№ 16576
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110159274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. ..
против Д. Д. И. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи вземанията по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение
на парично задължение от 28.07.2022г. по ч.гр.д. № 38958/2022 г. на СРС в размер на 256,76
лева, представляваща задължения за доставена и потребена вода до водоснабден имот
находящ се ........ в периода от 01.08.2020 г. до 11.05.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението, както и сумата от 29,09
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.09.2020г. до 15.06.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги за посочения имот за
периода от 01.08.2020г. до 11.05.2022г. Предвид посоченото претендира да е налице
облигационно правоотношение, възникнало с ответника за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е изпълнил плащане на стойността им.
При така изложените фактически твърдения иска от съда да признае за установено
съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение и да му присъди
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
Ответникът оспорва предявените искове по основание. Прави възражение, че не е
пасивно материално легитимиран. В тази връзка навежда твърдение, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №..., том II, рег. № ., дело № 293/2017г. на
нотариус ............ е прехвърлил правото на собственост върху имота, за който са начислени
процесните вземания, на трето за спора лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 във
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1/ по иска за главница – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на питейна вода, обема на реално доставената на ответника такава за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и спиране или
прекъсване на давността и 2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва
– че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както
и че размера на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес към
датата на осъществяване на фактическия състав и съобразно действащата към този момент
разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество исковете са неоснователни.
Безспорно е, че оператор на В и К услуги на територията на гр. .. е ищцовото
дружество.
Видно от представения с отговора на исковата молба нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот с рег. № ..., том II, рег. № ., дело № 293 от 2017г. на нотариус
............ от 27.06.2017г. по силата на обективираната в същия прехвърлителна сделка Д. Д. И.
се е разпоредила в полза на трето за спора лице с правото си на собственост върху имота, за
който се претендират съдебно предявените вземания преди периода, за който същите са
начислени. С прехвърлянето на правото на собственост върху имота Д. Д. И. е загубила
качеството на потребител на ВиК услуги за същия. Законът изрично урежда кои лица са
потребители на ВиК услуги, обвързвайки последователно това качество с принадлежността
на правото на собственост, респ. вещното право на ползване върху имота.. Съгласно чл. 193
от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и
канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според § 1, ал.
1, т. 2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК)
услуги по чл. 1, ал. 1 от Закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредбата), предвиждаща, че потребители на услугите ВиК са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
2
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Ето защо
общите условия са обвързали приобретателя на имота, който от момента, в който е
придобил право на собственост върху него има качеството и на потребител, респ. задължено
лице за заплащане на стойността на доставените ВиК услуги до собствения му имот.
Не може да бъде споделена тезата на ищеца, че по силата на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 64
от Общите условия при неизпълнение на задължението за закриване на партидата в
хипотезата на отчуждаване на водоснабдения имот предишният собственик отговаря за
всички задължения. С отчуждаването на имота предишният собственик загубва и
качеството си на потребител на ВиК услуги за същия, поради което не е обвързан от
уговореното с общите условия. От друга страна съгласно чл. 64, ал. 2 от представените по
делото общи условия ВиК операторът може да открие партида на новия собственик или
ползвател въз основа на документ, удостоверяващ собствеността на имота, а по силата на
чл. 63, ал. 2 от Общите условия новият собственик заплаща всички дължими суми за имота
след датата на промяната на собствеността. Съвкупния анализ на така цитираните
разпоредби на чл. 61, ал. 1, чл. 63, ал. 2 и чл. 64 от общите условия на ВиК оператора
обуславя извода, че в хипотезата на неизпълнение на задължението за промяна на партидата
същият разполага с избор дали служебно да открие партида на новия собственик, като
едновременно с това има правото да се удовлетвори както от предишния, така и от новия
собственик. Така уговорените клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие в отношенията между потребителите и доставчика,
поради което доколкото липсват твърдения и доказателства да са уговорени индивидуално
по арг. от чл. 146 вр. с чл. 143 от ЗПП са нищожни.
Предвид гореизложеното и доколкото по делото се установява, че съществувалото
между страните облигационно правоотношение се е прекратило преди процесния период, за
който са начислени съдебно предявените вземания, като е възникнало ново такова с
приобретателя на водоснабдения недвижим имот, то и съдът счита, че претенциите на
ищеца следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Искът за мораторна лихва е акцесорен по отношение на главния иск. След като главния
(обуславящият) иск е неоснователен, то такъв се явява и искът за мораторна лихва
(обусловеният иск), поради което последният следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски. Ответникът претендира разноски само за
адвокатски хонорар за предоставената му в хипотезата на чл. 38 ЗА безплатна правна
помощ, за което в полза на процесуалния му представител следва да се присъдят 50 лв. за
заповедното производство и 400 лв. за исковото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. .., ул. „Сакар” №2, срещу Д. Д. И. с
ЕГН ********** със съдебен адрес .......... искове за признаване за установено на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че Д. Д. И. с ЕГН ********** със съдебен адрес ..........
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. .., ул. „Сакар” №2 вземанията за сумите от 256,76 лева,
представляваща цена на ВиК услуги по доставка и отвеждане на питейна вода по договор
при общи условия за водоснабден имот находящ се в гр. .., на ............. в периода от
01.08.2020 г. до 11.05.2022 г., както и за сумата от 29,09 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 27.09.2020г. до 15.06.2022г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 28.07.2022г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №38958/2022г.
по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. .., ул. „Сакар” №2 да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. с чл. 38 ЗА на адвокат В. Х. Б. с БУЛСТАТ ********* с адрес ..........
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ на Д. Д. И. с ЕГН *********
в размер на 50 лв. за заповедното производство и сумата от 400 лв. за исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4