния крайник в дясната колянна става,
което завинаги уврежда нормалната му функция, като води до компенсаторно натоварване
на левия долен крайник с последици върху нормалната стойка и натоварване на
тазобедрените стави и гръбнака.
Към настоящия момент, както и за в бъдеще пострадалата изпитва и ще изпитва
болки и страдания при движение, натоварване на крайника и промяна на времето,които ще
са доживот. Ще са налице и болки в поясната област и тазобедрените стави следствие
променената стойка на тялото.
Приложените счетоводни документи за извършени плащания са във връзка с
лечението на причинените при пътнотранспортното произшествие травматични увреждания
на пострадалата.
При така установените факти следва да се формира извода за неоснователността
на въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към фактическите установявания и правни изводи на
окръжния съд. Наведените във въззивната жалба на „ОЗК Застраховане“АД доводи повтарят
част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати от жалбоподателя в отговора на
исковата молба и в хода на разменените по делото писмени книжа, както и в устните
състезания в производството пред първата инстанция, на които в обжалваното решение е
7
даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното
:
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая установява се наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата
на процесното ПТП – 04.01.2024г., по силата на което ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования лек автомобил с
марка БМВ“ 739 Д с регистрационен номер ********, управляван от К. Б..
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за специален
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или
намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съобразно изискванията
на чл. 380 КЗ ищцата е отправила до застрахователя писмена претенция с вх. номер от
09.02.2024г., по която е образувана щета, по която застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение.
Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, които
предпоставки настоящият съдебен състав намира да са налице :
По делото не е спорно между страните, а и от представеното по делото и прието като
доказателство Споразумение одобрено от Районен съд, гр.Самоков с протоколно
определение от 01.08.2024г. по НОХД №353 от 2024г. по описа на РС Самоков се установява,
че подсъдимият К. Р. Б. е бил признат за виновен за това, че на 04.01.2024 г. в гр. Самоков,
обл. Софийска, на кръстовището на ул. „Македония“ и ул. „Житна Чаршия“, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел 730 Д, с peг. номер
********, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а именно:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или да спре“ и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на М. Н. Н., изразяваща се в счупване на горния край на големия пищял,
което е причинило на пострадалата трайно затрудняване движенията на десния долен
8
крайник за срок по – дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоравност и виновността на
дееца.
Това обстоятелство- относно противоправния характер на деянието на водача на
лекия автомобил БМВ не е и спорно за предмета на въззивното обжалване- спорни са
единствено обстоятелствата относно приетия от първоинстанционния съд процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и размерът на
присъдените от съда обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.Поради това и с
оглед правилото на чл.269 ГПК не са предмет на повторно установяване по повод на
въззивното обжалване, доколкото по силата на цитираната разпоредба въззивният съд по
въпросите за правилността на първоинстанционното решение е ограничен само от
посоченото в жалбата.
По отношение на първия основния спорен въпрос- за приетият от страна на
пръвоинстанционният съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният
съд приема следното :
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите от това
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението
на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия, с което обективно да е създал предпоставки или възможности за настъпване
на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай по отношение на механизма за настъпване на ПТП изслушаната
в производството пред първата инстанция СТЕ изяснява противно на твърденията на
жалбоподателя, че ищцата не е навлязла внепзапно на пешеходната пътека и в момента на
удара била на около 2.50м. в дясно от края на платното за движение по ул.“Житна чаршия“
по отношение на посоката на движение на лекия автомобил.
По този начин не може да се счита, че с поведението си пострадалата е допринесла за
настъпхването на вредоносния резултат, като не се доказва да е нарушила с нещо
разпоредбата на чл. 113, ал.1 от ЗДвП, изискваща „преди да навлязат на платното за
движение, пешеходците да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства“.
