ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 981
Сливен, 22.05.2025 г.
Административният съд - Сливен - IV състав, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИГЛИКА ЖЕКОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20257220700224 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба от Г. А. Д., с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. Р. от АК – [област] срещу Отказ № *********/17.03.2025 г. на Управителя на НЗОК за предоставяне на ПСПСМИ – а. и. к. на жалбоподателя. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска съдът да постанови неговата отмяна. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2025 г. от 11.30 часа.
Видно от представената по делото административна преписка, ответникът Управител на НЗОК е постановил Отказ № **********/17.03.2025 г., с който е отказал на Г. А. Д. предоставяне на ПСПСМИ – а. и. к. , с посочени мотиви. Отказът е сведен до знанието на адресата Г. Д. на 31.03.2025 г. с уведомително писмо, като на 09.04.2025 г. настоящият съд е сезиран с оспорване на административния акт, с насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2025 г.
На 14.05.2025 г. по делото е постъпила молба вх. № СД-01-01-1525 от адв. Ст. Р., в която се заявява, че след образуване на настоящото съдебно производство, жалбоподателят е получил от НЗОК а. и. к. на 25.04.2025 г. Заявена е молба за прекратяване на съдебното производство, с претенция за присъждане на разноски за внесена държавна такса от 10,00 (десет) лева и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. С уточняваща молба по делото вх. № СД-01-01-1607/21.05.2025 г. оспорващият заявява, че не оттегля жалбата, но няма правен интерес от оспорването, тъй като е получил помощното средство. Моли на основание чл. 159 т. 4 от АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане, като му се присъдят сторените разноски, доколкото е уведомен за разрешението след образуване на настоящото производство. Към първата от посочените молби е представен Приемо - предавателен протокол за получени от Г. А. Д. ПСПСМИ – а. и. к. с одобрение на НЗОК № **********/02.04.2025 г.
Като взе предвид изложеното в молбите и представеното писмено доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за прекратяване на съдебното производство в хипотезата на чл. 159 т. 4 от АПК, поради отпаднал правен интерес от оспорването. Съобразно изискването на цитираната разпоредба на чл. 159 т. 4 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. От представеното от жалбоподателя писмено доказателство (приемо - предавателен протокол) се установява, че отказаното с оспорения акт предоставяне на помощно средство е осъществено на 25.04.2025 г., т.е. след образуване на настоящото съдебно производство.
Гореизложеното обуславя извода за отпаднал в хода на производството правен интерес и налага оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството.
В молбите за прекратяване на производството, депозирани от оспорващия и цитирани по-горе е формулирано искане за присъждане на сторените разноски, което съдът намира за основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В конкретния случай производството се прекратява на основание чл. 159 т. 4 от АПК, поради отпаднал в хода на производството правен интерес на жалбоподателя, тъй като отказаното му отпускане на помощно средство от НЗОК с оспорения акт, е извършено фактически на 25.04.2025 г., т.е. волята на ответния административен орган е изменена в насока удовлетворяване потребностите на оспорващия като лице по ЗИХУ с право на ПСПСМИ. За съда е очевидно, че при подаване на жалбата е налице личен, пряк и непосредствен интерес за жалбоподателя от оспорване на изричния отказ, който интерес с оглед предоставеното впоследствие помощно средство – а. и. к. , е отпаднал. Безспорно е и обстоятелството, че с поведението си и постановения административен отказ ответникът е дал повод за образуване на съдебното производство, поради което се констатира хипотезата на чл. 143 ал. 3 от АПК, респ. разноски се дължат на жалбоподателя. Сторените такива в производството са заплатена държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева, като е основателна и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Такъв е претендиран своевременно още в жалбата и договорен в представения към същата договор за правна защита и съдействие и следва да се определи от съда, съобразно посоченото в представения Договор за правна защита и съдействие от 08.04.2025 г. и разпоредбата на чл. 38 ал. 2 т. 1 от Закона за адвокатурата в размер на 500,00 (петстотин) лева. Съгласно посочената норма, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като съобразно чл. 5 т. 1 и т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., адвокатите могат да оказват безплатно адвокатска помощ на материално затруднени лица и близки и роднини. С оглед посоченото в договора за правна защита и съдействие и представена декларация за материално и гражданско състояние, съдът приема, че жалбоподателят отговаря на нормативните изисквания в посочените по-горе норми. При определяне на адвокатското възнаграждение от съда в посочения по – горе размер от 500,00 (петстотин) лева съдът съобрази следното:
С оглед разпореденото в чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за адвокат по дела без определен материален интерес, каквото е настоящото, е 1 000 лева. Делото не е с фактическа и правна сложност, не са проведени открити съдебни заседания, участието на упълномощения адвокат е в изготвяне на жалбата до съда и представените две молби за прекратяване на съдебното производство, поради което при съобразяване с Решение на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, съдът приема, че справедливото възнаграждение за адвокат е в размер на 500,00 лева.
При горните доводи на основание чл. 143 ал. 1 от АПК Национална здравноосигурителна каса – [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия Г. А. Д. сумата от 10,00 лева, съставляваща заплатени в производството разноски за държавна такса. На основание чл. 143 ал. 1 от АПК и чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да бъде осъдена Национална здравноосигурителна каса да заплати на адвокат С. И. Р. от АК – [област] сумата от 500,00 (петстотин) лева за оказана безплатно адвокатска помощ.
Водим от горното и на основание чл. 159 т. 4 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ свое разпореждане [номер]/09.05.2025 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.06.2025 г. в 11.30 часа.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба от Г. А. Д., с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. Р. от АК – [област] срещу Отказ № *********/17.03.2025 г. на Управителя на НЗОК за предоставяне на ПСПСМИ – а. и. к. на жалбоподателя.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса – [населено място] да заплати на Г. А. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]сумата от 10,00 (десет) лева, съставляваща заплатени в производството разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса – [населено място] да заплати на адвокат С. И. Р. от АК – [област], личен № ********** и адрес [населено място], [улица], офис № 6 сумата от 500,00 (петстотин) лева за оказана безплатно адвокатска помощ.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 224/2025 г. по описа на Административен съд Сливен.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на оспорващия административния орган и заинтересованите лица.
| Съдия: | |