№ 14770
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110121943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца с вх. № 86818/29.03.2023 г., с която се иска
изменение на Решение № 3844/14.03.2023 г. по гр.д. № 21943/2022 г. в частта за
разноските. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран обем.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответната страна, с който се оспорва
молбата като неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, и по делото да е
представен списък по чл. 80 ГПК на претендираните от страната разноски, съобразно
изискванията на чл. 80, изр. 2 ГПК и задължителните разяснения в т. 2 от ТР №
6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 ОСГТК на ВКС. Видно от материалите по делото, така
предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В постановеното по делото решение в частта за разноските са изложени
съображенията на съда относно намаляване на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение на основание направеното своевременно от насрещната страна
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като при това същото не е намалено до минимума по
Наредба № 1 от 09.07.2024 г. или дори близък до него размер. Несъгласието на
страната с изложените мотиви на съда не е основание за преосмисляне на извършената
от настоящата инстанция преценка.
На следващо място съдът заема принципната позиция, че в случая минималният
размер на адвокатското възнаграждение за неоценяемите искове следва да се определи
по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
1
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. По този
въпрос непроменена остава преценката на съда. Неоснователен се явява доводът на
ищеца, че по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се дължат две
отделни възнаграждения, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата
за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента
на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Съдът намира, че цитираната
норма следва да се тълкува в смисъл, че по двата иска се дължи общо възнаграждение,
което кореспондира с акцесорния характер на втория иск.
Ето защо, като неоснователна, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 86818/29.03.2023 г., с която се иска
изменение в частта за разноските на Решение № 3844/14.03.2023 г. по гр.д. №
21943/2022 г по описа на СРС, 56 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2