Както се установява от свидетелските показания на самия водач на лекия автомобил, че той
я е възприел своевременно и поради това е следвало да я пропусне като й осигури
предимство на преминаване на пешеходната пътека. Настоящият състав на съда при
9
безспорно установеният по делото механизъм на ПТП намира, че единствено значение за
настъпването на вредоносния резултат следва да има противоправното поведение на водача
на лекия автомобил. Още след като е възприел движещият се пред него пешеходец, с оглед
избягването на риска от настъпването на ПТП, водачът на лекия автомобил е следвало да
съобрази това конкретно обстоятелство и своевременно да измени посоката си на движение
като заобиколи пешеходеца, респ. да употреби своевременно спирачната система на
автомобила и по този начин да се опита да избегне настъпването на удара. Движението на
водача на лекия автомобил, дори и да е при разрешена в конкретния пътен участък скорост,
не го освобождава от задължението да следи ставащото на пътното платно, вкл. и
поведението на останалите участници в движението, доколокото ЗДвП, макар и да не
съдържа изрична норма за това, е подчинен на целта да се охрани живота и здравето на
всички участници в движението, дори и когато някои от тях имат неправомерно поведение
на пътното платно. Още повече, че настоящият случай не е такъв, пешеходката се е движила
правомерно без да е била е в нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП тъй като е
стъпила на пешеходната пътека преди, а не след като лекия автомобил е бил навлязъл в
зоната на кръстовището и с това свое поведение тя с нищо не е допринесла самостоятелно за
настъпането на вредоносния резултат.
С оглед на това и при съобразяване на разпоредбата на чл.5 от ЗДвП, която възлага на
водачите на моторни превозни средства задължението да осигуряват безопасността на
пешеходците като особено уязвими участници в движението, настоящият състав на съда
намира, че той единствената причина за настъпането на вредоносния резултат, както
правилно и обосновано е приел и първоинстанционният съд.
Недоказани останаха и твърденията на въззивника, че пострадалата със своето
поведение, действия и бездействия, изразяващи се в неспазването на лекарските
предписания, не е провела необходимата реабилитация, вследствие на което сама е
допринесла за повишения интензитет и продължителност на търпените от нея болки и и
страдания и продължителен период на лечение и възстановяване, което да е довело до
усложения след инцидента.
От събраните по делото писмени доказателства- медицинска документация и
експертно заключение на вещо лице СМЕ, се установява, че след настъпване на
произшествието въззиваемата е била хоспитализирана първоначално в отделение по
„Ортопедия и травматология“ при УМБАЛ Самоков, а в последствие в София в Клиника по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „Света Анна София“АД, където й е било проведено
оперативно и медиК.тозно лечение и рехабилитация по програма. При изписването на
ищцата от лечебното заведение са й били дадени указания за активно наблюдение, спазване
на хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване
на терапевтична схема, които жалбоподателят нито твърди, нито ангажира доказателства да
не ги е спазвала.
Ето защо и това твърдение на въззивника съдът приема за неоснователно и напълно
голословно и лишено от всякаква опора в събрания по делото доказателствен материал.
10
По горните съображения въззивният съд приема, че деянието на водача на лекия
автомобил „БМВ“ е осъществило всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана при липса на приет от съда процент на съпричиняване, както е приел и
първоинстанционният съд.
По отношение на претендираните неимуществени и имуществени вреди въззивният
съд приема следното :
Въззивният жалбоподател обжалва първоинстанционното решение не в цялата му
осъдителна част,а само за присъдения размер на обезщетението над сумата от 40 000 лв. до
присъдения от окръжния съд размер от 70 000 лв., като жалбоподателят сочи за основен
довод във въззивната си жалба, че необосноваността на претенцията над 40 000 лева се
подкрепяла от липсата на установени изключителни обстоятелства и недостатъчно
обективни доказателства за необичайната тежест на понесените от ищцата вреди. И имайки
предвид конкретните оплаквания срещу решението в обжалваната му част,спорен пред
настоящата инстанция остава въпроса за размера на дължимото на ищцата обезщетение за
търпените от нея неимуществени вреди от претърпяното ПТП и от гледна точка на принципа
за справедливост,установен с нормата на чл.52 от ЗЗД и само по този именно правен въпрос
въззивният съд дължи самостоятелна преценка и отговор с настоящото решение.
