Решение по дело №98/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20207260700098
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№161/16.03.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на Прокурор Елеонора Иванова .………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело №98 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от И.Г.И. *** с посочен съдебен адрес:***, ***, подадена чрез пълномощник, против Областна дирекция на МВР – Хасково с адрес: гр.Хасково, бул.“България“ №85. С исковата молба на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се претендира изплащане на обезщетение в размер 300 лв за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №142/2019г. на Районен съд –Хасково, по което с влязло в сила решение е бил отменен Електронен фиш К ***, издаден от ОДМВР- Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното ѝ изплащане.

В допълнителна молба, депозирана чрез процесуален представител се претендират разноски по делото съгласно представен списък.

Ответникът по иска, ОДМВР – Хасково, в писмен отговор по исковата молба, депозиран  чрез процесуален представител изразява становище за допустимост, основателност и доказаност на предявения иск, а в допълнителна молба чрез процесуален представител изразява обратното становище, а именно – за неоснователност и недоказаност на предявения иск. При уважаване на иска и присъждане на разноски в полза на ищеца, моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до 300 лв  по съображения за липса на фактическа и правна сложност на делото. В случай, че искът бъде отхвърлен, моли в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявената искова претенция за доказана по основание и размер и предлага да бъде уважена.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното АНД №142/2019г. на Районен съд-Хасково, че с Електронен фиш К ***, издаден от ОДМВР- Хасково, за нарушение по чл.21 ал. 2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на И.Г.И. е била наложена глоба в размер 100 лв .  ЕФ е бил оспорен от ищеца пред Районен съд –Хасково, където е било образувано АНД №142/2019 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд –Хасково  на И.Г.И. е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Т.Н.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 07.02.2019 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 300 лева. С Решение №152/25.04.2019г. , постановено по АНД №142/2019г., съдът е отменил издадения срещу ищеца Електронен фиш К ***на  ОДМВР- Хасково. Върху Решение №152/25.04.2019г., постановено по АНД №142/2019г. по описа на Районен съд Хасково е направено отбелязване, че е влязло в законна сила на 22.05.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш за нарушение по ЗДвП. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – ОДМВР - Хасково, издател на отменения ЕФ, поради което искът е допустим.

Разгледан по същество искът е основателен.

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 ал.1 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – ОДМВР - Хасково.

Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. В ЗДвП, чл.189 ал.4-ал.11, е регламентирана процедурата по издаване на ЕФ, редът за обжалването му, момента на влизането му в сила. Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, ЕФ се издава в случаите на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Според чл.189 ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

ЕФ не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче се издава от административна структура, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, вкл. и чрез ЕФ, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.

В случая не е спорно, че ЕФ К ***на  ОДМВР- Хасково е отменен с влязло в законна сила Решение №152/25.04.2019г. , постановено по АНД №142/2019г. на РС-Хасково. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издадения ЕФ, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява също, че в резултат тази незаконосъобразна административна дейност на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения договор за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №142/2019г. по описа на Районен съд –Хасково от 07.02.2019г.  , че И.Г.И. действително е заплатил на адв. Т.Н. сумата от 300.00 лв., поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.

Предвид отменения по съдебен път ЕФ, приравнен по последици на НП, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен ЕФ. В този смисъл следва да се има предвид и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане на решението, с което е отменен ЕФ до окончателното ѝ изплащане. Задължението за лихва има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото.

По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 300.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменения като незаконосъобразен  с влязло в сила съдебно решение  ЕФ К ***на  ОДМВР- Хасково,  ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от датата на влизане на решението за отмяната му – 22.05.2019г.,  до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на производството, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски  в общ размер от 410 лева, представляващи 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.

Възражението за несъответствие на адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно. Следва да се посочи, че минималното възнаграждение за този вид дела, определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300.00 лева. От друга страна, размерите на минималните адвокатски възнаграждения са уредени в Наредба № 1/2004г. Същата, указва какъв би следвало да е минималният  размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималния размер, определен в посочения подзаконов нормативен акт. Начинът за определяне  размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл.36 от Закона за адвокатурата - същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът, намира, че в случая размерът от 400 лв на договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, с оглед обема на осъществената от последния  дейност, се явява справедлив и обоснован.

Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково, с адрес гр.Х., да заплати на И.Г.И. *** с посочен съдебен адрес:***, ***, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен Електронен фиш К ***, издаден от ОДМВР- Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково, да заплати на И.Г.И. *** с посочен съдебен адрес:***, ***, разноски по делото в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                      Съдия: