РЕШЕНИЕ
№ 1620
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110100158 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова от К. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, срещу „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
с която е предявен отрицателен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 785,81 лв. /седемстотин
осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ с ДДС, представляваща служебно
начислена сума за ВиК услуги за периода 08.07.2023 г. – 04.08.2023 г., по аб. № *, за обект,
находящ се на адрес: гр. *, за която сума е издадена фактура № */*г., на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът К. А. М. твърди, че предвид качеството си на собственик
на апартамент № 20, находящ се в гр. *, се явява потребител на ВиК услуги за посочения
обект с кл. и аб. № *. Изложено е, че след като потребителят установил наличието на
повреда на водомера в имота си, уведомил ответното дружество, като на 04.08.2023 г.
представители на ответника посетили дома на ищеца за подмяната на измервателното
устройство, за което бил съставен Протокол № */*г. Впоследствие потребителят установил,
че била издадена фактура № 1* г., съгласно която дължал на ВиК оператора сумата от 785,81
лв. с ДДС за периода 08.07.2023 г. – 04.08.2023 г. След депозирано пред ответника
възражение за дължимостта на посочената сума от страна на ищеца, операторът посочил, че
сумата се дължи на основание чл. 51, ал. 2 вр. чл. 49 от ОУ на дружеството и представлява
служебно начислено количество вода, доколкото е прието, че водомерът в имота на ищеца е
умишлено повреден. Съобразно това, в исковата молба са изложени доводи за
неравноправност на посочените клаузи от Общите условия на дружеството, доколкото се
създавало значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните. В
тази връзка излага, че с посочената методика за служебно начисление на суми за ВиК услуги
не се изследват въпросите за момента на увреждане на съответния водомер, нито за
характера на повредата и дали се отразява на възможността за коректното измерване на
количествата преминала вода. Излага и че доколкото не е налице възможност от сбора на
показанията на всички водомери на Етажната собственост да бъде извадено количеството
вода, отчетено от водомера на процесния обект, то по този начин не би могло да се установи
1
точното количество неотчетена вода за процесния имот. Ищецът оспорва твърдяното
количество вода да е доставено и консумирано от него за процесния период. Оспорва още
констатациите на ответното дружество, въз основа на които е извършена процедурата по
служебно начисляване на ВиК услуги. Моли за уважаване на претенцията и присъждане на
съдебно-деловодни разноски по делото.
Ответникът „*“ ООД депозира отговор в срок. Поддържа становище за допустимост,
но неоснователност на ищцовата претенция. Признава, че ищецът е потребител на ВиК
услуги за процесния обект с аб. № *. Оспорва се посоченото от ищеца, че същият е уведомил
дружеството за наличието на повреда на водомера в имота му по неизвестни за него
причини. Сочи се, че процесната проверка от 04.08.2023 г. била образувана след подаден
сигнал от страна инкасатор, който при месечния си отчет на обекта е установил, че
измервателният механизъм на водомера е отделен от корпуса и водопроводът преди
водомера е ¾ цола. Посочените обстоятелства било отразени в съставения от служители на
ответното дружество за проверката протокол № */*г., изготвен в присъствието на
представител на ищеца – *М.а, и подписан от нея без възражения. Излага се, че демонтажа
на измервателния механизъм води до невъзможността на водомера правилно да отчита
преминалото количество вода. Счита, че разпоредбите, въз основа на които е извършено
служебното начисляване на процесната сума не са неравноправни, а имат санкционен и
обезщетителен характер за неспазване на изискването на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г
на МРРБ за поддържане на индивидуалния водомер от страна на потребителя и уреждат
последиците от недобросъвестното поведение на последния. Ответникът отбелязва, че
количеството от 157 куб.м., служебно начислено на ищеца, не е реално доставено и
консумирано количество вода за процесния период, а е служебно начислено, съобразно
регламентирания в чл. 51 вр. чл. 49 ОУ алгоритъм. Отделно от това ВиК операторът счита,
че ищецът не оспорва наличието на повреда на подменения водомер, а само способността му
в разглобено състояние точно да измерва количествата преминала вода. Обърнато е
внимание, че потребителят е действал недобросъвестно и в други случаи, като при
извършен самоотчет на 04.07.2023 г. посочените от ищеца показания от водомера съвпадали
с установените такива при извършването на процесната проверка един месец по-късно.
Изложеното страната намира, че води до извода, че за периода от един месец водомерът не е
измервал. Съобразно изложеното страната счита, че е спазила изискванията за служебно
начисляване на сума за ВиК услуги, поради което моли за отхвърляне на исковата претенция.