При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат
преценени всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедливия размер: вида и характера на увреждането, механизма на настъпване на
увреждането, характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане
на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални задължения на
лицето, продължителността на възстановителния период, наличие на трайни последици и
пр.
В настоящия случай въззивният съд намира, че всички тези критерии са съобразени
от страна на първостепенният съд в съответствие с конкретно установените изключителни
обстоятелства по делото, които обосновават размера на присъдените от него неимуществени
вреди.
Установява се от събраните по делото гласни доказателствени средства, както и от
експертното заключение на вещото лице, чийто констатации не са оспорени от ответника в
производството пред първоинстанционния съд, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
получила счупване на дясната колянна става, засягащо също и дясната бедрена кост, както и
дясната голямо пищялна кост. Счупването е довело до деформация на долния крайник в
дясната колянна става, което завинаги уврежда нормалната му функция, като води до
компенсаторно натоварване на левия долен крайник с последици върху нормалната стойка и
натоварване на тазобедрените стави и гръбнака. Това от своя страна поражда риск от
настъпващи усложнения засягащи гръбначния стълб. Към настоящия момент, както и за в
11
бъдеще, пострадалата ще изпитва болки и страдания при движение, натоварване на
крайника и при промяна на атмосферните условия, които ще са до живот. Ще са налице и
болки в поясната област и тазобедрените стави след променената стойка на тялото.
Във връзка с претърпените травми въззиваемата ищца е претърпяла две оперативни
лечения, като от свидетелските показания, които въззивният съд, също както и
първоинстанционният, кредитира изцяло като обективни, последователни и
непротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че
в продължение на възстановителният период от около 3 месеца, ищцата изобщо не е могла
да се обслужва самостоятелно без чужда помощ с оглед обездвижването й и през този
период тя е била изцяло зависима от грижите на нейните близки. При тези фактически
установявания от разпита на свидетеля и на експертното заключение на вещото лице,
окръжният съд правилно е заключил, че с оглед неблагоприятната медицинска прогноза за
възстановяването на ищцата, остатъчните й увреждания биха имали траен и необратим
характер и ще продължат да съществуват и за напред да влошават качеството й на живот.
Установява се както от разпита на свидетеля, така и от експертното заключение на
вещото лице, че лечебният и оздравителен процес е бил продължителен, през който период
ищцата е продължавала да изпитва силни болки и е имала нужда от чужда помощ за
задоволяване на ежедневните си и хигиенни нужди. Изпитвала е физически страдания, което
е наложило прием на обезболяващи медиК.ти, проведено е и рехабилитационно лечение.
Инцидентът е повлиял съществено и негативно върху начина на живот на пострадалата,
която макар и да пенсионер, преди произшествието е била социално активен човек, който е
задоволявал самостоятелно и без необходимост от чужда помощ всичките си житейски
потребности. Вследствие на злополуката, предвид вече напредващата й възраст,
възможността да се върне към старите си навици и възможности да поддържа самостоятелен
живот, е по-скоро неблагоприятна.
Също така, устаноява се от показанията на свидителя, потвърдени и от експертното
заключение на вещото лице, че въззиваемата е изпитвала силни болки и физически
страдания, особено в първоначалния период на възстановяването, като следва да се държи
сметка и на обстоятелството, че травмите са създали значими затрудения в социалното
общуване, както и определени страхови представи, които видно от свидетелските показания
и до настоящия момент все още не са окончателно преодолени.
При анализа на характера и степента на претърпените травматични увреждания и
трайните неблагоприятни последици върху здравето и личността на ищцата, следва да се
има предвид и обстоятелството, че вследствие на ставното счупване, засягащо и
тазобедрената област, е имало трайно залежаване със затруднения в самостоятелното
обслужване без чужда помощ. Възстановителният процес според заключението на експерта
е протекъл за период от около 3 до 4 месеца, с необходимост от провеждане на последващо
рехабилитационно лечение, което обстоятелство се е отразило и на качеството й на живот,
сравнено с това от преди инцидента.
