Решение по дело №6754/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11429
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20231110106754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11429
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110106754 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. М. П – П. и М. Д. П. след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 61077/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, както следва:
- Срещу И. М. П – П. за сумите от: 974,92 BGN (деветстотин седемдесет и четири
лева и 92 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, 155,18 BGN (сто петдесет и пет лева и 18
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2022
г., 28,98 BGN (двадесет и осем лева и 98 стотинки), представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, 6,38 BGN (шест
лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до
20.10.2022 г., държавна такса в размер на 23,31 BGN (двадесет и три лева и 31
стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 43,75 BGN (четиридесет и три
лева и 75 стотинки);
- срещу М. Д. П. за сумите от: 139,27 BGN (сто тридесет и девет лева и 27
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
10.11.2022 г. до изплащане на вземането, 22,17 BGN (двадесет и два лева и 17
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2022
г., 4,14 BGN (четири лева и 14 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за
1
дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, 0,91 BGN (нула лева и 91
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022
г., държавна такса в размер на 3,33 BGN (три лева и 33 стотинки), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 6,25 BGN (шест лева и 25 стотинки).
В законоустановения срок длъжниците са подали възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, ул. Претендира вземанията от ответниците в
условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в
съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени, както следва: 7/8 части за
И. М. П – П. и 1/8 част за М. Д. П.. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава,
поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. На първо
място оспорват основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира
вземанията, като отричат наличието на облигационна връзка между страните. В случай
на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност
правят възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочат, че
не са налице предпоставки за присъждане на лихви за забава, както и за цена на дялово
разпределение. Ответницата М. П. отделно твърди, че тъй като за имота е налице
учредено вещно право на ползване, тя не отговаря за задълженията. Признават фактите
и обстоятелствата, посочени в поставените към вещите лица въпроси от ищеца.
Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца представя писмени доказателства,
но не ангажира становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
2
С оглед изразеното от ответниците в отговорите на исковата молба във връзка
исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по
делото, обективиран в определение от 28.03.2023 г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 11.05.2023 г. без възражения
от страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
2000 г. по описа на нотариус М се установява, че на 01.12.2000 г. ответницата И. М. П
– П., в качеството й на купувач, придобива правото на собственост върху процесния
имот, представляващ с адрес: гр. София, ул.
Приет по делото е и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот от 2006 г. по описа на нотариус Наташа Гарчева, от който се
установява, че на 16.11.2006 г. ответницата И. М. П – П., в качеството й на купувач,
придобива от лицата ГД П и Я Д П правото на собственост върху притежаваните от
тях 2/8 ид. части от процесния имот, представляващ ателие №
3
Прието по делото е и удостоверение за наследници на лицето Д, поч. на
12.07.2003 г., от което се установява, че след смъртта му, последният е оставил
четирима наследници по закон, а именно: ответницата И. М. П – П. – съпруга, и три
деца – ответницата М. Д. П. и лицата Г Д П и Я Д П. Следва да се посочи, че ищецът не
е ангажирал доказателства за това кога е сключен бракът между починалия
наследодател Д Г П и И. М. П – П., респ. дали към момента на извършената покупко-
продажба на имота през 2000 г. същите са се намирали в брак. Доколкото в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № г. по описа на нотариус М К като
купувач е посочена единствено ответницата И. М. П – П., то не може да се направи
категоричен извод, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност, без да е представено удостоверение за сключен граждански брак.
Действително от последвалото през 2006 г. прехвърляне на идеални части от синовете
на наследодателя Д Г П в полза на ответницата И. М. П– П. може да се направи извод,
че същите са придобили ид. части от имота по наследство след смъртта на техния
баща, но това би представлявало единствено предположение, тъй като придобиването
на идеалните части може да е било и на друго основание. От друга страна правото на
собственост не може да се предполага, а подлежи на доказване. Без да е представено
доказателство за факта, че към 01.12.2000 г. ответницата И. М. Павлова – П. е била в
брак с наследодателя на ответницата М. Д. П., а именно Д Г П, и доколкото последният
не е посочен като купувач в нотариалния акт, то не може да се направи категоричен
извод за това, че ответницата М. Д. П. е собственик на каквато и да е част от процесния
имот. Тъй като с последната не се доказа наличие на облигационна връзка в процесния
период, предявените спрямо нея искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Същевременно може да се направи категоричен извод, че ответницата И. М. П –
П. е собственик на поне 7/8 ид. части от имота, за каквато част се претендират
заплащане на задълженията от ищцовото дружество. Установи се, че на 01.12.2000 г.