Иска се присъждането на разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Констативен протокол № *от *г. на *-Варна /л. 23/ се установява, че след
извършена проверка по сигнал на инкасатор **било установено, че на водомерния възел с
аб.№ *има монтиран водомер № *с показание – 351 куб.м. и пломба № *. Измервателния
механизъм на водомера е отделен от корпуса. В срок от две седмици да бъде подменен.
Водопроводът преди водомера е ¾ цола. Направен е снимков материал. Копие от протокола
е връчен на *М.а на същата дата. Представен е и снимков материал /л. 24-26/
От Становище на инж. **– ръководител отдел „**“ към *-Варна /л. 27/ се установява,
че съгласно констативния протокол са налице условията на чл. 51, вр. чл. 49 от Общите
условия и на аб. № *следва да се начисли разход на вода в размер на 157 куб.м. за период
08.07.2023 г. – 04.08.2023 г. Изчислението е направено на база максималната проводимост на
водопроводната инсталация непосредставено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с., като са използвани данни от Наръчник
2
по водоснабдяване от 1982 г. Водопровод ¾ 5.62 куб.м./ден х 28 дни.
От Сметка към фактура *от *г. /л. 4/ се установява, че за периода 08.07.2023 г. –
04.08.2023 г. са начислени 157 куб.м. вода на стойност 785,81 лв., със срок за плащане до
07.09.2023 г.
Представен е Талон за пломбиране на водомери № *от *г. /л. 34/, от който е видно, че
е поставен и пломбиран нов водомер.
Представена е Жалба/Възражение от * г. от К. А. М. до управителя на *-*ООД и
отговор на дружеството от 23.11.2023 г. /л. 5, лице и гръб/.
От Справка № *от *г. на АВп /л. 15-22/ се установява, че К. А. М. е вписан като
собственик на обект на адрес: гр. *.
Представен е опис на отчети на аб.№ *– К. А. М. /л. 28-30/. Представена е справка за
облога и плащанията до 23.02.2024 г. /л. 31-33/ Представени са Общите условия на
дружеството /л. 35-40/.
От заключението на вещото лице инж. К. по допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза /л. 71-81/ се установява, че е налице механична повреда на водомера –
счупена е скобата захранваща основното тяло с отчитащия механизъм. Нарушена е
херметичността на водомера. Механична повреда на пломбата няма. Въздействие върху
отчитащия механизъм не е констатирано. При отделяне на отчитащия механизъм от
основния корпус на водомера не може да се отчита обема на преминаващата през него вода.
Чрез оперативна повреда /отделяне на СТИ/ от основното тяло на водомера води до
невъзможността да изпълнява нормално функциите си на отчитане. На контролния водомер
е нанесена щета на скобата закрепваща измервателния механизъм към корпуса, вследствие
честити предвижвания на шкафа под кухненската мивка, който е ситуиран много близо до
водомерното гнездо.
В съдебно заседание вещото лице В. К. пояснява, че е извършил оглед в процесния
апартамент, който се захранва от две места и има два водомера. Процесният водомер е бил в
кухнята, бил е монтиран вертикално и е имал досег със задната част на шкафа, който удря
гривната на новия водомер, каквото е станало и със стария. Скъсването на гривната е
станало заради постоянното движение на този шкаф. Като се скъса гривната се губи
херметичността на водомера. Измервателният механизъм се е разхерметизирал поради
механичното въздействие. Посочва, че е дал няколко варианта на изчисляване, като в случая
най-правилният вариант е да се вземе консумацията само на пералната и мивката, защото
само те се обслужват от този водомер. За този клиентски номер и водомер кубиците се
движат между 2 и 4, като за този в банята и тоалетната те са 6-7.
Представено е и допълнително-заключение /л. 83-84/ по въпроса относно
извършените изчисления по чл. 49 ОУ на ВиК. Извършен е оглед и в присъствието на и на
двете страни и е констатирано, че водомерното устройство е монтирано в кухненския шкаф
под мивката на кухненския бокс, където е устроена и съдомиялната машина. При
стационарно положение съдомиялната се издърпва на 10-15 см. от периферията на шкафа
навън. При действащо положение, при изпълнение в цялост на програмата си – тя развива
високи обороти, чиито вибрации водят до преплъзване на уреда до близост и въздействие
върху гривната на водомерното устройство, възможно при по-продължително време и при
по-дълъг период, вследствие на което се нарушава вътрешната структура на
поливинилхлоридната гривна и намаля нейната коравина. Не се изключва и намесата на
потребителя. Водомерът трябва да издържа постоянно налягане на водата, за която е
предназначен без оперативна повреда. Изчисленията по формулата на „Шази“ водят до 119
куб.м. при 23 куб.м на ден х 28 дни. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че диаметър
на тръбата е ¾, като през водомера минават по 4.23 куб.м. на ден.