12
Неоснователни са и възраженията на дружеството жалбоподател, че така
определеното от първоинстанционния съд обезщетение не е съобразено с размера на МРЗ
към датата на настъпване на ПТП. Действително при определяне на справедливо
обезщетение следва да се отчете и икономическата конюктура в страната, която безспорно
има водещо наред с други фактори и критерии значение при правилното определяне на
справедливия размер на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъдат взети
предвид също така и други, различни от посочените от жалбоподателя икономически
фактори- като напр. и нормативно определените лимити по застраховката „гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В този ред на мисли, точно икономическата конюктура е
в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователното покритие за
неимуществените вреди. Съобразно действащите през различни периоди наредби за
задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди
са били увеличавани почти ежегодно, като последните минимални размери, установени към
01.01.2016г. и които са били приложими датата на настъпване на застрахователното
събитие, са били в размер на 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователното покритие за релевантния за определяне на обезщетението момент следва
да се отчитат като ориентири при определянето на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловеата отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, и такава е именно
практиката на касационната инстанция, формирана в монежство решения, постановени по
реда на чл.290 ГПК, като напр. Решение № 96/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011г. на ВКС, 1 ТО;
Решение № 1/26.03.2012г. по т.д.№ 634/2010г. на ВКС, 2 ТО и мн.други.
В обобщение за определянето на справедлив и правилен размер на обезщетението по
смисъла на чл.52 от ЗЗД,следва да бъдат отчетени интензитета на тежкото емоционално
преживяване и последиците от него, променящи съществено живота на ищцата. С оглед на
това и при съвкупната преценка на всички относими обстоятелства, както и това че все още
не е налице пълно възстановяване на пострадалата, мотивира въззивния съд да приеме, че
размерът на дължимото обезщетение правилно е било определено от първоинстанционния
съд да е в размер на сумата от 70 000 лева. Този размер е съобразен с принципа на
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във връзка с конкретно установените факти по
делото, изложени по-горе. Според състава на Пловдивски апелативен съд не е налице
основание същият да бъде намален, при което оплакванията във въззивната жалба, че
определеният от първоинстанционният съд размер е силно завишен се явяват неоснователни.
Предвид горното въззивната жалба на „ОЗК Застраховане“АД се преценява като
неоснователна. Обжалваното решение в частта, с която искът е уважен за размера над 40 000
лева до 70 000 лева за неимуществените вреди е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Неоснователен е и довода на жалбоподателя за недоказаност на претенцията за
имуществени вреди. В съдържанието на представените по делото две фактури на обща
13
стойност от 2 122,95 лева е ясно посочено за какво са изразходвани тези средства- че те са
направени във връзка със закупуването на медицински изделия/винтове/, които са били
поставени при провеждане на оперативните лечения на пострадалата в МБАЛ „Св.Анна,
гр.София“АД, представен е фискален бон за същата сума, от което се доказва, че
направените разходи действително са били сторени от ищеца. Експертното заключение на
вещото лице потвърждава необходимостта от провеждането на това лечение, както и че
закупените материали са били вложени при лечението на ищцата. Следователно доказани са
твърденията й, че имуществените вреди- парични разходи за болнично лечение и закупено
медицинско изделие, се намират в причинна връзка с претърпяното травматично увреждане.
По изложените съображения и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение ще подлежи на потвърждаване в обжалваната от
ответника осъдителна част.
Дружеството-жалбоподател „ОЗК Застраховане“АД с оглед изхода на въззивното
обжалване следва да бъде осъдено да заплати на адв. Х. З. на основание чл.38,ал.2 от ЗА за
осъществената от нея безплатна правна защита по настоящото дело на въззиваемата М. Н.,
което възлиза на сумата от 6680 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100/23.07.2025г. по гр.дело № 2675/2025г. на
Софийски окръжен съд съд, ТО, 1с-в в частта му с която е уважен искът с правно основание
чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 04.01.2024г. за разликата над
сумата от 40 000 лева до сумата от присъдените 70 000 лева, както в частта на присъдените 2
122, 95 лева обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5, със съдебен адрес гр.София,
бул.“Витоша“№42, ет.3, ап.5, чрез адв. И. Т. да заплати на адв. Х. А. З. - АК София, сумата от
6680 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15