ответницата е придобила собствеността върху имота, като не се установи последващо
отчуждаване на същия, макар и да се доказа, че И. П. е придобила 2/8 ид. части на
16.11.2006 г. Дори същата да е било в брак към 01.12.2000 г., то след смъртта на нейния
съпруг и последващо придобиване на 2/8 ид. части от двама от наследниците, нейният
дял би бил 7/8 ид. части /чл. 9, ал. 1 ЗН/.
Ответницата И. М. П – П. изрично сочи, че в случай на основателност на
исковете, не оспорва, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и
СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът
намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна
енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е
правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети
СТЕ и ССчЕ.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.11.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
4
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.11.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от
ищцовото дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендираната сума за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 10.11.2019 г., е в 238,05 лева и обхваща процесния период
от 01.05.2019 г. до 09.11.2019 г., като в сумата е включена пропорционално сума на
броя месеци, обхвани в периода на погасителна давност от общата фактура за
доплащане, издадена на 31.08.2020 г. и обхващаща периода от м. май 2019 г. до м.
04.2020 г. Изискуемостта на вземането, касаещо следващите фактурирания от ищеца,
настъпва след 10.11.2019 г., поради което не е погасено поради изтекъл давностен
срок. Дължимата главница, която не е погасена поради изтекъл давностен срок по
отношение на ответницата И. М. П - П., е в размер на сумата от 736,86 лева. Искът за
заплащане на цена на топлинна енергия срещу ответницата е основателен и следва да
бъде уважен за посочената сума и за периода от 10.11.2019 г. до 30.04.2021 г., като
бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 974,91 лева и за периода от
01.05.2019 г. до 09.11.2019 г. като неоснователен.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото е от м. 10.2019 г.,
изискуемостта на което е настъпила през м. 11.2019 г., видно от данните по делото.
Искът срещу ответницата И. П. следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод изцяло за неоснователност на исковете срещу М. П. и
частична неоснователност на предявения иск за главница срещу ответницата И. П.,
поради което последната не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
5
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата И. М. П - П. следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество сумата от общо 139,22 лева, пропорционално на
уважените спрямо нея искове, включваща държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен от съда минимален размер от 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответницата И. М. П - П. следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество сумата от общо 48,70 лева, пропорционално на
уважените спрямо нея искове, включваща държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съобразно издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество на свой ред следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С. К. К. от САК сумата от 137,15 лв.
6
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата И. М. П - П. в исковото производство, пропорционално на отхвърлената
част от исковете съобразно предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, както и сумата от 68,58 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ответницата в заповедното производство,
пропорционално на отхвърлената част от исковете съобразно предвидения минимален
размер по чл. 6, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. А. Н. от САК сумата от 400 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата
М. Д. П. в исковото производство с оглед отхвърлянето изцяло на предявените спрямо
последната искове и съобразно предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, както и сумата от 200 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ответницата в заповедното производство съобразно
предвидения минимален размер по чл. 6, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че И. М. Павлова - П., ЕГН: ********** дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 736,86 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода от 10.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с
аб. № 372804 и адрес: гр. София, ул. , ателие 8, както и сумата от 28,98 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 10.11.2022 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземане за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен
размер от 974,91 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 09.11.2019 г., както и исковете по
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 155,18 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2022
г. и за сумата от 6,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
23.11.2022 г. по ч. гр. дело № 61077/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
М. Д. П., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на: сумата от 139,27 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот с аб. ателие , сумата от 22,16 лева мораторна
лихва в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2022 г., сумата от 4,14 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021
г., сумата от 0,91 лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.11.2022 г. по ч. гр. дело № 61077/2022 г. по
описа на СРС.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. М. Павлова - П., ЕГН: **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 139,22 лева разноски в исковото
производство и сумата от 48,70 лева разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. С. К. К., член на САК, с адрес: гр. София, ул. сумата
от 137,15 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответницата И. М. П- П. в исковото производство и сумата от 68,58 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. И. А. Н., член на САК, с адрес: гр. сумата от 400 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата М. Д. П. в исковото производство и сумата от 200 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8