От заключението на вещото лице В. Т. по допуснатата повторна съдебно-техническа
експертиза /л. 100-102/ се установява, че при прилагане на формулата за изчисляване на
3
обема на вода в тръба ¾ се получава 153.83 куб.м. вода за 28 дни и 988.20 куб.м. за 6 месеца.
Отчетеният резултат по методиката на чл. 49 ОУ на ВиК от 157 куб.м е при 5.62 куб.м за
поцинкована тръба 3/4, с диаметър 18.30 мм, а този от вещото лице е 5.49 куб.м. е за тръба
PP-R, с диаметър 18.00 мм. Изчислението не е на база на реално потребление на вода, а въз
основа на нормативно регламентиран алгоритъм.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Д. */л. 87/ се установява, че
работи като инспектор *към *-Варна, като процесният протокол е изготвен от него и
колежката му. Разказва, че на адресът е имало нередност, доколкото водомерът бил отделен
от корпуса си, но нямало спиране на водата в жилището. Количеството вода не е можело да
се измерва и за това са дали предписание да се смени водомерът. Сигналът е бил подаден от
колежката им **, а не от абоната.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на служебно начислена
сума за ВиК услуги, който е квалифициран по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че ответното дружество претендира процесната сума от 785,81 лв. и е издало
фактура № */*г. за служебно начислени ВиК услуги за периода 08.07.2023 г. – 04.08.2023 г.
(не се спори). В тежест на ответника е било да докаже, че ищецът е потребител на ВиК
услуги (не се спори), изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, че са
били налице предпоставките за служебното начисляване на ВиК услуги и е спазена
процедурата за това, както и размера на претендираната сума за тези услуги.
Не се спори между страните и от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът е потребител на ВиК услуги за процесния обект на потребление и за
процесния период. На 04.08.2023 г. е извършена проверка в имота на ищеца от служители на
ВиК оператора, за което е съставен Констативен протокол № *от *г. Констатирано е, че
измервателният механизъм на водомера е отделен от корпуса. Дадено е предписание да се
подмени водомерът. Измерена е тръбата. Ответникът е начислил служебно на ищеца
количество вода в размер на 157 куб.м., съгласно разпоредбата на чл. 51, вр. чл. 49 от
Общите условия, съобразно становище на негов служител. На 08.08.2023 г. е издадена е
фактура за това количество на стойност 785,81 лв. На 24.08.2023 г. водомерът е подменен с
нов. На 17.11.2023 г. ищецът е подал възражение срещу дружеството, но същото не е било
уважено.
В производството по делото се събраха и други доказателства, от които се установява,
че е била налице механична повреда на водомера, която е нарушила неговата херметичност
и в резултат на това той не е могъл да отчита обема на преминаващата през него вода. Не се
касае за умишлено целенасочено въздействие върху измерващия механизъм от страна на
потребителя, но се установи, че повредата е в резултат от движението при работа на
поставената в шкаф съдомиялна машина, която опира във водомера. По този начин с
времето се нарушава неговата цялост и води до увреждането му. Това е станало с процесния
водомер, поради което същият е спрял да отчита правилно преминаващата през него вода.
Поддръжката на индивидуалните водомери в изправност е задължение на
потребителя. Причината за повредата, в случая, не може да се вмени във вина на ВиК
оператора, като тази повреда е в резултат от небрежността на потребителя, който не е взел
мерки да я предотврати. Касае се за механично въздействие върху водомера в
продължителен период от време. Не се касае за повреда във водомера, възникнала случайно,
инцидентно или в резултат от изтичане на метрологичната му годност. Случайно би било
събитието, ако то е обективно и не зависи от поведението (действието или бездействието) на
потребителя, а в случая не е така. Повредата е довела до липса на отчитане на ползваните
ВиК услуги, от което потребителят се е обогатил неоснователно.
В този смисъл и настоящият състав намира, че ищецът не е бил в изправност и за
4
ответника се е породило правото служебно да изчисли дължимото количество вода, при
липса на надлежно измерване.
По отношение на приложимата методика, то в чл. 51 от Общите условия на ВиК-
Варна е предвидено, че по реда на чл. 49 се определя количеството изразходвана вода при
нарушаване целостта на пломбите или когато чрез физически въздействия върху водомерите,
потребителят причини тяхната повреда или неточност на показанията.
Точно такъв е настоящият случай, доколкото поради бездействието си потребителят е
допуснал да има физическо въздействие върху водомера, което е довело до неговата повреда,
в резултат на която същият е спрял да отчита ползваните ВиК услуги. Без значение е дали
това физическо въздействие е в резултат на директни негови действия или в резултат на
бездействието му да положи необходимата грижа.
Съгласно чл. 49 от ОУ разходът на вода се изчислява по пропускателната способност
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет,
но не по-дълъг от 6 месеца.
Установиха се по делото компонентите, които формират формулата за изчисление,
като съдът приема за компетентна повторната експертиза на вещото лице Т., което е
определило, че служебно следва да се начислят 153.83 куб.м. вода за периода от 28 дни
/08.07.2023 г. – 04.08.2023 г./, който период е съобразен с последно извършения реален отчет
на 07.07.2023 г. и датата на извършената проверка на 04.08.2023 г.
Неправилно ответното дружество е използвало друг размер на тръбата, което е
довело до изчисляване в размер на 157.36 куб.м. В този смисъл и дължимата от потребителя
сума не следва да е 654.84 лв. без ДДС, а в размер на 641,63 лв. без ДДС, или в размер на
769,96 лв. с ДДС.
Изчисленията съдът е извършил без да използва специални знания, прилагайки
цените, посочени в процесната фактура, съобразно изчисленията на вещото лице относно
кубичните метри. Ценообразуването на ответното дружество не е оспорено в процеса.
Разликата над тази сума е недължима от потребителя, поради което установителният иск се
явява основателен за сумата от 15,85 лв. и следва да се отхвърли за сумата от 769,96 лв.,
която остава дължима.
По отношение на възраженията на ищеца за неравноправност на клаузите в ОУ, то
съдът намира, че същите не поставят в неблагоприятно положение потребителя и не водят
до липса на равновесие в правата и задълженията на страните. Процесната клауза от Общите
условия, освен че определя реда за служебно изчисляване има и санкционен характер, като
цели да обърне внимание на потребителите да полагат необходимата грижа за запазване
целостта на индивидуалните си водомери. Да бъде изчислено с точност какво е
изразходваното количество вода при неработещо СТИ е невъзможно, каквото е и
становището на вещото лице. Не може да се каже и кога точно е настъпила повредата,
доколкото водомерите не съдържат такъв брояч. Дори да можеше да се изчисли
приблизително, то за потребителя нямаше да съществува разлика дали притежава работещ
водомер или не, ако и в двата случая би дължал приблизително еднаква цена за ВиК
услугите. По този начин би се стимулирало неполагането на съответната грижа за опазване
на устройството, ако неизпълнението не може да бъде скрепено със съответната санкция от
доставчика, който би бил поставен в положение, при което всякога извършените от него
изчисления няма да са точни.
Отделно от горното, съдът не може да прилага други методики на служебно
изчисляване, извън тези предвидени в ОУ на дружеството, независимо кое му се струва по-
точно или справедливо. Съдът може единствено да провери дали изчисленията са правилни,
за което и е допусната експертиза. Очевидно е, потреблението на това СТИ преди повредата
е било 2-4 куб.м. на месец. Макар и да е възможно, ищецът едва ли е изразходвал близо 154
куб.м за 28 дни. Въпреки това, Общите условия са одобрени от ДКЕВР (КЕВР), който е
регулиращият орган, който единствен може да извършва преценка относно това какви
5
следва да бъдат уредените методики в различните хипотези, които налагат служебно
начисляване на ВиК услуги. Дали ищецът в този период е обитавал жилището, също е без
значение, доколкото претенцията не е за реално отчетено количество ВиК услуги. Да се
приспада потреблението от другите обекти в ЕС също не е възможно, защото не е предвиден
в ОУ такъв подход.
Предвид горното, предявеният иск за недължимост на сумата е частично основателен
до размера от 15,85 лв., като в останалата си част следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на всяка от
страните, съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Ищецът е сторил разноски в
размер на 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е сторил
разноски в размер на 961 лв. за възнаграждения за вещи лица. Претендирал е и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв. След съдебна
компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на
1 079,51 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, НЕ ДЪЛЖИ на „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, сумата от 15,85 лв. /петнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ с ДДС,
представляваща служебно начислена сума за ВиК услуги за периода 08.07.2023 г. –
04.08.2023 г., по аб. № *, за обект, находящ се на адрес: гр. *, за която сума е издадена
фактура № */*г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за недължимост
сумата от 769,96 лв. /седемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща разликата между уважения размер и размера на предявения иск от 785,81
лв.
ОСЪЖДА К. А. М., ДА ЗАПЛАТИ на „***-*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. В*, сумата от 1 079,51 лв. /хиляда седемдесет и девет лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща сторени от ответника разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6